Р Е Ш Е Н И Е № 41 София, 25.04.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести март две хиляди и четиринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3667/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от К. С. М., чрез пълномощника й адв. И. Д. срещу решение № 404/06.03.2013 г. по гр.д.№3800/2012 г. на Пловдивския окръжен съд. В касационната жалба се правят оплаквания за наличие на касационни основания по чл.281 т.3 ГПК - нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопрозиводствените правила. Касаторката счита, че неправилно въззивният съд е основал своето решение на разрешенията, приети с ТР № 6/ 15.05.2012 г. по тълк.д.№ 6/ 2011 г.ОСГК, които в настоящия случай не са приложими, тъй като алеаторният договор е развален по иск на кредитора с влязло в сила решение. Намира, че ответницата по касационната жалба, заместила кредитора по силата на универсално правоприемство след смъртта му, следва да бъде третирана също като кредитор, а не като солидарен съдлъжник, който е изпълнил задължението за издръжка. Поддържа становище, че поради смесването на тези две нейни качества въззивният съд е направил изводи , без да съобрази силата на пресъдено нещо , създадена с решението за разваляне на договора, което е елемент от фактическия състав на отговорността по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД. Моли решението да бъде отменено , а искът-уважен. Претендира разноски. Ответницата по касационната жалба Е. С. М., в писмен отговор , подаден чрез пълномощника й адв. А. Н., оспорва касационната жалба. Счита, че с предявения иск се претендира заплащане на пълния обем от издръжка и грижи, въпреки че такива е давала и тя самата. Твърди, че не е установено какъв обем грижи и издръжка са престирани от касаторката. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски. С определение № 1253/13.12.2013 г. по настоящото дело, при наличието на основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК , е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос за зачитането на силата на пресъдено нещо на конститутивното решение за разваляне на алеаторен договор, при преценяването на ново правно положение, възникнало впоследствие, както и за разпростиране силата на пресъдено нещо в субективните й предели спрямо наследника на кредитора, починал в течение на процеса по иск по чл.55 ал.1 пр.3 вр. чл.88 ал.1 ЗЗД. По така поставения въпрос настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира следното: Влязлото в сила съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо , в която се изразява присъщата му защита-санкция относно материалното право, предмет на спора. То не може да бъде отново предмет на правен спор между същите страни и техните универсални и частни правоприемници.Силата на пресъдено нещо следва да бъде зачитана от съдилищата и държавните органи, които могат да преценяват единствено дали такава е налице. Това се отнася и за преюдициално гражданско правоотношение , потвърдено или отречено със сила на пресъдено нещо- тя трябва да бъде зачетена от съда. В частност силата на пресъдено нещо на конститутивно решение за разваляне на алеаторен договор относно единия от купувачите по него, следва да бъде зачетено от съда по иск по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, предявен от този купувач срещу кредитора-продавач. Същата се разпростира и спрямо наследника на починалия продавач, включително и когато същият е бил един от купувачите по договора за издръжка и гледане. По силата на универсално правоприемство настъпва сливане на фигурата на продавача и наследника за съответната част от спорното право, която той наследява. От момента, в който той става правоприемник по материалното правоотношение, настъпва и процесуалноправното му правоприемство, ако вече е налице висящо дело. Идентични разрешения са дадени и в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, които настоящият състав споделя, а именно: решение № 133/ 14.03.2011 г. по гр.д.№2020/ 2009 г., І г.о.,според което когато се решава правен спор и по преюдициалното правоотношение има влязло в сила съдебно решение, съдът е длъжен да го зачете и да не приема нещо различно; решение № 227/ 10.09.2012 г. по т.д. № 613/ 2010 г.,ІІ т.о.,според което силата на пресъдено нещо отразява материалноправното положение между спорещите и с оглед на същата решаващият съд е длъжен да съобрази новопредявеното право, като зачете разпореденото от чл.297 ГПК действие на влязлото в сила решение; решение № 472/ 12.01.2012 по гр.д.№ 1712/ 2010, ІV г.о.,според което от силата на пресъдено нещо са обвързани страните по спора, както и техните универсални и частни правоприемници.. По делото съдът констатира следното: С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 3726/ 22.10.2012 г. по гр.д.№2785/ 2008 г. на Пловдивския районен съд, 12 гр.състав. С него е отхвърлен предявеният от касаторката иск по чл.55 ал.1 пр.3 вр.чл.88 ал.1 ЗЗД.Същият първоначално е насочен срещу нейната майка , като един от продавачите на недвижим имот, представляващ дворно място в [населено място], обл. Пловдивска, ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда и стопански постройки- упи ХVІІ-117 кв.11 по плана на селото. Имотът е прехвърлен през 1991 г. на страните по делото, които са сестри, от техните родители- К. и С. М., срещу задължението на същите за издръжка и гледане. Договорът е оформен с нот. акт № 98, т. ХІV ,нот. д. № 4461/1991 г. След смъртта на бащата, майката предявява иск по чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на същия спрямо касаторката , поради неизпълнение на задължението. Договорът е развален с влязло в сила решение по гр.дело №17731/2008 г. на Пловдивския районен съд до размер на 6/12 ид.части. Искът по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД е предявен от касаторката като насрещен и разглеждането му е отделено в настоящото производство. В хода на делото на мястото на починалата майка е конституирана ответницата по касационната жалба, като неин наследник и правоприемник. Касаторката е претендирала, че в периода 14.05.1991 г.-30.11.2005 г. е изпълнявала всички задължения по договора и е искала осъждането й за исковата сума, като половината от равностойността им, съобразно дела й .За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което искът е отхвърлен, въззивният съд се е позовал на ТР № 6/ 15.05.2012 по тълк.д.№ 6/ 2011 г. на ОСГК, според което ако дължимото от длъжниците по договор за издръжка и гледане задължение се изпълнява в пълния уговорен обем само от един длъжник, неизпълнението на втория длъжник, който е солидарен, не може да доведе до разваляне на договора нито изцяло, нито само спрямо неизпълнилия. Тъй като ответницата по касационната жалба , макар и наследник по закон на прехвърлителите, е изправен длъжник по алеаторния договор, същият спрямо нейната прехвърлена част не е бил развален.Прието е ,че тя е престирала изцяло неделимото задължение , интересът на кредитора е удовлетворен и тя не дължи заплащане на паричния еквивалент на даденото изпълнение от неизправния солидарен длъжник. С оглед отговора на поставения въпрос, следва да се приеме, че решението, постановено от въззивния съд е неправилно. Разрешенията , дадени с ТР № 6/ 15.05.2012 г. по тълк.д.№ 6/ 2011 г.ОСГК, в случая не могат да намерят приложение, поради обстоятелството, че следва да бъде зачетена силата на пресъдено нещо, създадена с влязлото в сила решение по делото за разваляне на алеаторния договор.ТР е прието след постановяването му, решаващият съд не е имал възможността да съобрази правните си изводи с тези разрешения. След като договорът е развален, за неизправния купувач остава правната възможност да търси защита , като претендира равностойността на даденото от него непълно изпълнение чрез иска по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, насочвайки го срещу продавача, респективно срещу наследника за наследената от него част. Следва делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, за обсъждане и анализ на събраните по делото доказателства и направените възражения, с оглед преценка на размера ,за който искът трябва да бъде уважен. Исканията за разноски в настоящото производство следва да бъдат разгледани на основание чл.294 ал.2 ГПК от въззивния съд. По изложените съображения ВКС, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 404/06.03.2013 г. по гр.д.№3 800/2012 г. на Пловдивския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: