Р Е Ш Е Н И Е № 131/2016 г. гр.София, 24.01.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 1759 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 236 от 10.06.2016 г. на ВКС, ІІ г.о. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № ІV-158 от 23.12.2015 г. на Окръжен съд - Бургас, ГК, постановено по в.гр.д. № 1210/2015 г., за да се провери допустимостта на въззивното решение - чл. 281, т. 2 ГПК. С подадената в срока по чл. 283 ГПК касационна жалба от Х. Х. А. чрез адвокат З. К. от АК – Б. се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като в производството по предявения срещу него ревандикационен иск е следвало да бъде конституирана като страна и съпругата му, гражданският брак с която е сключен на 26.11.2000 г. - преди началния момент на установяване на давностното владение върху имота през 2001 г. Поддържа се още, че решението е неправилно поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон, както и е необосновано - основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Претендира разноски. Ответниците по касация З. А. М., Е. А. Ю., Е. М. С., А. Е. М., А. Е. А., Г. Е. Х. и Ф. Е. М. чрез адвокат чрез адвокат С. К. от АК – Б. са депозирали отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който поддържат, че касационната жалба е неоснователна по същество. Състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 и чл. 293 ГПК, намира следното: С атакуваното въззивно решение е обезсилено Решение № 63 от 11.05.2015 г., постановено по гр.д.№ 497/2014 г. по описа на РС – гр. Айтос в частта, с която съдът е отхвърлил иска по чл. 124, ал. 1 ГПК и по чл. 108 ЗС за претендираната от починалия в хода на делото първоначален ищец М. Е. М. 1/24 ид.ч. от процесния имот, както и в частта, с която съдът е отхвърлил иска по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 101, том ІІ, нот.дело № 214 от 12.04.2011 г. на нотариус Б. Д., рег. № 324 с район на действие Районен съд –Айтос за 1/24 ид.ч. и е прекратил производството в тази му част на основание чл. 233 ГПК. Първоинстанционното решение е отменено в останалата част, като вместо това е прието за установено по отношение на Х. Х. А., че ищците З. А. М., Е. А. Ю., Е. М. С., А. Е. М., А. Е. А., Г. Е. Х. и Ф. Е. М. са собственици на основание наследство и изтекла придобивна давност на идеални части от празно дворно място с площ от 532 кв.м., находящо се в [населено място], [община], област Б., представляващо неурегулиран поземлен имот с пл. № 110 по неодобрен кадастрален план на селото, при граници: улица и поземлени имоти пл. № 108, пл. № 109, пл. № 11 и пл. № 113, както следва: ¼ ид.ч. за ищцата З. А. М., ¼ ид.ч. за ищцата Е. А. Ю., 1/24 ид.ч. за Е. М. С., 1/24 ид.ч. за А. Е. М., 1/24 ид.ч. за А. Е. А., 1/24 ид.ч. за Г. Е. Х. и 1/24 ид.ч. за Ф. Е. М., като на основание чл. 108 ЗС Х. Х. А. е осъден да предаде владението на посочените идеални части от имота на изброените ищци. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен Нотариален акт № 101, том ІІ, нот.дело № 214 от 12.04.2011 г. на нотариус Б. Д. (рег. № 324 с район на действие Районен съд – Айтос) до размера от 17/24 ид.ч. от процесния имот. Видно от удостоверение № 081758 от 26.11.2000 г., издадено от [община], на 26.11.2000 г. е сключен граждански брак между Х. Х. А. и А. Х. А.. На 12.04.2011 г. е последвало издаването на нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение, съгласно който правото на собственост върху процесното празно дворно място с площ от 532 кв.м., находящо се в [населено място], [община], област Б., представляващо неурегулиран поземлен имот с пл. № 110 по неодобрен кадастрален план на селото, принадлежи на Х. Х. А.. При тези факти, относима към настоящото произнасяне се явява практиката, формирана с Р № 431 от 08.11.2010 г. по гр.д.№ 439/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., с което е даден отговор на въпроса дали при предявен иск за собственост срещу ответник, който твърди придобиване на имота по давност по време на брака, съпругата му е необходим и задължителен другар в процеса. По реда на чл. 291 ГПК за правилна е обявена практиката, съобразно която в хипотеза, когато ответникът поддържа придобиване на спорния имот по давност и твърдението му сочи, че давностният срок е текъл по време на брака, то евентуално придобитият имот би бил съпружеска имуществена общност. В такава ситуация съдът, в рамките на задължението си да следи за надлежната процесуална легитимация на страните, следва да изиска данни за неучастващия съпруг и да предприеме процесуални действия за конституирането му като страна по делото. След като по силата на Семейния кодекс имуществената общност на съпрузите представлява неделима и бездялова съсобственост, то процесуалната легитимация на двамата съпрузи относно правоотношение, засягащо имуществената общност, е съвместна, тъй като еднаквостта на спорното правоотношение налага еднакво решение спрямо всички другари. Изложеното мотивира настоящият състав на съда да приеме, че като е разгледал иска за собственост против Х. Х. А. и се е произнесъл по заявеното от него възражение за придобиване на процесния имот по силата на давностно владение, упражнявано по време на брака му с А. Х. А., въззивният съд не е изпълнил задължението си да осигури участие в процеса и на съпругата му. Така постановеното решение по предявения иск за собственост на имот, за който се поддържа да е съпружеска имуществена общност, е недопустимо. С оглед разясненията по т. 6 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК въззивният съд е бил длъжен да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на необходимия другар. В частта, в която въззивният съд се е произнесъл по съществото на иска по чл. 108 ЗС и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК, е процедирано в нарушение на така дадените задължителни разяснения, поради което както първоинстанционното, така и въззивното решения по съществото на спора се явяват процесуално недопустими и подлежат на обезсилване, като делото следва да се върне на Районен съд – гр. Айтос за ново разглеждане. Обсъжданото нарушение не е налице относно частта на въззивното решение, в която (след отстраняване нередовността на исковата молба) окръжният съд частично е обезсилил решението по гр.д.№ 497/2014 г. на РС – гр. Айтос и е прекратил производството в тази му част на основание чл. 233 ГПК, поради което в тази му част въззивният акт следва да бъде потвърден. На основание чл. 294, ал. 2 ГПК при новото разглеждане ще следва да се разпредели и отговорността за разноските, направени в настоящото производство. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 1; чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № ІV-158 от 23.12.2015 г. на Окръжен съд - Бургас, ГК, постановено по в.гр.д. № 1210/2015 г., както и ОБЕЗСИЛВА решение № 63 от 11.05.2015 г., постановено по гр.д.№ 497/2014 г. по описа на РС – гр. Айтос в частта, с която съдилищата са се произнесли по съществото на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС относно признаването за установено по отношение на Х. Х. А., че ищците З. А. М., Е. А. Ю., Е. М. С., А. Е. М., А. Е. А., Г. Е. Х. и Ф. Е. М. са собственици на основание наследство и изтекла придобивна давност на идеални части от празно дворно място с площ от 532 кв.м., находящо се в [населено място], [община], област Б., представляващо неурегулиран поземлен имот с пл. № 110 по неодобрен кадастрален план на селото, при граници: улица и поземлени имоти пл. № 108, пл. № 109, пл. № 11 и пл. № 113, както следва: ¼ ид.ч. за ищцата З. А. М., ¼ ид.ч. за ищцата Е. А. Ю., 1/24 ид.ч. за Е. М. С., 1/24 ид.ч. за А. Е. М., 1/24 ид.ч. за А. Е. А., 1/24 ид.ч. за Г. Е. Х. и 1/24 ид.ч. за Ф. Е. М., както и за осъждането на Х. Х. А. да предаде владението на посочените идеални части от имота на изброените ищци, както и в частта, с която съдилищата са се произнесли по съществото на предявеното искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отменявяне на Нотариален акт № 101, том ІІ, нот.дело № 214 от 12.04.2011 г. на нотариус Б. Д. (рег. № 324 с район на действие Районен съд – Айтос) до размера на 17/24 ид.ч. от процесния имот. ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Айтос за ново разглеждане в тези му части с участието на А. Х. А.. ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № ІV-158 от 23.12.2015 г. на Окръжен съд - Бургас, ГК, постановено по в.гр.д. № 1210/2015 г. в частта, с която , след като е обезсилено Решение № 63 от 11.05.2015 г., постановено по гр.д.№ 497/2014 г. по описа на РС – гр. Айтос в частта, с която са отхвърлени иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и по чл. 108 ЗС за претендираната от починалия в хода на делото първоначален ищец М. Е. М. 1/24 ид.ч. от процесния имот, както и в частта, с която Р - гр. Айтос е отхвърлил искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 101, том ІІ, нот.дело № 214 от 12.04.2011 г. на нотариус Б. Д., рег. № 324 с район на действие Районен съд –Айтос за 1/24 ид.ч. , на основание чл. 233 ГПК е прекратено производството в посочената част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: