Р Е Ш Е Н И Е   №  20   София, 19 февруари 2009 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на двадесет и първи януари  двехиляди и девета  година в състав:                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:Лидия Стоянова                              ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева                                                   Жанина Начева   при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Гебов изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 636/2008 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по подадени в срок касационни жалби на подсъдимия К на частните обвинители Юрфет Х. А. и С. И. А. против въззивно решение № 186 от 21.10.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 213/2008 год. по описа на Великотърновския апелативен съд. В жалбата, в допълнението към нея направено по реда на чл. 351 ал.3 НПК и в съдебно заседание от подсъдимия се поддържат всички касационни основания по чл. 348 НПК, като се излагат съображения за допуснати нарушения при събирането и оценката на доказателствата, довели до осъждането му по обвинението, което не е доказано по несъмнен и категоричен начин, за съществено ограничаване на правата му с липсата на обективен анализ при оценката на доказателствата и на отговор по наведените му доводи против правилността на присъдата и за явна несправедливост на наказанието. По същество в условията на алтернативност се иска въззивното решение да бъде отменено и да бъде оправдан или да бъде изменено, като наказанието бъде намалено. В жалбата на частните обвинители се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК, като излагат съображения за явно несъответствие на наказанието със степента на обществената опасност на деянието и дееца. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд не се явявават, а с писмено молба поддържат жалбата си, а по жалбата на подсъдимия изразяват становище да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че двете жалби са неоснователни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите изложени от жалбоподателите в жалбите и в съдебно заседание, становището на представителя на Върховната касационна прокуратура и в съответствие с правомощията си по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 400 от 25.06.2008 год. постановена по НОХ дело № 40/2007 год. Плевенският окръжен съд е признал подсъдимия К за виновен в това, че на 5.08.2006 год. в гр. П., в условията на опасен рецидив умишлено умъртвил Х. С. А. , поради което и на основание чл. 116 ал.1т.12 пр.1 във вр. с чл. 115, чл.29 б.”а” и “б” и чл. 54 НК го е осъдил на доживотен затвор при специален първоначален режим на изтърпяване. Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия да заплати на С. И. А. и ЮрфетХюсеинова А. по 100 000лв обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от деня на увреждането, като гражданските искове за разликата до пълните им размери е отхвърлил. С въззивно решение № 186 от 21.10.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 213/2008 год. Великотърновският апелативен съд е изменил присъдата, като е намалил наказанието доживотен затвор на двадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим, а я е потвърдил в останалата обжалвана част. По касационната жалба на подсъдимия К: Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се мотивира с осъждането му по обвинение, което не е доказано и с неправилна квалификация на извършеното. В този смисъл са изложените съображения, че по въпроса за авторството на деянието и правната квалификация двете съдебни инстанции са достигнали до погрешни изводи в резултат на допуснати нарушения при събирането и проверката на доказателствата. Такива нарушения по делото не са допуснати. Неоснователен е довода, че е осъден в нарушение на разпоредбата на чл. 303 НПК защото при установяване на правнорелевантните факти първоинстанционният съд е нарушил правилата за формиране на вътрешното си убеждение, формално е подходил при оценката на доказателствата, извратил е фактическите данни, съдържащи се в тях и това е довело до изключване на всяка друга възможност за настъпване на съставомерния резултат, а възивната инстанция е възприела този неправилен подход. Плевенският окръжен съд, който е разгледал делото като първа инстанция, по надлежния процесуален ред и с активното участие на страните е събрал относимите и допустими доказателствени източници за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК. Всички доказателствени материали, в това число обясненията му, показанията на разпитаните свидетели, заключенията на изслушаните експертизи и събраните писмени доказателства е оценил поотделно и в логическата им връзка, съобразно действителното им съдържание и без да изврати съдържащите се в тях фактически данни. Въззивната инстанция, след като самостоятелно ги е анализирала и не е констатирала допуснати нарушения на правилата на формалната логика при оценката им и неправилни фактически и правни изводи, не е имала основание да промени вътрешното убеждение на решаващия съд и да приеме тезата на подсъдимия, че след като напуснал апартамента пострадалия сам е паднал или скочил от прозореца. В мотивите на решението, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК, подробно е обсъдила доказателствените източници, въз основа на които е възприела фактическите констатации, че след като неутрализирал пострадалия при сбиването в апартамента, находящ се на седмия етаж на жилищния блок, подсъдимият го поставил върху долната рамка на прозореца на хола и със сила го избутал навън, след което затворил прозореца, заключил входната врата и напуснал блока, както и правните изводи. Неоснователен е довода, че съдилищата са приели за установено авторството на деянието при недопустимо предположение, като са оценили превратно показанията на свидетелите и данните, съдържащи се протокола за оглед на апартамента. Липсват преки източници на доказателства за изхвърлянето на пострадалия през прозореца, но са налице поредица от коствени доказателства, които оценени в тяхното логическо единство изключват възможността, оставен сам в заключения апартамент, съобразно обясненията на подсъдимия, да е осъществил суициден акт. Съобразно действителното им съдържание са оценени показанията на свидетелката С, които са наблюдавали находящия се в близост до местоработата им жилищен блок и са възприели подсъдимия да отваря и затваря прозореца непосредствено преди да видят падащото тяло, на св. Н, която е възприела отворения прозорец непосредствено след падането на пострадалия, както и, че същият е бил затворен малко след това, на св. Р, която чула силното тропане в апартамента преди счупването на прозореца, на св. З, на която подсъдимия дал ключа от апартамента след деянието. Данните, съдържащи се в протокола за оглед на апартамента, от който е изхвърлен пострадалия, не са извратени. Не се спори, че е съставен по реда на НПК и е годно доказателствено средство за извършеното процесуално-следствено действие. В него не само е отразено, че крилото на прозореца е притворено, без да бъде затворено напълно, но и че е заключено със заключващото устройство. Това обстоятелство ясно личи и от направените фотоснимки. От тези доказателствени източници и от частичните признания на подсъдимия, че в апартамента са били само двамата с пострадалия, е направен логически извод за авторството на деянието. В подкрепа на възприетия извод е и заключението на тройната физическа експертиза, която е изключила възможността за свободно падане на пострадалия без въздействие на страничен фактор. Вещите лица притежават необходимите специални знания, запознали са се със събраните доказателствени материали, анализирали са механизма на падане при различни начални положения на тялото и са посочили като единствено възможен варианта, при който падането е предизвикано от друго лице. Защитили са заключението си в съдебно заседание, като между него и заключението на съдебно-медицинската експертиза за двете групи телесни увреждания на пострадалия, не е налице противоречие. И двете експертизи са категорични, че е възможно стъклото на прозореца на долния апартамент да бъде счупено и без причиняване порезни рани по главата на пострадалия. Що се касае до кръвта по пердето, което по показанията на св. Р е било поставено пред полуотворения прозорец, тя би могла да се получи и при съприкосновение с лицето на пострадалия, върху което е имало открити кървящи рани, довели до зацапване с кръв на чехлите на подсъдимия и перваза на прозореца. При установената от кредитираните доказателства фактическа обстановка, съдилищата са приложили точно материалния закон с квалификацията на деянието като умишлено убийство, извършено при квалифициращото обстоятелство “опасен рецидив”. Мотивирано е отхвърлено искането за приложение на по-леко наказуем материален закон. Доводи за извършване на деянието в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия, което налага квалификация по чл. 118 НК, са поддържани още в първоинстанционния съд. Той ги е обсъдил и е мотивирал извода си за липса на физиологичен афект по смисъла на този текст от закона. За да отхвърли тезата му, съдът се е позовал на всички доказателсвени материали, които е преценил като достатъчни, а не само на заключението на съдебно-психиатричната експертиза, както се поддържа от жалбоподателя. Обстоятелството дали предизвиканото от пострадалия раздразнение е силно по смисъла на закона е фактически въпрос и се установява за всеки конкретен случай въз основа на събраните доказателства. При решаването му са от значение, както заключението на съответната експертиза, която установява наличието на медицински показатели, даващи основание да се приеме особено психическо състояние при извършване на деянието, така и гласните доказателствени средства за външното му проявление. Назначената в досъдебното производство и изслушана в съдебно заседание съдебно медицинска експертиза от д.р Н. Л. е установила, че на базата на своеобразието на личностовите характеристики- нисък толеранс на стрес и житейски кризи, трудно овладяващ неприемливи импулси, които се вместват в нормите, макар и в по-широките им граници, съчетани с алкохолното повлияние, поведението му до голяма степен е било мотивирано от интензивното емоционално преживяване, което го е улеснило, но липсват медицински показатели за възникване на мощен физиологичен афект. Наличните гласни доказателствени средства също не дават основание за извод, че деянието е извършено в изключително емоционално състояние на стеснено съзнание, породено от противоправното действие на пострадалия. Други такива доказателства не биха могли да бъдат събрани, защото всички свидетели, които са контактували с него непосредствено след напускане на жилището, подробно са разпитани за външното проявление на психофизическото му състояние. Подсъдимият от своя с. , независимо че не може да бъде упрекнат за процесуалното си поведение, защото то е негово право, също не е дал сведения в този смисъл, които биха се явили пряк източник на доказателства. За да се квалифицира едно деяние като извършено в състояние на силно раздразнение по смисъла на чл. 118 НК не е достатъчно да се установи само предходно неправомерно поведение на пострадалия, а в резултат на това повеидение дееца да е доведен до изключително емоционално състояние, характеризиращо се със стеснено съзнание, овладяно до такава степен от емоциите, че да не може правилно да възприема действителността и да реагира адекватно. По делото е прието, и то въз основа на обясненията на подсъдимия, че пострадалият е имал противоправно поведение, като му предложил осъществяване на полово сношение и тръгнал да го целува и прегръща, но това му поведение само го учудило, защото не го познавал като лице с отклонения в сексуалното поведение и го мотивирало да му нанесе побоя. Не е поддържал, че до такава степен емоционално му е повлияло, че да го лиши от възможност правилно да оцени действителността и да вземе решение за или против извършването на деянието. Сам признава за наличието на ясен и запазен спомен за случилото се, проведения разговор и действията си. Последващите му дейсвия са целенасочени и не са характерни за изчерпването след мощното отреагирване. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.2 НПК е неоснователно. Освен с допуснати процесуални нарушения, довели до осъждането му в нарушение по чл. 303 НПК, на които беше отговорено във връзка с приложението на материалния закон, то се мотивира в съдебно заседание с ограничаване в двете фази на процеса на правото да узнае конкретно предявеното обвинение, за да организира защита си по него. Такова нарушение по делото не е допуснато. Досъдебното производство и производството пред двете съдебни инстанции са проведени в съотвествие с изискванията на процесуалния закон, като в пълна степен са гарантирани процесуалните му права. В досъдебното производство са налице две постановления за привличане на обвиняем, които са съставени по реда на чл. 219 НПК, като в тях конкретно е индивидуализирано деянието за което се привлича и правната му квалификация. Доколкото в началния етап от разследването не са били събрани данни за съдебното му минало от значение за точната правна квалификация е посочен по-леко наказуем материален закон. След събирането на тези доказателства отново е привлечен като обвиняем, като е посочено, че деянието е извършено при двете форми на опасен рецидив. Липсата на конкретизация на присъдите, които обуславят тази квалификация е непълнота на акта по разследването, но не се е отразила на правото му да организира защитата си. Обвинението в обвинителния акт, изготвен по реда на чл. 246 НПК, е формулирано по начин, който точно определя предмета на доказване. От него е узнал фактите, които обуславят съставомернотта на деянието и участието си в него. Пропускът на прокурора да посочи в обстоятелствената част кои присъди обуславят квалификацията опасен рецидив, не води до ограничаване на процесуалните му права и не е от категорията съществени процесуални нарушения, които са основание за отмяна на постановения съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Защитавал се е за престъпление, извършено в условията на опасен рецидив, като в приложеното свидетелство за съдимост са отразени присъдите му. Оплакването за постановяване на възивното решение при наличието на касационното основание чл. 348 ал.1т.3 НПК, което се мотивира с неправилна оценка на обстоятелствата от значение за определяне обема на наказателната принуда, също е неоснователно. Наказанието е справедливо, когато е съответно на извършеното деяние и данните за личността на дееца и е достатъчно за постигане целите по чл. 36 НК. Принципите за законоустановеност и справедливост при индивидуализацията му налагат върху подсъдимия да бъде упражнен такъв обем наказателна принуда, които да не надхвърля необходимото за поправянето и превъзпитанието му, а от друга с. да не създава в него и останалите членове на обществото чувството за ненаказуемост. При проверката на правилността на присъдата във връзка с оплакването за явна несправеливост на наказанието, въззивната инстанция е спазила тези принципи, като е индивидуализирала наказанието в рамките на закона по най-леката алтернатива по чл. 116 ал.1 НК. Не е възприела извода на решаващия съд, че поправителния и превъзпитателен ефект върху подсъдимия би могъл да се постигне само с с изолирането му от обществото завинаги. Преценила е относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК, в това число и тези, на които жалбоподателят основава искането си за намаляването му и е мотивирала извода си, че целите по чл. 36 НК. могат да се постигнат с налагане на максималното предвидено за престъплението наказание по най-леката алтернатива. Допълнителното смекчаване на наказателното му положение би било проява на неоправдан либерализъм. Извършил е деянието няколко месеца след ефективното изтърпяване на поредното наказание лишаване от свобода. В свидетелството му за съдимот са отразени шест влязли в сила присъди, между които за хулиганство и причинена средна телесна повреда. Проявил е изключителни жестокост и хладнокръвие. Тези данни не дават основание да се приеме, че определения от въззивната инстанция обем наказателна принуда е завишен. По жалбата на частните обвинители Юрфет А. и С. А. Жалбата, която се мотивира с неправилна преценка на относителната тежест на обществената опасност на деянието и дееца като обстоятелства от значение за определяне обема на наказателната принуда, е неоснователна. При проверката на осъдителната присъда във връзка с оплакването на подсъдимия за явна несправедливост на наказанието, въззивната инстанция е възприела извода на решаващия съд за изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, като обстоятелства, които обуславят налагането на по-тежко наказание. Отдала е достатъчно наказателно-правно значение на тези обстоятелства, като е наложила максималното предвидено за престъплението по тази алтернатива наказание от двадесет години лишаване от свобода. Изложените съображения, че може да му се въздейства в необходимата степен поправително и превъзпитателно и без изолирането му от обществото до края на живота, намират опора в данните по делото. Извършил е най-тежкото престъпление, като е лишил от живот един млад човек, но по делото е прието за установено, че преди това е възникнал конфликт между тях, прерастнал в бой, при който и той е получил телесно увреждане. Осъждан е многократно и е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода, но очевидно престъпленията не са били тежки с оглед размерите на наложените наказания, защото най-тежкото е две години лишаване от свобода за престъпление против собствеността. Тези данни не дават основание за възприемане на довода, че налаганите наказания лишаване от свобода не са довели до никакви положителни промени в съзнанието му и следва да му се отнеме възможността до края на живота си да върши престъпления. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателите нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК   Р Е Ш И:   Оставя в сила въззивно решение № 186 от 22.10.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 213/2008 год. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е изменена присъда № 400 от 25.06.2008 год. по НОХ дело № 49/2007 год. на Плевенския окръжен съд, като наказанието на подсъдимия К е намалено от доживотен затвор на двадесет години лишаване от свобода при първоначален усилено строг режим на изтърпяване. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: