6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 53
София, 25.03.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
с участието на секретаря Е.Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 288 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С Решение № 233 от 13.08.2014г. по в.гр.д.№ 101/2014г. на АС Велико Търново е потвърдено решението по т.д.№ 22/2013г. на Великотърновския ОС. С него [фирма] е осъдено да заплати на основание чл.226,ал.1 КЗ-отменен на Е. В. Т., Т. Д. Т. и М. Д. Т. по 42 000лв. на всяка една-обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща Д. Т., ведно със законната лихва от датата на застрахователното събитие-18.04.2009г., както и да заплати на всяка една от ищците на основание чл.86,ал.1 ЗЗД по 14 848.60лв.-обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за периода от датата на застрахователното събитие до датата на плащането върху сумите от по 42 000лв.-доброволно платени от застрахователното дружество на 10.08.2012г. Решението в частта за отхвърлянето на исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от по 42 000лв. до претендирания размер от по 60 000лв. не е обжалвано е и влязло в законна сила.
С определение № 796 от 27.10.2015г. настоящият състав допусна касационно обжалване на въззивното решение за потвърждаване на решението на окръжния съд в частта за осъждането на застрахователя да заплати обезщетение за забава /законна лихва/ върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, съответно за лихвите, присъдени до датата на доброволното плащане, считано от датата на застрахователното събитие за преценка съответствието на изводите на въззивната инстанция по материалноправния въпрос прекъсва ли се давността за акцесорния иск за лихви по отношение на застрахователя, привлечен като трето лице-помагач в процеса, проведен от увредените срещу делинквента със задължителното за нея разрешение - т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, дадено в Решение № 72 по т.д.№ 17/2009г. и Решение № 65 от 25.06.2015г. по т.д.№ 13/2014г. и двете на І т.о.
Касаторът „Д.-Общо застраховане” поддържа касационната жалба като счита, че давността по отношение претенцията на ищците за обезщетение за забавено плащане не би могла да бъде прекъсната с привличането му като трето лице-помагач в производството по гр.д. № 857/2010г. на ОС Търново, с предмет предявени от ищците искове по чл.45 и чл.49 ЗЗД за солидарното осъждане на делинквента Р. С. и възложителят на работата му ЗК”Сила 95”. Счита, че претенцията за лихви е погасена за периода, предхождащ три години от завеждането на 07.01.2013г. на иска с правно основание чл.226,ал.1 КЗ-отм. както върху присъденото с обжалваното решение обезщетение за неимуществени вреди, така и върху сумите, доброволно изплатени на увредените на 10.08.2012г. Искането е за отмяна на решението в частта за присъдените лихви за периода, предхождащ датата 07.01.2010г. и отхвърлянето на претенциите.
Ответниците по касационната жалба Е. В. Т., Т. Д. Т. и М. Д. Т. оспорват искането за отмяна на решението като считат, че застрахователят дължи това, което застрахованият при него водач-деликвентът С. е осъден да им заплати като увредени лица с влязлото в сила решение по гр.д.№ 857/2010г. на ОС Търново - по 84 000лв. за обезщетяване на моралните вреди от смъртта на техния съпруг и баща, със законната лихва от датата на смъртта му 18.04.2009г.
С писмен отговор третото лице помагач в настоящото производство ЗК“Сила 95“, [населено място], общ.Търново е оспорило основателността на жалбата. Третото лице помагач Р. С. не е взел становище.
ВКС, Търговска колегия, състав на Първо т.о., след преценка на данните по делото и заявените касационни основания съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК, приема следното:
Съдилищата са сезирани с предявени на 07.01.2013г. искове по чл.226,ал.1 КЗ –отм. от съпругата и дъщерите на починалия на 18.04.2009г. Д. Тенжерков, които са се позовали на присъдените на основание чл.45 и чл.49 ЗЗД /с решение по гр.д. № 857/2010г. на ОС Търново и гр.д.№ 291/2011г. по описа на АС Велико Търново/ суми за обезщетяване на неимуществените им вреди от неговата смърт в размер на по 84 000лв., които ЗК“Сила 95“ и Р. С. са били осъдени солидарно да им заплатят. В производството по гр.д.№ 857/2010г. на ОС Търново като трето лице-помагач е бил привлечен „Д.-ОЗ“-застраховател по риска гражданска отговорност по отношение на управлявания от С. трактор „ТК-80“, рег. [рег.номер на МПС] , собственост на кооперацията, чийто служител е бил неговият водач. По съображения, че при предявена претенция за плащане на присъденото обезщетение към застрахователното дружество, то заплатило на ищците само по 42 000лв., е искано осъждането му да заплати по още 60 000лв., ведно със законната лихва от настъпването на събитието, както и да заплати обезщетение за забава върху доброволно изплатените суми от по 42 000лв. от датата на събитието до датата на плащането-10.08.2012г. - по 14 848.60лв. Безспорно е било, че С. е признат за виновен с одобрено от съда споразумение по НОХД 378/2010г. на ВтОС за това, че при управление на трактора с прикачена към него пръскачка, поради немърливо изпълнение на правнорегламентирана дейност-извършване на дейности при пръскане на култури с хербицид, е причинил смъртта на Д. Т., съпруг на ищцата Е. Тенжеркова и баща на Т. и М. Тенджеркови.
Сезиран с жалба на ответника, апелативният съд е споделил извода, че са налице предпоставките на чл.226,ал.1 във вр. с чл.257 КЗ /понастоящем отменен/ - валидната застраховка гражданска отговорност следва да покрие вредите на третите лица от смъртта на техния близък, причинени при използването на моторното превозно средство /трактора/. При приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД, исковете по чл.226,ал.1 КЗ-отм. са счетени за основателни до сумите, присъдени от окръжния съд. Възражението за давност по отношение на претенцията за заплащане на законна лихва върху присъдените в настоящия процес обезщетения и по отношение на исковете по чл.86,ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава върху платените от застрахователя на 10.08.2012г. суми е счетено за неоснователно. Изложени са съображения, че исковата молба, предмет на гр.д.№ 857/2010г. на ОС Търново, в което е участвало като трето лице-помагач Д.-ОЗ АД, е била подадена на 10.08.2010г., с оглед на което претенцията за лихви е предявена преди изтичането на кратката тригодишна погасителна давност-т.е. началният момент на давността е преценен спрямо датата на подаването на исковата молба, в процеса образуван по която, застрахователят е бил привлечен като трето лице помагач.
Изводите на Великотърновския апелативен съд по отношение на направеното от ответника възражение за погасяване по давност на претенцията за законна лихва като обезщетение за неизплатено в срок парично задължение са в противоречие с отговорите на въпросите, дадени в Решение № 72 по т.д.№ 17/2009г. на І т.о. и Решение № 65 по т.д.№ 13/2014г. на І т.о.: изброяването на основанията за прекъсване на давността в чл. 116 ЗЗД не дава възможност за разширяването им, тъй като става дума за процесуални действия и ограничен брой факти, изрично посочени в правната норма; давността се прекъсва с предявяване на иск - първоначален, насрещен или обратен или чрез възражение срещу предявен иск. Целта на привличането за привличащия е свързана с евентуален неблагоприятен за него изход на делото да подчини привлеченото лице на силата на мотивите, за да обезпечи своето правно положение в следващ процес. Изводът е, че искането за привличане не прекъсва давността между привличащия и привлеченото лице, тъй като за този ефект е нужно предявяване на обратен иск. Последиците на прекъсване и спиране на давността при предявен иск не се разпростират спрямо трети на правоотношението лица, които не са конституирани като главни страни в процеса. След като за прекъсване и за спиране на давността от значение е съдебно предявеното вземане на ищеца спрямо ответника, по отношение на лицата, участващи в производството като трети лица – помагачи, не настъпват както последиците на прекъсване на давността.
Настоящият състав на ВКС споделя изцяло даденото разрешение.
Това обуславя неправилността и отмяната на решението в частта за присъждането на законна лихва за периода преди 07.01.2010г., защото давността за това вземане е прекъсната на основание чл.116,б. ”б” ЗЗД не с предявяването на иска в производството, в което застрахователят е бил привлечен като трето лице-помагач на работодателя на делинквента, а с предявяването на иска срещу застрахователя на 07.01.2013г., а съгласно чл.111, б.”в”, предл.второ ЗЗД, вземането е погасено с изтичането на тригодишна давност, на която ответникът се е позовал - т.е. погасени са лихвите, изтекли за периода три години преди подаването на исковата молба. На основание чл.293,ал.2 ГПК следва решението да бъде отменено в частта за присъждане на законната лихва за периода от 18.04.2009г. /датата на застрахователното събитие/ до 06.01.2010г. върху сумите от по 42 000лв. – присъденото в настоящото производство обезщетение за всеки един от ищците, както и в частта за дължимото обезщетение за забава върху изплатеното от застрахователя обезщетение от по 42 000лв. на всеки един от увредените за периода от 18.04.2009г. /датата на събитието/ до 06.01.2010г., или за сумата от по 3 360.46лв. и претенциите да бъдат отхвърлени поради изтекла погасителна давност.
Решението в частта за осъждането на застрахователя да заплати законна лихва върху определеното от съда обезщетение от по 42 000лв. за всеки един от ищците за периода от 07.01.2010г. до окончателното плащане и за осъждането му да заплати по 11 488.14лв.-обезщетение за забава за периода 07.01.2010г. до датата на доброволното плащане на 10.08.2012г. на обезщетението от по 42 000лв. следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на производството ответниците по него следва да заплатят поисканите от касатора разноски, които съгласно представения списък възлизат на 7 239.26лв., от които тези за адвокатско възнаграждение са 6 775.66лв. по договор за процесуално представителство, фактура и кредитен превод. Пълномощникът на ищците е направил възражение по чл.78,ал.5 ГПК-за прекомерност. Съставът на ВКС счита, че без да обсъжда и преценява това възражение, дължимото на застрахователя възнаграждение за процесуално представителство следва да бъде преценено с оглед изхода на спора-по съразмерност, който е принципно правило при присъждането на разноски. Претендираното възнаграждение е договорено и заплатено за обжалване на въззивното решение изцяло - и в частта за уважаване на главниците, като искането в касационната жалба е било за цялостна отмяна на решението и отхвърлянето на исковете. Касационното обжалване е допуснато обаче само по претенцията за лихви, като с настоящото решение крайният резултат от спора е частичното им отхвърляне. Поради това, с оглед на този изход на спора по съразмерност на касатора следва да се присъди възнаграждение, изчислено на база обжалваемия интерес върху който е определена изисканата държавна такса за допускане на обжалването. Определено на основание чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата адвокатското възнаграждение е 827лв., или общо разноските възлизат на 1 280лв.
Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 233 от 13.08.2014г. по в.гр.д.№ 101/2014г. на АС Велико Търново за потвърждаване на решението по т.д.№ 22/2013г. на ОС Велико Търново в частта за осъждането на Д. [фирма], [населено място] да заплати обезщетение за забава /законна лихва/ върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от по 42 000лв. на всяка от ищците Е. В. Т., Т. Д. Т. и М. Д. Т. за периода от 18.04.2009г. до 06.01.2010г., и в частта за осъждането му да заплати суми от по 3 360.46лв. на всяка - обезщетение за забавено плащане на сумата от по 42 000лв. за периода 18.04.2009г. до 06.01.2010г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ на Е. В. Т., Т. Д. Т. и М. Д. Т. против [фирма] за заплащане на обезщетение за забава /законна лихва/ за периода от 18.04.2009г. до 06.01.2010г. върху присъденото на всяка една обезщетение за неимуществени вреди от по 42 000лв. И ИСКОВЕТЕ ИМ за заплащане на основание чл.86,ал.1 ЗЗД от по 3 360.46лв. на всяка за забавата при плащането за периода 18.04.2009г. до 06.01.2010г на сумите от по 42 000лв.
ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в частта за осъждането на [фирма] да заплати законна лихва за периода от 07.01.2010г. до окончателното плащане върху определеното от съда за всяка една от ищците обезщетение от по 42 000лв. и в частта за осъждането му да заплати на всяка по 11 488.14лв.-обезщетение за забава за периода 07.01.2010г. до датата на доброволното плащане на 10.08.2012г. на обезщетението от по 42 000лв.
Осъжда Е. В. Т., Т. Д. Т. и М. Д. Т. да заплатят общо на Д. [фирма] сумата 1 280лв. разноски за производството, изчислени съобразно отхвърлената част на исковете.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|