Р Е Ш Е Н И Е № 330 София, 28.11.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и единадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 1519 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Д. П. и К. С. П. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 23.07.2010г. по гр.д.№40/2010г. С определение №319/28.03.2011г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса кога веднъж установено владение е прекъснато,с какви действия и на кои лица както и по въпроса за вида действия,които владелецът следва да извършва,за да се приеме,че осъществява непрекъсната фактическа власт върху един имот. Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост,както и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила поддържат,че неправилно съдът е приел,че не са осъществявали непрекъсната фактическа власт върху имота,както и че владението им е било прекъснато. Молят обжалваното решение да бъде отменено,предявеният от тях иск бъде уважен и им бъдат присъдени направените по делото разноски. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба П. Г. П.,П. К. Д.,М. П. С. и непълнолетният С. Т. С., действащ със съгласието на своята майка М. П. С. изразяват становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения,както и по съображения,изложени в представена в о.з. писмена защита.Претендират заплащане на направените по делото разноски. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: Г. Д. П. и К. С. П. са предявили срещу П. Г. П.,П. К. Д.,М. П. С. и С. Т. С. иск за признаване право на собственост върху земеделска земя,оранжерия,ІV категория,находяща се в м.”К.”,землището на кв.К.,гр.Б.,с площ от 6271кв.м., представляващ имот №*. С обжалваното решение Бургаският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е потвърдил решението на първоинстанционния съд,с което така предявеният иск е отхвърлен. Прието е,че договорите за покупко-продажба от 06.02.1995г.,на които ищците основават твърдението си,че имат качеството добросъвестни владелци,не са нищожни,но нямат вещно-прехвърлително действие,тъй като продавачите по тях не са били собственици на продадените земи. Въз основа на това е прието,че ищците имат качеството добросъвестни владелци,като началният момент на владението е датата на сключване на договорите /06.02.1995г./. Ищецът П. обработвал оранжериите до 1997г.,когато започнал демонтажът им и след това само наглеждал имота без да го обработва. Прието е,че с оглед разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ ищците не са придобили имота чрез добросъвестно владение в продължение на 5 години,тъй като липсват доказателства да са упражнявали фактическа власт върху имота към 22.11.2002г. Прието е,че само наглеждането на имота през неустановени интервали от време не е достатъчно,за да се приеме,че владението им е продължило и след 2000г. Прието е също така,че ответниците също не установяват по безспорен начин кога и дали са установили фактическа власт върху реституирания им през 2000г. имот,което обаче не дава основание да се приеме,че имотът е бил владян от ищците и след 2000г.,напротив,прието е, че след 2000г. имотът не е бил стопанисван от никого. Въпросът,произнасянето по който е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касае извършването на преценка кога веднъж установено владение следва да се приеме за прекъснато,с какви действия и на кои лица,който обуславя и отговора на въпроса за вида действия,които владелецът следва да извършва,за да се приеме,че осъществява непрекъсната фактическа власт върху един имот, като в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличието на противоречива практика . В решение №1124 от 19.07.2002г.,постановено по гр.д.№1208/2001г. на ВКС е прието,че давността може да се счита прекъсната само с изгубване на владението в продължение на повече от 6 месеца /чл.81 ЗС/, признаване на вземането на длъжника,предявяване на петиторен иск или искане за започване на помирително производство,предприемане на действия по принудително изпълнение на осъдително решение /чл.116 ЗЗД/. Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпените становища в цитираното решение на ВКС и в постановеното от Бургаския окръжен съд по поставения въпрос,на основание чл.291,т.1 ГПК приема за правилно становището,изразено в решение №1124/19.07.2002г. по гр.д.№1208/2001г. на ВКС като съображенията за това са следните: Съгласно разпоредбата на чл.83 ЗС който докаже,че е владял в различни времена,предполага се,че е владял и в промеждутъка,ако не се докаже противното. Веднъж установена фактическа власт върху недвижим имот се предполага,че продължава да бъде упражнявана от владелеца непрекъснато до момента,в който по несъмнен начин не бъде доказано,че е осъществено прекъсване на владението,а оттам и прекъсване на започналата да тече в полза на владелеца придобивна давност.Давността може да се счита прекъсната само ако трето лице е осъществило такова действие,с което е попречило на владелеца да упражнява занапред установената от него фактическа власт върху имота,като тези действия следва да са доведели до отстраняването на владелеца от имота за повече от 6 месеца. В този смисъл разпоредбата на чл.81 ЗС изрично предвижда,че давността се прекъсва с изгубване на владението в продължение на повече от шест месеца. Давността се прекъсва и чрез предявяване на иск за защита на правото на собственика върху имота. Ако обаче в имота са извършени еднократни действия,които не са станали известни на владелеца и посредством които фактическата му власт не е била отблъсната,нито е бил отстранен от имота за повече от шест месеца,не може да се приеме,че придобивната давност е била прекъсната. С оглед на гореизложеното следва да се приеме също така,че след като едно лице веднъж е установило фактическа власт върху един имот, предполага се до доказване на противното,че упражнява тази фактическа власт трайно и непрекъснато до момента,в който не се установи осъществяване от трето лице на такова действие,което явно и категорично препятствува възможността владелецът да упражнява занапред фактическата власт върху имота или както вече беше посочено,да бъде осъществено такова действие,което има за последица отстраняване на владелеца от имота. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон /чл.79,ал.2 ЗС,чл.81,ЗС,чл.83 ЗС/. По делото е установено,че Г. Д. П. е установил фактическа власт върху процесния имот непосредствено след сключването на договора за покупко-продажба /н.а. №*,том *,н.д.№*/1995г./,т.е. от 06.02.1995г.,като досежно това обстоятелство между страните не съществува спор и правилно е прието от въззивния съд,че установеното към този момент владение е добросъвестно,тъй като владелецът не е знаел, че праводателите му не са собственици на имота. Осъществяваните от Г. П. действия в процесния имот до 1997г. правилно са квалифицирани от въззивния съд като владелчески. Неправилно обаче съдът е приел,че без да е налице осъществяване на действия от страна на трети лица,посредством които установената от Г. П. фактическа власт да е била преустановена или отблъсната, започналата да тече в негова полза придобивна давност е била прекъсната. Обстоятелството,че владелецът не осъществява непрекъснато действия в един имот не сочи на изгубване на владението,нито на прекъсване на установената фактическа власт. Последващите действия на Г. П.,свързани с демонтажа на оранжериите и с опазването на имота от кражби и предявяването на иск за установяване на правата му през 2004г. следва да бъдат квалифицирани като продължаване на трайно установената през 1995г. фактическа власт върху имота,още повече,че според показанията на св.Д. демонтажът на оранжериите е извършен в периода 2002-2003г., което обстоятелство съдът не е обсъдил и неправилно е приел,че фактическата власт е била упражнявана от Г. П. до 2000г. В този смисъл не може да бъде споделена поддържаната от ответниците по касационна жалба теза,че действията на Г. П. са се изразявали само в наглеждане на имота,т.е. че не могат да се възприемат като явна демонстрация на фактическа власт с намерение за своене. Не е отчетено и обстоятелството,че ответниците по предявения иск не са доказали да са предприели такива действия,които да са довели до отстраняването на Г. П. от имота,респ. да са демонстрирали спрямо него по недвусмислен начин намерение да упражняват претендираното право на собственост,с оглед на което не може да се приеме,че придобивната давност,която е започнала да тече в полза на Г. П. е била прекъсната преди датата на влизане в сила на решението,с което предявеният от него иск за признаване право на собственост на основание сключения през 1995г. договор за покупко-продажба е отхвърлен. От този момент /03.07.2009г./ възниква основание за позоваване на изтеклата в полза на Г. П. придобивна давност. И тъй като от 07.12.1999г. /когато в полза на наследниците на Г. М. е признато правото на възстановяване на собствеността върху процесния недвижим имот по реда на ЗСПЗЗ/,до 03.07.2009г. не са представени доказателства установената от Г. П. като добросъвестен владелец фактическа власт върху имота да е била прекъсвана,неправилно въззивният съд е приел,че установените по делото факти не сочат на осъществяване на предвиденото в чл.79,ал.2 ЗС придобивно основание. Дори да се приеме,че давността е прекъсната с факта на оспорване правата на Г. П. в производството по гр.д.№19/2005г. по описа на Бургаския районен съд,то това е станало едва на 18.02.2005г.,като от датата на постановяване на решението на Бургаския окръжен съд по адм.д.№320/1999г. до 18.02.2005г. придобивната давност в полза на Г. П. вече е изтекла. Налице е и позоваване на давността,като от страна на ответниците по предявения иск до 18.02.2005г. не са били предприемани действия,които да доведат до прекъсване на давността по смисъла на чл.116 ЗЗД/ не се установява владението да е било изгубено, нито правата им да са били признати,нито да е бил предявен иск за отблъсване на владението или за установяване на собствените им права по отношение на владелеца/. Действията по извършване на въвод във владение по реда на ЗСПЗЗ не са противопоставени на Г. П.,не са извършени по начин той да бъде отстранен от имота,а отдаването на имота под наем на З.”П.” представлява само правно действие, което не е било доведено до знанието на Г. П.,а оттам и не може да му бъде противопоставено,тъй като въз основа на договора за наем фактически действия по отношение на имота от страна на наемателя не са били извършвани /в този смисъл показанията на св.В.,че кооперацията не е обработвала имота/. Лицата,на които имотът е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ до 18.02.2005г. не са предприели никакви фактически или правни действия по защита на своята собственост още повече,че сключеният на 06.02.1995г. договор за покупко-продажба е бил вписан. Освен това в случая следва да се има предвид и обстоятелството,че първоначално на наследниците на Г. М. е било отказано възстановяване на правото на собственост /решение №1691/15.06.1995г. по гр.д.№747/1995г. на Бургаския районен съд/ и едва по последващо заявление от 25.11.1997г. правото им на възстановяване е признато със съдебно решение. Следва да се отбележи също така,че фактическите действия на едно лице,което счита себе си за собственик на определен имот по причина,че правото на собственост му е било прехвърлено с договор за покупко-продажба,сключен в предвидената от закона форма,се обуславят и от обстоятелството дали спрямо него са предприемани такива действия, които да сочат за наличие на претенции на трети лица по отношение на имота. В този смисъл при липса на действия,целящи отблъсване на установеното владение и при липса на заявени претенции за имота,действията по организиране на опазването на имота от кражби и неговото наглеждане следва да се възприемат като действия по упражняване на фактическа власт по смисъла на чл.68,ал.1 ЗС. Демонстриране по отношение на невладеещия собственик на поведение,което несъмнено да сочи,че върху имота се упражнява фактическа власт като върху собствен имот,т.е. предприемане на активни действия, е необходимо безспорно само при наличие на заявени претенции от трето лице,че счита себе си за собственик на същия имот. Ако подобни претенции не са били заявявани,то няма и по отношение на кого владелецът да упражнява подобни действия. Достатъчно е в подобна хипотеза да полага нормалните за собственика грижи за имота. И тъй като по делото е установено,че Г. П. е установил трайна фактическа власт върху процесния имот и е упражнявал тази фактическа власт като добросъвестен владелец без същата да е била прекъсвана за периода от 07.12.1999г. до 18.02.2005г. по време на брака си с К. П.,следва да се приеме, че решението на въззивния съд,с което е отхвърлен предявеният от тях иск за признаване на правото им на собственост върху имота на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност е неправилно. По реда на чл.293,ал.2 ГПК същото следва да бъде отменено и вместо това спорът бъде решен по същество като предявеният установителен иск бъде уважен. С оглед изхода на спора в полза на Г. Д. П. и К. С. П. следва да бъде присъдена сумата 1696.41 лв., представляваща направените по делото разноски. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 23.07.2010г. по гр.д.№ 40/2010г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. П. С.,ЕГН [ЕГН] от [населено място],ж.к.”Л.”,[жилищен адрес] П. К. Д.,ЕГН [ЕГН] от [населено място],ж.к.”Л.”,[жилищен адрес]П. Г. П.,ЕГН [ЕГН] от [населено място],кв.К., [улица] С. Т. С.,ЕГН [ЕГН],действащ лично и със съгласието на своята майка М. П. С.,че Г. Д. П.,ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица],вх.Б,ет.3 и К. С. П.,ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица],бх.Б,ет.3 са собственици на земеделска земя с площ от 6271кв.м.,начин на трайно ползване-оранжерия, представляваща имот №*,ІV категория,находящ се в местността “К.”,землището на кв.К.,гр.Б.,с граници: имот №*-полски път,имот І№*-др.произв.база,имот №*-посевна площ,като правото на собственост е придобито от тях на основание давностно владение. ОСЪЖДА М. П. С. от [населено място],ж.к.”Л.”, [жилищен адрес]П. К. Д. от [населено място],ж.к.”Л.”,[жилищен адрес] П. Г. П. от [населено място],кв.К., [улица] С. Т. С.,действащ със съгласието на своята майка М. П. С. на основание чл.78,ал.1 ГПК във вр. с чл.81 ГПК да заплатят на Г. Д. П. и К. С. П. сумата 1696.41 лв. /хиляда шестстотин деветдесет и шест лева и 41ст./,представляваща направените по делото разноски. Председател: Членове: