Р Е Ш Е Н И Е   № 170   гр.София, 17 май  2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети март  две хиляди и десета година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                НИКОЛАЙ  ДЪРМОНСКИ                                                                                                                                                                                                                   със секретар   АВРОРА КАРАДЖОВА и с участието на прокурора   КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша   докладваното  от    председателя     (съдията)    ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под №  46/2010 г       ВКС е трета инстанция по делото пред него по жалба от името на подсъдимия Б. Д. Р. срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд в частта му, потвърждаваща осъдителната присъда на Пернишкия окръжен съд. Присъдата на първата инстанция – № 3 от 10 март 2009 г. по нохд № 373/08 г., е за това, че на 11 октомври 2007 г. при управляване на лекотоварен автомобил Р. е нарушил правилата за движение и причинил по непредпазливост смъртта на 72 – годишния Д. Б. Т. – престъпление по чл. 343, ал.1, б.”в” НК, за което подсъдимият Р е наказан 1 г. лишаване от свобода условно за 3 г., както и 1 г. и 2 месеца лишаване от право да управлява МПС. В гражданскоосъдителната й част присъдата съдържа задължението за плащане на обезщетения на съпругата и двамата пълнолетни синове на пострадалия – 50 000 лв., съответно по 40 000 лв. за причинените им неимуществени щети. Присъдата има е части, отхвърлящи обвинението и гражданските искове – относно някои от вменените като нарушения правила за движение, съответно до предявения общо техен размер 1 000 000 лв. Решението на втората (въззивна) инстанция - № 406 от 17 декември 2009 г. по внохд № 469/09 г., е постановено пак по жалба от името на подсъдимия, и с него е смекчена само наказателната му отговорност – от обвинението е отпаднало още едно правило за движение и престъплението е преквалифицирано по чл.343а, ал.1, б.”б” НК, а размерите на лишаването от свобода и от правоуправление са намалени съответно на 8 м. и на 1 г. Според касационната жалба това (вэъззивното) решение е „неправилно и порочно поради нарушение на материалния и процесуалния закон” а искането е за неговата отмяна и оправдаване на подсъдимия, респ. отхвърляне на гражданските искове, или за връщане на делото за ново разглеждане. Доводите на жалбоподателя засягат преценката на доказателствата в апелативния съд. Жалбата е поддържана и в касационната инстанция, а другите страни по делото са за нейното отхвърляне. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. Липсват основания за неговото отменяне или изменяне. Строго погледнато, за първото от касационните основания (нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК) не би трябвало и да се претендира, при положение, че всички възражения засягат наличието и преценката на доказателства във връзка с едно или друго спорно обстоятелство – съществуването на пътен знак, посочващ началото на с. Д. в посоката на движение на подсъдимия, скоростта му на движение, психо-физическото състояние на пострадалия към момента на произшествието с него и др. подобни. Гледната точка на второто от касационните основания (нарушение на процесуалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК) обаче също не сочи, че то се претендира основателно. Поставените от жалбоподатля въпроси – на мястото си ли е бил знака Д 11, дали автомобилът се е движил със скорост по-висока от 67 см/ч, за съпричинителското поведение на пострадалия и т.н., не само имат своите отговори в съдебния акт, но и на тях изобщо не би могло да се отговори другояче, респ.по начин, който да изключи или да смекчи още повече отговорността на подсъдимия. Нещо повече – някои от дадените отговори са плод и на проявено донякъде „процесуално излишество”, каквото може да се констатира например в използването на автотехническата експертиза (така при някои от поставените им и в двете съдебни инстанции допълнителни задачи, на вещите лица се е наложило да припомнят за резултатите от своята работа в досъдебното или в първоинстанционното съдебно следствие).   Ръководен от изложеното и съобразно още с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС – 1 н.о. Р Е Ш И:     Оставя в сила въззивно решение № 406 от 17 декември 2009 г. по внход № 469/09 г. на Софийски апелативен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: