Р Е Ш Е Н И Е № 18 София, 02.02.2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на дeветнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Стефка Тодорова и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3124 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от К. К. К. срещу решение № 130 от 15.01.15г.,постановено по в.гр.дело № 306/14г.на Бургаския апелативен съд в частта,с която е отхвърлен искът му по чл.19 ал.3 ЗЗД. Постъпила е касационна жалба и от [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] в частта,с която е уважен искът по чл.135 ЗЗД. С определение № 1079 от 2.10.15г.настоящият състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК само в частта,с която е отхвърлен искът по чл.19 ал.3 ЗЗД,по материалноправния въпрос: дали успешно проведеният конститутивен иск по чл.135 ал.1 ЗЗД има за резултат възстановяване на първоначалното правно положение, респективно до възможност да се обяви сключен преди увреждащата сделка предварителен договор за окончателен по реда на чл.19 ал.3 ЗЗД.Прието е,че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с влязлото в сила решение № 204 от 6.07.12г.по гр.дело № 15/12г.на РС-Петрич,изменено с решение № 524 от 3.01.13г.по в.гр.дело № 961/12г.на ОС - Благоевград,в което е прието,че успешното провеждане на иска по чл.135 ЗЗД дава възможност на купувача да реализира правата си по чл.19 ал.3 ЗЗД. На основание чл.291 т.1 ГПК настоящият съдебен състав намира за правилна практиката,обективирана в решение № 204 от 6.07.12г.по гр.дело № 15/12г.на Районен съд –Петрич по следните съображения: Искът по чл.135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка,с която длъжникът го уврежда.Това право възниква за кредитора,когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна или възмездна,но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането,както и когато увреждащата сделка е извършена преди възникването на вземането,но тя е предназначена от длъжника и третото лице да увреди кредитора.С обявяване на атакуваното правно действие за недействително спрямо кредитора излезлият от имуществото на длъжника актив все едно се завръща в това имущество и кредиторът- ищец има правото да се удовлетвори от него. Когато обещан с предварителен договор имот е продаден на трето лице,за купувача по предварителния договор сделката е увреждаща поради осуетената възможност за реализиране на правото да се иска сключване на окончателен договор.Сключването на последваща сделка от страна на обещателя-длъжник,след като задължението му за сключване на окончателен договор не е погасено,е съзнателно волево действие,насочено към правни последици,увреждащи кредитора по предварителния договор и затова предпоставящо извод за знание на длъжника относно тези последици и увреждащия им характер.За кредитора по предварителния договор е налице правен интерес да предяви отменителния иск/решение № 326 от 20.12.12г.по гр.дело № 177/12г.на ІІІ г.о.на ВКС;решение № 176 по гр.дело № 1746/08г.на ІV г.о.на ВКС/и съответно успешното му провеждане дава възможност да се обяви за окончателен сключения преди увреждащата сделка предварителен договор. С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта,с която е отхвърлен предявения от К. К. К. против [фирма] и [фирма] иск с правно основание чл.135 ЗЗД и в тази му част е постановено друго,с което е призната за относително недействителна по отношение на ищеца продажбата,сключена с нот.акт № . от 27.08.08г.между [фирма] като продавач и [фирма] като купувач на следния недвижим имот:апартамент № 8 ,на втори етаж,застроен на 65.47 кв.м. и 6.699% от общите части и правото на строеж в жилищна сграда в ПИ с идентификатор 48619.505.301,с площ от 365 кв.м.по КК на [населено място]. Прието е,че са налице изискуемите се от закона предпоставки за успешното провеждане на иска – ищецът се легитимира като кредитор по отношение на продавача по атакуваната сделка с доказателства за извършено плащане на цената на процесния имот по предварителен договор,сключен с него на 14.11.07; налице е увреждане,тъй като извършената продажба осуетява реализиране както правата на ищеца по предварителния договор,така и представлява намаляване на имуществото на длъжника предвид неизпълненото му задължение да върне продажната цена и на трето място – не е оборена законовата презумпция за знание по чл.135 ал.2 ЗЗД при безспорното обстоятелство,че едноличният собственик и представляващ третото лице [фирма] Н. Ц. е съпруга на Н. Ц. – управител на [фирма]. Решението на първостепенния съд в частта,с която е отхвърлен искът по чл.19 ал.3 ЗЗД ,е потвърдено.Изложени са мотиви,че извършената разпоредителна сделка с апартамента по предварителния договор е относително недействителна единствено по отношение на ищеца,но запазва вещното си действие за всички останали.Относителната недействителност на сделката прави възможно реализиране на правата му в изпълнителния процес,но правото му чрез конститутивния иск по чл.19 ал.3 ЗЗД да придобие собствеността не може да бъде удовлетворено,тъй като продавачът по предварителния договор вече не е собственик. В касационната жалба на К. К. се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.Искането е за отмяна на решението в тази му част и постановяване на друго,с което да се уважи искът по чл.19 ал.3 ЗЗД. Ответниците по касационната жалба считат,че е неоснователна. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа жалбата на К. К. и провери правилността на обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290 ал.2 ГПК,намира следното: Жалбата е основателна. С оглед отговора на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение,в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел,че правото на ищеца,упражнено чрез конститутивния иск по чл.19 ал.3 ЗЗД да придобие собствеността върху процесния имот, не може да бъде удовлетворено,защото продавачът по предварителния договор вече не е собственик.Както бе посочено по-горе,с успешното провеждане на иска по чл.135 ЗЗД относителната недействителност на сделката ползва кредитора,който я е поискал.Спрямо този кредитор длъжникът се поставя в положението отпреди сделката.В конкретния случай сключеният между К. К. и [фирма] предварителен договор и извършеното плащане на уговорената продажна цена,удостоверено в договора и разписката от 14.11.2007г. легитимира ищеца като кредитор и предвид уважаването на иска по чл.135 ЗЗД същият разполага с възможността да иска обявяване на предварителния договор за окончателен. Видно от изложеното решението в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния закон,поради което следва да бъде отменено,а делото – решено от касационната инстанция по същество съгласно чл.293 ал.2 ГПК. Установено е по делото,че на 14.11.07г.е сключен предварителен договор между продавача [фирма] и купувача К. К. К.,по силата на който продавачът се е задължил да построи и продаде на купувача апартамент № 8,който ще бъде построен в бъдещата жилищна сграда,предвидена за изграждане в ПИ с идентификатор 48619.505.301,с площ от 365 кв.м.по КККР на [населено място],кв.В..Уговорена е продажна цена от 20 000 лв ,която е изплатена в брой при сключване на договора и получена от продавача,видно от подписаната от страните по сделката разписка от същата дата.Продавачът е бил надлежно представляван от пълномощник С. П.,упълномощен от Н. Ц. в качеството му на управител на [фирма],чиито пълномощия са оттеглени след сключване на сделката – на 7.03.08г.С нот.акт за учредяване право на строеж срещу обезщетение за построяване на обекти в жилищна сграда № 1/2007г./фирма/ е учредила в полза на [фирма] правото да построи жилищна сграда в поземлен имот,в която ще се намира и процесния апартамент.С нот.акт № 107/2008г. [фирма] чрез управителя си Н. Ц. е продало на [фирма] чрез управителя Н. Ц./съпруга на Н. Ц./правото на строеж за изграждане на апартамента,предмет на предварителния договор с ищеца,заедно с правото на строеж за други обекти в същата сграда.В частта,с която сделката е призната за относително недействителна спрямо К. К. К. по отношение на процесния имот,на основание чл.135 ЗЗД,въззивното решение е влязло в сила.Установява се от удостоверение № 86/18.10.11г.,че процесната сграда е въведена в експлоатация.Данъчната оценка на имота е 42 313.80 лв съгласно удостоверение от 15.11.12г.по чл.264 ДОПК ,издадено от [община]. При тези данни по делото настоящият съдебен състав намира,че страните са валидно обвързани от сключения предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот,поради което искът по чл.19 ал.3 ЗЗД следва да бъде уважен.Съгласно чл.364 ал.1 ГПК ищецът дължи следващите се разноски по прехвърляне на имота,а именно – нотариална такса по сметка на ВКС,съгласно чл.85 ал.2 вр.с чл.87,определена по раздел ІІ т.8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност,съобразно материалния интерес,възлизаща на сумата 419.01 лв,както и местен данък съгласно чл.35 ал.2 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на [община] за придобиване на имота по сметка на [община] в размер на сумата 1269.41 лв,съгласно чл.47 ал.2 вр.с чл.46 ал.1 т.1 ЗМДТ. При този изход на спора ответниците по жалбата следва да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателя направените по делото разноски за трите съдебен инстанции в размер на 9650.16 лв съгласно приложения списък по чл.80 ГПК. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 130 от 15.01.15г.,постановено по в. гр.дело № 306/14г. на Бургаски апелативен съд в частта,с която е отхвърлен искът по чл.19 ал.3 ЗЗД и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключения на 14.11.2007г. предварителен договор,с който [фирма] [населено място], като собственик на право на строеж срещу задължение за изграждане на обекти в жилищна сграда,учредено му в поземлен имот с идентификатор 48619.505.301 с площ от 365 кв.м.по кадастралната карта на [населено място],прехвърля на К. К. К.,ЕГН [ЕГН],с адрес:гр.П., [улица] бл.1 вх.1 ет.1 в качеството му на купувач следния недвижим имот: апартамент № 8 на втори жилищен етаж,на кота + 6.10 м,със застроена площ от 65.47 кв.м.,състоящ се от дневна-кухня,спалня,баня и тоалетна/заедно/,две тераси и коридор,при граници на апартамента:изток – външен зид; юг- апартамент № 7; коридор,асансьор,стълбищна клетка и апартамент № 5,запад – външен зид,север – външен зид,отгоре – апартамент № 11 на трети жилищен етаж,отдолу – апартамент № 4 на първи жилищен етаж,ведно с 6.699% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена,за сумата 20 000 лв /двадесет хиляди/,която сума купувачът К. К. К. е изплатил изцяло и в брой към момента на сключване на договора. ОСЪЖДА К. К. К. да заплати на [община] сумата 1269.41 лв местен данък,както и да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 419.01 лв такса по прехвърлянето на имота,за които суми служебно да се впише възбрана върху имота на основание чл.364 ал.1 ГПК. ОСЪЖДА [фирма] и [фирма] да заплатят на К. К. К. сумата 9650.16 лв деловодни разноски за трите инстанции. Решението е окончателно. Препис от решението да се издаде на К. К. К. след представяне на документ за внасяне на определената такса в полза на Върховния касационен съд,както и на удостоверение от НАП и [община],че не дължи публични държавни и общински вземания. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.