Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                   N 1                                               гр.София, 01.03.2010 г.                                             В   ИМЕТО   НА  НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесети януари  две хиляди и десета  година       в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА  ВЪРБАНОВА                                                           ЧЛЕНОВЕ:  КАМЕЛИЯ  ЕФРЕМОВА                                                                                        БОНКА  ЙОНКОВА   при участието на секретаря  Ирена  Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия / Татяна Върбанова    търг. дело  N 520/2009 година   Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Б” А. , гр. С., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 174 от 22.12.2008 г. по гр.д. № 1907/2008 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 22.05.2008 г. по т.д. № 1548/2006 г. на Софийския градски съд, Търговско отделение, VІ-4 състав. С посоченият съдебен акт е признато за установено по иска на ЗК”В” и Т. С. Н., че за ищците не съществува солидарно задължение за сумата 13 954 лв., ведно със законната лихва от 22.05.2006 г. по отношение на ответника „ семена” А. , произтичащо от запис за заповед, въз основа на който е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 165/2006 г. по описа на Районен съд – Т. С определение № 652 от 13.10.2009 г. е допуснато касационно разглеждане на делото поради наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: разрешаване на значими за изхода на делото въпроси, свързани с предявяване на ефекта за плащане, предвид уговорения падеж по чл.486, ал.1, т.1 ТЗ - на предявяване и последиците от неспазване на едногодишния срок по чл.487, ал.1, изр.2 ТЗ по отношение на издателя и неговия авалист. В жалбата са инвокирани основания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост. За незаконосъобразен се счита изводът на съда за прескрибирането на менителничния ефект поради непредявяването му за плащане в едногодишен срок след издаването на записа на заповед, с оглед определения в него падеж – на предявяване. Твърди се, че по отношение на длъжника пропускането на този срок няма за последица изгубване на правото да се претендира сумата по менителничния документ, което неправилно не е било съобразено от въззивния съд. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърлят предявените отрицателни установителни искове, с присъждане на разноски. Ответниците по касация – ЗК”В” и Т. С. Н., чрез процесуалните си пълномощници, считат въззивното решение за правилно. По съображения в писмена защита, поддържани в съдебно заседание на 20.01.2010 г., се иска отхвърляне на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното: Касационната жалба е основателна. За да потвърди изводите на Софийски градски съд за основателност на предявените от ищците/сега ответници по касация/ отрицателни установителни искове по чл.254 ГПК/отм./, въззивният съд е счел за основателно възражението на ищците, че записът на заповед издаден на 22.05.2001 г., с падеж на предявяване, е изгубил своя менителничен ефект поради непредявяването на ценната книга в рамките на законоустановения едногодишен срок съгл. чл.487, ал.1, пр.2 във вр. с чл.537 ТЗ. Прието е за безспорно, че предявяването е станало на 22.05.2004 г., а в хипотезата на чл.514 ТЗ при пропускане на срока, в който записът на заповед е следвало да бъде платен, задълженото лице може да направи възражения за прескрибирането на менителния ефект както в производството по чл.254 ГПК/отм./, така и извънсъдебно. Направен е извод, че възражението по чл.514 ТЗ е абсолютно менителнично възражение и има за последица отхвърляне на претенцията на кредитора. Въззивното решение е постановено при допуснато нарушение на материалния закон – чл.514 ал.1, т.1 ТЗ и при несъобразяване на задължителното за съдилищата тълкуване на посочената разпоредба дадено в т.3 на Тълкувателно решение № 1/2005 г. по тълк.дело № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС. При постановяване на обжалваното решение решаващият състав на Апелативен съд – София правилно е приел за доказано основанието, от което произтича вземането на кредитора – валиден запис на заповед с издател ЗК”В”, представлявана от Т. Н. Председателят на кооперацията е направил едностранно изявление върху документа, по силата на което, като физическо лице- авалист, е поел валидно менителнично задължение наред с кооперацията – издател на ценната книга. Предвид съдържанието на записа на заповед, обоснован се явява изводът, че падежът е определен съобразно чл.486, ал.1, т.1 ТЗ. Безспорно е, че записът на заповед е предявен за плащане на издателя на 22.05.2004 г., а изпълнителният лист е издаден по реда на чл.242 -249, във вр. с чл.237 б.”е” ГПК/отм./, въз основа на постановеното определение № 105/07.08.2006 г. по ч.гр.д. № 165/2006 г. на Районен съд – Т. Независимо от установеният по делото факт, че менителничният документ не е предявен в рамките на посочения в чл.487, ал.1, изр.2 ТЗ едногодишен срок от издаването, то не би могло да се приеме за правилен направеният от апелативния съд извод за прескрибиране на ефекта и съответно за основателност на абсолютното възражение по чл.514 ТЗ на задължените по ефекта лица. При решаване на материалноправния спор съдебният състав на САС не е отчел, че задължението за заплащане на паричната сума е поето от издателя на записа на заповед от момента на подписване на документа, а предявяването на плащане съставлява покана за изпълнение на поетото задължение. Независимо от начина на определяне на падежа, предвид положението на издателя на записа на заповед, който е платец по ефекта, за разлика от издателя по менителницата, както и с оглед характера на специалния менителничен иск по чл.254 ГПК/отм./, с който се цели установяване, че изпълняемото право, основано на записа на заповед, не съществува към момента на постановяване на решението, следва да се приеме, че непредявяването на записа на заповед за плащане не рефлектира върху възможността за принудително реализиране на вземането по изпълнителния титул. Това разбиране е в съответствие с изрично разпореденото в чл.514, ал.1 ТЗ. По приложението на чл.514 ал.1, т.1 ТЗ, съгласно който приносителят губи правата си срещу джирантите, издателя и другите задължени лица, с изключение на платеца, ако пропусне сроковете за предявяване на менителница на предявяване, практиката на ВКС е последователна, включително е налице и задължителна практика – ТР № 1/2005 г. на ОСТК, която обаче не е съобразена изцяло от въззивния съд. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл.293, ал. 1 и 2 ГПК за отмяна на въззивното решение и постановяване ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли предявения иск с правно основание чл.254 ГПК/отм./ При този изход на делото ответниците по касация дължат на касатора разноски по делото общо в размер на 607.80 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ решение № 174 от 22.12.2008 г. по гр.д. № 1907/2008 г. на Софийския апелативен съд, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗК”В”,със седалище в с.”Професор З. , община Т. и Т. С. Н. от с.с. иск по чл.254 ГПК/отм./ срещу „Б” А. , със седалище в гр. С., за признаване за установено, че за ищците не съществува солидарно задължение за сумата 13 954 лв., ведно със законната лихва от 22.05.2006 г., произтичащо от запис за заповед, въз основа на който е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 165/2006 г. по описа на Районен съд – Т. ОСЪЖДА ЗК”В” и Т. С. Н. да заплатят на „Б” А. сумата 607.80/шестстотин и седем лева и осемдесет стотинки/ разноски по делото.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: