Ключови фрази
Иск за отмяна на арбитражно решение * арбитражна клауза * прогласяване на нищожност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 106

гр. София, 26.06.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ-ро отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при участието на секретаря Ирена Велчева, изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 1667 по описа за 2017 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.47 и сл. ЗМТА.
Образувано е по искова молба, подадена от Б. К. К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] против ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ ООД [населено място] /с предишно наименование – БЪРЗИ КРЕДИТИ ООД/, за отмяна на решение от 31.05.2016 г. на АС - Перник при СДЮСП по арб.д. № 62/2016 г., на основание чл.47 ал.1 ЗМТА, или за установяване и признаване на неговата нищожност, на основание чл.47 ал.2 ЗМТА.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили договор за заем /потребителски кредит/ № СО-859/21.11.2013 г., в който е липсвала арбитражна клауза, съгласно чл.7 ал.1 и ал.2 ЗМТА, нито ищецът е изразявал съгласие спорът да бъде разгледан от арбитраж, съгласно чл.7 ал.3 ЗМТА. С оглед горното, арбитражният съд не е бил компетентен да разгледа и да се произнася по имуществен спор между страните, породен от сключения от тях договор. В подкрепа се сочи фактът, че по реда на заповедното производство по ГПК ответникът се е снабдявал със заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листи относно отделни месечни вноски по договора от 21.11.2013 г. Ищецът не е бил уведомен за избора и назначаването на арбитър, нито за образуваното арбитражно производство и не е бил поканен да участва в него, още по-малко е имал възможност да оспори компетентността на арбитража. В случая арбитърът е бил избран едностранно от ответното дружество, в нарушение на чл.12 ал.2 ЗМТА.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа, като се моли на първо място да бъде прогласена нищожността на атакуваното арбитражно решение, а ако съдът не уважи искането на основание чл.47 ал.2 ЗМТА, да премине към разглеждане и да уважи исковете по чл.47 ал.1 ЗМТА.
Ответникът по исковата молба, призован при условията на чл.51 ал.2 ГПК, не изразява становище по допустимостта и основателността на иска, както и не изпраща свой представител в проведеното публично заседание.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази данните по делото във връзка с предмета на спора, намира следното:
Исковата молба е допустима - предявена е от надлежна страна, в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл.48 ал.1 ЗМТА. Разгледана по същество, същата се преценява като основателна, поради следните мотиви:
Безспорно е, че с изменението на чл.19 ал.1 ГПК /ДВ, бр.8/2017 г./ е изключена възможността за уговаряне на арбитражно споразумение по материалноправен спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП. Паралелно с горното е хармонизирана и нормата на чл.47 ЗМТА, като е създадена ал.2, съгласно която арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на арбитраж по смисъла на чл.19 ал.1 ГПК, са нищожни. Според § 6 ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК, висящите пред арбитражен съд производствата по неарбитрируеми спорове се прекратяват. Ако арбитражно решение по такъв спор е вече постановено, по него не се издава изпълнителен лист – чл.405 ал.5 ГПК. Ако към момента на влизане на промените в сила е било налице висящо производство по чл.47 ЗМТА, съдът при постановяване на решението съобразява действащите понастоящем императивни процесуалноправни норми /с аргументи от решението по т.3 от конст. дело № 15/2002 г. на КС на РБ и уредбата в ГПК/ и прогласява нищожността, съгласно горните правила. Следователно, извършените със ЗИД на ГПК /ДВ бр.8/2017 г./ законодателни промени са приложими и към настоящия правен спор, който е заведен след влизането им в сила.
От събраните по делото доказателства се установява, че с решение от 31.05.2016 г. по арб. дело № 62/2016 г. на Арбитражен съд – [населено място] при СДЮСП е разрешен спор между страните относно задължения по договор за заем /потребителски кредит/ № SO-859, сключен на 21.11.2013 г., като настоящият ищец е бил осъден да заплати 1 800 лв. – главница, 5 832 лв. – договорна лихва за периода след 28.12.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2016 г., както и разноски в размер на 800 лв. Ищецът има качество на потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП, следователно е осъден по неарбитрируем спор и на основание чл.47 ал.2 ЗМТА вр. чл.19 ал.1 ГПК съдът следва да прогласи нищожността на така постановеното арбитражно решение.
При този резултат, не подлежат на разглеждане евентуално заявените основания за порочност на атакуваното решение по чл.47 ал.1 ЗМТА. С оглед изхода от спора и на основание чл.78 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него съдебно-деловодни разноски, доказани в размер на 1 105.28 лв. /държавна такса и адвокатско възнаграждение/.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО, на основание чл.47 ал.2 ЗМТА, решение от 31.05.2016 год. на АС - Перник при СДЮСП по арб. дело № 62/2016 год.
ОСЪЖДА ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ ООД [населено място] да заплати на Б. К. К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] сумата 1 105.28 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: