Р Е Ш Е Н И Е № 53 гр. София, 09.06.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Ат. Гебрев изслуша докладваното от съдия Чочева наказателно дело № 611 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Враца и жалба на повереника на гражданския ищец и частен обвинител А. Е. А. против въззивна присъда № 21/09.09.2010 г. на Врачанския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 459/2010 г. С тази присъда Врачанският окръжен съд е отменил изцяло присъда № 67/30.06.2010 г. по НОХД № 358/2010 г., с която Районен съд – Враца е признал подсъдимите Т. Т. И., Г. Ц. Т. и Ц. В. И. за виновни в извършването на престъпление по чл. 195 ал. 1, т. 4 и 5, а за подсъдимия Т. Т. и по т. 7, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 18 ал. 1 от НК. Вместо това е признал тримата подсъдими за невиновни в това, че на 07.09.2008 г., през нощта, в района на язовир в землището на [населено място] и [населено място], след предварителен сговор помежду им, а за подсъдимия Т. Т. и при повторност, чрез използване на техническо средство – 2 бр. рибарски мрежи, са направили опит да отнемат 30 кг. риба – шаран на обща стойност 171 лв. от владението на А. А., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, като случаят не е маловажен и деянието е останало недовършено поради независещи от тях причини, поради което и ги е оправдал по обвинението по чл. 195 ал. 1, т. 4 и 5, а за подсъдимия Т. Т. и по т. 7, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 18 ал. 1 от НК. Отхвърлил е предявения от А. А. граждански иск за причинени имуществени вреди на сума 171 лв.. В касационния протест, както и жалбата на частния обвинител и граждански ищец, ведно с допълненията към тях, се излагат доводи за допуснати процесуални нарушения по повод пълното и обективно изясняване на въпросите, знаели ли са тримата подсъдими, че язовирът, в който са извършвали улов, се стопанисва и в него се развъжда риба по стопански начин, както и какъв точно е предмета на този улов, което е довело до неправилно приложение на материалния закон с оправдаването им по повдигнатото обвинение. Претендира се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на Врачанския окръжен съд. Прокурорът от ВКП поддържа протеста по изложените в него съображения, както и изразява становище за основателност на подадената от частния обвинител и граждански ищец жалба. Частният обвинител и граждански ищец, както и неговия повереник, подсъдимите и техните защитници, редовно призовани, не се явяват пред ВКС. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Протестът и жалбата на частния обвинител и граждански ищец са основателни: За да оправдае тримата подсъдими по повдигнатото им обвинение, въззивният съд е преоценил доказателствената наличност, като е приел, че те не са имали знанието да извършват риболов в язовир, където се полагат грижи за зарибяване и отглеждане на рибата, респ. тя не представлява стока, обект на кражба, а също и предмета на улова не е индивидуализиран, като същевременно деянието им не е съставомерно и по текста за бракониерство по чл. 238 ал. 1 от НК, защото случаят е маловажен. Мотивите са дълги и подробни, но от тяхното съдържание е видно, че при разрешаване на съществения въпрос за липсата на умисъл за кражба на стока, каквато е рибата, отглеждана по стопански начин във въпросния язовир, стопанисван от св. А. А., неоправдано е подценена тежестта и значението на редица обстоятелства, които са били обективно установени, а други са игнорирани по формални съображения и без цялостен анализ. Преди всичко това се отнася до времето, мястото и начина на извършване на деянието, които винаги са били основни фактори при преценката за умисъла на дееца. В конкретния случай, по делото не е имало никакъв спор, че подсъдимите са отишли на язовира в тъмната част на денонощието, с подготвени общо три мрежи и са заложили 2 от тях близо до стената, където обичайно са били хранени рибите от св. А. А.. Никак без значение не е и вида на рибарските мрежи, които са били определени като мрежи за стопански улов, а не за случаен риболов на риба в диво състояние, за която поначало се изисква и хвърляне на стръв, както се твърди и в протеста. Размерите на тези мрежи са били ясно идентифицирани от св. З. и Ц. (едната около 40 мм., а другата около 22 мм, като и двете с дължина 20 м.), което безусловно е имало отношение и към предмета на престъплението в насока какъв обем на вместимост е възможен и съпоставка с наличността, установена на следващия ден след деянието, когато мрежите са били извадени. Посочените дотук обстоятелства очевидно не са били анализирани съобразно специфичната им тежест и значение за извеждане на умисъла за кражба на стока, каквато е рибата, отглеждана по стопански начин. Извън това, неоправдано е било и цялостното изключване на информацията, съобщена от св. А. А., неговия брат А. А. и св. Б. Д. за поставени в района на язовира табели, указващи за частното му стопанисване и дори за присъствието на кучета-пазачи или поне едно такова. Позоваването на показанията на незаинтересованите свидетели (двамата полицейски служители И. А. и П. П., пристигнали на язовира същата вечер и третия – на следващата сутрин – св. К. К.), които не видели нито табели, нито кучета, не е достатъчно пълно и обективно, доколкото първите двама съвсем ясно в показанията си са споделили, че не са имали възприятия за тези обстоятелства поради тъмнината. Съобщили са обаче, че св. А. А. им е показал обърната кучешка колиба, за която е дал подробни разяснения, че кучето е било затиснато с нея, а впоследствие е било освободено. За да подкрепи позицията си, че подсъдимите не са имали умисъл за кражба въззивният съд е посочил и други обстоятелства, като отдалеченост на язовира на 3-4 км. от [населено място], където живеели подсъдимите, сключване на договора между А. А. и кмета на другото съседно [населено място], а поради това и незнание на полицейския инспектор и кмета на [населено място], че язовира е зарибен от частно лице, което и не е обявило това. Тези съображения са напълно ирелеватни, тъй като по делото е било необходимо да се изследва не знанието на съселяни, кмет и полицейски служители за съществуването на този факт, а на дейците, за което както се спомена и по-горе принципно се съди въз основа на тяхната дейност, разгледана по време, място и специфичен начин на извършване и което ВКС намира, че не е направено. Извън посоченото дотук, а и предвид изложеното в протеста и жалбата, ВКС действително констатира крайно необичайното обстоятелство, че макар и за различни деяния, но осъществени при идентична фактическа обстановка, два въззивни състави на Врачанския окръжен съд, са достигнали до диаметрално противоположни изводи за знанието на подсъдимите, че са извършвали риболов в стопански обект. Така, видно от решението по ВНОХД № 20/2010 г. по повод осъждането на А. А. за деяние по чл. 142а ал. 4, вр. ал. 1 от НК (л. 84 от НОХД № 358/10 г. на Врачанския районен съд) знанието е било прието за доказано, а в настоящия случай не. Поначало липсва процесуална пречка за такова различие с оглед съобразяваните обстоятелства в този контекст, но както вече се посочи, в настоящия случай това се явява резултат на пороци в оценката на доказателствената съвкупност. С оглед изложените съображения ВКС намери, че при постановяване на въззивната присъда са допуснати твърдяните в протеста и жалбата съществени процесуални нарушения, свързани с неправилното формиране на съдебното убеждение по въпроса за липсата на знание на дейците относно извършване на улов в язовир със стопанско предназначение, дължащи се на непълна и недостатъчно обективна оценка на доказателствата, което препятства ефективна проверка дали материалният закон е бил приложен правилно. За поправяне на констатираните нарушения и на основание чл. 354 ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 4 от НПК се налага отмяна на съдебния акт и връщане на делото на Врачанския окръжен съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане въззивният съд следва да извърши комплексна и обективна оценка на всички обстоятелства по тежест и значение, относими към правилното разрешаване на въпроса за умисъла и ако е необходимо да събере и допълнителни доказателства за това. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 4 от НПК от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 21/09.09.2010 г. на Врачанския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 459/2010 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.