О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 53 София, 30.01.2017 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева ч. т. дело № 57/ 2017 год. Производството е по чл. 274 ал. 3 т.1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на М. Н. Бухтиярова - от [населено място] срещу Определение № 3737 от 07.11.2016 г. по ч.гр.д. № 4838/ 2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Определение №4199 от 29.07.2016 г. по т.д.№3715/2016 г. на СГС за прекратяване производството по чл. 68, вр. чл. 66 ал. 6 З. в частта над 491 438.11 лв. до 506 708.85 лв., с оплакване за неправилност. Жалбоподателката излага, че по искане на съда с Молба от 27.07. 2016 г. е уточнила претендираната за включване в списъка на приетите вземания сума, която е 506 789.95 лв., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане и с оглед изминалата почти една година оттогава, претендира общо дължима сума ведно с лихвите, изтекли от 04.09.2015 г. до 27.07.2016 г. 569 645.95 лв., от която в списъка на приетите вземания е призната сумата 62 856.10 лв., следователно изискуемата сума към този момент е 506 789.95 лв., а не 491 438.11 лв. Счита, че поради объркването на съда, възприел мотивите на СГС и потвърдил определението, обжалваното сега определение е неправилно и иска същото да се отмени. В Изложение сочи въпросите: 1. Към кой момент следва да се определи окончателния размер на вземането, чието включване в списъка на приети вземания се претендира чрез изменението му и 2. Допустимо ли е изменение размера на претендираното вземане с оглед възможността за възражение и пред съда по несъстоятелността. По съображения за липса на задължителна съдебна практика иска да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал. 1 т. 3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение за прекратяване производството по делото, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното определение е потвърдено определението за прекратяване производството по чл. 68, вр. чл. 66 ал. 6 З. в частта над 491 438.11 лв. до 506 708.85 лв. Изложени са съображения, че предмет на производството може да бъде само вземането за разликата над 62 856.10 лв. до 554 294.21 лв. или вземане за 491 438.11 лв., която разлика не е включена в списъка с приети вземания на банката, тъй като възражението от 04.09.2015 г. е за тази разлика, но не и над посочената сума до 569 645.95 лв., тъй като няма възражение над сумата 554 29 4.21 лв. до 569 645.95 лв. С оглед изложеното първият от формулирания от частната жалбоподателка въпрос е релевантен за делото, който въпрос с оглед данните по делото, следва да се доуточни: какъв е размерът на вземането, чието включване в списъка на приетите вземания се претендира с оспорване пред съда на основание чл. 66 ал. 6 З. на решението на синдика по чл. 66 ал. 4 З.. По този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на определението на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК поради липса на задължителна съдебна практика. Не е релевантен вторият въпрос, изведен от частната жалбоподателка, тъй като по същия няма произнасяне в обжалваното определение и решаването му няма да се отрази на изхода на делото. По въпроса за размера на вземането, чието включване в списъка на приетите вземания се претендира, следва да се съобрази предвидената процедура в чл. 66 ал. 1, 2, 3 и 4 З., съгласно която всеки от посочените лица в 14-дневен срок от обявяването в ТР на списъка, може да направи писмено възражение пред синдика срещу прието или неприето в списъка вземане; синдикът съставя списък на кредиторите, чиито вземания са оспорени и всеки кредитор с оспорено вземане има право да представи пред синдика писмено становище по възражението и да представи доказателства, като синдикът разглежда постъпилите възражения и становища и се произнася с окончателно решение относно изключването или включването на вземането в списъка на приетите от него вземания. Съгласно чл. 66 ал. 6 З. в посочения срок всяко лице, направило възражение по реда на ал. 1, може да оспори пред съда по несъстоятелността решението на синдика по ал. 4 единствено за вземането, по което е възразило. Въз основа на посочените разпоредби се налага отговорът на поставения по делото въпрос: размерът на вземането, чието включване в списъка на приетите вземания се претендира с оспорване пред съда на основание чл. 66 ал. 6 З. на решението на синдика по чл. 66 ал. 4 З., е този, за който е подадено възражението - условие за включване на вземането в списъка и за оспорването пред съда на решението на синдика по чл. 66 ал. 4 З., а не размерът, увеличен с изтеклите лихви след подаване на възражението. По същество на частната касационна жалба: с оглед изложеното правилно с обжалваното определение е прекратено производството по чл. 68, вр. чл. 66 ал. 6 З. в частта над 491 438. 11 лв. до 506 708.85 лв. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3737 от 07.11.2016 г. по ч.гр.д. № 4838/ 2016 г. на Софийски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: