1 5 Р Е Ш Е Н И Е № 60144 СОФИЯ, 19.05.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 158/2021 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 60291 от 01.07.2021 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 37 от 20.01.2020 г. по в.гр.д. № 3692/2019 г. на Софийски апелативен съд на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса при застрояване на отчужден недвижим имот по реда на чл. 55а ЗПИНМ/ отм./ счита ли се, че отчуждаването обхваща и сградата, ако не е установено за нея да е бил предвиден самостоятелен застроителен режим с оглед вида, разположението и трайността й, и чия е доказателствената тежест да установи, че целият имот-земя и сграда, е бил в обхвата на отчуждаването. Жалбоподателите Е. П. Т., В. Е. Т. и Е. Е. Т.-наследници по закон на починалата в хода на делото ищца А. В. Т., поддържат, че въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. По поставения въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване, намират, че за да се включи сградата в предмета на отчуждаването на основание чл. 55 а ЗПИНМ/ отм./, това следва да е посочено изрично в акта за отчуждаване, тъй като придобиване или загубването на правото на собственост в резултат на административни актове не може да настъпва по презумпция, която не е предвидена в закона. Поддържат също, че в случая в тежест на ответника е било да докаже, че запазването на сградата не е било предвидено по действащия градоустройствен план, или че стойността й е била заплатена на отчуждения собственик. Ответникът по касация Столична община не е взел становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е отменено решението на Софийски градски съд, постановено на 09.04.2019 г. по гр.д. № 2689/2018 г., и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от А. В. Т., починала в хода на делото и заместена от своите наследници по закон-касационните жалбоподатели, против Столична община иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване, че ищцата е собственик на недвижим имот с идентификатор .....по КК на [населено място], представляващ апартамент на третия /тавански/ етаж в триетажната сграда на [улица], с площ 58 кв.м, заедно с мазе от 3 кв.м и 11/100 ид. части от общите части на сградата. Не е било спорно по делото, че първоначалната ищца А. Т. е наследник по закон на Е. Т. К., починала на 30.07.1991 г., както и че наследодателката й е придобила през 1965 г. на основание договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № ..... г., правото на собственост върху апартамент в [населено място], на третия /тавански/ етаж в жилищната сграда на [улица], състоящ се от една стая, килер, кухня и клозет, с площ 58 к.м, заедно с избено помещение от 3 кв.м и 11/100 ид. части от общите части на сградата и от дворното място, цялото-застроено и незастроено, с площ 608 кв.м, съставляващо парцел ....от кв. ...., м. ”Центъра”. С Решение по протокол № 19 от 12.07.1971 г. на ИК на СГНС на основание чл. 55а ЗПИНМ/ отм./ парцели ...., ....и .....от кв. ....по плана на [населено място], м. ”Центъра”са групирани и от тях е образуван нов парцел ...., който се отчуждава в полза на държавата за строителство по смесен начин. С това решение върху нов парцел .....е отстъпено право на строеж на Министерство на строежите и архитектурата и на ЖСК ”Албена-Мая”. В част ІІ.ІІ.т.3 от решението е посочено, че за частта от имота й на [улица], съставляващ парцел ....., наследодателката Е. Т. К. се обезщетява с жилище, тъй като няма имоти и за задоволяване нуждите на двучленното й семейство. Сградата на ЖСК „Албена-Мая” е построена, и съгласно разделителен протокол от 30.10.1974 г. в собственост на Е. К. е възложен апартамент № 11 на V етаж в новопостроената сграда на [улица], заедно с 3.25 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, съставляваща нов парцел VІ. С нотариален акт за собственост на жилище придобито чрез ЖСК № ..... г., Е. К. е призната за собственик на описания апартамент. За да отхвърли предявеният ревандикационен иск въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала твърдението си, че от нейната праводателка е отчуждено само дворното място, без собственото й жилище. Съдът е анализирал разпоредбите на чл. 55 „а” и чл. 55 „в” ЗПИНМ /отм./и чл. 135 ППЗПИНМ /отм./ и е приел, че при отчуждаване на застроено дворно място на посочените основания отчуждаването е обхващало както поземления имот, така и построената сграда, освен ако за нея не е бил предвиден самостоятелен застроителен режим. В последния случай с решението за отчуждаване е следвало да се определят съответни на заварената сграда идеални части от новообразувания парцел, а собствениците на сградата придобиват по силата на закона право на строеж върху част от образувания парцел, съответна на индивидуалните обекти в нея. Посочил е, че по настоящото дело липсват на данни отчуждаването да е било извършено при условията на § 135 ППЗПИНМ/ отм./, не е установено и какво е било предвиждането за заварената сграда, а в решението за отчуждаване не е определено предвиденото в закона право на строеж на собствениците на самостоятелните обекти върху държавната земя. Като допълнителен аргумент в подкрепа на становище си, че процесното жилище е било отчуждено по реда на чл. 55 „а” ЗПИНМ/ отм./ от наследодателката на ищцата, съдът е посочил обстоятелството, че същата е била обезщетена със жилище, тъй като няма друг имот за задоволяване нуждите на семейството, както и че таванското жилище не е ползвано от ищцата и наследодателката й след придобиване на правото на собственост върху жилището в сградата, построена чрез ЖСК. По правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема следното: Съгласно чл. 55 „а”, ал.1 ЗПИНМ /отм./, съобразно с градоустройствените изисквания от урегулирани или неурегулирани имоти на частни лица и на обществени организации могат да се образуват или групират парцели и отчуждават имоти в полза на държавата за държавно и групово жилищно строителство, както и за отстъпване право на строеж на обществени организации или на жилищно-строителни кооперации. В изр. 2 от цитираната разпоредба е предвидена възможност с оглед вида, разположението и трайността на сградите да бъде отчуждено само дворното място, при условие, че в рамките на установеното квартално или комплексно застрояване за сградата се предвижда подходящ самостоятелен застроителен режим. В този случай законът предвижда, че от момента на отчуждаване на земята собственикът на сградата придобива безвъзмездно право на строеж върху образувания парцел върху съответна на заварената сграда идеална част. Парцелите за държавно, обществено, групово или кооперативно строителство се образуват и отчуждават с решение на ИК на ГНС, съответно на ИК на ОНС, което е окончателно. В случаите на отчуждаване при условията на чл. 135 ППЗПИНМ /когато се отчуждава само терена, без построената в него сграда/, с това решение изпълнителният комитет определя и идеалните части от образувания парцел, които съответстват на заварената сграда, върху които собственикът на сградата придобива право на строеж. Обстоятелството, че отчуждаването само на земята, без сградата, е регламентирано изрично в чл. 55 „а” ЗПИНМ /отм./ и в чл. 135 ППЗПИНМ/ отм/ като отделна самостоятелна хипотеза, обвързана от посочени в закона условия, налага извод, че когато се касае за отчуждаване на застроен недвижим имот, запазването на собствеността върху сградата трябва да бъде посочено изрично в отчуждителния акт. Това е така, тъй като съгласно чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, доколкото не е установено друго. Отделни права на собственост върху сградата и върху земята са възможни само при наличие на право на строеж. Намерението на органа по отчуждаването да раздели собствеността на земята от собствеността на сградата и да учреди, съгласно чл. 135, ал.2 и чл. 142, ал.4 ППЗПИНМ/ отм./ на собственика на сградата право на строеж върху мястото, което по силата на акта за отчуждаване става държавна собственост, не може да се предполага. Затова при спор за собственост на сградата в тежест на страната, която твърди, че тя не е била предмет на отчуждаване и собствеността върху нея се е запазила в лицето на собственика на отчужденото дворно място, е да установи чрез конкретни положителни доказателства, че волята на административния орган е била да отчужди само дворното място, без сградата, и тя е останала в режим на суперфициарна собственост. Това следва от общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. По настоящото дело такива доказателства не са представени от ищцата, която твърди липса на отчуждаване на сградата като факт, от който извлича благоприятни за себе си правни последици. В представеното от нея Решение по протокол № 19 от 12.07.1971 г. на ИК на СГНС, с което на основание чл. 55а ЗПИНМ/ отм./ са групирани парцели ....., .....и .....от кв. ....по плана на [населено място], м. ”Центъра” и е образуван нов парцел ...., който се отчуждава в полза на държавата за строителство по смесен начин и е отстъпено право на строеж на ЖСК, не е посочено изрично, че отчуждаването се извършва при условията на § 135 ППЗПИНМ/ отм., нито че в полза на отчуждените собственици се учредява право на строеж върху новообразувания парцел, съответно на заварената сграда. При отсъствието на други доказателства, напр. оценителен протокол на комисията по чл. 82 ППЗПИНМ/ отм./, за да се види дали оценката включва само земята, или е оценена и сградата, или доказателства за това какво е било предвиждането на плана за заварената сграда, или че наследодателката, респ. нейните наследници са плащали данъци за жилището на ул.”Х. А.№ № 23 , не може да се направи обоснован извод, че е извършено отчуждаване само на земята, без сградата. Както се посочи по- горе, в хипотезата на отчуждаване на застроен със жилищна сграда недвижим имот, разделянето на собствеността на земята от собствеността на сградата не може да се предполага. По делото е установено, че наследодателката Е. К. е била обезщетена с жилище в новостостроящата се сграда на ЖСК, в която тя е била член-кооператор по право, тъй като няма друг имот за задоволяване на нуждите на семейството. Разпитаният по делото свидетел-внук на Е. К., не установява след построяване на сградата на ЖСК и снабдяването на наследодателката с нотариален акт за собственост, което е станало през 1974 г., тя или членове на нейното семейство да са продължили да живеят в процесното жилище, закупено през 1965 г., или да са извършвали каквито и да било действия, съответстващи по съдържание на правото на собственост. Напротив, същият е заявил, че никога не е влизал в него. Тези обстоятелства косвено сочат и потвърждават извода, че отчуждителното производство е проведено по отношение на целия имот-земя и сграда, в резултат на което наследодателката е загубила правото си на собственост върху жилището. По тези съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Изводът на въззивния съд, че ищцата не е доказала, че към момента на предявяване на иска за ревандикация е собственик на процесния имот, е направен при правилно приложение на материалния закон и кореспондира със събраните по делото доказателства. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 37 от 20.01.2020 г. по в.гр.д. № 3692/2019 г. на Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: