3 Р Е Ш Е Н И Е № 117 СОФИЯ, 17.09.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на шести март две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 870/2010 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 ГПК. С решение от 24.02.2010 г. по г.д. № 6405/09 г. на Софийски градски съд е отменено решението от 06.03.2009 г. по гр.д. № 30341/07 г. на Софийски районен съд в частта, с която е допусната съдебна делба между В. И. К., Я. П. , С. К., И. П., И. С. К., Й. С. К. и А. С. К. на следните недвижими имоти: ливада от 2025 кв.м, имот пл.№ 448 и пл.№ 450, вилна зона “Киноцентъра - І част”,[жк], м.”С.”; имот пл.№ 013051 в кв. ”Д., м. ”О.” – нива с площ 2 651 кв.м. и ливада от 760 кв.м.,[жк], м. ”Под село”- имот пл.№ 141, вместо което е постановено друго, с което искът за делба е отхвърлен. Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от В. И. К., действуващ чрез адв. С. Ч. и от адв. Р. Р. като пълномощник на С. К., Я. П. и И. П. в частта, с която е отхвърлен искът за делба на ливадата с площ 2025 кв.м. – имот № 448,450, вилна зона”Киноцентъра- І част” и на ливада с площ 760 кв.м. в кв. ”Д., м.”Под село”, част от имот пл.№ 141. Двете касационни жалби са с идентично съдържание. Развити са доводи за неправилност на въззивното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Касаторите считат, че процесните имоти са индивидуализирани в достатъчна степен в решенията на ПК за възстановяване на собствеността върху тях, поради което изводи на въззивния съд, че тези решения не са годни да породят реституционно действие са необосновани и противоречат на материалния закон. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса правомощията на граждански съд, разглеждащ спор за собственост на имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, да упражни косвен съдебен контрол за валидността на реституционното решение на поземлената комисия / сега общинската служба по земеделие/. Ответниците по касация в писмен отговор изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбоподателите в настоящото производство са предявили иск за делба на няколко недвижими имота, останали в наследство от И. П. К. и от С. С. /И./ К.. В исковата молба първият имот, предмет на касационната жалба, е описани като “ливада от 2025 кв.м, находяща се в землището на [населено място], [населено място], вилна зона ”Киноцентъра- І част”, м. ”С.”, представляваща имот пл.№ 448,450 от кадастрален лист № 680 по кадастралния план от 1950 г., при граници: наследници на К. П., братя С. и братя Ф., възстановен съгласно решение № 1602 от 01.08.1995 г. на ПК- Д.”, останал в наследство от И. П. К.. Другият имот е описан като “ливада с площ 760 кв.м, находяща се в землището на [населено място], представляваща част от имот пл.№ 141 от кад листове № 662 и 681 по кадастралния план от 1960 г., при съседи: С. М., братя И., Кр. И М. Д.”, възстановен съгласно решение № 8057 от 01.08.2000 г. на ПК- [община]- София, останал в наследство от С. К.. По делото е било назначена съдебно- техническа експертиза, която е дала заключение, че нивата от 2025 кв.м- имоти №№ 448 и 450 по КП от 1950 г., по действуващия ПУП за регулация и застрояване, одобрен през 1990 г., попада в улици и урегулирани поземлени имоти, посочени от вещото лице. Ливадата от 760 кв.м., съставляваща част от имот пл.№ 141 по стар кадастрален план, по действуващия ПУП, одобрен през 2003 г., попада в улица и в УПИ VІІІ- за спорт, озеленяване и КОО. Изложеното налага извод, че исковата молба е била нередовна, тъй като недвижимите имоти, предмет на делбата, не са били индивидуализирани съобразно актуалния към момента на предявяване на иска градоустройствен статут, което е довело до неяснота относно обекта на съсобственост, предмет на делото. Искът за делба е предявен през 2007 г., а индивидуализацията на имотите е по предходни кадастрални планове от 1950 и 1960 г. Към исковата молба не са приложени и необходимите съгласно чл. 341, ал.1 ГПК писмени доказателства за наследствените имоти. В тази връзка следва да се има предвид, че правото на собственост върху земеделски земи, които са включени в границите на урбанизираните територии се възстановява при условията на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ в стари реални граници. Съгласно чл. чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, в решението следва да се посочат размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, като към решението се прилага скица, заверена от ОСЗ, а за имот в границите на урбанизираните територии - и от техническата служба на общината. Съдебната практика приема, че в случаите на възстановяване на собствеността в хипотезата на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ индивидуализацията на имота е извършена при осъществяване на административната процедура чрез издадените удостоверение и скица по чл. 13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ. Поради това и реституционната процедура приключва с постановяване на решението за възстановяване на правото на собственост в стари реални граници, без да е необходимо издаването на последваща скица. В случая обаче представената на л. 10 от делото скица / приложение № 4/, издадена през 1992 г., няма предвиденото в чл. 13, ал.6 ППЗСПЗЗ съдържание и не е годна да служи за индивидуализиране на възстановения с решение № 1602/01.08.1995 г. имот. Съгласно т.4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, преди да пристъпи към разглеждане на спора, с който е сезиран, въззивният съд следва да извърши служебна проверка за редовността на исковата молба и при необходимост да я остави без движение, като даде конкретни указания за отстраняване на недостатъците й. Като не е сторил това, въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба и това е основание за обезсилване на постановеното решение в обжалваната му част и връщане на делото за ново разглеждане след отстраняване недостатъците на исковата молба. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение от 24.02.2010 г. по г.д. № 6405/09 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен искът за делба на ливада от 2025 кв.м, имот пл.№ 448 и пл.№ 450 по КП от 1950 г., І част”,[жк], м.”С.”и ливада от 760 кв.м.,[жк], м. ”Под село”- част от имот пл.№ 141 по КП 1960 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: