Р Е Ш Е Н И Е № 98 София, 20.10.2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 13 октомври две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 663 /2020 година Производството е по чл. 290 ГПК С определение № 253 от 20.05.2020 г. по касационна жалба, подадена от „Бомар Трейд” ЕООД ЕИК 114638892 е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 08.10.2019 г. по гр.д.№ 176/2019 г. на Окръжен съд-Монтана, с което е потвърдено решение № 67 от 26.02.2019 г. по гр.д.№ 219/2018 г. на РС-Лом. С последното е допусната съдебна делба между дружеството-касатор с квота 8/12 ид.ч., и ищците Л. Т. Ц., Н. Т. Ц., Ц. Г. Т. и И. Л. Ц. с квота по 1/12 ид.ч. на три земеделски имота, находящи се в землището на [населено място]: нива от 48,872 дка. съставляваща имот № ...., ливада от 4,176 дка., съставляваща имот № .... и ливада с площ 14,496, съставляваща имот № .... В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, защото не е установено правото на собственост върху спорните имоти, дали участват всички съсобственици в производството и дяловете на съсобствениците. Поради неизясняване на тези въпроси с решението, с което е допусната делба се твърди и необоснованост. Ответниците не вземат становище по жалбата. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: По основанието за допускане до касация: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение със съдебната практика по чл. 344 ГПК относно предметът на решението по допускане на делбата и необходимостта по иск за делба да се установи съсобственост върху делбения имот между съделителите. Съгласно нормата на чл. 344, ал.1 ГПК, с решението по допускане на делбата, съдът се произнесе относно това между кои лица, досежно кои имоти и при какви квоти се допуска дебата. В първата фаза следва да се изяснят тези въпроси, като се изследва на какво основание или основания е възникнала съсобствеността, за да определи правилно кои са съсобствениците, защото те са задължителни необходими другари и за съда съществува служебно задължение да конституира всички съсобственици. Задължение на съда е да установи и действителните квоти между страните независимо от заявените от тях твърдения, защото решението за допускане на делбата се ползва със сила на пресъдено нещо по посочените три въпроса, а съдът дължи прекратяване на съсобствеността във втората фаза и уравняване на дяловете с имоти или в пари – чл. 69, ал.2 ЗН. Делбеното производство е особено исково и диспозитивното начало търпи отклонения, които са предвидени в специалната уредба на института на делбата. В този смисъл са Р № 1367-85-!, Р 12-88-1, Решение № 167 от 24.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1889/2013 г., I г. о., Решение № 34/11 от 03.01.2012 г. по гр. д. № 87/10 I гр. о, Решение № 147 от 7.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1234/2019 г., II г. о. По касационната жалба: От материалите по делото е видно следното: Л. Т. Ц., Н. Т. Ц., Ц. Г. Т., починала на 09.06.2019 г. и заместена от ищеца И. Л. Ц. са предявили против „Бомар Трейд” ЕООД иск за делба на три земеделски имота, находящи се в землището на [населено място]: нива от 48,872 дка. съставляваща имот № ...., ливада от 4,176 дка., съставляваща имот № .... и ливада с площ 14,496, съставляваща имот № .... За да потвърди решението на РС, с което е допусната делба между ищците и ответника при квоти по 1/12 ид.ч. за ищците и 8/12 ид.ч. за дружеството, въззивната инстанция е приела, че имотите предмет на делбата са възстановени с Решение № 09С от 02.04.1999 г. от ОСЗГ Л. на наследниците на В. Ф. Д.. Това решение не е представено по делото, но съдът е изложил мотиви, че то има конститутивно десйтвие и представлява индивидуален административен акт. Представена е справка от ОСЗ за това, че е имало възстановяване по ЗСПЗЗ на процесните имоти. Представено е удостоверение за наследници на В. Ф. Д., починал 26.04.1975 г., от което е видно, че е имал три деца: Н., Л. и А.. Синът Н. е починал на 13.02.1998 г. и негови наследници са С. Н. Д. и В. Н. В.. Дъщерята Л. В. П. е починала на 13.01.1990 г. Тя е имала две деца Т., починал на 04.03.2006 г. и Л., починал на 14.07.1992 г. Ищците Л. Т. Ц. и Н. Т. Ц. са наследници на Т., но наследник е и Н. Н. Т. – негова съпруга, защото общия наследодател е починал преди сина си, а съпругата сънаследява заедно с децата неговия дял. Тя обаче не е конституирана, а по делото не са представени доказателства и да е направила отказ от наследство. Същевременно влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС не я обвързва, тъй като тя не е участвала в производството по него. Наследници на другия син на Л. - Л. са: И. Л. Ц. и Ц. Г. Т. която е починала в хода на въззивното производство на 09.06.2019 г. и е заместена от И. Л. Ц.. Съдът е приел, че не се спори, че трите имоти били продадени от част от наследниците на В. Д. на „Бомар Трейд” ЕООД с н.а. .... г. Този нот. акт не е представен по делото. Не е ясно и кои наследници какви идеални части са продали на дружеството. Ищците са се позовали и е представено Решение от 28.05.2014 год., по гр.д. № 599/2014 год. на РС-Лом,, за което не е отразено, че е влязло в сила. Не е съобразено, че мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо – т.18 от ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. С цитираното решение е уважен иск за собственост на четиримата ищци по настоящото дело Л. Т. Ц., Н. Т. Ц., Ц. Г. Т. и И. Л. Ц. против С. Н. Д. и В. Н. В., които са наследници само на сина на общия наследодател Н. В. и против дружеството. То е осъдено да предаде владението на по 1/12 ид.ч. на четирите ищци. В производството по иска за делба не участва наследникът на третия син на общия наследодател А., починал на 16.09.1993 г. – дъщеря му Зора, а от доказателствата по делото не се установява нейните права да са придобити друг съсобственик, конкретно от С. Н. Д. и В. Н. В., които според твърденията на страните продават имотите на дружеството-ответник. Обжалваното решение е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба и при съмнения за неучастие на необходими задължителни другари. С исковата молба, ищците са твърдяли, че са съсобственици с дружеството на трите процесни имота, но са се позовали само на решението, с което е уважен искът по чл. 108 ЗС. Това решение обаче установява правата на четиримата ищци само по отношение на дружеството. То не установява правата на дружеството върху имотите. Не е представен нот. акт, с който дружеството е придобило процесните имоти или части от тях, поради което не може да се установи кои наследници какви права са прехвърлили на дружеството и дали трябва да участват и други наследници на общия наследодател. Ищците са се позовали на наследяване от общия наследодател В. Ф. Д.. Предвид отговорът на въпроса, който обоснова допускането до касационен контрол, въззивният съд не е изпълнил задължението си в първата фаза на делбата да установи имотите предмет на иска за делба между кои лица са съсобствени. Не е доказано, че са възстановени на наследници на В. Ф. Д. процесните три имота - по делото не е представено решението, с което е реституиран имота, а то доказва възникването на съсобственост между наследниците върху реституираните имоти. Ако ищците искат делба на имотите като наследствени, т.е. ако оспорват придобивната сделка на дружеството на основание чл. 76 ЗН/ в производството е следвало да бъдат конституирани всички наследници, които са задължителни необходими другари, за конституирането на които съдът следи служебно. В противен случай делбата би била нищожна / чл. 75, ал.2 ЗН/ Ако ищците искат да се делят само с дружеството като съсобственици и не правят искане за обявяване на сделката с която дружеството е придобило права за относително недействителна на основание чл. 76 ЗН, е следвало да представят доказателства за съсобственост с дружеството. С решението по чл. 108 ЗС / ако е влязло в сила/ се установява само по отношение на ответника, че ищците, а не той притежават правата, за които е уважен иска / за 4 по 1/12 ид.ч./. С това решение обаче не се доказват права в по-голям обем от заявените от ищците. Не се доказва и какви права притежава ответното дружество. Силата на присъдено нещо действа само по отношение на ответника, но не доказва неговите права, които не са били предмет на спора. Решението по чл. 108 ЗС няма сила на пресъдено нещо по отношение на съсобственици, които не са участвали в производството по този иск. В него съсобствениците са обикновени другари за разлика от производството за делба. Ако ищците искат делба на трите имота като наследствени в производството е следвало да участват и Н. Н. Т., която наследява съпругът си, който е наследник на общия наследодател и е починал след него. Следва да бъде конституирана и З. А. Н., освен ако не се установи, че тя се е разпоредила със наследената от баща й А. идеална част, или, че тази част е придобита по давност от друг наследник. Доказателства за последното по делото няма. Предвид изложеното, поради това, че от исковата молба не е ясно дали ищците искат делба на съсобственост или делба на наследство, което е определящо за кръга на лицата, които като задължителни другари следва да участват в делбата, решението на въззивната инстанция и на РС следва да се обезсилят, като делото следва да се върне на първата инстанция, съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение от 08.10.2019 г. по гр.д.№ 176/2019 г. на Окръжен съд-Монтана и потвърденото с него решение № 67 от 26.02.2019 г. по гр.д.№ 219/2018 г. на Районен съд-Лом. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Лом. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: