Р Е Ш Е Н И Е № 111 София, 06 април 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ МАЯ ЦОНЕВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП Божидар Джамбазов, като изслуша докладваното от председателя П. ПАНОВА наказателно дело № 201/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искане на процесуалния представител на осъдения за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 945/2014 г. по описа на Врачанския районен съд. В искането са въведени основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК като се твърди, че на съдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правата на осъдения като страна в процеса. Посочено е, че допуснатите нарушения се изразяват в това, че районният съд не е събрал и обсъдил всички относими и допустими доказателства, както и че окръжният съд е оставил без уважение искането на защитата за назначаване на експертиза, посредством която да се установи здравословното състояние на подсъдимия и евентуално последващо налагане на принудително лекуване. Пред касационния съд защитникът на осъдения поддържа искането с изложените в него съображения и моли делото да се върне на първата инстанция за събиране на допълнителни доказателства. Осъденият в своя защита пледира за възобновяване на делото с цел намаляване на наказанието. В последната си дума моли за намаляване на наказанието. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира искането за неоснователно, изчерпателно излага аргументите си, като счита, че не е допуснато процесуално нарушение и наложеното наказание е справедливо, с оглед личността на дееца. Предлага искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване, депозирано от упълномощения защитник на осъдения е процесуално допустимо. То се основава на разпоредбата на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, като е направено в преклузивния шестмесечен срок по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. В производство по реда на глава двадесет и седма от НПК - „Съкратено съдебно следствие” в хипотезата на чл. 371, т. 1 НПК, състав на Врачанския районен съд е постановил присъда № 59/02.09.2014 г. по НОХД № 945/2014 г., с която осъденият М. Ц. Ц. е признат за виновен в това, че на 23.04.2014 г., около 01:55 часа, в [населено място], на [улица]срещу хипермаркет „П.” е управлявал МПС – мотопед „П. М.” с ДК [рег.номер на МПС] , с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно – 1.15 на хиляда, установена по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 1161/2012 г. по описа на Районен съд - Враца за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, като на основание чл. 343б, ал. 2, вр. чл. 54, ал. 1 НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор и глоба в размер на 200 лева. С въззивно решение № 128/10.12.2014 г., по ВНОХД № 473/2014 г. Окръжен съд - Враца е изменил присъдата, като на основание чл. 343г НК е лишил подсъдимия Ц. от право да управлява МПС за срок от три години. Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение, като искането за възобновяване се явява подадено в законоустановения срок. Доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждането на делото в първата инстанция е неоснователен. По същество, на първо място, той се основава на твърдение за допуснато нарушение на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата от Районен съд - Враца. Върховният касационен съд не констатира такова нарушение да е налице. Първостепенният съд, по инициатива на подсъдимия и неговият защитник и със съгласието на прокурора, правилно и законосъобразно с протоколно определение е дал ход на делото при условията на чл. 371, т. 1 НПК, като изрично е уведомил подсъдимият, че съответните доказателства от досъдебното производство ще се ползват при постановяване на присъдата. Подсъдимият и неговият процесуален представител са изразили съгласието си да не се провежда разпит на свидетелите и вещото лице, като защитникът е заявил, че няма други искания и моли за ход по същество. След като е налице изрично заявление, че защитата няма доказателствени искания, то тогава не може да се твърди, че районният съд е допуснал нарушение при събиране на доказателствата, тъй като такива въобще не са били искани и обективно е невъзможно да е извършено твърдяното нарушение. На второ място, настоящият съдебен състав намира, че оценъчната дейност на районния съд не може да бъде упрекната, тъй като той правилно и законосъобразно се е позовал на всички събрани в хода на досъдебното производство доказателствени материали, като ги е проверил и оценил при спазване на процесуалния закон и по свое вътрешно убеждение. Първоинстанционният съд е изложил достатъчно убедителни мотиви защо приема за установена фактическата обстановка от обвинителния акт и въз основа на кои доказателствени материали. По този начин направеният извод от първата инстанция, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК, е законосъобразен. Въззивната инстанция правилно и законосъобразно е оставила без уважение искането на защитата за назначаването на съдебнопсихиатрична експертиза. В мотивите към решението са изложени изключително задълбочени и обстоятелствени съображения, съгласно изискването по чл. 339, ал. 2 НПК, от което следва, че окръжният съд не е допуснал процесуално нарушение и е спазил основните принципи на наказателния процес, визирани в чл. 13 и чл. 14 НПК. Предвид отразеното подробно и изцяло аргументирано изложение в мотивите към решението на втората инстанция, ВКС не намира необходимост от преповтарянето му, като напълно се солидаризира със същото. Но счита за нужно да отбележи, че за да може наред с наказанието, съдът да постанови принудително лекуване, е необходимо да са налице събрани доказателства, че подсъдимият действително страда от алкохолизъм, като те следва да бъдат подкрепени и с експертно заключение на вещо лице – лекар. От наличната доказателствена съвкупност по делото е видно, че не е налице нито едно писмено или гласно доказателствено средство, от което да се стигне до извод, че подсъдимият страда от алкохолизъм. Няма данни дори и за косвени доказателства, които да водят до един единствен възможен краен извод, който подкрепен с изготвено експертно заключение по СПЕ, да обуслови наличието на алкохолна зависимост у дееца. Следва да се подчертае и, че при наличието на проблем на осъдения с употребата на алкохол, то последният по време на изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода”, има правото на медицинско обслужване, което се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ (арг. от чл. 129, ал. 1 ЗИНЗС). С оглед на което, ВКС счита, че правилно въззивният съд не е уважил искането на защитника на подсъдимия, тъй като по делото няма абсолютно никакви индикации, че подсъдимият страда от алкохолизъм. Действително, доказателственото искане е допустимо, но не е относимо към предмета на делото. Освен това, процесуалният представител на подсъдимия Ц. е имал възможността да представи доказателства, от които да е видно, че наистина подзащитният му има проблеми с алкохола, но това не е било сторено. По отношение на релевирания от осъдения довод за явна несправедливост на наложеното наказание, настоящият съдебен състав намира изцяло за неоснователен. Правилно отговорността на осъдения е индивидуализирана при условията на чл. 54 НК, а не при хипотезата на чл. 55 НК. Съдилищата законосъобразно са мотивирали липсата на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на М. Ц. обстоятелства. Не е спорно по делото, че последният е осъждан три пъти за същото престъпление. Нито наложеното му наказание пробация по две от присъдите, нито наказанието лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено, са постигнали целите на индивидуалната превенция спрямо него. От справката за понесената от него административно-наказателна отговорност е видно, че за времето от 2004 г. до 2014 г. е санкциониран с единадесет наказателни постановления за нарушения на ЗДвП. Липсват данни за многобройност на смекчаващите отговорността му обстоятелства, дори и при оценката на семейното му положение. Поради това, наказанието му, индивидуализирано в рамките на балансиращото съотношение между смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, в които е оценено и качеството му на баща на две малолетни деца и нуждата им от неговите грижи, не е явно несправедливо. Правилно е отдадено място и на генералната превенция по чл. 36 НК, на превантивната и възпираща цел на наказанието по отношение и на останалите членове на обществото, склонни към подобно поведение. Нуждите на обществото са от засилен коректив в поведението на онези водачи, които не зачитат нормите за безопасност на движението и стават причина за пътни инциденти с тежки престъпни последици. Предвид гореизложените съображения съдът не намери да е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 или т. 3 НПК, тъй като не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правата на осъдения и наложеното му наказание не е явно несправедливо. Поради тези съображения искането му за възобновяване на производството по делото и намаляване на наложеното наказание следва да бъде оставено без уважение. С оглед на това и на основание чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Ц. Ц. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 945/2014 г. по описа на Врачанския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.