1 Р Е Ш Е Н И Е № 60218 Гр. София, 16 февруари 2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МИХОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря МИРА НЕДЕВА с участието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ като разгледа докладваното от съдия Грозданова к.д. № 816/2021 година по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 НПК и е образувано по касационните жалби на частния обвинител и граждански ищец С. А. и на подс. В. Р., подадени чрез процесуалните им представители – адв. М. П. и адв. А. Б., срещу присъда № 6/15.03.2021 година, постановена по в.н.о.х.д. № 856/2020 година по описа на Софийски апелативен съд, с които са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. В жалбата си частният обвинител и граждански ищец А. оценява голямата част от изводите на въззивния съд като правилни, но изразява несъгласие с преценката на контролирания съд по повод събраните характеристични данни за личността на подсъдимия. Според жалбоподателя съдът не бил установил и пропуснал да обсъди в мотивите си дали подсъдимият е носел сгъваемия нож, с който са причинени нараняванията му, в джоба си в отворено или затворено състояние. Този факт бил с двояко значение – ако ножът бил разтворен, това опровергавало посоченото в изготвената характеристична справка от кмета на населеното място, че подс. Р. бил „лице, ползващо се с добро име в обществото“, а ако бил затворен – то за да се защити от непосредствено противоправно нападение, каквото се твърдяло, на подс. Р. било необходимо време, концентрация, съответен умисъл и хладнокръвие, за да го разтвори, да замахне „цели три пъти и то бързо с дясната ръка“ и да нанесе всички удари изцяло в лявата половина на тялото, като нараняването, локализирано в средата, било в сърдечната област. Изразява се и несъгласие с размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Контролираната инстанция не била отчела, че касаторът е напуснал работата си заради уврежданията. Към върховната инстанция са отправени искания да упражни законовите си правомощия и присъдата на въззивния съд в частта, в която подс. Р. е признат за виновен за престъпление по чл. 119, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК и оправдан по първоначалното обвинение по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК, да бъде отменена или изменена така, че да бъде увеличено наказанието или алтернативно да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление. Претендира се и увеличение на присъденото обезщетение от 30 000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв. В касационната жалба на подс. Р. твърдението за допуснати нарушения на процесуалните правила се свързва с оспорване на фактическия извод на САС, че на входа на дискотеката подсъдим и пострадал „налетели един срещу друг“. Изразява се несъгласие с правните изводи на контролираната инстанция, че действията по защита, предприети от касатора, надхвърлят пределите на законната самоотбрана и се излагат подробни съображения, които са в подкрепа на второто оплакване – за неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че фактологията не позволява обсъждане дали деянието, за което жалбоподателят е обвинен, е извършено в състояние на афект. Въз основа на поясненията на вещите лица, дадени в съдебното заседание пред въззивната инстанция, се обосновава тезата, че ако защитата е осъществена при превишаване пределите на неизбежна отбрана, то това се дължи на уплаха и смущение, поради което деянието е ненаказуемо. Изразява се несъгласие и с присъждането на обезщетение на пострадалия А., тъй като в условията на чл. 12, ал. 1 НК искът е неоснователен, при приложение на чл. 12, ал. 4 НК – размерът е прекомерен, защото не е съобразен чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а в случай на потвърждаване на присъдата – недоказан по размер, поради това че не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията, че пострадалият е напуснал работа заради неудобствата, които са му причинили уврежданията, както и за времетраенето и интензитета на търпените от А. болки, страдания и битови неудобства. Иска се подс. Р. да бъде оправдан и гражданският иск да бъде отхвърлен изцяло, алтернативно – намален, или присъдата да бъде отменена изцяло и делото върнато да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. В съдебното заседание частният обвинител и граждански ищец А. и повереникът му – адв. П., поддържат касационната жалба и повторно заявяват, че в голямата си част изводите на въззивния съд са правилни. В допълнение към жалбата изразяват несъгласие с приетото от контролираната инстанция, че А. е държал с две ръце подс. Р., надвесен над него, че пострадалият е този, който е инициирал скандала, както и че показанията на свидетелите В. и Р., от които се установявало, че подс. Р. бил агресивен, пиян и бутал всички, са преценени от САС като недостоверни, въпреки че били в пълен синхрон с тези на управителя на дискотеката. Частният обвинител А. пледира, че действията му били продиктувани единствено от желанието да спре скандал, а не да го създава. Претендира присъждане на направените пред върховната инстанция разноски. Подс. Р. и защитникът му – адв. Б., също поддържат касационната жалба и направените искания. Защитникът акцентира на три момента от възприетите и от двете инстанции по фактите обстоятелства – че инициаторът и извършителят на нападение е частният обвинител А., че инцидентът е започнал в дискотеката и завършил пред нея, където е прекратен поради активната защита на подсъдимия и че ударите с нож са последвали след като опитите да се прекрати нападението с други средства са били неуспешни. Пледира за отмяна на въззивния съдебен акт и потвърждаване на присъдата на първата инстанция, като жалбата на частния обвинител и граждански ищец бъде оставена без уважение, алтернативно – ако бъде прието, че подс. Р. е надхвърлил пределите на неизбежната отбрана, да бъде прието, че това е станало поради уплаха. Прокурорът от ВКП счита, че както първоинстанционният, така и въззивният съд са направили много обстоятелствен анализ на фактите поотделно и в съвкупност, въпреки че са стигнали до противоположни изводи за вината на подс. Р.. Изразява становище за правилност на наказателно-правната оценка на установените факти от въззивната инстанция - касае се за умисъл на подсъдимия да умъртви частния обвинител А., а употребеният нож като средство срещу голи ръце безспорно надхвърлял нуждите на активната защита. В този смисъл се заявява подкрепа на жалбата на частното обвинение. В последната си дума подс. Р. изразява съжаление за случилото се като твърди, че е бил въвлечен („поставен“) в конкретната ситуация. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационните жалби са допустими - подадени са в срока по чл. 350, ал. 1 НПК, от надлежно легитимирани страни и срещу акт, подлежащ на касационен контрол на основание чл. 346, т. 1 НПК. Софийският апелативен съд отменил по протест на Софийската окръжна прокуратура и жалба на частния обвинител и граждански ищец С. А. първоинстанционната присъда № 33/27.11.2019 година по н.о.х.д. № 404/2018 година на Софийският окръжен съд, с която подс. В. П. Р. бил оправдан на основание чл. 12, ал 1 НК по обвинението по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК, а предявеният от пострадалия от деянието С. Й. А. граждански иск за обезщетение на претърпените неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. - отхвърлен като неоснователен и постановил новата въззивна присъда № 6/15.03.2021 година по в.н.о.х.д. № 856/2020 година, предмет на касационния контрол. С нея признал подс. Р. за виновен и го наказал по чл. 119, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК с една година и шест месеца лишаване от свобода, условно, с три годишен изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 НК, за извършен от него на 26.02.2017 година около 03.00 часа в [населено място], опит за убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана на частния обвинител и граждански ищец С. Й. А., на когото присъдил и обезщетение в размер на 30 000 лв. за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението. Със същата присъда въззивният съд оправдал подс. Р. по обвинението пред първата инстанция по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК, отхвърлил иска до пълния претендиран размер от 200 000 лв. и се произнесъл по дължимата държавна такса върху уважената част на гражданския иск, както и по разноските, направени в наказателното производство, включително и тези от гражданския ищец и частен обвинител А., които възложил на подс. Р.. Релевираните от всички касатори оплаквания за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1 НПК при заявеното от тях в сезиращите жалби единодушие, че като цяло фактическата обстановка е установена правилно от САС, позволява доводите им за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието, както и за основателност и доказаност по размер на приетия за съвместно разглеждане граждански иск, да бъдат обсъдени съвместно. По оплакванията за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила: Тези оплаквания следва да бъде разгледани първи, доколкото ако такива са налице, това би обусловило отмяната на присъдата на формално основание и не биха могли да се обсъждат по същество доводите за неправилното приложение на материалния закон, за явна несправедливост на наказанието, както и за присъденото обезщетение по гражданския иск. Изложените в двете касационни жалби доводи не са аргументи в подкрепа на заявените касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Несъгласието на частния обвинител А. с преценката на съда за личността на подсъдимия, твърдението, че съдът не бил установил и пропуснал да обсъди в мотивите как точно подс. Р. е носел в джоба си средството на престъплението, оспорването на фактическите изводи, че пострадалият е инициирал скандала и че е държал подсъдимия с две ръце, както и несъгласието на подсъдимия Р. и защитника му с приетото от САС фактическо положение, че на входа на дискотеката подсъдим и пострадал са налетели един на друг, са доводи за необоснованост на въззивния акт, а необосноваността не е самостоятелно касационно основание. Предвид обхвата на касационния контрол, очертан в ограничителните норми на чл. 347 – чл. 348 НПК, върховната инстанция не разполага с правомощия да прави собствена оценка на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело извън случаите на чл. 354, ал. 5 НПК, какъвто настоящият не е. Поради това отговор по касационен ред могат да получат единствено доводите срещу законосъобразността на цялостния процес по формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд по релевантните за предмета на доказване факти. Касаторите не излагат такива и дори е налице единодушие помежду им, че като цяло фактическата обстановка е установена правилно от САС. Не се констатират и нарушения на процесуалните правила от категорията на абсолютните по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК, за които ВКС е оправомощен да осъществи служебен контрол и намеса. По тези съображения върховната инстанция намира оплакванията в двете жалби за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК за неоснователни. По оплакванията за допуснато нарушение на материалния закон: Върховната инстанция намери жалбата на частния обвинител С. А. за неоснователна, за разлика от жалбата на подс. В. Р., която е основателна.. При правилно установената фактическа обстановка, която е идентична с тази, при която Софийският окръжен съд е постановил оправдателната си присъда, контролираната инстанция неправилно е приложила материалния закон, приемайки, че подсъдимият следва да отговаря за опит за убийство на С. А. при превишаване пределите на неизбежна отбрана. Коректно цитираните иначе задължителни указания, дадени с ППВС № 12/1973 година, в този случай не са били съобразени в пълнота и приложени при разрешаването на два въпроса, които са от изключително важно значение за правилното приложение на института на неизбежната отбрана. Първият от тях се отнася до това в кой момент е започнало общественоопасното и противоправно нападение на пострадалия А. и кога е приключило, а вторият - налице ли е несъответствие между нападението и защитата срещу него, което да е ясно изразено по начин, който не възбужда съмнение. Съдилищата по фактите са приели за установено, че на 25.02.2017 година през деня подс. Р. заедно със св. Г. Ц. бил на рожден ден на свой племенник; след това с приятели – свидетелите П. П. и В. М., бил на пикник сред природата, като носел със себе си сгъваем нож, марка „Lansky“, с дължина в отворено положение 208 мм, дължина на режещата част 83 мм и широчина на острието към дръжката – 39 мм.; че около 01.00 часа заедно с тях и св. К. К. отишъл в дискотека „Блек Найт“ в [населено място], където били частния обвинител А. със свидетелите Г. Ц., Д. Р. и Е. П., както и че двете компании били на разстояние една от друга и не общували помежду си; че при връщане от тоалетната на заведението св. Г. Ц. и частния обвинител А. преминали покрай подс. Р.; че Ц. разменил реплики с него „обичайни за техния начин на общуване“, чието съдържание пострадалият А. не чул; че пострадалият А. и управителят на заведението св. П. останали с впечатление за възникнал скандал и конфликт между подсъдимия Р. и св. Ц., но св. Ц. отрекъл такъв и пред двамата, пояснявайки, че се познава с подсъдимия, че са в приятелски отношения, че е сигурен в добрите си взаимоотношения с него и няма опасност да бъде наранен, каквото съмнение изказал А.. По-нататък съдилищата се приели за установена следната хронология на събитията, свързани с възникването и развитието на инцидента, при който е пострадал частния обвинител и граждански ищец А.: - нанасяне на удар от пострадалия А. с юмрук в тилната област на подс. Р., докато той предлага на св. К. К. да си тръгват от заведението и нанасяне на още два удара с юмрук в областта на брадата при обръщането на подс. Р. към него с последвало сбутване между двамата; - избутване на частния обвинител А. от св. П. Й. към тоалетната и съпровождане на подс. Р. от свидетелите П. и К. до площадка на стълбите, водещи към изхода на дискотеката, с обяснение, че е по-добре да напусне, за да не възникват проблеми; - възпиране с разперени ръце на подс. Р. от двамата свидетели да се върне и да се разправя с частния обвинител А., успокояване на подсъдимия и насочване без съпротива към изхода на дискотеката, следван от св. Д. Р.; - застигане на подс. Р. на изхода на заведението от частния обвинител А. и предотвратяване на саморазправата помежду им с размяна на удари от свидетелите П., К. и Д. Р. посредством избутване на подс. Р. извън дискотеката и издърпване на частния обвинител А. към вътрешността на заведението; - облягане на подс. Р. на бетонна подпорна стена срещу входа на дискотеката и спокоен разговор със св. Д. Р., когото уведомява, че ще подаде жалба срещу А.; - излизане на частния обвинител А. от заведението с бърз ход и без връхна дреха, следван от св. П. и Г. Ц., директно насочване към подс. Р. и нанасяне на удар с ръка в лицето му; - сдърпване между двамата; опит на подс. Р. да ритне А.; завъртане и събаряне на земята на подс. Р. от А., при което подсъдимият се задържа с лява ръка за пуловера му и от захвата го вдига към раменете му; надвесване на А. над лежащия почти по гръб на земята подсъдим, с леко присвити крака, притискайки го с двете си ръце към терена; - изваждане от подс. Р. на намиращия се у него сгъваем нож, извръщане на тялото на лява страна и нанасяне на три бързи удара с ножа в дясната ръка в лявата част на тялото на А., причинили прободно-порезни наранявания в средната трета на предната повърхност на лявата предмишница, в средната към долната трета по предната повърхност на лявото бедро и в областта на лявата гръдна половина по задна аксиларна линия на нивото на четвърто междуребрие; - отделяне от св. Г. Ц. и други лица на А. от подсъдимия Р. и издърпването му встрани; хващане и притискане на подс. Р. към терена от св. Д. Р., без подсъдимият да окаже съпротива срещу тези действия и пускане на ножа на земята. Контролираната инстанция е приела за установено (л. 14 от мотивите) въз основа на назначената от първата инстанция допълнителна комплексна съдебно-медицинска и видеотехническа експертиза, възпроизведените и пред САС видеозаписи от инцидента и проведения допълнителен разпит на вещите лица, че начинът, по който подс. Р. е бил притиснат от А. към земята, позволява той да извършва сравнително свободни движения с дясната ръка, да нанесе три последователни мушкащи удари със защитен характер и замах с достатъчна сила, за да причини на А. констатираните наранявания. Въззивната инстанция е възприела и поясненията на вещото лице-съдебен медик, че поради взаимното разположение на телата на подсъдимия и пострадалия, ударите са попаднали в три близки анатомични зони, в ограничен периметър и че силата на нанасянето им е била достатъчна, за да се преодолеят меките тъкани, както и че подсъдимият е целял да нарани А. и би могъл, ако иска, да нанесе удар в друга част на тялото – например в шията. Въззивната инстанция се е съгласила и с изводите на първоинстанционния съд, цитирани дословно в мотивите към присъдата, че „не се изисква сила, за да се преодолеят меките тъкани при нанасяне на удар с прободно-порезно оръжие, каквото е ножа. Изхождайки от морфологията на нараняванията – засегнати са меките тъкани и използваното оръжие – нож…се налага извод, че за нанасянето на констатираните наранявания на пострадалия не е приложена голяма сила от страна на подсъдимия.“ Правилно контролираната инстанция е посочила като отправни точки за изграждане на правните си изводи по въпросите за вината и отговорността на подс. Р. указанията, дадени в ППВС 12/1973 година в т. 2 (що е нападение по смисъла на чл. 12, ал. 1 НК), т. 4 (непосредственост на нападението), т. 5 (прекратяване на нападението), т. 6 (съдържание и обем на правото на защита при неизбежна отбрана), т. 7 (превишаване пределите на неизбежна отбрана и критерии за това), но не е приложила на практика тези принципни положения при анализа на фактите по делото. САС е преценил като нападение предприетите от пострадалия А. действия спрямо подс. Р. извън дискотеката и е заключил, че в конкретния случай било явно, че нападението е могло да бъде отблъснато и преодоляно от подсъдимия и с по-малък интензитет на употребената сила и брой удари, включително при възможността да му се окаже помощ от намиращите се близо до него трети лица, поради което подсъдимият е превишил пределите на неизбежната отбрана. Що се отнася до инцидента между двамата вътре в дискотеката, той също бил нападение от страна на частния обвинител А., което има пряка връзка с действията му пред дискотеката, но е „вън от тях“ (л. 25 и л. 26 от мотивите). Тези изводи на решаващия съд не могат да бъдат споделени. Така се обезсмисля се изобщо институтът на неизбежната отбрана, тъй като се отрича както възможността на нападнатия да употреби всички налични средства и оръдия, стига да са необходими за отблъскване на нападението, включително такива, които могат да бъдат и по-опасни от тези на нападателя, така и правото на отбраняващия се, който се намира в положение на неизбежна отбрана, при отблъскване на нападението да не избира и да не засяга с действията си само неуязвимите (неопасни) части от тялото на нападателя. После, концентрирайки се върху развитието на инцидента пред дискотеката, САС не е съобразил указанието в т. 5 на ППВС № 12/1973 година, според което кратковременното прекъсване на нападението не означава прекратяване на нападението. С основание защитникът на подсъдимия Р. акцентира върху това, че инцидентът е започнал в дискотеката и е завършил пред нея, където е прекратен поради активната защита на Р.. Установената по делото фактология несъмнено описва едно продължаващо, непосредствено, общественоопасно и противоправно нападение, изразяващо се в извършено от частния обвинител А. посегателство върху телесната неприкосновеност на подс. Р., което е осъществено чрез три отделни противоправни прояви - нанасянето на три удара с юмрук в областта на главата на подс. Р. вътре в дискотеката, опит за саморазправа с подсъдимия на изхода на дискотеката и нанасяне на удар в лицето на подс. Р., придружен със свалянето му на земята и затискането с ръце. Броят на отделните деяния е останал вън от вниманието на решаващия съд. Поведението на пострадалия А. в дискотеката е маркирано от САС само като обстоятелство, което има връзка с финалната част от развитието на инцидента между подсъдим и пострадал, а опитът за саморазправа с подсъдимия Р. на входа на дискотеката изобщо не е обсъждан. На практика контролираната инстанция е приела, че нападението на А. започва и се изчерпва с поведението му извън дискотеката, което е невярно. Неправилното определяне от решаващия съд кога е започнало нападението и разкъсването на диалектическата връзка между трите самостоятелни противоправни прояви на пострадалия А., е довело до неправилната наказателно-правна оценка на предприетата от подс. Р. защита като явно превишаване на пределите на неизбежната отбрана. Определянето кога е започнало нападението има основополагащо значение за правилното разрешаване на въпроса за отговорността на подсъдимия Р., тъй като от този момент нататък той е разполагал с признатото му от закона право на самоотбрана с цел защита и отблъскване на нападението. Пропускайки вярно да определи кога е започнало и кога е завършило нападението, както и че прекъсването му се дължи на намесата на трети лица, САС не е взел предвид очевидната постепенна градация в интензитета на осъществената от подс. Р. защита, което обстоятелство несъмнено има значение за преценката дали в последния етап от развитието на нападението подсъдимият е превишил пределите на неизбежната отбрана. Съществено е, че след като от самото начало на нападението подс. Р. е разполагал с право да го отблъсне чрез причиняване на вреди на пострадалия А., той не го е направил, независимо че и в този момент е носел в себе си сгъваемия нож и би могъл да го употреби. Подобно действие подсъдимият не е предприел и на изхода на дискотеката, а в последната част от развитието на инцидента първо се е опитал да отблъсне нападателя си с ритник и едва след като е бил свален на земята и затиснат с ръце от нападателя си, е прибягнал към употребата на ножа. Затова резонни са доводите на защитата, че ударите с нож са нанесени след като опитите с други средства да се прекрати нападението са се оказали неуспешни и подсъдимият е бил съборен на земята въпреки активната му съпротива. САС е достигнал до извод, че пределите на неизбежната отбрана са превишени, тъй като подс. Р. е нанесъл три удара с нож, с бърза последователност и достатъчна сила, локализирани в уязвими области на човешкото тяло, като трите удара, най-вече проникващия в коремната кухина, били довели до усложнения, които единствено висококвалифицираната медицинска намеса е спасила живота на А.. Вън от дължимата съдебна оценка са останали продължителността на нападението, осъществено от пострадалия А., проявните му форми и техния интензитет, характерът и силата на нанесените от подсъдимия удари с нож (защитни, с неголяма, но достатъчна за преодоляване на меките тъкани на тялото сила), локализацията на тези удари при взаимното разположение на телата на подсъдимия и пострадалия (в ограничен периметър, в близки анатомични зони, като два от тях всъщност не засягат жизненоважни органи), характеристиката на използваното от подсъдимия средство за защита (сгъваем нож, с неголяма дължина и ширина на острието) и обстоятелството, че нападението е прекратено не само в резултат на активната защита на подс. Р., но и с намесата на трети лица, които са отделили пострадалият А. от лежащия на земята подсъдим. Според задължителните указания в т. 6 и т. 7 на ППВС 12/1973 защитата би била в пределите на неизбежната отбрана не само когато е налице съответствие между нея и нападението, но и при несъответствие, стига то да не е явно. Преценката дали се касае за явно несъответствие на защитата на характера и опасността на нападението следва да се преценява с оглед на обстоятелствата на всеки конкретен случай. Явното несъответствие е налице тогава, когато то е ясно изразено по начин, който не възбужда съмнение. В този смисъл съдебната практика е константна (ППВС 12/1973 година, т. 6 и т. 7; Решение № 63 от 13.I.1976 г. по н. д. № 62/75 г., ОСНК, Решение № 96 от 7.VI.1973 г. по н. д. № 26/73 г., I н. о., Решение № 158 от 7.IV.1994 г. по н. д. № 66/94 г., I н. о, и други). При конкретната фактология, установена от решаващите съдилища, върховната инстанция намира, че осъществената от подс. Р. активна защита е останала в пределите на неизбежната отбрана, тъй като не е надхвърлила необходимото за отблъскване на нападението и несъответствието между противоправното, общественоопасно и продължаващо нападение на пострадалия А. и защитата на подс. Р. с причиняване на вреди на нападателя си със сгъваем нож, не е ясно изразено по начин, който да не възбужда съмнение. Изводът, че деянието на подс. Р. не е общественоопасно, тъй като е осъществено при неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 НК, прави безпредметно обсъждането на хипотезата на чл. 12, ал. 4, вр. ал. 2 НК, а така също и наличието на физиологичен афект у подсъдимия. Неправилното приложение на материалния закон с осъждането на подс. Р. от въззивния съд по обвинението по чл. 119, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК е възможно да бъде отстранено в касационното производство с упражняване от върховната инстанция на правомощието й по чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК и оправдаването на подсъдимия на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Като последица от това и в съответствие с чл. 46 ЗЗД, според който нападнатият не носи гражданска отговорност за вредите, причинени при неизбежна отбрана, присъдата подлежи на корекция и в гражданско-осъдителната й част, като уваженият от САС граждански иск за обезщетение на С. А. в размер на 30 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Присъдата подлежи на отмяна и в частта относно всички възложени на подсъдимия разноски, включително и държавна такса върху гражданския иск. В частта, с която подс. Р. е оправдан по обвинението по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК и е отхвърлен гражданския иск на С. А. до пълния предявен размер от 200 000 лв., присъдата като законосъобразна следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и чл. 354, ал. 2, т. 5 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 6/15.03.2021 година, постановена по в.н.о.х.д. № 856/2020 година по описа на Софийски апелативен съд в наказателно-осъдителната, гражданско-осъдителната част и в частта за разноските и на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК ПРИЗНАВА подс. В. П. Р., с ЕГН [ЕГН], ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 26.02.2017 година около 04.00 часа в [населено място], Софийска област, при превишаване пределите на неизбежна отбрана направил опит умишлено да умъртви С. Й. А. и го ОПРАВДАВА по чл. 119, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК. ОТХВЪРЛЯ иска на С. Й. А. срещу подс. В. П. Р. за обезщетение в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от деянието, ведно със законна лихва, считано от 26.02.2017 година до окончателното изплащане на задължението КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН. ОСТАВЯ в сила присъдата в останалата й част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.