О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 541 гр.София, 14.06.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори юни две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА като изслуша докладваното от съдия Петкова гр.д.№ 3552/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Л. Ж., чрез назначения му по реда на ЗПП процесуален представител адв. Д. Д., срещу решение № 22/04.06.2021г. по гр.д.№ 139/21г. по описа на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решението на ОС Варна от 18.12.2020г. по гр.д.№ 956/2019г. за отхвърляне на иска на Ж. срещу М. Д. Ж. по чл. 51 от Закона за адвокатурата за присъждане на 680 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, търпени от неизпълнение на задълженията на ответника като адвокат на ищеца по гр.д.№ 1000/2018г. ( преобразувано в гр.д.№ 2536/2018г.) по описа на Окръжен съд Варна да го защитава компетентно, грижливо и добросъвестно. Касаторът твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи основанието на чл. 280, ал.2, предл.3 то ГПК –очевидна неправилност на въззивното решение, като такова за достъп до касация. Ответникът по касационната жалба – М. Д. Ж. , я оспорва. Съдът намира за неоснователно искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване по следните съображения: С обжалваното решение въззивният съд е установил фактическа обстановка по спора, анализирайки събраните по делото доказателства и е направил извод, че независимо от неблагоприятния за ищеца резултат – прекратяване на гр.д.№ 1000/2018г. ( преобразувано в гр.д.№ 2536/2018г.) на ОС Варна, отговорността на ответника не може да бъде ангажирана, защото той е упражнил добросъвестно т.е. полагайки дължимата грижа процесуалните права на ищеца – негов довереник по прекратеното дело, като 1/ е изпълнил в срок указанията на съда да уточни исковата молба, подадена лично от ищеца преди назначаване на ответника за негов процесуален представител по делото и 2/ съобразявайки се с правото на ищеца сам да определя процесуалното си поведение (след проведена помежду им среща), не е обжалвал прекратителното определение по чл. 129, ал.3 ГПК. Отделно е счетено, че по делото са останали недоказани заявените за репарация неимуществени вреди. Касаторът поддържа третото основание на чл.280, ал.2 ГПК, като изтъква, че за подадената уточнителна молба по чл. 129, ал.2 ГПК по гр.д.№ 1000/2018г. на ОС Варна не е бил уведомяван и направените уточнения не са били съгласувани с него, а изводът, че е решил, че няма да обжалва прекратителното определение, е формиран от въззивния съд при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, въззивното решение следва да страда от особено тежък порок ( да е постановено contra legem, extra legem или при груби нарушения на правилата на формалната логика), който да може да бъде констатиран от касационната инстанция пряко и единствено от съдържанието на обжалвания акт, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Такъв особено тежък порок касаторът не сочи, а очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната. Изтъкнатите от касатора оплаквания не изпълват бланкета на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Преценката им предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, което означава, че са пороци на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК , а не основание за допускане до касация по чл. 280, ал.2, предл.3-то ГПК. Контролно – отменителните функции на ВКС могат да бъдат упражнени само след успешна предварителна селекция на касационните жалби, каквато в случая не е налице. В заключение, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване и съдът О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 22/04.06.2021г. по гр.д.№ 139/21г. по описа на Апелативен съд Варна. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: