Р Е Ш Е Н И Е № 31 гр.София , 16 февруари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря И. Петкова и след становище на прокурора от ВКП П. ДОЛАПЧИЕВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 1419/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения Х. А. Х., чрез упълномощен за настоящето производство защитник – адв. И. М., за възобновяване на нохд № 13/12 г. по описа на Районен съд – гр. Айтос и отмяна на постановената присъда с връщане на делото за ново разглеждане. В искането за възобновяване се посочва, че осъденият не е бил уведомен за воденото срещу него наказателно производство, че не е получил препис от обвинителния акт и книжа по делото, като по време на разглеждане на делото се е намирал във Франция, където е работел. В заседанието пред касационната инстанция упълномощеният защитник на осъдения Х. Х. – адв. М., поддържа искането за възобновяване, като бъде отменена присъдата и делото – върнато за ново разглеждане, поради това, че осъденият не е знаел за постановената присъда. Представителят на ВКП изразява становище, че искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение. Счита искането за неоснователно, доколкото не са налице основанията по чл. 423, ал. 1 от НПК, тъй като Х. е бил привлечен като обвиняем на досъдебното производство, разяснени са му задълженията в това му качество и неизпълнението на тези задължения е довело до невъзможност да му бъде връчен препис от обвинителния акт. Осъденият Х. А. Х. моли да бъде уважено искането за възобновяване на делото, за да може да участва в процеса и да защити правата си. Заявява, че не е виновен. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване, направено от осъдения Х., е процесуално допустимо – подадено е от правно легитимиран субект, срещу влязла в сила присъда, като следва да се приеме, че същото е направено в шестмесечния срок по чл. 423, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, искането по чл. 423, ал. 1 от НПК е НЕОСНОВАТЕЛНО. В РУ „Полиция” – гр. Айтос е водено ДП № 06-247/10 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. В хода на разследването с постановление от 27.09.2011 г. Х. А. Х. е бил привлечен към наказателна отговорност, като му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, за това, че на 10.07.2010 г. в [населено място], от дамска чанта на Р. П. С., в немаловажен случай, в условията на повторност, отнел от владението на Р. С. чужди движими вещи на обща стойност 649,58лв., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. След привличането е извършен разпит на обвиняемия Х., като той се е възползвал от правото да откаже да даде обяснения. Привличането на Х. в качество на обвиняем и разпитът му са извършени с участието на договорен защитник, упълномощен от Х. – адв. Ж. А.. Спрямо обвиняемото лице не е взета мярка за неотклонение, но в постановлението за привличане, което е подписано лично от него и от защитника му, на Х. са били разяснени задълженията, произтичащи от процесуалното му качество на обвиняем – да не променя местоживеенето си без да уведоми съответния орган, да се явява на призоваване, както и последиците от неизпълнение на тези задължения. В Районен съд - гр. Айтос е внесен обвинителен акт по обвинението на Х. А. Х. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, за това, че на 10.07.2010 г. в [населено място], от дамска чанта на Р. П. С., в немаловажен случай, в условията на повторност, отнел от владението на Р. С. чужди движими вещи на обща стойност 649,58лв., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Х. е бил призован от посочения на досъдебното производство адрес, като призовката е била върната в цялост с отбелязване, че лицето не живее на него от осем години. Ход на делото не е бил даден и за следващите съдебни заседания са изискани и приложени: справка от МВР – ОД на МВР Б., в която е отразено, че Х. е напуснал пределите на страната на 28.07.2010г., докладна записка инспектор в РУП – гр. Айтос, от която е видно, че по данни от роднини на осъдения, същият е извън страната, живее и работи във Франция, без да е известен адреса на пребиваването му. Въз основа на определение на съда, Х. е бил обявен за общодържавно издирване с телеграма № 9860/21.03.2012г. и не е бил установен. При тези данни и с участието на назначен служебен защитник на Х., първоинстанционният съд е дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия, като е мотивирал наличие на предпоставките по чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а” от НПК, доколкото въз основа на получената информация е приел за установено, че подсъдимият се намира извън пределите на държавата и местоживеенето му не е известно. В хода на съдебното следствие по реда на чл. 287 от НПК е допуснато изменение на обвинението, като Х. е бил обвинен в извършване на деянието като подбудител. С присъда от 17.10.2012г. Х. А. Х. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК и му е наложено наказание една година лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор и на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието три месеца лишаване от свобода, наложено му по нохд № 169/2009г. на Районен съд – гр. Айтос. Х. е осъден да заплати на Р. С. сумата от 441,26лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди, като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 649,58лв. При тези фактически констатации настоящият състав извърши преценка за наличието на основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 423, ал. 1 от НПК. Сред правата на подсъдимия, гарантирани от в чл. 6, т. 3, б. „а”, „c” и „d” от ЕКПЧ и чл. 55 от НПК, е правото му да бъде информиран за характера и причините за обвинението срещу него, правото да участва лично в съдопроизводствените действия при разглеждане на делото. Нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК и установената в нея възможност за възобновяване на наказателното дело, цели възстановяване на правото на обвиняемия/подсъдимия да участва лично в процесуалните действия, предприети в рамките на наказателното производство срещу него, когато това не е било реализирано в проведеното производство в негово отсъствие. В тази връзка, основателността на искането за възобновяване на делото на посоченото основание се преценява с оглед на предпоставките, визирани в нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК. Ако наказателното производство е проведено в отсъствие на обвиняемия/подсъдимия, искането се уважава, с изключение на случая, когато осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебното заседание без уважителна причина. Така предвиденото основание за възобновяване на делото съдържа изискванията задочно осъденият да не е знаел за наказателното преследване срещу него и незнанието му да се дължи на причини, извън негова недобросъвестност. Когато правото на подсъдимия на лично участие в съдопроизвоствените действия по конкретното наказателно обвинение срещу него е останало нереализирано поради незаконосъобразни действия на компетентните органи при провеждане на задочно производство по реда на чл. 269 от НПК, ще е реализирано основанието за възобновяване на делото, отмяна на постановения в нарушение на процесуалните правила акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, в който е започнало задочното производство. Доколкото правото на обвиняемия/подсъдимия на лично участие в процедурата за реализиране на наказателното преследване е с диспозитивен характер, то ако обвиняемият/подсъдимият е демонстрирал поведение на напускане на адреса си и укриване и по този начин сам е създал ситуацията на неучастието си в действията по наказателното производство и така е манифестирал отказ от упражняване на правото си, той не би следвало да се ползва от установената в закона възможност за възобновяване на наказателното дело, възстановяваща правото му на лично участие. В настоящия казус, видно от изложената по-горе фактология, сме изправени пред случай, в който искателят Х. е бил информиран за наказателното обвинение срещу него, бил е привлечен в процесуалното качество на обвиняем, като са му били разяснени задълженията да не променя местоживеенето си без да уведоми съответния орган и да се явява на призоваване. След като е бил наясно с естеството на воденото срещу него производство чрез привличането му като обвиняем на досъдебната му фаза, осъденият по собствена воля е нарушил задълженията, произтичащи от процесуалния му статут, и е напуснал страната, като не уведомил прокуратурата или впоследствие съда за новия си адрес. Следователно, с поведението си сам се е отказал да упражни правото си да присъства при извършване на действията в рамките на наказателното производство срещу него и да се защитава. Тази констатация се обосновава от установените обстоятелства за това, че с постановление от 27.09.2011 г. Х. А. Х. е бил привлечен към наказателна отговорност, като му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК. Той е участвал лично и е бил защитаван от договорен защитник при това действие. Разяснени са му били по изричен и ясен начин задълженията да не променя местоживеенето си без уведомяване на съответния орган. След като е бил привлечен в качеството на обвиняем и е бил запознат с фактическите и правни рамки на обвинението, след като е придобил процесуалния статут на обвиняем и е бил уведомен за задължението да не напуска местоживеенето си без разрешение на надлежния орган, Х. на практика е предприел действия по укриване. Видно от приложените по делото писмени материали, той е напуснал адреса, заявен от него на досъдебното производство и е излязъл извън територията на РБ, като е пребивавал във Франция, без да посочи адрес. Тези негови действия, след като е знаел за воденото срещу него наказателно производство и за конкретното повдигнато му обвинение, манифестират неговия отказ да участва в производството. Действително, на Х. не е бил връчен препис от обвинителния акт, инициирал съдебното производство, но укриването му в чужбина е довело до невъзможност да бъде изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК. Първостепенният съд, освен това, напълно прецизно и законосъобразно е преминал към задочно разглеждане на делото, като е събрал необходимите доказателства за наличието на предпоставките по чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а” от НПК и е мотивирал основанията за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия. След установяване, че подсъдимият е напуснал адреса, заявен по делото, след издирване на друг адрес, след щателно издирване и при достоверна информация, че Х. е напуснал пределите на РБ и местоживеенето му в чужбина не е известно, при провеждането на задочна процедура първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения. Спазено е изискването по чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК за задължителна защита на подсъдимия, като назначеният служебен защитник е осъществил действителна защита чрез участието си в събиране на доказателства в хода на съдебното следствие. Изложените доводи мотивират крайният извод на касационната инстанция за това, че не са налице основания за възобновяване на наказателното дело, по което присъдата е постановена задочно. Искателят е бил информиран за воденото срещу него наказателно производство – за естеството и основанията на обвинението, като на досъдебното производство му е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК и бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем, а с последващото си напускане на пределите на РБ и укриване в чужбина сам се е отказал от личното си участие в производството. Без основание е тезата на защитника, че задочното производство винаги е основание за възобновяване на делото, без значение от процесуалното поведение на осъдения. Осъденият не може да се ползва от възможността по реда на възобновяване на делото, да иска отмяна на задочно постановена присъда и преразглеждане на делото с личното му участие в производството, след като, макар да е бил запознат с повдигнатото срещу него конкретно обвинение, е напуснал пределите на страната, без да посочи адрес, от който да бъде призоваван, укрил се е и по този начин недвусмислено е манифестирал отказ да реализира правото си на лично участие в производството. Заявеното пред настоящата инстанция от осъдения Х., че не е виновен, не подлежи на обсъждане предвид на посоченото основание за възобновяване по чл. 423, ал. 1 от НПК. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Х. А. Х. за възобновяване на производството нохд № 13/2012 г. по описа на Районен съд гр. Айтос и отмяна на постановената по него влязла в сила присъда. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.