Р Е Ш Е Н И Е № 63 гр. София, 27.02.2025 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА при участие на секретаря Силвиана Шишкова изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1619 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Фантастико Груп“ ООД със седалище в [населено място] - чрез процесуален представител юрисконсулт, срещу решение № 148 от 04.05.2023 г., постановено по в. т. д. № 145/2023 г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 563 от 12.12.2022 г. по т. д. № 142/2022 г. на Окръжен съд - Варна. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от „Фантастико Груп“ ООД в качеството на правоприемник на „Винтерко - БГ“ ООД против „Енерго - Про Енергийни услуги“ ЕАД иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 101 335.60 лв., претендирана като компесаторна неустойка, дължима поради неспазен срок на предизвестие за прекратяване на договор за комбинирани услуги № [ЕГН]/09.06.2021 г. за покупко - продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „Енерго - Про Маркет +“, и на основание чл.78, ал.3 ГПК са присъдени разноски на „Енерго - Про Енергийни услуги“ ЕАД. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради наличие на основания по чл.281, т.3 ГПК и за уважаване на предявения иск с произтичащите от това последици. Касаторът поддържа, че необосновано и в противоречие с материалния закон въззивният съд е приел, че изявлението, съдържащо се в изпратеното от „Енерго - Про Енергийни услуги“ ЕАД писмо от 05.10.2021 г., няма характер на безусловно предизвестие за прекратяване на сключения договор, а представлява евентуално предизвестие за прекратяване на договорната връзка от датата 01.11.2021 г. с течащ от този момент срок на предизвестие и за смяна на доставчика от последна инстанция. Навежда оплаквания, че съдът е възприел неправилно съдържанието на писмото, включително относно прекратителното основание, и не е обсъдил признанието на ответника в последващо писмо от 08.10.2021 г., според което изявлението от 05.10.2021 г. представлява предизвестие за прекратяване на договора, считано от 01.11.2021 г., до която дата следва да се извърши смяната на доставчика от последна инстанция; че в нарушение на материалния закон - чл.13 ЗЗД и чл.20а, ал.2 ЗЗД, съдът е приел за позволено от закона извършеното с писмото от 08.10.2021 г. оттегляне на изявлението за прекратяване на договора и се е произнесъл, че оттеглянето може да бъде направено във всеки момент до изтичане на посочения от ответника срок за прекратяване на действието на договора; че в противоречие с доказателствата по делото и с материалния закон - чл.92 ЗЗД, съдът е направил извод, че искането за заплащане на неустойка поради неспазен срок на предизвестието е преждевременно заявено и че несъгласието на ползвателя на услугите с предложеното от доставчика изменение на договора няма за последица настъпване на изискуемостта на вземането за неустойка; че съдът не е извършил задълбочена преценка на доказателствата и е приложил неправилно разпоредбата на чл.95 ЗЗД, приемайки, че ползвателят на услугите сам се е поставил в невъзможност да продължи действието на договора до изтичане на срока на второто предизвестие като е предприел смяна на доставчика от последна инстанция веднага след получаване на писмото от 05.10.2021 г.; че съдът не е обсъдил в пълнота всички правнорелевантни факти и не се е произнесъл по всички твърдения и доводи в исковата молба и във въззивната жалба, имащи значение за правилното разрешаване на спора; че съдът е направил явно необосновани изводи относно момента, до който е възможно оттегляне на предизвестие за прекратяване на договор за комбинирани услуги, подчинен на Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТТЕ), и дължимите от ползвателя на услугите правни действия за смяна на доставчик от последна инстанция след получаване на предизвестие за прекратяване на договора. Ответникът по касация „Енерго - Про Енергийни услуги“ ЕАД със седалище в [населено място] - чрез процесуален представител адвокат, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК и в проведеното открито съдебно заседание. Изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като претендира разноски. С определение № 1745 от 24.06.2024 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото и съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : За да постанови обжалваното решение, съставът на Апелативен съд - Варна е съобразил безспорните в процеса факти, че между първоначалния ищец „Винтерко - БГ“ ООД, заместен на основание чл.227 ГПК от правоприемника си „Фантастико Груп“ ООД, и ответника „Енерго - Про Енергийни услуги“ ЕАД е сключен договор за комбинирани услуги № [ЕГН]/09.06.2021 г. за покупко - продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „Енерго - Про Маркет +“ със срок на действие до 30.06.2022 г. С клаузата на чл.16 от договора е постигнато съгласие при промени в нормативната уредба, решения на КЕВР, съществено изменение в цените на производителите на ел. енергия в резултат на промени в нормативната уредба, които са настъпили по време на действие на договора и не са могли да бъдат предвидени към датата на сключването му, всяка от страните да може да поиска изменение на договора; Ако не се постигне съгласие за изменение и запазването на действието на договора би довело до сериозни загуби за някоя от страните, увредената страна има право да инициира действия по прекратяване на договора, съгласно клаузата на чл.17, ал.1, б.“з“. В чл.17, ал.1, б.“з“ е уговорена възможност за всяка от страните, при наличие на предпоставките по чл.16 и на други изброени обективни предпоставки да прекрати едностранно договора, а в чл.17, ал.2 е предвидено изискване в уведомлението/предизвестието да се посочат основанието за прекратяване и датата на прекратяване; В този случай прекратяването влиза в сила след потвърждаване от мрежовия оператор, че процедурата по смяна на доставчика е приключила, като до потвърждаването страните изпълняват договорните си задължения. В чл.17, ал.1 са уговорени и други възможни основания за прекратяване на договора, вкл. по взаимно съгласие (б.“в“) и с 30-дневно предизвестие от всяка страна (б.“ж“), считано от първо число на месеца, следващ месеца, в който изтича предизвестието. Постигнато е и съгласие - чл.18, че при прекратяване на договора без спазване на срока на предизвестие неизправната страна дължи неустойка в размер на 50 % от произведението на договореното прогнозно средномесечно количество ел. енергия за съответния обект по цената от последно издадената от доставчика и координатор фактура - за неспазения срок на предизвестието. Пред въззивната инстанция не е съществувал спор, че с писмо от 05.10.2021 г. ответникът, в качеството на доставчик и координатор, е отправил до „Винтерко - БГ“ ООД предложение за промяна на условията по договора считано от 01.11.2021 г. поради настъпили промени (увеличение) на цените на електрическата енергия на борсовите пазари. Предложението предвижда нов размер на надбавката, включена като компонент в образуването на заплащаната по договора цена, и преминаване към авансово заплащане на цената преди извършване на доставките. В условията на евентуалност - в случай на несъгласие с предложеното изменение, ответникът е предложил на ищеца да прекратят договора по взаимно съгласие от датата 01.11.2021 г. и е заявил, че при непостигане на съгласие писмото следва да се счита за отправено предизвестие за прекратяване на договора, считано от 01.11.2021 г., в който случай той ще инициира служебно прехвърляне на обектите на ищеца към доставчик от последна инстанция съгласно ПТЕЕ. Ползвателят на услугите е уведомен, че с цел избягване генерирането на допълнителни разходи при доставчик от последна инстанция в срок не по-късно от 10.10.2021 г. - за обектите, присъединени към електроразпределителните мрежи, и 15.10.2021 г. - за обектите, присъединени към електропреносната мрежа, може да предприеме стъпки по смяна на доставчика си и/или координатора пред съответния мрежови оператор. В исковата молба ищецът е поддържал, че с писмо от 07.10.2021 г. е уведомил ответника за несъгласието си договорът да бъде изменян, съответно прекратяван по взаимно съгласие, и е отправил покана за заплащане на уговорената в чл.18 вр. чл.17, б.“ж“ неустойка за неспазен срок на предизвестие, като с оглед посочените в предизвестието дати е предприел незабавно действия за смяна на доставчика и на 08.10.2021 г. е сключил договор с друг доставчик на ел. енергия, без възможност да проучи евентуално по-изгодни условия с оглед краткия срок за действие. След преценка на твърденията и на съдържанието на писмото от 05.10.2021 г. въззивният съд е направил извод, че обективираното в писмото изявление няма характер на предизвестие за прекратяване на договора, а има за цел да предизвика изменение на договора в изрично посочени параметри - увеличение на надбавката и авансово плащане на цената на услугите преди извършване на доставката „съобразно тренда за увеличаване цените на доставяната ел. енергия на борсовите пазари, съответно на БНЕБ“. Изводът, че с писмото не е отправено безусловно предизвестие за прекратяване на договора, е мотивиран и с липсата на конкретно посочено основание за прекратяване - така, както изисква договорната клауза на чл.17, ал.2, а също и с евентуалното изявление за прекратяване на договора по взаимно съгласие от 01.11.2021 г., ако не бъдат приети предложените изменения. Според въззивния съд, тълкувано по правилата на чл.20 ЗЗД, съдържанието на писмото насочва към извод, че с него ответникът е отправил евентуално изявление за прекратяване на договора с течащ от 01.11.2021 г. срок на предизвестие, в рамките на който да бъде извършена смяна на доставчика от последна инстанция от страна на ищеца. В същия смисъл е изтълкувано и изпратеното от ответника второ писмо с дата 08.10.2021 г. (погрешно посочена от въззивния съд като 07.10.2021 г), с което по повод изразеното от ищеца несъгласие с предложеното изменение/прекратяване на договора по взаимно съгласие и отправено искане за заплащане на неустойка ответникът отново е предложил промяна в условията на договора, като е направил и евентуално изявление за неговото прекратяване с едномесечно предизвестие по чл.17, ал.1, б.“ж“, но вече от 01.12.2021 г. С аргумент, че възникването на право за ищеца да претендира уговорената в чл.18 неустойка и изискуемостта на вземането за неустойка са обусловени от отправено от ответника безусловно изявление за прекратяване на договора, каквото в случая не е налице, въззивният съд се е произнесъл, че искането на ищеца за заплащане на неустойка за неспазен срок на предизвестие е преждевременно заявено. Относно правните последици на писмото от 05.10.2021 г. въззивният съд е приел, че дори да се квалифицира като предизвестие за прекратяване на договора считано от 01.11.2021 г., обективираното в писмото изявление е оттеглено от ответника с последващото писмо от 08.10.2021 г. и оттеглянето е достигнало до ищеца преди пораждане на последиците на първоначалното изявление, т. е. преди 01.11.2021 г., а и преди изтичане на срока, в който ищецът е следвало да стартира процедурата за смяна на доставчика от последна инстанция, съгл. ПТТЕ - 10.10.2021 г. Съдът е изложил съображения, че оттеглянето на предизвестието е позволено от закона и е било възможно във всеки един момент до посочения в писмото от 05.10.2021 г. срок за прекратяване действието на договора - 01.11.2021 г., „или поне допустимо“ най-късно до смяната на доставчика от последна инстанция, извършена преди 01.11.2021 г. Изхождайки от изявлението в писмото от 08.10.2021 г., достигнало до ищеца преди по-ранната от двете указани дати за смяна на доставчика - 10.10.2021 г., съдът е направил извод, че ответникът е оттеглил валидно първоначалното си изявление за прекратяване на договора от 01.11.2021 г., след което в съответствие с договорните уговорки е отправил ново предизвестие по чл.17, ал.1, б.“ж“ за прекратяване на договора, но от 01.12.2021 г. В съответствие с така направения извод въззивният съд е заключил, че не е налице предвидената форма на неизпълнение, с която страните са обвързали правото на неустойка по чл.18 - неспазен срок на предизвестие по чл.17, ал.1, б.“ж“. Отричането на правото на ищеца да получи търсената неустойка е мотивирано и със съображения, че след като в срока на предизвестие ищецът е поел инициативата и е отправил искане за смяна на доставчика от последна инстанция, в разрез с чл.26 от договора той сам се е поставил в положение на невъзможност да продължи действието на договора до изтичане на предизвестието по чл.17, ал.1, б.“ж“ на 01.12.2021 г. Действията на ищеца по смяна на доставчика са квалифицирани като неоказване на съдействие от длъжника за надлежно изпълнение на договора от страна на кредитора и с оглед на това е направен извод, че дори ответникът да не е спазил срока на предизвестието, поведението на ищеца попада в хипотезата на чл.95 ЗЗД. Наведените от ищеца причини, наложили предприемане на действия за смяна на доставчика незабавно след получаване на първото предизвестие, не са обсъдени от въззивния съд с аргумент, че са извън предмета на спора. В съответствие с даденото разрешение на спора въззивният съд е споделил крайния решаващ извод на първоинстанционния съд за неоснователност на иска по чл.92, ал.1 ЗЗД и е потвърдил обжалваното пред него решение, с което искът е отхвърлен. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради констатирано противоречие с практиката в решение № 280/12.10.2015 г. по гр. д. № 1898/2015 г. на ВКС, ІV г. о., при разрешаване на значимия за изхода на делото правен въпрос оттегляемо ли е и до кой момент отправено изявление (предизвестие) за прекратяване на двустранен договор и приложими ли са към изявлението (предизвестието) правилата на чл.13 ЗЗД. Решението по гр. д. № 1898/2015 г. на ВКС, ІV г. о., е постановено по трудовоправен спор, но дадените с него правни разрешения във връзка с приложението на чл.13 ЗЗД са относими и към разгледания с обжалваното решение търговски спор. В решението е изразено принципното разбиране, че : Правилата на чл.13 ЗЗД намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. Независимо дали възникването на правните последици на едностранните сделки е обусловено от достигане на волеизявлението до определен адресат (напр. волеизявление за разваляне или за прекратяване на договор) или не е обусловено от такова достигане (напр. волеизявление за приемане или за отказ от наследство), те установяват окончателни правни последици и не могат да бъдат оттеглени, след като са породили действието си. Едностранното волеизявление също може да бъде оттеглено преди да е породило действието си, но след това то става неоттегляемо. Настоящият състав на ВКС възприема правните разрешения, до които е достигнал съставът на ВКС, ІV г. о., като в допълнение излага следните съображения : Разпоредбата на чл.13 ЗЗД урежда правния режим на предложението за сключване на договор - неговите правни последици, действие във времето и оттегляемост. Съгласно чл.13, ал.1 ЗЗД, предложителят е обвързан с предложението до изтичане на срока, който е определен в него или е обикновено нужен според обстоятелствата, за да пристигне приемането. В чл.13, ал.2 ЗЗД е предвидена възможност за оттегляне на предложението, като тя е подчинена на правилото, че ако предложението бъде оттеглено, то няма действие, когато съобщението за оттеглянето му пристигне преди или най-късно едновременно с него. По аналогичен начин е уредено и оттеглянето на изявлението на насрещната страна за приемане на предложението - чл.13, ал.4 ЗЗД. В Закона за задълженията и договорите няма разпоредби, които да уреждат изрично правния режим на волеизявлението за прекратяване на двустранен договор. Прекратяването на договора като способ за преустановяване на облигационната връзка несъмнено е допустимо и аргумент за това се съдържа в чл.20а, ал.2 ЗЗД, който постановява, че договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. В съответствие с прогласената в чл.9 ЗЗД свобода на договарянето страните могат да уговорят отнапред, още при сключване на договора, възможност за неговото прекратяване по взаимно съгласие и/или по волята на всяка от тях, както и основанията за прекратяване. В хипотезата на прекратяване на договора по взаимно съгласие волеизявлението на страната, от която изхожда инициативата за прекратяване, се нуждае от приемане от насрещната страна. Когато прекратяването е предприето по воля на една от договарящите страни, за пораждане правните последици на прекратителното волеизявление е достатъчно то да достигне до знанието на насрещната страна и тя да го възприеме, освен ако страните не са обвързали прекратителния ефект с наличието на определени условия, чието осъществяване е предпоставка за прекратяване на договора. Независимо в коя от хипотезите е предприето прекратяването, възниква въпрос оттегляемо ли е волеизявлението за прекратяване и до кой момент може да бъде извършено оттеглянето. Отсъствието на изрична правна уредба не позволява отговорът на въпроса да бъде изведен от конкретна законова разпоредба и налага да се търси разрешение чрез прилагане на закона по аналогия, съгласно чл.46, ал.2 ЗНА - въз основа на съществуващи разпоредби, които се отнасят за подобен род случаи, ако това отговаря на целта на закона. Прекратяването на договор е противоположно на сключването на договора правно действие, което също предполага отправяне на волеизявление до насрещната страна в правоотношението и неговото приемане, респ. достигане до съконтрахента. Предвид сходството между сключването и прекратяването, попълването на празнотата в закона следва да се извърши като по отношение на прекратяването се приложат съответно правилата за сключване, уредени в чл.13 ЗЗД, в т. ч. и чл.13, ал.2 ЗЗД, при отчитане на специфичните правни последици, към които е насочено волеизявлението за прекратяване. В подкрепа на приетата аналогия е и разпоредбата на чл.44 ЗЗД, която постановява, че правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления (какъвто характер има изявлението за прекратяване на договор) в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. Предвид въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, аналогията с чл.13 ЗЗД води до принципното разрешение, дадено в решението по гр. д. № 1898/2015 г. та ВКС, ІV г. о. - че изявлението (предизвестието) за прекратяване на двустранен договор е оттегляемо и за оттеглянето се прилагат съответно правилата на чл.13, ал.2 ЗЗД. Оттеглянето може да бъде извършено преди приемане на изявлението от насрещната страна и преди пораждане на целените с него правни последици. В хипотезата на прекратяване на договора по взаимно съгласие оттеглянето е възможно преди или най-късно до момента, предхождащ изявлението на насрещната страна, че приема предложението договорът да бъде прекратен занапред, а в хипотезата на ненуждаещо се от изрично приемане изявление за прекратяване - преди или най-късно до момента, предхождащ изричното изявление на насрещната страна, че счита договора за прекратен, или демонстрирането на категорично намерение от нейна страна да съобрази поведението си с последиците от прекратяване на договорната връзка. Въззивното решение е постановено в противоречие с относимата към спора практика на ВКС и е неправилно на поддържаните в касационната жалба основания по чл.281, т.3 ГПК. Основателни са доводите на касатора, че изводите на въззивния съд относно съдържанието и правните последици на отправеното от дружеството - ответник изявление в писмото от 05.10.2021 г. са резултат от превратно тълкуване на доказателствата и са формирани в нарушение на чл.20 ЗЗД. В първата си част писмото съдържа предложение за изменение на сключения между ответника и праводателя на ищеца договор, евентуално - за прекратяване на договора по взаимно съгласие считано от 01.11.2021 г. Във втората част на писмото е обективирано изявление, заявено като евентуално в случай на непостигане на съгласие за изменение или за прекратяване на договора по взаимно съгласие, изразяващо категоричната и недвусмислена воля на дружеството - ответник договорът да бъде прекратен от датата 01.11.2021 г. Изявлението за прекратяване не се нуждае от тълкуване и не оставя съмнение, че има характер на предизвестие по смисъла на чл.17, ал.1, б.“ж“, но дори да се приеме, че е подлежало на тълкуване по правилата на чл.20 ЗЗД, тълкуването води до извод, различен от направения в обжалваното решение, че изявлението има характер на едностранно предизвестие за прекратяване на договора с течащ от датата 01.11.2021 г. 30-дневен срок, в рамките на който да бъде извършена смяна на доставчика от последна инстанция от страна на ищеца. Този извод е лишен от логика и е в очевидно противоречие с буквалния текст на писмото от 05.10.2021 г., в което самият ответник е подчертал, че в случай на непостигане на съгласие за изменение/прекратяване на договора по взаимно съгласие писмото следва да се счита за отправено предизвестие за прекратяване на договора считано от 01.11.2021 г., и едновременно с това е предупредил „Винтерко - БГ“ ООД, че ще инициира служебно прехвърляне на неговите обекти към доставчик от последна инстанция съгласно ПТЕЕ, като е посочил кратки срокове - 10.10.2021 г., съответно 15.10.2021 г., в които ищецът може сам да стартира процедура по смяна на доставчика и/или координатора пред съответния мрежови оператор с цел избягване на допълнителни разходи. Писмото съдържа безусловно изявление за прекратяване на договора от датата 01.11.2021 г. без спазване на уговорения в чл.17, ал.1, б.“ж“ срок на предизвестие, ако не бъде прието предложението за изменение или за прекратяване на договора по взаимно съгласие, поради което отричането на тази негова същност от въззивния съд е необосновано. За необоснован настоящата инстанция намира и извода на въззивния съд, че отправеното от ответника изявление не представлява предизвестие по чл.17, ал.1, б.“ж“, тъй като съдържанието му не отговаря на изискването на чл.17, ал.2 за посочване на основанието за прекратяване на договора. В клаузата на чл.17, ал.1, б.“ж“ страните са уговорили възможност за всяка от тях да прекрати договора с отправяне на 30-дневно предизвестие, без да обвързват прекратяването с конкретни условия или обстоятелства. В писмото от 05.10.2021 г. ответникът е изявил воля да се ползва от уговорената в чл.17, ал.1, б.“ж“ възможност и да прекрати едностранно договора по причина на неприемане от насрещната страна на предложението за изменение на договора или за прекратяването му по взаимно съгласие, но без да спази срока на предизвестие. При наличие на изявена по несъмнен начин воля за прекратяване на договора непосочването на основание за прекратяването не отнема на изявлението характеристиката на предизвестие по чл.17, ал.1, б.“ж“. Отделно от това неизпълнението на уговореното в чл.17, ал.2 задължение за посочване на основание за прекратяване на договора в текста на предизвестието не може да се тълкува в полза на неизправната страна, т. е. на ответника, от когото изхожда предизвестието. Доводът на ответника, че е отправил предизвестието на основание чл.16, ал.1 и с оглед препращането към чл.17, ал.1, б.“з“ не е било необходимо предизвестие, не може да бъде споделен. В писмото от 05.10.2021 г. ответникът не се е позовал на изброените в чл.16, ал.1 предпоставки, пораждащи право за едностранно прекратяване на договора без срок на предизвестие, в т. ч. и на кумулативното изискване запазването на договора да води до сериозни загуби за него, и с оглед на това изявлението (предизвестието) не може да бъде подведено под хипотезата на чл.17, ал.1, б.“з“. Отправеното от ответника изявление (предизвестие) за прекратяване на договора е оттегляемо съобразно правилата на чл.13, ал.2 ЗЗД (в какъвто смисъл е отговорът на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване), но преценката на въззивния съд относно крайния момент, до който оттеглянето е било възможно, не е съобразена с релевантните за приложението на чл.13, ал.2 ЗЗД факти. Отправяйки изявлението, ответникът е посочил дата за прекратяване на договора - 01.11.2021 г., но едновременно с това е уведомил насрещната страна, че в срок до 10.10.2021 г., съответно 15.10.2021 г., следва да извърши смяна на доставчика от последна инстанция съгласно изискванията на ПТЕЕ. Смяната на доставчика от последна инстанция е неизбежна правна последица от прекратяването на договора, който е подчинен на специфичната правна уредба, съдържаща се в ПТЕЕ. Незабавно след получаване на изявлението - на 07.10.2021 г., „Винтерко - БГ“ ООД е демонстрирало недвусмислено волята си да счита сключения с ответника договор за едностранно прекратен, като е поискало заплащане на уговорената в чл.18 неустойка, и едновременно с това е предприело действия по чл.104 ПТЕЕ, насочени към избор на нов доставчик от последна инстанция и сключване на договор с него. Договорът с новия доставчик е сключен на 08.10.2021 г. - в деня на получаване на последващото изявление на ответника, съдържащо предизвестие за прекратяване на договора от 01.12.2021 г. При така осъществилите се факти изводът на въззивния съд, че оттеглянето на предизвестието е било възможно до изтичане на посочената в писмото от 05.10.2021 г. дата за прекратяване на договора или поне до по-ранната дата за смяна на доставчика, е необоснован и правно неиздържан. По аргумент от чл.13, ал.2 ЗЗД оттеглянето е било възможно до момента, предхождащ обективираните в писмото от 07.10.2021 г. изявления на „Винтерко - БГ“ ООД, узнати от ответника преди изпращане на писмото от 08.10.2021 г. След уведомяване на ответника, че неговият съконтрахент възприема предизвестието като безусловно и че ще се „ползва“ от последиците на прекратяването, предизвестието е станало неоттегляемо и не е могло да бъде оттеглено валидно с последващото писмо от 08.10.2021 г. В кой момент е получено това писмо - преди или след сключване на договора с новия доставчик от последна инстанция, е без значение за преценката относно момента, до който предизвестието е могло да бъде оттеглено. Изявлението за прекратяване на договора считано от 01.11.2021 г., без спазване на 30-дневния срок по чл.17, ал.1, б.“ж“, е породило правни последици с достигането му до адресата и в съответствие с правилото на чл.13, ал.2 ЗЗД след този момент не е съществувала възможност да бъде оттеглено. Като е приел обратното, въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл.13, ал.2 ЗЗД. Неоснователни са доводите на ответника, поддържани и пред настоящата инстанция, че правилата на чл.13, ал.2 ЗЗД са неприложими към договорите за продажба на електрическа енергия на свободния пазар, подчинени на ПТЕЕ, с оглед на тяхната специфика и обвързването на момента, в който влиза в сила тяхното сключване (начало на изпълнение) или прекратяване, с действията на трето за договорното правоотношение лице - операторът, който администрира договора и регистрира графиците за доставка на електрическа енергия. Правният спор между страните се свежда до това, дали сключеният помежду им договор е прекратен с отправеното от ответника изявление (предизвестие) и дали за ищеца е възникнало право на неустойка по чл.18 от договора като последица от неспазване на уговорения в чл.17, ал.1, б.“ж“ срок. Спорът следва да бъде разрешен на плоскостта на договора, който съгласно чл.21, ал.1 ЗЗД поражда действия между страните и определя съдържанието на техните права и задължения. Специфичните правила в ПТЕЕ, на които е подчинен договорът, са неприложими както към пораждането на правните последици на изявлението за прекратяване на договора, така и към неговата оттегляемост. Правната регулация в чл.104 ПТЕЕ, от която ответникът извежда доводите си, дава отговор на въпроса в кой момент е било възможно да настъпи прекратяването на договора, но този момент е ирелевантен за разрешаването на правния спор по делото, който се свежда до това, дали за ищеца е възникнало право да получи уговорената в чл.18 от договора неустойка като последица от неспазване на срока на предизвестие. Необоснован и незаконосъобразен е и изводът на въззивния съд, че поведението на ищеца след получаване на изявлението за прекратяване на договора попада в хипотезата на чл.95 ЗЗД и освобождава ответника от отговорност за неустойка. Основателно е оплакването в касационната жалба, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение като е отказал да обсъди твърденията и доводите на касатора - ищец относно причините, наложили стартиране на процедурата за смяна на доставчика непосредствено след получаване на писмото от 05.10.2021 г. Още в исковата молба ищецът е обосновал действията си с недвусмисленото предупреждение в цитираното писмо, че ако не бъде прието предложението за изменение или за прекратяване на договора по взаимно съгласие, договорът следва да се счита прекратен от 01.11.2021 г. и във връзка с това най-късно до 10.10.2021 г., съответно до 15.10.2021 г., той следва да стартира процедура за смяна на доставчика, за да избегне служебното прехвърляне към избран от самия ответник доставчик. Причините, с които ищецът е обяснил поведението си и които не се нуждаят от доказване, доколкото се извеждат от текста на писмото, изключват възможните проявни форми на забава на кредитора по смисъла на чл.95 ЗЗД и не лишават ищеца от правото да получи уговорената в чл.18 неустойка. В заключение касационната инстанция приема, че отправеното с писмото от 05.10.2021 г. изявление за прекратяване на договора между страните считано от 01.11.2021 г. е породило правни последици и не е оттеглено от ответника до момента, до който оттеглянето е било възможно с оглед на конкретните обстоятелства. Предвид хипотезата, в която е предприето прекратяването - чл.17, ал.1, б.“ж“ от договора, е било необходимо 30-дневно предизвестие, което е следвало да изтече на 05.11.2021 г. и договорът да се счита прекратен от първо число на месеца, следващ изтичането на предизвестието, а именно - от 01.12.2021 г. Ответникът не е спазил срока на предизвестие, поради което за ищеца (в лицето на неговия праводател) е възникнало право да претендира и получи уговорената за целта неустойка по чл.18 от договора. Вземането за неустойка е възникнало с получаване на изявлението, тъй като още в този момент правоимащата страна е демонстрирала волята си да счита договора за едностранно прекратен по инициатива на насрещната страна без спазване на срока на предизвестие по чл.17, ал.1, б.“ж“, а с писмото от 07.10.2021 г. ответникът е поканен да заплати дължимата неустойка. Налице са всички елементи от фактическия състав на чл.92, ал.1 ЗЗД, поради което предявеният осъдителен иск за неустойка е основателен. С отговора на исковата молба ответникът е възразил срещу размера на претендираната неустойка, но тъй като в отговора на касационната жалба и в хода на устните състезания не са наведени доводи във връзка с размера на неустойката, възражението не следва да се обсъжда от касационната инстанция. Неустойката следва да се присъди в претендирания с иска размер от 101 335.60 лв., който е изчислен в съответствие с относимите договорни клаузи на чл.18 вр. чл.10, ал.1 и чл.11 и е потвърден от заключението на назначената от първата инстанция съдебно - счетоводна експертиза. Възражението на ответника, че вземането за неустойка е погасено чрез прихващане, извършено от ищеца с извънсъдебно изявление за прихващане от 25.10.2021 г., не се подкрепя от доказателствата по делото. От приложената към исковата молба кореспонденция се установява, че с писмо от 25.10.2021 г. „Винтерко - БГ“ ООД е уведомило „Енерго - Про Енергийни услуги“ ЕАД, че извършва прихващане на задължението за неустойка в размер на 101 335.60 лв., чието изпълнение е поискано с писмото от 07.10.2021 г., срещу свое задължение за заплащане на сумата 232 382.18 лв., съставляваща стойност на консумирана електрическа енергия през м. септември по издадени фактури, като декларира, че на същата дата ще плати остатъка от стойността по фактурите в размер на 131 046.58 лв. В отговор на писмото ответникът е известил „Винтерко - БГ“ ООД по електронна поща, че към 26.10.2021 г. дружеството има непогасени задължения в размер на 101 335.87 лв., оспорвайки по този начин съществуването на заявеното за прихващане вземане за неустойка, и е отправил покана за плащане на дължимата сума в срок до 29.10.2021 г. с предупреждение, че след тази дата за него съществува правната възможност по чл.123 от Закона за енергетиката да поиска от съответния оператор на ЕРМ прекъсване на преноса на електрическа енергия. С писмо от 27.10.2021 г. „Винтерко - БГ“ ООД е съобщило на ответника, че е превело по банковата му сметка сумата 101 335.87 лв. за погасяване на задълженията си по фактурите за м. септември, заедно с обезщетение за забава, като е приложило и копия от документите за извършен превод. При така развилите се отношения не може да се приеме, че претендираното с иска вземане за неустойка е погасено чрез прихващане - оспорването на заявеното за прихващане вземане от страна на ответника и последвалото погасяване чрез плащане на вземането, срещу което е предприето прихващането, са препятствали настъпването на компенсацията с последиците по чл.104, ал.2 ЗЗД. По изложените съображения обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като неправилно на основание чл.293, ал.2 ГПК и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция чрез осъждане на „Енерго - Про Енергийни услуги“ ЕАД да заплати на „Фантастико Груп“ ООД претендираната с иска неустойка в размер на 101 335.60 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 09.03.2022 г., до окончателното плащане. В зависимост от крайния изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК „Енерго - Про Енергийни услуги“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на „Фантастико Груп“ ООД доказаните и отразени в списъци по чл.80 ГПК разноски в размер на 8 446.71 лв. общо за трите съдебни инстанции (в т. ч. 4 380 лв. - платена държавна такса за производството пред първата инстанция и разноски за експертиза, 2 040 лв. - платена държавна такса за въззивното производство, и 2 026.71 лв. - платена държавна такса за производството пред касационната инстанция). В полза на дружеството - касатор следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК за всяка от инстанциите в максималния размер от 540 лв. (с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител - юрисконсулт действия за правна защита), предвиден в чл.25, ал.2 вр. ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размерите, посочени в списъците по чл.80 ГПК - по 8 756.84 лв. за инстанция, е неоснователно и не може да бъде уважено с оглед приложимата към режима на юрисконсултското възнаграждение правна уредба в чл.37 ЗПП. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 148 от 04.05.2023 г., постановено по в. т. д. № 145/2023 г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 563 от 12.12.2022 г. по т. д. № 142/2022 г. на Окръжен съд - Варна, и вместо него постановява : ОСЪЖДА „Енерго - Про Енергийни услуги“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], Варна Тауърс - Е, [улица], да заплати на основание чл.92, ал.1 ЗЗД на „Фантастико Груп“ ООД (правоприемник на „Винтерко - БГ“ ООД) с ЕИК[ЕИК] - [населено място], кв. Симеоново, [улица], сумата 101 335.60 лв. (сто и един хиляди триста тридесет и пет лв. и шестдесет ст.), представляваща неустойка за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на договор за комбинирани услуги № [ЕГН]/09.06.2021 г. за покупко - продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „Енерго - Про Маркет +“, уговорена в чл.18 от договора, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 09.03.2022 г., до окончателното плащане. ОСЪЖДА „Енерго - Про Енергийни услуги“ ЕАД с ЕИК да заплати на „Фантастико Груп“ ООД с ЕИК[ЕИК] на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 8 446.71 лв. (осем хиляди четиристотин четиридесет и шест лв. и седемдесет и една ст.) - разноски по делото, и на основание чл.78, ал.8 ГПК сумата 1 620 лв. (хиляда шестстотин и двадесет лв.) - юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :