Р Е Ш Е Н И Е
№ 374/2013
гр. София 23.07.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 21 октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр. дело № 3766 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищеца Г. И. Г., чрез адв. Л. П. против решение № 545/20.03.2013 г. по в.гр.дело № 3711/2012 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3077/03.07.2012 г., решение № 4427/07.11.2012 г. по гр. дело № 616/2012 г. на Варненския районен съд. С посочените решения са отхвърлени исковете на жалбоподателя против „П.Б.” с пр.осн.чл.200, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 50 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, изразяващи се в претърпени болки и страдания в периода от датата на злополуката – 11.05.2010 г. до предявяване на иска – 16.01.2012 г., причинила временна нетрудоспособност за времето от 11.05.2010 г. до 31.10.2010 г., осъществила се при изпълнение на трудовото правоотношение за длъжността „корабен кормчия” на моторен танкер”П.” по време на рейса В. К./П./, когато корабът е превзет от пирати в А. залив, при което ищецът е прострелян с автомат в областта на бедрото на левия крак, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска -16.01.2012 г. до окончателното изплащане и сумата 8 703.01 лв. обезщетение за забава към главницата за периода от 11.05.2010 г. до 16.01.2012 г., като неоснователни. С решение № 4427 от 07.11.2012 г. по същото дело е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допълване на решение № 3077/03.07.2012 г. по гр.дело № 616/2012 г. на Варненския районен съд досежно иск за присъждане на обезщетение по К. от 11.06.2008 г. – т. 7, дължимо при каквато и да е злополука, случила се по време на командироване на кораба и Приложение № 8А относно размера на същото като неоснователна.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.1 ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита за неправилни изводите на въззивния съд, че установяването на трудовата злополука не може да се извърши по съдебен ред, че с оглед събраните по делото доказателства е установен фактическия състав за ангажиране отговорността на ответника по жалбата за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди, последица от станалата трудова злополука на 11.05.2010 г.
С определение № 1029/31.07.2013 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос може ли независимо от отсъствието на надлежно съставен акт за трудова злополука по реда, предвиден в чл.57 КСО установяването на елементите от фактическия състав на трудовата злополука да е допустимо в производство по чл.200 КТ и злополуката да се разглежда от съда като част от предмета на иска, с който се претендират гражданскоправните последици от същата.
Ответникът по жалбата [фирма] [населено място], чрез юрисконсулт П. К. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на касационната жалба по същество. В съдебно заседание, чрез адв. Д. М. е изразил становище за неоснователност на предявените искове, с оглед неспазване от ищеца на реда, предвиден в КСО за установяване факта на трудовата злополука.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Претенцията на ищеца-жалбоподател Г. Г. е за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. от трудова злополука, станала на 11.05.2010 г. Заявените факти в исковата молба са, че ищецът Г. заемал длъжността „корабен кормчия” по трудово правоотношение, възоснова на трудов договор № 1141/16.10.98 г. с работодател „П. МБФ” и на 11.05.2010 г. претърпял злополука в изпълнение на задълженията си като корабен кормчия на МТ”П.”. По време на рейса В.-К./П./ при преминаване на А. з., бил прострелян в областта на бедрото на левия крак, при нападение на сомалийски пирати, съответно корабът бил превзет и екипажа взет в плен, продължил 122 дни.
Възивният съд е приел, че за основателност на иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да установи главно и пълно наличието на трудова злополука.
Прието е, че надлежният ред за установяване на трудова злополука като елемент от фактическия състав на обективната и безвиновна отговорност на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е нормативно определен с разпоредбите на чл. 57, сл. КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, приета с ПМС № 263/30.12.1999 г., обн.,ДВ, бр. 6/21.01.2000г., в сила от 1.01.2000 г., изм. и доп./. Прието е, че според този ред работодателят /осигурител/ от една страна и пострадалият /осигурен/ или неговите наследници, от друга страна, следва да декларират /първият в 3-дневен срок от настъпването на злополуката, а вторият-в едногодишен срок/ пред съответното териториално поделение на НОИ по регистрация на осигурителя всяка злополука. Според съда след извършване на проверка, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО издава разпореждане за признаване или не на злополуката за трудова по утвърден от управителя на НОИ формуляр.
Прието е, че този ред за установяване на трудова злополука е задължителен, за да се приеме, че такава е налице и, че е недопустимо злополуката да се установява от съда в процеса по чл. 200, ал. 1 КТ.
Въззивният съд е приел, че липсата на проведена процедура по посочения нормативно установен ред във връзка с твърдението на ищеца за претърпени вреди в резултат на трудова злополука обезсмисля обсъждане на останалите предпоставки за основателност на иска и е прието за достатъчна за отхвърляне на иска на основание чл. 200, ал. 1 КТ.
Съдът е приел за безспорно, че между страните и установено от доказателствата, че същите са били в трудово правоотношение към 11.05.2010г., че на тази дата при нападение на сомалийски пирати по време на рейса на МТ „П.” В.-К. /П./, в А. залив, ищецът е прострелян с автомат в областта на бедрото на левия крак и е репатриран в РБългария на 28.09.2010 г. - в 1-годишния срок по Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, за деклариране на злополуката от работника пред съответното териториално поделение на НОИ.
Според съда неоснователността на иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ обуславя извод за неоснователност и на иска за заплащане на мораторна лихва.
Въззивният съд е преценил за неоснователна въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която е приел, че не е надлежно сезиран с иск за присъждане на обезщетение по К. от 11.06.2008 г. – т.7, дължимо при каквато и да е злополука, случила се по време на командироване на кораба и приложение № 8а относно размера на същото, поради което не се е произнесъл по него.
По правния въпрос:
С решение № 666/02.02.2010 г. по гр.дело № 2960/2008 г. на ВКС II г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че независимо от отсъствието на надлежно съставен акт за трудова злополука установяването на елементите от фактическия състав, регламентиран с материалноправната норма на чл.55,ал.1 КСО е допустимо в производството по чл.200 КТ, че ВКС е изоставил съдебната си практика, че трудовата злополука като основание за предявяване на иск за обезщетение се установява поначало по реда, предвиден в КСО-Декларация/чл.57 КСО/ и разпореждане на длъжностното лице в Р./чл.60 КСО/, приемайки, че няма пречка и без да са издадени такива актове, злополуката да се установява от съда в процеса по иск по чл.200 КТ.
Съдът не споделя това становище на състав на ВКС по поставения правен въпрос по следните съображения:
В разпоредбите на чл.57 и следващите от Кодекса за социално осигуряване е предвидена процедура по деклариране, разследване и квалифициране на злополуката като трудова, която е детайлизирана в Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. В чл.57,ал.1 КСО е установено задължение за осигурителя в срок от три работни дни да декларира пред териториалното поделение на НОИ всяка трудова злополука. Съгласно чл.57,ал.2 КСО ако осигурителят не декларира злополуката пострадалият или неговите наследници имат право в срок от една година от злополуката да я декларират пред териториалното поделение на НОИ. В чл.58 КСО, съответно в посочената Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополука е уреден редът и обхвата на разследването на трудовата злополука, извършвано от териториалното поделение на НОИ. След приключване на разследването длъжностното лице, определено от ръководителя на Териториалното поделение на НОИ, въз основа на документите в досието в 7-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за трудова – чл.60,ал.1 КСО. Разпореждането на органа по чл.60, ал.1 КСО представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука и е официален удостоверителен документ за установените в него факти. Липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на исковете по чл.200,ал.1 КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по този текст. Установяването на факта на трудовата злополука не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален административен ред, който не може да бъде игнориран. Липсата на влязло в сила разпореждане на органа по чл.60,ал.1 КСО не дава възможност на ищеца да предизвика установяване на трудова злополука в рамките на съдебното исково производство. В този смисъл е установената трайна практика на ВКС, а именно решение № 31/02.02.2011 г. по гр.дело № 1894/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 109/12.03.2012 г. по гр.дело № 622/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение № 753/28.01.2011 г. по гр.дело № 457/2010 г. на ВКС, III г., решение № 339/10.10.2011 г. по гр.дело № 859/2010 г. на ВКС, IV г.о. и др., всички постановени по чл.290 ГПК.
Като взема предвид посоченото разрешение на правния въпрос настоящият съдебен състав преценява въззивното решение за правилно, а касационната жалба за неоснователна.
Установено е по делото, че към момента на злополуката 11.05.2010 г. страните са били в трудово правоотношение. Установено е, че на 11.05.2010 г. по време на работа в изпълнение на задълженията като „корабен кормчия” на МТ „П.” при нападение на сомалийски пирати в А. з. ищецът Г. Г. е прострелян с автомат в областта на бедрото на левия крак. Репатриран е в РБългария е на 28.09.2010 г. Установено е също, че за станалата трудова злополука не е издадено влязло в сила разпореждане от съответното длъжностно лице на Териториалното поделение на НОИ по чл.60,ал.1 КСО.
За да се уважи предявен иск с пр.осн.чл.200 КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени като последица от трудова злополука следва да се установи наличие на трудово правоотношение, претърпяна трудова злополука и настъпили вреди за ищеца, които са последица от злополуката. В настоящият случай по делото не са представени доказателства за наличие на трудова злополука, съответно не е представено Разпореждане на органа по чл.60,ал.1 КСО, с което да е прието, че злополуката е трудова. Липсата на влязло в сила разпореждане на органа по чл.60,ал.1 КСО, представляващо индивидуален административен акт, който установява наличието на трудова злополука налага извода за неоснователност на предявения иск с пр.осн.чл.200 КТ. В съдебното исково производство при предявен иск с пр.осн.чл.200,ал.1 КТ установяването на характера на злополуката не може да се извърши, тъй като за това е предвиден специален административен ред в чл.57 и сл.КСО и в Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Тъй като наличието на трудова злополука не е доказана от жалбоподателят-ищец – т.е. не е доказан един от елементите от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл.200,ал.1 КТ, то предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, заедно със законната лихва за забава са неоснователни. В този смисъл са и изводите на въззивния съд в обжалваното въззивно решение.
Правилно въззивният съд не се е произнесъл по иска за присъждане на обезщетение за вреди по К. от 11.06.2008 г. – т.7, дължимо при каквато и да е злополука, случила се по време на командироване на кораба и Приложение № 8А относно размера на същото. Правилно е прието, че ищецът не е сезирал съда с иск за присъждане на посоченото обезщетение, съответно не е формулирал петитум на такъв иск, а искането е направено в хода на устните състезания пред първата инстанция.
Като взема предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение, като законосъобразно следва да се остави в сила.
Доводите в касационната жалба за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и за необоснованост са изцяло неоснователни. Както се посочи липсата на влязло в сила разпореждане на органа по чл.60,ал.1 от КСО води до категоричния извод за липса на един от елементите от фактическия състав на имуществената отговорност на ответника за обезщетяване претърпените от жалбоподателя неимуществени вреди, съответно за неоснователност на исковите претенции.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата 830 лв. разноски за настоящото производство за защита от юрисконсулт.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
Оставя в сила решение № 545/20.03.2013 г. по в.гр.дело № 3711/2012 г. на Варненския окръжен съд.
Осъжда Г. И. Г. от [населено място], [улица], ет.2,ап.5 да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] сумата 830 лв. разноски по делото за настоящото производство за защита от юрисконсулт.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |