2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 54 София, 20.06.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на десети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4977 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Б. Р. и Б. С. Р. срещу решение №2934 от 02.07.2015г. по в.гр.д.№1078/2014г. на Благоевградския окръжен съд.
Жалбоподателите поддържат, че съдът неправилно отказал да допусне до делба припадащата се към процесния апартамент идеална част от дворното място, което е обща част по смисъла на чл.38 ЗС. Неправилно бил определен и размерът на идеалните части от другите общи части на сградата. Първоначално съществуващата двуетажна сграда била надстроена с трети жилищен етаж, което водело до промяна в размера на припадащите се идеални части от обслужващите общи помещения – зимник и таван. Освен това съдът не съобразил, че дарението от 1986г. не е имало за предмет идеални части от дворното място. Неправилно били определени и квотите, при които е допусната делба на процесния апартамент. Жалбоподателите отричат настъпването на вещен прехвърлителен ефект на продажбата от 2004г. на идеални части апартамента, позовават се и на придобивна давност върху тези части, текла за тях до предявяване на иска за делба.
Ответникът в производството Й. Г. Б. не взема становище по жалбата.
С определение №622 от 07.12.2015г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1.Дали заедно с делбата на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост съдът следва да допусне до делба и припадащата се към този обект идеална част от дворното място и 2. За задължението на въззивния съд служебно да приложи императивна правна норма.
По поставените въпроси настоящият състав приема следното:
Когато разглежда вещни спорове с предмет обекти в режим на етажна собственост, съдът трябва служебно да следи за спазването на императивни правни норми, каквито са чл.38, ал.1 и 3 и чл. 40 ЗС. Това негово задължение е разяснено в т.1 от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Преценката дали дворното място е обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС се прави, като се съобрази дали е налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на земята – решение №124 от 20.10.2014г. по гр.д.№2054/14г. на ВКС, ІІ ГО; решение №28 от 01.02.2012г. по гр.д.№331/2011г. на ВКС, ІІ ГО, решение №481 от 25.05.2011г. по гр.д.№979/2009г. на ВКС, І ГО. Общите части не са самостоятелен обект на правото на собственост, а следват режима на собствеността върху главния обект. Разпоредбата на чл.38, ал.3 ЗС не допуска делба на общите части между съсобствениците на отделните обекти в етажната собственост, но когато предмет на делбата е отделен обект от тази етажна собственост, до делба се допуска припадащата му се част от общите части, включително и от земята, когато тя е обща част - решение №89 от 19.07.2013г. по гр.д.№588/12г. на ВКС, І ГО; решение №309 от 18.11.2011г. по гр.д.№215/2011г. на ВКС, ІІ ГО. Когато етажният собственик прехвърли върху трето лице собственото си жилище, приобретателят придобива правата на своя праводател върху общите части, макар това да не е упоменато в нотариалния акт – решение №154 от 01.12.1964г. на ОСГК на ВС; решение №138 от 04.05.2010г. по гр.д.№265/2009г. на ВКС, І ГО.
Тези принципни разрешения са относими към проблематиката на настоящото дело и следва да бъдат съобразени при постановяване на съдебното решение.
По съществото на касационната жалба:
С обжалваното решение състав на Благоевградския окръжен съд, след частична отмяна на решение №5022 от 14.07.2014г. по гр.д.№2928/2013г. на Благоевградския районен съд, е променил квотите на двама от съделителите в допуснатия до делба на апартамент, находящ се на втори жилищен етаж в сграда на [улица], [населено място], както следва: 18/24 за Й. Б. и 5/24 ид.части за И. Б. Р.. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е определена квота в размер на 1/24 ид.част за третия съделител Б. С. Р..
Въззивният съд е приел, че ищцата Й. Г. Б. е дъщеря на общия наследодател на страните Г. И. А., б.ж. на [населено място], починал на 06.02.2008г., а ответниците И. Б. Р. и Б. С. Р. са наследници на другата му дъщеря – Б. Г. Р., починала на 18.07.2002г., съответно И. е нейна дъщеря, а Б. – съпруг. Дворното място, в което се намира сградата с процесния апартамент, е закупено в съсобственост от общия наследодател Г. А. и от брат му С. А. с нотариален акт №94/1958г. С нотариален акт №30/1969г. Г. А., със съгласие на съпругата си М. А., е продал на дъщеря си Б. Р. и на зет си Б. С. Р. 2/3 ид.части от втория жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда /процесния апартамент/, заедно с 2/3 ид.части от припадащата се към етажа ½ ид.част от зимника и тавана и 2/6 ид.части от дворното място. Съпругата М. А. е починала на 09.02.1975г., при което останалата в наследство от нея 1/6 ид. част от процесния апартамент е наследена по равно от двете и дъщери Й. и Б., които са получили по 1/12 ид.част. Преживелият съпруг Г. А. е станал собственик на другата 1/6 ид.част, като дял от прекратената СИО върху запазената 1/3 ид.част от апартамента. С нотариален акт №111/1986г. Б. и Б. Р. са дарили на Г. А. 2/3 ид.части от процесния апартамент /в нотариалния акт не е посочено изрично за припадащите се идеални части от зимника, тавана и дворното място/, при което Г. А. е станал собственик общо на 5/6 ид.части от апартамента – 2/3 или 4/6 по дарение и 1/6 като дял от прекратената СИО. С нотариален акт №65/2004г. Г. А. е продал на Й. Б. собствените си 5/6 ид.части от апартамента. Доколкото обаче с влязло в сила решение №80 от 16.03.2010г. по гр.д.№687/2009г. на Благоевградския окръжен съд е признато за установено по иск на Б. Р. и И. Р., че ответницата Й. Б. не е собственик на 2/6 ид.части от същия апартамент, това решение следва да бъде взето предвид от делбения съд. Въпросните 2/6 ид.части са се върнали в наследствената маса на Г. А. и са разпределени между неговите наследници. При това положение Й. А. е собственик на 18/24 ид.части / 2/24 по наследство от майка си; 12/24 по дарение от баща си и 4/24 по наследство от баща си/. И. Р. е собственик на 5/24 ид.части, от които 1/24 по наследство от майка си и 4/24 от дядо си Г., които наследява по заместване. Останалата 1/24 ид.част е собственост на Б. Р., по наследство от съпругата му Б..
По отношение на припадащите се към процесния апартамент идеални части зимника и тавана съдът е приел, че те следват главната вещ, независимо, че в нотариалните актове от 1986г. и 2004г. не е посочено изрично прехвърлянето им.
По отношение на дворното място съдът е приел, че то не е обща част на сградата и не трябва да се дели като прилежаща част към главната вещ - втория жилищен етаж. Делбата на парцела е допустима, но по отношение на него няма заявено искане за делба в исковата молба.
Касационната жалба е неоснователна в частта, с която се оспорват определените от съда квоти на съделителите в допуснатия до делба втори етаж от сградата. Съдът е съобразил както наследствените правоприемства, така и прехвърлителните сделки с части от имота, а също и влязлото в сила решение, с което се отричат правата на Й. Б. върху 2/6 ид.части от този имот. Възражение за придобивна давност, текла до предявяване на иска за делба, не е направено с отговора на исковата молба по настоящото дело. Такова възражение не е обсъждано от предходните две инстанции, не са искани и не са събирани доказателства във връзка с давността. На следващо място - липсват правни основания да се приеме, че продажбата от 2004г. не е произвела вещен ефект за 2/3 ид.части от процесния апартамент, при положение, че продавачът Г. А. се е легитимирал като техен собственик с дарението в негова полза от 1986г. и при положение, че приетите по делото единична и тройна съдебно-почеркова експертиза са установили автентичността на подписа на Г. А. в нотариалния акт от 1986г.
Касационната жалба е основателна в частта за общите части на допуснатия до делба имот.
Правилен е изводът на въззивния съд, че сградата, в която се намира процесният апартамент, представлява етажна собственост, тъй като отделните етажи са собственост на различни лица. Правилно е прието също, че съгласно чл.38, ал.1 ЗС, зимникът и таванът представляват общи части на сградата и следват главната вещ, независимо от това, че в нотариалния акт от 1986г. не е посочено изрично прехвърлянето им. Този извод е в съответствие с посочената по горе практика на ВС и ВКС - №154 от 01.12.1964г. на ОСГК на ВС; решение №138 от 04.05.2010г. по гр.д.№265/2009г. на ВКС, І ГО. Затова е неоснователно виждането на жалбоподателите, че са си запазили собствеността върху придобитите с нотариалния акт от 1969г. 2/3 ид.части от припадащата се към втория етаж ½ ид.част от зимника и тавана, след като тези идеални части не са били предмет на последващото дарение от 1986г., с което са върнали собствеността на Г. А. върху главната вещ. Тези 2/6 ид.части от зимника и тавана принадлежат към втория етаж от жилищната сграда, тъй като са неразривно свързани с разпоредителните сделки с идеални части от този етаж, извършени през 1969г., 1986г. Те не могат да се отнесат към построения впоследствие трети етаж от сградата, както неправилно поддържат жалбоподателите, тъй като за него важи правилото на чл.40, ал.2 ЗС. Да се приеме, че жалбоподателите са си запазили въпросните 2/6 ид.части от зимника и тавана, означава, че те ще имат по-голям дял от тези общи части, отколкото предвижда чл.40, ал.1 ЗС, а това противоречи на императивната правна норма.
Неправилно обаче съдът е приел, че размерът на припадащите се към процесния апартамент идеални части от зимника и тавана е 1/2. Действително, първоначално построената в съсобствения имот жилищна сграда е била двуетажна, като собственик на първия етаж е бил С. А., а на втория – Г. А.. Оттук при възникналата етажна собственост припадащите се към отделните етажи идеални части от общите части на сградата са били по ½. Затова Г. А., прехвърляйки през 1969 г. 2/3 ид.части от втория етаж на сградата, е прехвърлил и съответните 2/3 ид. части от 1/2 ид. част от зимника, тавана и дворното място, т.е прехвърлени са съответните 2/6 от общите части. По делото обаче има данни, че след 1987г. двуетажната сграда е надстроена с трети етаж. Това автоматично променя и припадащите се към първите два етажа идеални части от общите части на сградата. Те следва да се определят съобразно императивната правна норма на чл.40, ал.2, изр.2 ЗС, за която въззивният съд е следвало да следи служебно. Размерът на идеалните части от общите части на сградата след изграждането на третия етаж, е 1/3, а не1/2, както неправилно е приел въззивният съд. Без значение за размера на идеалните части е обстоятелството дали е извършено плащане по чл.40, ал.2, изр.1 ЗС, тъй като това обстоятелство има значение само за облигационните отношения между страните. По отношение на дворното място въззивният съд не е изложил убедителни мотиви, за да обоснове извода си, че то не е обща част на сградата. По делото има данни, че при възникване на етажната собственост всеки от съсобствениците на дворното място е притежавал в изключителна собственост отделен етаж от сградата – С. А. – първия етаж, а Г. А. – втория етаж. В този случай дворното място е обща част. При продажбата от 1969г. дворното място е разглеждано като обща част, тъй като припадащите се 2/3 от 1/2 (или 2/6) от него са прехвърлени заедно с продажбата на 2/3 ид.части от втория етаж. Обстоятелството, че то не е упоменато в последващия нотариален акт от 1986г., с който собствеността на 2/3 ид.части от втория етаж е върната на първоначалния собственик, не е решаващо, тъй като общите части следват главната вещ, дори това да не е изрично посочено в нотариалния акт. При допускане на делба на обект в сграда в режим на етажна собственост съдът следва да допусне служебно и делба на припадащите се към обекта идеални части от общите части на сградата, дори когато в исковата молба не се иска изрично делбата им. Затова въззивното решение следва да бъде изменено в тази част, като процесният втори етаж от жилищна сграда се допусне до делба заедно с припадащата му се 1/3 идеална част от дворното място.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №2934 от 02.07.2015 г. по в.гр.д.№1078/2014 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която припадащите се към допуснатия до делба обект с идентификатор 04279.610.273.1.2 идеални части от зимника и от тавана са определени на ½, както и в частта, с която е отказано допускане до делба на припадащата се към обекта идеална част от дворното място и вместо него постановява:
ДОПУСКА до делба припадащите се към обект с идентификатор № 04279.610.273.1.2 по КК и КР на [населено място] общи части на сградата - 1/3 ид.част от зимник; 1/3 ид.част от таван и 1/3 ид.част от дворно място, съставляващо обект с идентификатор 04279.610.273 по КК и КР на [населено място].
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2934 от 02.07.2015 г. по в.гр.д.№1078/2014 г. на Благоевградския окръжен съд в останалата обжалвана част, с която са определени квотите на съсобственост в допуснатия до делба втори жилищен етаж, представляващ обект с идентификатор № 04279.610.273.1.2 по КК и КР на [населено място].
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |