Р Е Ш Е Н И Е № 292 гр. София, 25 юли 2023 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и трета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МИХОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов, като изслуша докладваното от съдия Вълкова наказателно дело № 381/2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения М. П. И. за възобновяване на ЧНД № 832/2022 г. по описа на Окръжен съд – Плевен и ВЧНД № 9/2023 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново на основание чл. 423, ал.1 от НПК. В искането се сочи, че осъденият не е участвал в производството с правно основание чл. 43а от НК, тъй като реално не е знаел за образуваното по предложение на председателя на Пробационния съвет – гр. Плевен дело за замяна на неизтърпяно наказание пробация с лишаване от свобода и не е участвал, както в производството пред първоинстанционния съд (Окръжен съд – Плевен), така и във въззивното производство пред Апелативен съд - Велико Търново. За постановеното по реда на чл.452 от НПК определение на Окръжен съд - Плевен, с което е извършена замяна на неизтърпяната част от наказанието пробация с лишаване от свобода за срок от двадесет и два месеца и осемнадесет дни, както и за потвърждаването му с решение на Апелативен съд - Велико Търново, осъденият разбрал след влизане в сила на определението за замяната, когато е бил задържан при влизане в Република България и е бил приведен в Затвора – гр. Плевен. Твърди, че с разглеждането на двете дела в негово отсъствие е допуснато нарушение на стандартите на ЕКПЧ и принципа на справедлив съдебен процес, прокламиран в разпоредбата на чл. 6 от Конвенцията, гарантиращ правото на лицето да участва лично във воден срещу него съдебен процес, който е закрепен в националното ни законодателство в чл. 423, ал. 1 от НПК, поради което моли за възобновяване на НЧД № 832/2022 г. по описа на Окръжен съд – Плевен (неправилно в искането е посочено, че делото е по описа на Районен съд- Плевен) и ВНЧД № 9/2023г по описа на Апелативен съд - Велико Търново, като се отменят постановените по същите дела съдебни актове, а именно определението за замяна на неизтърпяната част от наказанието пробация с лишаване от свобода, съответно въззивното решение, с което се потвърждава това определение. В съдебното заседание пред ВКС осъденият и неговия защитник – адвокат П. В. от АК - Плевен се явяват лично и поддържат искането и аргументите, които са посочени в негова подкрепа, като акцентират, че е нарушено правото на осъденото лице за лично участие в процеса и че не може да се направи извод неучастието му в производствата по двете дела да е поради недобросъвестност и осъденият сам да се е лишил от това право. Изтъкват се допълнителни доводи за нарушение на чл.269 от НПК, тъй като задочното производство пред двете съдебни инстанции се е развило без да е било проведено щателно издирване и без осъденият да е бил обявен за общодържавно издирване, поради което правото му на лично участие в процеса се явява накърнено поради неизпълнение на процедурата по призоваването му за участието в производствата двете дела при равни условия с прокурора и председателя на Пробационния съвет, което го е лишило от възможността да се защити и евентуално да представи уважителни причини за неизпълнение на наказанието пробация. В последната си дума осъденият моли искането за възобновяване да бъде уважено. Представителят на ВКП намира искането за основателно независимо от безспорно установеното по делото, че осъденият е бил уведомен за последиците от неизпълнение на пробационните мерки, включително за възможността да бъде активирана процедурата по чл. 43а от НК и независимо от обстоятелството, че е напуснал страната на 19.10.2022 година, без да уведоми пробационния служител, тъй като счита за решаващо, че осъденият не е имал знанието за воденото срещу него производство по чл. 43а от НК. След като от материалите по делото е видно, че осъденият не е бил реално уведомен за него и не е присъствал на нито едно съдебно заседание с оглед спазване стандартите по чл. 6 от ЕКЗПЧ и практиката на ВКС предлага искането да бъде уважено. Върховният касационен съд, след като обсъди оплакванията в искането, доводите на страните в съдебно заседание и в пределите на правомощията си по чл. 425 от НПК, намери следното: С определение № 743 от 19.12.2022г., постановено по ЧНД № 832/2022 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, на основание чл. 452 от НП, във връзка с чл.43а, т.2 от НК, неизтърпяната част от наказанието пробация - „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от двадесет и два месеца и осемнадесет дни по отношение на осъдения М. И., наложено с присъда № 118 от 15.09.2022г, постановена по НОХД № 1519/2022г по описа на Районен съд – Плевен, е заменена изцяло с наказание единадесет месеца и девет дни лишаване от свобода, като е определен първоначален общ режим на изтърпяване на основание чл. 57, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС. По жалба на служебния защитник пред Апелативен съд – Велико Търново е било образувано ВНЧД №9/2023 г., по което е постановено Решение № 22 от 20.02.2023 г., с което определението на Окръжен съд- Плевен е потвърдено. Искането е подадено от осъденото лице, чрез изрично упълномощен защитник и с него се оспорват актове от кръга на изброените в разпоредбата на чл. 419, ал.1 от НПК - определение по чл. 341, ал.1, във връзка с чл. 452, ал.1 от НПК и решение, с което е осъществен въззивен контрол върху това определение. Осъденият е узнал за тези съдебни актове при задържането му на територията на Република България на 02.03.2023 г. при влизането му в страната и отведен в Затвора – гр. Плевен за изтърпяване на наказание три месеца лишаване от свобода по НОХД №1915/2022 г. на РС – Плевен и наказанието (резултат от оспорената замяна) - единадесет месеца и девет дни лишаване от свобода по НЧД №832/2022 г на ОС - Плевен (вж. справка от Затвора – гр. Плевен на л.30 от настоящото дело пред ВКС). Следователно и предвид, че искането изхожда от активно процесуално - легитимирано лице и е направено в шестмесечния срок по чл. 423, ал.1 от НПК, същото се преценява като допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Видно от приложените на л. 4 и л.9 от ЧНД №832/2022 г. на ОС-Плевен отчетен картон за задължителна регистрация по настоящ адрес и протокол № 174/13.10.2022 г. осъденият започнал да изтърпява наказанието пробация на 13.10.2022г. На същата дата бил запознат с правата и задълженията си по време на изпълнение на пробационните мерки, като същевременно е удостоверил със саморъчния си подпис обстоятелството, че е предупреден за последиците от неизпълнението им, включително, че спрямо него „ще бъдат приложени санкциите по реда на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража“ (вж. л.5 от ЧНД №832/2022 г. на ОС - Плевен). Аналогично разяснение, че при неявяване и/или възпрепятстване на изпълнението на наложеното наказание пробация спрямо него „ще бъдат приложени санкциите по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража“ е било дадено на осъдения по съответния ред видно и от приложения към отчетния картон график за провеждане на срещите, в който също фигурира подпис на осъдения М. И. като доказателство, че същият своевременно е бил информиран за последиците от неизпълнението на пробацията. По делото няма спор, че осъденият е бил запознат с утвърдения график на насрочените задължителни срещи, че лично го е подписал и че е спрял да изпълнява задължението си за явяване на срещите с пробационния служител след 20.10.2022 г. без да посочи уважителни причини за това. Неизпълнение конкретно за датите 20, 25 и 27 октомври 2022 г. е фиксирано в констативен протокол № 335 от 23.10.2022 г., като за задължението да се яви на въпросните дати за задължителните срещи с пробационния служител осъденият е бил предварително писмено уведомен (вж. л.12 от ЧНД №832/2022 г. на ОС-Плевен). Това наложило издирването му на известните по делото адреси. Видно от докладна записка на л.14 от ЧНД №832/2022 г. на ОС – Плевен при посещение на адреса в [населено място] осъденият не е открит, като съседи са съобщили, че не са го виждали от около седмица. Това наложило да бъде потърсен и на адрес по лична карта в същото село на [улица], където се оказало, че къщата е срутена. Информацията от съседите по повод издирването на осъдения е потвърдена и в писмо изх. №41 от 22.11.2022 г. от длъжностното лице при Кметство – [населено място], Община Долни Дъбник (вж. л.20 от ЧНД №832/2022 г. на ОС - Плевен). От направена от ОД МВР – гр. Плевен справка в информационните масиви на МВР е установено, че осъденият е напуснал пределите на Република България на 19.10.2022 г. и към 01.11.2022 г. няма регистрирано влизане в страната (вж. л.22 от ЧНД №832/2022 г. на ОС - Плевен). По делото липсват данни осъденият да е провел разговор с инспектор при пробационната служба или по друг начин да е уведомил, че е в обективна невъзможност поради уважителни причини да изпълнява наложеното наказание пробация, а такива не се твърдят и в настоящото производство. Посочените обстоятелства са били отразени в констативни протоколи и са послужили като основание за изготвяне на предложение на председателя на пробационния съвет по мястото на изпълнение на пробацията за замяна на остатъка й с наказание лишаване от свобода. След постъпване на предложението окръжният съд насрочил съдебно заседание, като постановил по отношение на осъдения да се изготви справка напускал ли е територията на Република България и отделно е разпоредил призоваването му за съдебното заседание. Призовката била върната в цялост с отбелязване, че по данни на съседи „адресата е в чужбина”. Важно е също да се отбележи, че видно от съдържанието на призовката същата е била доставена от длъжностното лице по призоваването при Кметството на [населено място] на адреса, на който по-рано осъденият получил подписаното от него известие за начало на изпълнение на наказанието пробация, а именно: [населено място], [улица]. В справка изх. № 53 от 12.12.2022 г. съответното длъжностно лице потвърдило, че по данни на съседи осъденият продължава да е в чужбина (вж. л.52-56 от ЧНД №832/2022 г. на ОС-Плевен). При липсата на данни за завръщането му и като на основание чл. 94, ал.3 вр. ал.1, т. 8 от НПК назначил служебен защитник на И. – адвокат Д. Ц. от АК – Плевен, окръжният съд дал ход на делото на основание чл.269, ал.3, т.4 от НПК, въпреки нередовното призоваване на осъдения, защото аргументирано приел, че са налице кумулативните предпоставки за задочно производство, а именно осъденият е напуснал пределите на Република България, намира се в чужбина и местоживеенето му е неизвестно, а разглеждането на делото в негово отсъствие не би затруднило разкриването на обективната истина. Обстоятелството, че не е било проведено щателно издирване и осъденият не е бил обявен за общодържавно издирване не изключва законосъобразността на проведеното задочно производство, защото приложението на чл.269, ал.3, т.4 от НПК видно от хипотезите и диспозициите на посочената правна норма не се предпоставя от такива издирвателни действия, както несъстоятелно счита защитникът. В същото съдебно заседание първоинстанционният съд е постановил оспорваното по реда на възобновяването определение за замяна на неизтърпяната пробация с лишаване от свобода за срок от единадесет месеца и девет дни . Недоволен от определението на окръжния съд служебният защитник го обжалвал пред Апелативен съд – Велико Търново, пред който било образувано ВЧНД №9/2023 г. За да даде ход на делото в условията на задочно производство и да постанови решението, предмет на искането за възобновяване, с което е потвърдил обжалваното определение, въззивният съд също изискал справка напускал ли е осъденият територията на Република България и отделно е постановил призоваването му за насроченото на 13.02.2023 г. съдебно заседание пред въззивната инстанция. Получената от ОД МВР – Велико Търново справка изх. №366000-3290 от 10.02.2023 г. потвърдила документираното пред първоинстанционния съд обстоятелство, че същият е излязъл от страната на 19.10.2022 г. през ГКПП Видин Дунав мост в 21.50 часа и до 10.02.2023 г. няма регистрирано връщане (вж. л.20 от ВЧНД №9/2023 г. на АС - Велико Търново). Призовката пък била върната в цялост с отбелязване, че по данни на съседи „адресата е в чужбина”, като отново следва да се отбележи, че това е същият адрес, на който осъденият е получил първоначалното известие за началото на изпълнение на пробацията – [населено място], [улица] (вж. 18 от ВЧНД №9/2023 г. на АСК-Велико Търново). Аналогична информация, че „адресата е в чужбина и в имота отдавна не живее никой“ е била потвърдена писмено от длъжностното лице по призоваването при Кметството на [населено място] в справка изх. №4 от 18.01.2023 г. (вж. л.17 от ВЧНД №9/2023 г. на АС-Велико Търново). Поради това и като е приел, че неявяването на осъдения няма да попречи за разкриване на обективната истина, въззивният съд е разгледал делото в негово отсъствие, като се е мотивирал, че освен предпоставките по чл.269, ал.3, т.4, б.“а“ от НПК, на които се е позовал първоинстанционният съд за провеждане на задочно производство, а именно осъденият се намира извън пределите на Република България и местоживеенето му не е известно, е приел, че е налице и друго самостоятелно основание (по чл.269, ал.3, т.1 от НПК) за провеждане на такова производство, а именно осъденият не е намерен на посочения от него адрес в [населено място], [улица]. Във въззивното производство осъденият бил представляван от същия служебен защитник и въззивен жалбоподател – адвокат Д. Ц. от АК-Плевен. Така установените причини за проведеното от първоинстанционния и въззивния съд производство в отсъствие на осъдения И. предпоставят неоснователност на искането за възобновяване. Принципно, за да са налице предпоставките по чл. 423, ал.1 от НПК, е необходимо да се установи, че осъденият не е знаел за производството, като незнанието му не се дължи на собственото му недобросъвестно процесуално поведение. Както ВКС вече е имал повод да се произнесе „на плоскостта на конкретно коментираната хипотеза - производство по замяна на наказание „пробация” с наказание „лишаване от свобода” по реда на чл.451-452 от НПК – основателността на искането ще е в зависимост от знанието на осъдения за започналото изпълнение на наложеното му наказание пробация“ (вж. Решение № 170/31.10.2016 г. по н.д. № 556/2016 г. , І н.о на ВКС). След като е установено по категоричен начин и е безспорно между страните, че осъденият е бил запознат не само с правата и задълженията по време на изпълнение на наложените пробационни мерки, но и с последиците от неизпълнението на задълженията, а именно, че спрямо него могат да бъдат приложени санкциите по ЗИНЗС, които съгласно чл.227 от същия закон включват и възможност за писмено предупреждение за предложение за замяна на пробацията с наказание лишаване от свобода по чл.43а от НК и въпреки това не се е явил на планираните задължителни срещи с пробационния служител, за които е бил предварително писмено уведомен и това е удостоверено лично със саморъчния му подпис, следва да се приеме, че не е налице основанието по чл.423, ал.1 от НПК за възобновяване. Това е така, защото последващото отклоняване от изпълнението на пробацията и напускането на страната без да уведоми пробационния служител и без да посочи уважителна причина за това по недвусмислен начин сочат, че осъденият сам се е отказал от правото си да участва в съдебното производство по предложението по чл.43а от НК и да се защитава лично. За да се приеме обратното, че е налице основание за възобновяване по смисъла на чл.423, ал.1 от НПК, както се настоява в искането, следва на осъдения да не е била известна възможността наказанието пробация да се замени с лишаване от свобода при виновно неизпълнение на наложените пробационни мерки в съответствие с разпоредбата на чл. 43а НК. Случаят не е такъв, защото въпреки, че е бил информиран за това, той е преустановил изпълнението на пробационните мерки и е напуснал пределите на Република България. Продължително време той се е намирал с неизвестно местоживеене в чужбина и едва при влизане в страната на 02.03.2023 г. е бил задържан и съответно приведен в Затвора в гр. Плевен. При липсата на уважителна причина за отклонението от изпълнението на пробационните мерки, както и поради промяната на адреса за кореспонденция с пробационната служба, без да уведоми компетентния орган, поведението на осъдения сочи на недобросъвестност и неправомерно укриване, от което същият не може да черпи право на възобновяване, защото обективно не само е създал пречки за редовното му призоваване и връчване на предложението за замяна на наказанието на основание чл. 43а от НК, но и сам се е отказал от упражняването на правото лично да участва в съдебното производство по чл.452 от НПК. Възможността за провеждането на такова производство като закономерна последица от виновно неизпълнение на пробационните мерки в контекста на санкциите по чл.227 от ЗИНЗС освен, че му е била изрично разяснена на 13.10.2022 г. в началото на изпълнение на пробацията, следва да се счита за известна на осъдения и от самото налагане на пробационната мярка, защото в нея се съдържа и възможността за нейната замяна. Това следва от уредбата на предвидената замяна на наложеното наказание пробация с по-тежкото по вид наказание лишаване от свобода в общата част на НК, с което е спазено изискването за законоустановеност на наказанието по време на извършване на престъплението и съответно е изпълнено изискването за предвидимост на заместващото наказание. Следователно в самото налагане на пробационната мярка се съдържа и възможността за нейната замяна, т.е. „осъденият е в известност за потенциалното й заместване с по-тежкото по вид наказание, което ще се осъществи при наличието на точно дефинирани в наказателния закон предпоставки“, каквито са посочените в чл.43а, т.2 НК (вж. Решение № 5 от 27 март 2014 г. на КС по конституционно дело № 2 от 2014 г., обн., ДВ, бр. 31 от 4 април 2014 г.). Анализиран и съобразно юриспруденцията на ЕСПЧ доводът за нарушение на правото на справедлив съдебен процес по чл.6 от ЕКПЧ е неоснователен. В аналогичен случай, когато лицето може обосновано да очаква да получи призовка за провеждане на съдебно производство срещу него (в случая по чл.452 от НПК) и въпреки това напусне адреса, който е съобщило преди това на органите, без да ги уведоми за смяната и след като съдът е предприел разумно необходимите действия, за да осигури явяването му в съдебно заседание пред окръжния, а впоследствие и пред въззивния съд по време на делото, като първоначално съдилищата са опитали да го призоват на адреса, който е предоставил и който е напуснал без да предупреди, след това са изискали справки, от които са се уверили, че осъденият е напуснал територията на страната, обратно на становището на защитата, Съдът в Страсбург е приел, че с провеждането на задочно производство по чл.269 от НПК в такива случаи с оглед на всички тези процесуални усилия от страна на двете съдебни инстанции, няма нарушение на правото на справедлив съдебен процес по чл.6,§1 от ЕКПЧ, защото осъденият съзнателно се е отказал от правото си да участва лично в рамките на производството водено срещу него (вж. Решение от 26.01.2017 г. по делото Лена Атанасова срещу България по Жалба № 52009/07, §52 и §53). По гореизложените съображения искането за възобновяване е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. П. И. за възобновяване на НЧД № 832/2022 г. по описа на Окръжен съд- Плевен и ВНЧД № 9/2023г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново и отмяна на определение № 743/19.12.2022 г. по НЧД № 832/2022 г. по описа на Окръжен съд — Плевен и Решение № 22/20.02.2023г по ВНЧД № 9/2023 г. по описа на Апелативен съд — Велико Търново, постановени на основание чл. 451 - чл. 452 от НПК. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: