О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 170 С., 08.03.2012 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на пети март две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА Членове: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА като изслуша докладваното от съдията Б. ч.гр.д.N 54 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 7733 от 8.07.2009 год. по ч.гр.д.№ 4971/2009 год. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу разпореждане на СРС от 17.02.2009 г. по гр.д. № 44975/2008 г., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А. С. В.. Поддържа се, че определението е неправилно. Ответницата не е подала писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. В жалбата се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по процесуалноправния въпрос за начина на определяне на държавната такса, която се събира по заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Цитирани са определения на състави на Софийски градски съд. За да постанови обжалваното определение Софийски градски съд е приел, че предмет на заявлението са две кумулативни вземания срещу ответницата- главница и лихва, за които съгласно чл.410, ал.2 вр. чл. 128, ал.2 вр. 72, ал.1 ГПК дължимата държавна такса за всяко едно отделно искане е 2%, но не по-малко от 25 лв. за всяко едно от тях. В случая държавната такса възлизала на 98.77 лв., а внесената такава била 91.36 лв. При това положение разпореждането на първоинстанционния съд, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение е потвърдено. Настоящият съдебен състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като на поставения от жалбоподателя въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК определения на ВКС: определение № 706 от 14.10.2010 по ч.т.д. № 647/2010 г. ТК, ІІ т.о., определение № 212 от 16.02.2011 г. по ч.т.д. № 793/2010 г. ТК, ІІ т.о. В тях е прието, че съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по заявление за издаване на заповед за изпълнение се събира такса в размер на 2% върху интереса, но не по-малко от 25 лева. Под “интерес” по смисъла на цитираната разпоредба следва да се разбира сумата, за която се иска издаване на заповед за изпълнение. В хипотезата на няколко претендирани със заявлението по чл.410 ГПК вземания интересът се формира от сбора на сумите, за които се иска издаване на заповед за изпълнение. Правилото на чл.72, ал.1 ГПК намира приложение в исковото производство за изчисляване на дължимата държавна такса при предявени кумулативно съединени искове, но не и в заповедното производство по чл. 410 и сл. ГПК. При така даденият отговор на поставения въпрос, който се възприема от настоящия съдебен състав, обжалваното определение се явява неправилно. Дължимата от жалбоподателя държавна такса върху кумулативно заявените от него парични вземания за главница в размер на 3688.66 лв. и лихва в размер на 879.62 лв. е 91.36 лв., която е била внесена изцяло. Следователно подаденото заявление е редовно по отношение на държавната такса. Предвид изложеното обжалваното определение на Софийски градски съд като неправилно ще следва да се отмени, както и разпореждането на Софийски районен съд, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение, поради невнасяне на дължимата държавна такса и делото се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на заявлението по същество. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 7733 от 10.07.2009 г. по ч.гр.д. № 4971/2009 г. на Софийски градски съд и разпореждане от 17.02.2009 г. по гр.д. № 44975/2008 г. на Софийски районен съд. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за разглеждане по същество подаденото от [фирма], [населено място] заявление за издаване на заповед за изпълнение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: