2 определение по ч.гр.д.№ 3111 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 306 София, 22.06.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 3111 по описа за 2015 г. приема следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Г. П. срещу определение № 2873 от 07.05.2015 г. по ч.гр.д.№ 981 от 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско въззивно отделение, девети състав, с което е потвърдено определение от 04.03.2015 г. на Пловдивския районен съд, X гр.състав за прекратяване на гр.д.№ 18262 от 2014 г. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт и се моли същият да бъде отменен. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Жалбоподателят твърди, че приетото в обжалваното въззивно определение по въпроса за допустимостта на отрицателния установителен иск за недължимост на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, противоречи на посочената от него задължителна и незадължителна съдебна практика. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за определението на въззивния съд на 19.05.2015 г., а частната жалба е подадена по пощата на 26.05.2015 г./. Тъй като е срещу акт на въззивен съд, с който по същество се оставя без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд за прекратяване на делото, съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК тази частна жалба може да бъде допусната до касационно обжалване, само ако са налице някои от основанията на чл.280, ал.1 от ГПК. Тоест, ако е налице противоречие с практика на ВКС или на съдилищата в страната по посочен от жалбоподателя правен въпрос или ако произнасянето на ВКС по такъв въпрос би било от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. В случая е налице противоречие между приетото в обжалваното определение и в посоченото от жалбоподателя решение № 76 от 07.06.2011 г. по т.д.№ 634 от 2010 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, както и в определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч.т.д.№ 886 от 2010 г. на ВКС, ТК, Първо т.о. и определение № 831 от 17.12.2013 г. по ч.т.д.№ 7393 от 2013 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., които като постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК представляват задължителна практика на ВКС, по въпроса: в кои случаи е допустим отрицателен установителен иск за установяване недължимост на вземане, за събирането на което е издадена заповед за изпълнение. В горепосочената практика на ВКС се приема, че когато длъжникът по заповед за изпълнение твърди, че след издаването на тази заповед са настъпили юридически факти, които са довели до погасяване на задължението по заповедта за изпълнение, същият има правен интерес и може да заведе срещу кредитора си отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК. В обжалваното определение на Пловдивския окръжен съд е прието обратното: че предявеният от ищеца Д. Г. П. отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, по което е издадена заповед за изпълнение, е недопустим, въпреки твърдението на ищеца за настъпил след издаването на заповедта за изпълнение юридически факт, довел до погасяването на вземането, което сочи на иск по чл.439 ГПК: съдържащо се още в исковата молба и в молбата- уточнение на иска от 13.01.2015 г. твърдение, че през периода от 29.10.2008 г. /датата на последното изпълнително действие по изпълнителното дело, образувано въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК/ до 28.10.2014 г. /датата на предприето ново изпълнително действие по това изпълнително дело/ са изтекли около 6 години и поради това вземането по заповедта за изпълнение е погасено по давност. Предвид на гореизложеното, касационното обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а по същество- обжалваното въззивно определение и потвърденото с него определение на Пловдивския районен съд следва да бъдат отменени, а делото- да се върне на Пловдивския районен съд за продължаване на процесуалните действия, разглеждане и решаване на спора по същество при съобразяване на приетото в т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 2015 г. по тълк.д.№ 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2873 от 07.05.2015 г. по ч.гр.д.№ 981 от 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско въззивно отделение, девети състав. ОТМЕНЯ определение № 2873 от 07.05.2015 г. по ч.гр.д.№ 981 от 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско въззивно отделение, девети състав и потвърденото с него определение от 04.03.2015 г. на Пловдивския районен съд, X гр.състав за прекратяване на гр.д.№ 18262 от 2014 г. ВРЪЩА делото на същия състав на Пловдивския районен съд за продължаване на процесуалните действия и разрешаване на спора по същество. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.