6 Р Е Ш Е Н И Е № 146 София, 17 април 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ:БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 202/2015 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия Н. Г. Петров срещу въззивно решение № 381/06.11.2014 г., постановено по ВНОХД № 647/2014 г. от Софийски апелативен съд. В касационната жалба на подсъдимия Петров се излагат доводи, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 314, ал. 1 от НПК. Пропуснал е да констатира, че обвинението не е конкретизирано още при повдигането и предявяването му в досъдебното производство, установено в разпореждането от 14.11.2013 г. на СГС. Изтъква се още, че въззивният съд извън правомощията си по същество е произнесъл нова присъда, като е оправдал подсъдимия за нарушение на чл. 116 от ЗДП, и така е санирал пропуска на първата инстанция да се произнесе по обвинението за нарушаване на това правило. Счита се, че наказанието е явно несправедливо, като се изразява несъгласие с отказа на съда да наложи наказанието „пробация”. Отправят се алтернативни искания за оправдаване на подсъдимия Петров, за връщане на делото в досъдебната му фаза или приложение на чл. 55 от НК. В съдебното заседание, проведено пред Върховния касационен съд, жалбата се поддържа от подсъдимия Петров и неговия процесуален представител по съображенията, изложени в нея. Частният обвинител И. Д. Б. – Иванова не се явява, редовно призована. Явява се повереник, който счита, че решението на апелативния съд следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С присъда № 120 от 08.05.2014 г., постановена по НОХД № 5685/2013 г. от Софийски градски съд, подсъдимият Н. Г. Петров е бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, за което на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от четири години на основание чл. 66 от НК. На основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал.1, т. 7 от НК подсъдимият е бил лишен от правото да управлява МПС за срок от две години. С въззивното решение присъдата е изменена, както следва : подсъдимият Петров е признат за невинен и оправдан да е нарушил чл. 116 от ЗДП; престъплението е преквалифицирано от 343, ал.1, б. „в” от НК във вр. с чл. 20, ал.2 от ЗДП в престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б” във вр. с чл. 343, ал.1, б. „в” от НК във вр. с чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДП; наказанието лишаване от свобода е намалено на една година и шест месеца, наказанието лишаване от право да управлява МПС на една година и шест месеца. В останалата част присъдата е потвърдена. ІІ. Жалбата на подсъдимия Петров е неоснователна. Жалбоподателят неубедително възразява, позовавайки се на разпореждането на съдията -докладчик от 14.11.2013 г., постановено по НОХД № 5046/2013 г. по описа на СГС, че е ограничено правото му на защита. Наистина в цитираното разпореждане е направена констатация за неяснота на обвинителната теза, рефлектираща върху правото на защита, поради което и делото е върнато на прокурора. Последвало е внасяне на нов обвинителен акт, като прокурорът е приел, че административните разпоредби, включени в бланкетната норма на чл. 343, ал. 1, б. „в” от НК, са тези по чл. 21, ал. 1 от ЗДП и чл. 116 от ЗДП. В хода на съдебното следствие пред първата инстанция прокурорът е променил рамките на обвинението, като го е изменил по реда на чл. 287 от НПК, относно нарушените правила за движение, които запълват бланкетния състав на престъплението по чл. 343 от НК. Поддържал е, че са нарушени правилата за движение по чл. 20, ал. 2 и чл. 116 от ЗДП и се е отказал от обвинението по чл. 21 от ЗДП. Съдът с протоколно определение от 04.04.2014 г. е допуснал изменение на обвинението в посочения смисъл. В същото съдебно заседание на основание чл. 287, ал. 3 от НПК съдът, по искане на защитата, е дал възможност да се подготви по новопредявеното обвинение, отлагайки разглеждането на делото. Известно е, че след изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал.1 от НПК съществува единствено новото изменено обвинение, с което се считат сезирани и по което следва да се произнесат съдебните инстанции. Затова претенцията, че подсъдимият не е бил наясно с повдигнатото му обвинение (дали по чл. 21 от ЗДП или по чл. 20, ал. 2 от ЗДП) е неприемливо. На следващо място, въззивният съд не е постановил по същество „нова присъда”. Разпоредбата на чл. 336, ал. 1 от НПК определя случаите, в които въззивният съд постановява нова присъда. Оправдаването на подсъдимия Петров за конкретно правило от ЗДП, с което е попълнена бланкетната правна норма на чл. 343 от НК, съответно преквалификацията на престъплението по чл. 343а, ал.1 б. „б” във вр. с чл. 343, ал.1 б. „в” от НК във вр. с чл. 20, ал.2, изр. 2 от ЗДП, не изисква упражняване на правомощията по цитираната разпоредба. Вярно е, че първостепенният съд е пропуснал с присъдата си да се произнесе по вмененото на подсъдимия Петров нарушаване на правилото по чл. 116 от ЗДП. Този пропуск е констатиран от въззивната инстанция, но правилно е счетено, че това не е съществено процесуално нарушение в конкретния случай, налагащо отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от градския съд. А с оправдаването на подсъдимия за допуснато нарушение по чл. 116 от ЗДП, при изложените от въззивния съд (виж решение, л. 59 от делото) съображения не се ограничават процесуалните му права. Твърдението в жалбата - „ самият факт, че първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по това обвинение (чл. 116 ЗДП, бел. ВКС) навежда на извод, че е щял да признае подсъдимия за невинен”, очевидно не държи сметка, че освен за нарушение на цитираното правило, прокурорът е претендирал и нарушаване на чл. 20, ал. 2 от ЗДП. Първата инстанция е приела, че именно нарушаването на последно визираното правило е в причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици. Въззивната инстанция не може да бъде упрекната, че не се е съгласила с част от фактическите изводи на първостепенния съд. Приемането на нови фактически положения е регламентирано в закона (чл. 316 от НПК) и не налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция. Въззивният съд е провел допълнително съдебно следствие. На основата на самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, събрана от първата инстанция и допълнена в хода на въззивното производство, е достигнал до изводи, че е нарушено само правилото на изречение 2 на ал. 2 от чл. 20 от ЗДП, както и че деецът е имал поведение, обективно насочващо към спасяване живота на пострадалия. Съдът не търпи упрек и по отношение на това, че извън обхвата на обвинението е останала разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДП. Това обстоятелство също не е налагало отмяна на присъдата и упражняване на правомощията по чл. 335, ал. 1 от НПК или оправдаване на подсъдимия, каквито твърдения се съдържат в жалбата. Както вече се каза по друг повод, прокурорът с обвинителния акт (респ. след изменение на обвинението по чл. 287 от НПК) определя фактическите рамки на обвинението, което поддържа в съдебната фаза, и в тези рамки съдът е обвързан да се произнесе има ли извършено съставомерно деяние и ако такова е налице, извършено ли е виновно от подсъдимия. Въззивният съд не се е отклонил от тези принципни положения. Установените по делото факти сочат, че подсъдимият не е изпълнил задължението си да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението – чл. 20, ал.2, изр. 2 от ЗДП. Именно в нарушаването и на това конкретно правило е бил обвинен подсъдимият Петров. Ето защо съдът не е нарушил закона (нито в процесуален, нито в материалноправен аспект), като се е позовал на неспазване на правилото по чл. 20, ал.2, изр. 2 от ЗДП. По доводите за явна несправедливост на наложеното наказание. Касационната проверка не констатира в дейността по индивидуализацията на наказанието съдът да пренебрегнал и/или подценил обстоятелства, значими за отмерване на конкретния обем от наказателната принуда. Въззивният съд е извършил корекция на наложените от първата инстанция наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС предвид извършената преквалификация на престъплението. Безспорно съдът е посочил, че е налице тежък резултат тъй като е прекъснат животът на млад човек. Основният фактор обаче, който е приет като завишаващ обществената опасност на деянието и деецът, е несъобразяването със спецификата на управляваното МПС, чиято маса също се е оказала в конкретния случай от значение за възникналото ПТП. Не се подкрепя от данните по делото и възражението, че мотивите на съда, с които е отхвърлено искането на подсъдимия за приложението на чл. 55 от НК, са неубедителни. В тази връзка жалбоподателят не излага конкретни доводи. Въззивният съд е отчел всички смекчаващи отговорността обстоятелства, но същевременно правилно е приел, че те не носят характеристиките на многобройност и/или изключителност, правещи и най-лекото наказание, предвидено от закона, несъразмерно тежко. По тези съображения и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 381/06.11.2014 г., постановено по ВНОХД № 647/2014 г. от Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.