Р Е Ш Е Н И Е № 77 София, 29.05. 2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Стоев ЧЛЕНОВЕ: Стойчо Пейчев Камелия Маринова при участието на секретаря З. Я. като изслуша докладваното от съдия Пламен Стоев гр. д.№ 7783 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 16.04.2013г. постановено от Шуменски окръжен съд по гр.д. № 100/2013г., с което е отменено първоинстанционното решение на Шуменски районен съд по гр.д. № 2519/2009г. и вместо това е отхвърлен предявения от М. Н. П. и П. Н. П. против Е. Ю. Г. по чл. 108 ЗС за установяване собствеността и предаване владението върху недвижим имот в [населено място], местн. „С.” с площ 1099 кв.м., с идентификатор 83510.663.17 по кадастралната карта на града, с трайно предназначение земеделска земя. С определение № 52 от 06.02.2014г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: допустимо ли е в исковото производство при оспорване правото на собственост, удостоверено с нотариален акт, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, да бъдат разпитани като свидетели същите лица, които са дали показания пред нотариуса при съставяне на акта. Касационната жалба е подадена от ищците М. Н. П. и П. Н. П. чрез пълномощника адв. Ч.. В нея се поддържа неправилност на решението поради нарушения на съдопроизводствените правила при преценка допустимостта на гласните доказателства, както и поради нарушение на закона - неправилно приложение на чл. 79, ал.1 ЗС. Ответникът по жалбата Е. Ю. Г. в писмения си отговор поддържа, че жалбата е неоснователна. Подпомагащата страна Н. П. Н. не е представил писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по ревандикационен иск и се развива пред въззивната инстанция за втори път - след отмяна от ВКС на предходно въззивно решение. Ищците М. Н. П. и П. Н. П. поддържат, че са собственици на имота по наследство и давност и се легитимират с нотариален акт от 1984г., издаден въз основа на обстоятелствена проверка. Според акта титуляри на правото на собственост са ищците, заедно с Н. М. П.. Ответникът владее имота на основание договор за покупко-продажба от 2008г., сключен със С. Д. С., а неговият праводател се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давност през 2006г. Налице са данни, че с решение от 04.02.1986г. по гр.д. № 1653/1985г. на Шуменски районен съд е уважен отчасти предявения на основание чл. 108 ЗС и 45 ЗЗД иск със страни: Н. М. П., П. Н. П. и М. Н. П. против С. Д. С.. Тъй като делото е архивирано и унищожено данните са от описната книга на съда и липсва конкретизация на спорния имот. Други доказателства за установяване правото на собственост върху имота, включително свидетелски показания за давностно владение, не са събрани нито в първоинстанционното, нито в двете въззивни производства. В отменителното решение № 43 от 12.02.2013г. по гр.д. № 784/2012г. на І г.о. на ВКС е даден отговор на въпроса чия е доказателствената тежест за установяване на владението върху недвижим имот в изискуемия от ЗС срок за придобиване на имот по давност в процес на ревандикация срещу владелец, разполагащ с нотариален акт за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка. Прието е, че при представен по делото констативен нотариален акт за собственост в тежест на оспорващата този акт страна е да обори изводите на нотариуса относно принадлежността на правото на собственост; извършено е позоваване на Тълкувателно решение № 11/2012г. на ОСГК на ВКС. Дадени са указания за извършване на нов доклад по делото с посочване чия е доказателствената тежест при оспорване на нотариален акт по обстоятелствена проверка и за допускане на свидетели за доказване оспорването на нотариалния акт по давност от 11.01.2006 г. както на лицата, чиято е доказателствената тежест при това оспорване, така и на насрещната страна. Въззивният съд при новото разглеждане е указал на страните да представят доказателства, както е посочено в отменителното решение на ВКС. В съдебното заседание ищците са поискали да бъдат разпитани като свидетели лицата, които са дали показания пред нотариуса при съставяне на нотариалния акт на ответника. Съдът е отказал да ги допусне като е счел за недопустимо при оспорване на констативен нотариален акт да се разпитват свидетели, чиито показания са послужили за съставяне на акта. За да отхвърли иска съдът е изтъкнал, че в нотариалния акт на С. Д. С. от 2006г. е удостоверено от нотариуса придобиването на правото на собственост по давност и доказателствената тежест за опровергаване констатациите на нотариуса е на страната, която ги оспорва, т.е. на ищците. Въпреки дадените указания те не са представили никакви допустими и относими доказателства, опровергаващи извода на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. Поради това, тъй като не се установява ищците да са собственици на имота, искът им е отхвърлен. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК поради необходимостта от изясняване на въпроса: допустимо ли е в исковото производство при оспорване правото на собственост, удостоверено с нотариален акт, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, да бъдат разпитани като свидетели същите лица, които са дали показания пред нотариуса при съставяне на акта. Упражняването на владение върху недвижим имот в изискуемия от закона /чл. 79 ЗС/ срок за придобиването му по давност подлежи на доказване с всички доказателствени средства. Доколкото владението е фактическо състояние доказването му обикновено става с гласни доказателства. Липсват ограничения в допустимостта на свидетелските показания сред посочените в чл.164 ГПК. Както е изяснено в Тълкувателно решение № 11/2012г. на ОСГК нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост и при оспорване на правния извод на нотариуса не намира приложение редът на чл.193 ГПК, т.е. не се извършва опровергаване съдържанието на официален документ по смисъла на чл.164, ал.1, т.2 ГПК, за да не са допустими свидетелски показания. Ето защо, не съществува пречка при разрешаване на спор за собственост, в който страните претендират да са собственици въз основа на нотариални актове, издадени по реда на чл.587, ал.2 ГПК, съдът да разпита като свидетели за установяване давностното владение същите лица, които са разпитани от нотариуса и чиито показания са послужили при издаване на констативния нотариален акт. При дадения отговор на правния въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, решението на Шуменски окръжен съд се явява неправилно поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е имал основание в съдебното заседание на 26.03.2013г. да откаже на ищците допускането като свидетели на лицата, разпитани от нотариуса при издаване на констативния нотариален акт №9, т.І, рег.№ 565, д.№ 8/2006г. на нотариус № 222 от 2006г. Още повече, че събирането на гласни доказателства е в изпълнение на задължителните указания в отменителното решение на ВКС. Горното налага отмяна на обжалваното въззивно решение. Тъй като за разрешаване на спора е необходимо събиране на доказателства, а производството е за втори път пред касационната инстанция, то на основание чл. 295, ал.2 ГПК следва да се даде ход за разглеждане на делото пред Върховния касационен съд като се допуснат свидетели на ищцовата страна за установяване владението върху процесния имот. Имената и адресите на свидетелите не са били посочени от ищците пред въззивния съд, поради което следва да им се даде възможност да ги доведат, а ако желаят призоваване - да конкретизират имена и адреси, и да внесат депозит. Водим от горното и на основание чл. 293, ал.1 и чл. 295, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 16.04.2013г. постановено от Шуменски окръжен съд по гр.д. № 100/2013г. ДАВА ХОД за разглеждане на делото пред Върховния касационен съд. ДОПУСКА двама свидетели на ищцовата страна за установяване владението върху спорния недвижим имот. Указва на ищците, че ако желаят призоваване на свидетелите е необходимо да посочат трите им имена и адресите за призоваване, след което съдът ще определи депозит за призоваването. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: