2 3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 306 гр. София, 18.05.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1848 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ищците по делото Катя П. Г. и Г. Г. Г. срещу решение № 10229/11.03.2021г. по в.гр.д. № 5519/19г. на Апелативен съд-София, с което, след отмяна на решение № 6796/07.10.19г. по гр.д. № 3171/18 г на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от касаторите искове по чл. 226 КЗ /отм./ и 86 ЗЗД срещу „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД за заплащане на обезщетения от по 30 000 лева на всеки от тях за претърпените неимуществени вреди от смъртта на сина им П. Г. Г., загинал в ПТП, станало на 15.04.13г., ведно със законна лихва върху тези суми, считано от 15.04.13г. Касаторите твърдят, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон /относно съдържанието на елемента „причинна връзка“ между деянието и вредоносния резултат събразно чл. 45 ЗЗД/, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - последните свързани с неправилно боравене с доказателствения материал по делото, игнориране или погрешно интерпретиране на ключово експертно заключение по делото, възприемане на различни изводи от фактическа страна в сравнение с тези на първоинстанционния съд, без ясни мотиви за това, вътрешно противоречие във фактическите изводи. Според жалбоподателите, по делото са доказани всички елементи от състава на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД - противоправното и виновно поведение на водача на товарен автомобил, марка „Митсубиши“ с [рег.номер на МПС] - Г. Д. В., настъпилата смърт на сина им П. Г., вследствие на процесното ПТП и претърпените от тях в пряка причинно-следствена връзка с това морални болки и страдания. Поддържат становището си, че експертизата по настоящото дело е установила причинно-следствената връзка посредством това, че скоростта на застрахования при ответника автомобил има непосредствено значение, както за настъпването на ПТП въобще, така и за тежестта на инициалната травма, получена от сина им, довела до смъртта му. Касаторите не спорят, че ПТП е в значителна степен съпричинено от П. Г. чрез навлизане в насрещното платно за движение и превишаване на позволената скорост, което следва да бъде отразено при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение. Ответникът по жалбата и по делото, БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД, не представя писмен отговор, с който да изрази становището си по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въззивният съд въз основа на АТЕ е приел за установено, че ПТП е станало на 15.04.2013г., около 17.40 ч., в землището на [населено място], обл. Х.. Загиналият водач, управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф", се е движел от [населено място] в направление „Х. минерални бани“, а товарен автомобил „Мицубиши Л 200“ пътувал срещуположно. Участъкът от пътя бил в ремонт и спрямо водача на лекия автомобил ограничението било 30 км/ч, а за срещуположната лента- 40 км/ч. Ударът се е състоял изцяло в лентата за движение на товарен автомобил „Мицубиши Л 200“. На базата на КМАТЕ решаващият състав е счел за установено, че при изчислените скорости на движение на МПС – 59 км/ч за товарния автомобил и 53 км/ч за лекия автомобил, към момента на взаимното възприемане на всяка от насрещните коли като препятствие, ударът е бил непредотвратим. Посочено е, че той би бил предотвратим, ако и двамата водачи са спазвали важащото за всеки от тях ограничение на скоростта. При спазване на ограничението само за застрахования при ответника товарен автомобил, притискането между волана и гърдите на загиналия би било с по-ниска интензивност, но няма категоричен извод за това, дали би последвал леталитет или не. Прието е, че видно от аутопсията на загиналия П. Г., при множеството увреждания, получени при ПТП, първопричина за смъртта е тежка гръдна травма, поради притискане между волана на автомобила и седалката (последната при удара се е счупила и поради това е без значение поставянето на предпазен колан). Въз основа на заключенията на двете експертизи съдът е заключил, че синът на ищците има изключителна вина за настъпване на вредоносния резултат. Аргументирано е, че само от неговата преценка е зависило, дали да предприеме или не маневрата изпреварване в участък със завои и при ремонт на пътя с ограничена за собственото му движение скорост от 30 км/ч. Решаващият състав е посочил, че именно ищците носят доказателствената тежест да установят, че вредоносните последици не биха настъпили, ако насрещно пътуващото МПС се е движило със скорост, равняваща се на лимитираната за участъка с оглед на конкретното платно. Несъмнено е, че и при спазване на изискването за намалена скорост, удар между двете МПС би се състоял. Непредвидимо е в този случай, дали вредоносният резултат би бил равностоен (предвид по-голямата маса на товарния автомобил). Апелативният състав, след като е съобразил, че за да се носи от застраховател гаранционната отговорност за действия на водач на застрахован автомобил, следва да се докажат всички елементи от фактическия състав на гражданския деликт, е намерил за недоказано в случая в условията на пълно и главно доказване причинната връзка между допуснатото от Г. В. - шофьор на товарен автомобил м. Мицубиши, ДК № X 1583ВТ - нарушение, изразило се в движение с превишена скорост спрямо въведено ограничение в участък от път в ремонт, и вредоносния резултат - смъртта на навлезлия в платното му и осъществил предно-ексцентричен удар водач на л.а. м. Фолксваген с ДК № X 7352ВН - П. Г.. Аргументирал се е, че няма проведено пълно и главно доказване на обстоятелството, че превишаването с 19 км./ч. на разрешената скорост от водача на автомобил „Мицубиши“, при движение от него в собствената лента и внезапно появяване в същата на пътуващия в срещуположното направление автомобил „Фолксваген", при невъзможност за избягване на катастрофата, и предприетото от В. аварийно спиране и изнасяне на автомобила към банкета на пътя, е обусловило смъртта на предприелия неправилното изпреварване водач на автомобил л.а. „Фолксваген“ - П. Г.. С оглед на това въззивната инстанция е отхвърлила исковете. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1 Може ли съдът да не възприеме заключението на експертиза, без да се мотивира защо“, доколкото САС не е кредитирал/игнорирал комплексната САТЕ и СМЕ по делото, в противоречие с практиката на ВКС, и така е стигнал до неправилни изводи относно фактите от значение за решаване на правния спор?; Твърди се противоречие на обжалвания акт на решение № 224/07.01.2019г. по гр.д. № 212/18г. на ВКС, решение № 241/23.10.2013г. по гр.д. № 3194/13г. на ВКС, решение № 348/16.11.2015г. по гр.д. № 1271/15г. на ВКС, решение № 24/28.01.2010г. по гр.д. № 4744/08г. на ВКС.; 2/ Процесуалноправният въпрос, относим до оценката на доказаните по делото факти и отношението им към настъпването на вредоносните последици. Твърди се несъответствие на атакувания акт с решение № 179/27.11.2012г. по т.д. № 527/11 г. на ВКС, определение № 45/22.01.2018г. по гр.д. № 2748/17г. на ВКС, определение № 19 от 24.01.2018г. по гр.д. № 1196/17г. на ВКС. Касаторите се позовават на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: По отношение на първия процесуалноправен въпрос не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационното обжалване, тъй като не е налице твърдяното от касаторите „невъзприемане“ от съда на заключението на КМАТЕ, поради което и не са излагани мотиви в съдебния акт в тази насока. Решаващият състав е взел предвид извода на експертизата, че при спазване на ограничението само за застрахования при ответника товарен автомобил, притискането между волана и гърдите на загиналия би било с по-ниска интензивност, но същевременно е посочил, че няма категоричен извод за това, дали би последвал леталитет или не. Това напълно съответства на заключението на КМАТЕ, според което „при по-ниска скорост, биха били по-малки деформациите на автомобила на пострадалия и евентуално не би се получило такова силно притискане между волана и седалката за водача му“. Видно е, че единственият категоричен извод на вещите лица е, че деформациите биха били по-малки, но липсва такъв, какви конкретно биха били те и дали и при т. нар. „по-малки деформации“, би се получило силно притискане между волана и седалката на водача, доколкото в заключението се говори само за вероятност то да не се осъществи. Именно взимайки предвид, че вещите лица говорят единствено за вероятност да не настъпи силно притискане между волана и седалката на водача (като не сочат в какво биха се изразили „по-малките деформации“), съдът е приел, че не е доказана причинно-следствената връзка между допуснатото от водача на товарния автомобил нарушение на скоростта и леталния изход за управляващия лекия автомобил водач, за която връзка доказателствената тежест се носи от ищците и която не се презюмира, а подлежи на установяване при пълно и главно доказване. За пълнота следва да се отбележи, че изводът на въззивната инстанция, че „и при спазване на изискването за намалена скорост, удар между двете МПС би се състоял“ касае хипотезата на спазване на ограничението на скоростта единствено от товарния автомобил, чиято скорост именно е предмет на разглеждане в предхождащото този извод изречение от мотивите на обжалвания акт (а не хипотезата на спазване на ограничението на скоростта на движение от двата автомобила, така както се твърди от касаторите), поради което невярно е и твърдението за постановяване на съдебния акт в противоречие с приетото заключение. Вторият въпрос също не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация, тъй като оценката на доказаните по делото факти и отношението им към настъпването на вредоносните последици са относими към правилността на акта, който не е предмет на разглеждане в настоящата селективна фаза на касационното производство. Въпреки това, следва да се отбележи, че цитираните от жалбоподателите решения на ВКС не осъществяват допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, тъй като са неотносими към изхода на настоящия спор, доколкото той се определя от преценката на конкретно установените факти по делото относно механизма на ПТП и елементите от фактическия състав по чл.45 ЗЗД, а те са различни от тези по посочените дела. Безспорно, скоростта на движение на моторните превозни средства винаги е от значение за така очертаните като значими обстоятелства при пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, но какво е нейното конкретно значение за настъпване на вредоносния резултат се преценя във всеки отделен случай съобразно конкретните обстоятелства и връзката по между им по всяко дело, установени при условията на пълно и главно доказване. Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10229/11.03.2021 г. по в.гр.д. № 5519/19г. на Апелативен съд-София. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.