Р Е Ш Е Н И Е № 27 гр.София, 26.09.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, като изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 2438 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХІV от ГПК. Образувано е по молба на М. С. С. с вх. № 3076 от 30.03.2017 г. (уточнена с молба вх.№ 3596 от 13.04.2017 г.) за отмяна на влязло в сила решение № 491 от 17.11.2014 г., постановено по гр.д.№ 432/2014 г. на ОС - Хасково, гр. състав. Молителката, представлявана по пълномощие от сина си М. М. С., поддържа, че са налице обстоятелства, относими към основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Ответниците по молбата за отмяна - Г. И. И. и Д. В. И., оспорват основателността на искането по чл. 303 ГПК. По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав на съда се е произнесъл с определение № 114 от 06.07.2017 г. След преценка на наведените доводи, настоящият състав на ВКС намира, че молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения: С атакуваното решение № 491 от 17.11.2014 г., постановено по гр.д.№ 432/2014 г. на ОС - Хасково, гр. състав е признато за установено по отношение на молителката, че към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] със Заповед № РД-18-65 от 30.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК-София Г. И. И. и Д. В. И. са собственици на двуетажна еднофамилна жилищна сграда с ателие в партера, състояща се от сутерен с две помещения, коридор и стълбище с обща застроена площ от 43,20 кв.м.; партерен етаж-ателие с две работни помещения, коридор, санитарен възел и стълбище с обща площ от 54 кв.м.; първи жилищен етаж с едно общо помещение, санитарен възел и стълбище с обща площ от 64,10 кв.м.; втори жилищен етаж с три спални, кабинет, санитарен възел и стълбище с обща площ от 57,80 кв.м. и таванско /подпокривно/ помещение, която сграда е построена в северната част на дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор 68850.514.358, с адрес [населено място], п.к.6000, [улица], с площ от 413 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./; номер по предходен план: 1595, квартал 32А, парцел VІ, при съседи: 68850.514.510; 68850.514.359; 68850.514.357; 68850.514.355; 68850.514.353, както и е признато за установено по отношение на молителката, че в кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], към момента на одобряването със Заповед № РД-18-65 от 30.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК-София е налице непълнота относно собствената на ищците Д. В. И. и Г. И. И. така описана двуетажна еднофамилна жилищна сграда, която не е нанесена като обект и записана на името на Г. И. И. и Д. В. И. и грешка относно отразяването на собствените на Г. И. И. и Д. В. И. несъществуващи /съборени/ сгради с идентификатори 68850.514.358.2 и 68850.514.358.3 в поземлен имот с идентификатор 68850.514.358 ,с адрес [населено място], п.к.6000, [улица], с площ от 413 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./; номер по предходен план: 1595, квартал 32А, парцел VІ, при съседи: 68850.514.510; 68850.514.359; 68850.514.357; 68850.514.355; 68850.514.353. Съобразно изхода на спора М. С. С. е осъдена да заплати на Г. И. И. и Д. В. И. разноски по делото в общ размер 8 116,15 лв. Решението е съобщено на ищците И. на 24.11.2014 г. Съобщаването на М. С. С. е удостоверено на 22.01.2015 г. (л. 147 от гр.д.№ 432/2014 г. на ОС – Хасково), като до 05.02.2015 г. не е постъпила въззивна жалба срещу първоинстанционния акт, който е влязъл в сила при условията на чл. 296, т. 2, хипотеза първа ГПК. В настоящото производство искането за отмяна на влязлото в сила решение се обосновава на първо място с твърдение за съществуването на ново доказателство – Определение № 6088 от 02.11.2016 г. по адм.д.№ 9903/2016 г. по описа на АССГ, ІІ отделение, 32 състав. С този акт е върната исковата молба на М. С. С. срещу АГКК, с която се е претендирало присъждането на обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ в размер на 30 000 лв. (10 127,68 лв. - обезщетение за имуществени вреди, включващо разноските по гр.д.№ 432/2014 г. на ОС – Хасково и 19 872,32 лв. – обезщетение за неимуществени вреди) от Отказ за изменение на кадастралната карта № 17-89 от 04.03.2014 г. на началника на СГКК - [населено място]. Молителката се позовава на изложения в Определение № 6088 от 02.11.2016 г. мотив, че административният акт (Отказ за изменение на кадастралната карта № 17-89 от 04.03.2014 г. на началника на СГКК - [населено място]) не е отменен по съответния ред, тъй като подадената от М. С. С. жалба била оставена без разглеждане с Определение от 30.06.2014 г. по адм.д.№ 258/2014 г. по описа на АС - [населено място], потвърдено с Определение № 11187 от 24.09.2014 г. по адм.д.№ 10892/2014 г. по описа на ВАС. От така направеното съждение молителката черпи довод, че след като АССГ е преценил, че тя няма нанесени вреди (под формата на присъдените в нейна тежест разноски по гр.д.№ 432/2014 г. на ОС – Хасково) и че административният акт на СГКК – [населено място] не може да бъде причина за образуването на гражданско дело от страна на И. срещу М. С. С., то е налице достатъчно основание за преразглеждането на атакуваното решение, в което изобщо не е обсъждан въпросът има ли имотен спор между страните. Д. на молителката е неоснователен. Под нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се имат предвид новооткрити или новосъздадени документи относно релевантни факти, които са били наведени пред съда до приключване на устните състезания, но не са могли да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. И в двете хипотези по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се поставя изискването непълнотата на доказателствата да се дължи на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на процеса. Определение № 6088 от 02.11.2016 г. по адм.д.№ 9903/2016 г. на АССГ, 32 състав не удовлетворява изискванията на фактическия състав по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Представеният съдебен акт, като документ, обективира фактическите констатации и направените от административния съд правни изводи относно допустимостта на претенция по чл. 1 ЗОДОВ. Като всеки един съдебен акт, и Определение № 6088 е доказателство само за съдържанието на формираната правораздавателна воля (в случая – да бъде върната исковата молба поради процесуалната недопустимост на претенцията). Сам по себе си този съдебен акт съставлява доказателство не относно приетите за установени от административния съд факти, а относно извършения анализ на събраните пред него доказателства и формираните правни изводи. Тези анализ и изводи нямат обвързващо значение за други съдебни органи, поради което в рамките на настоящото производство не е налице основание да се приеме, че Определение № 6088 е доказателство за недопустимост не само на претенцията по чл. 1 ЗОДОВ, но и на иска, разгледан в производството по гр.д.№ 432/2014 г. на ОС – Хасково. Отделен е въпросът, че производството за отмяна по глава ХХІV от ГПК съставлява средство за защита само срещу неправилни решения и то - само, когато неправилността е резултат от изчерпателно изброените в чл. 303 и чл. 304 ГПК причини. Извън обхвата на отмяната са нищожните и недопустимите съдебни решения. Твърдението на молителката, че решението по гр.д.№ 432/2014 г. на ОС – Хасково е постановено при отсъствие на спор по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР (чл. 53, ал. 2 ЗКИР до ДВ, бр. 49 от 2014 г.) съставлява довод за недопустимост на процеса поради отсъствие на положителна процесуална предпоставка. Такива доводи не са в състояние да обосноват извод за неправилност на акта в някоя от хипотезите по чл. 303 и чл. 304 ГПК. На следващо място молителката поддържа, че решението по гр.д.№ 432/2014 г. на ОС – Хасково следва да бъде отменено, тъй като при връчването на съобщението за изготвянето му е извършено престъпление от длъжностното лице – връчител, за което е образувано досъдебно производство № 31938/2016 г. на СРП - обстоятелство в приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Това отменително основание изисква по надлежния съдебен ред да е установена неистинност на документ, на свидетелски показания или заключение на вещо лице, които да са обусловили изхода на спора, или по надлежния съдебен ред да е установено престъпно действие на страна, представител на страната, член на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Под „установяване по надлежния съдебен ред” се има предвид за съответното престъпление да е налице влязла в сила осъдителна присъда или споразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК (за случаите, когато наказателно производство не може да бъде образувано). Не е достатъчно да се твърди, че е извършено престъпление, нито дори само да е започнато наказателно производство. Изисква се извършването на престъплението да е установено с влязъл в сила съдебен акт или споразумение. Не е допустимо извод за наличието на извършено престъпление да се формира от съда по отмяната, въз основа на анализ на доказателства, събрани в рамките на започнато наказателно производство. В случая (видно включително от приложената в цялост пр.пр.№ 31938/2016 г. по описа на СРП) не е налице нито една от хипотезите, които биха обосновали извод за осъществен престъпен състав по чл. 311, ал. 1 НК във връзка с чл. 93, т. 1, б. „а” НК от връчителя при СРС Т. Б.. Такъв извод не може да се формира от настоящия състав на съда въз основа на анализ на доказателства, събрани в рамките на пр.пр.№ 31938/2016 г. по описа на СРП (в частност – показанията, документирани по посоченото досъдебно производство). Поради отсъствието на този елемент от фактическия състав на отменителното основание, безпредметно е да се обсъжда дали евентуално извършеното от връчителя престъпление по чл. 311, ал. 1 НК би имало обуславящо значение за съдържанието на решението, каквато връзка на обусловеност също следва да е налице, за да се постанови отмяна в приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Като основание за отменяване на решението по гр.д.№ 432/2014 г. на ОС – Хасково в частта за разноските молителката сочи, че договорът за правна помощ, сключен между ищците И. и процесуалния им представител адвокат Г., е фалшив, за което са заведени гр.д.№ 14051/2016 г. по описа на РС – Пловдив, както и пр.пр.№ 5113/2015 г. на РП – С. З.. Във връзка и с този довод на молителката следва да се има предвид, че неистинността на документа, послужил като основание за присъждане на разноски в размер на 5 935 лв. (представляващи платено адвокатско възнаграждение) следва да бъде установена по посочения по-горе надлежен ред. Доказателства да е налице споразумение или влязъл в сила съдебен акт (присъда или решение), признаващ договора за правна помощ за неистински документ, не са ангажирани от молителката. Напротив – с Определение № 9760 от 11.11.2016 г., производството по гр.д.№ 14051/2016 г. по описа на РС – Пловдив, ІІ гр.с-в е прекратено поради връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, а с Постановление от 07.10.2016 г. е отказано образуването на досъдебно производство и е прекратено производството и по пр.пр.№ 5113/2015 г. на РП – С. З.. Предвид това не е налице основание да се поддържа, че произнасянето на ОС – Хасково в частта за разноските е неправилно поради извършено престъпление по Наказателния кодекс, съответно – не е налице сочената от молителката причина за неговото отменяване. В пледоарията си по съществото на спора молителката, чрез своя пълномощник, заявява евентуално искане - в случай, че молбата по чл. 303, ал. 1 ГПК бъде оставена без уважение, то ВКС да й даде възможност да обжалва решението по гр.д.№ 432/2014 г. на ОС – Хасково пред въззивната инстанция. Това искане не може да бъде удовлетворено в рамките на настоящото производство. Видно от данните по делото, молителката е подала въззивна жалба (наименована „частна въззивна жалба”) с вх.№ 3761 от 04.05.2016 г. Същата й е върната с разпореждане № 1020 от 29.06.2016 г. по гр.д.№ 432/2014 г. на ОС – Хасково, което е потвърдено с Определение № 397 от 21.07.2016 г. по в.ч.гр.д.№ 432/2016 г. на АС – Пловдив. Разпорежданията за връщане на жалби не представляват актове по съществото на спора, поради което (съгласно т. 6 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК) не подлежат на отмяна по реда на глава ХХІV от ГПК. Освен това, в случая не е изчерпан реда за защита срещу разпореждане № 1020 от 29.06.2016 г., тъй като Определение № 397 от 21.07.2016 г. по в.ч.гр.д.№ 432/2016 г. на АС – Пловдив подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК /независимо, че в диспозитива му е вписано, че е окончателно/. Ето защо, след обявяване на настоящото решение, делото следва да бъде изпратено на АС – Пловдив, който да съобщи на молителката своето Определение № 397 от 21.07.2016 г. по в.ч.гр.д.№ 432/2016 г., като й даде възможност да го обжалва при условията на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Воден от изложеното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК и чл. 81 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от М. С. С. молба с вх. № 3076 от 30.03.2017 г. (уточнена с молба вх.№ 3596 от 13.04.2017 г.) за отмяна на влязло в сила решение № 491 от 17.11.2014 г., постановено по гр.д.№ 432/2014 г. на ОС - Хасково, гр. състав. Решението е окончателно. ДА СЕ ВЪРНЕ на СРП пр.пр.№ 31938/2016 г. ДЕЛОТО да бъде изпратено на АС – Пловдив за съобщаване на Определение № 397 от 21.07.2016 г. по в.ч.гр.д.№ 432/2016 г. с възможност за обжалването му при условията на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: