2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 242 София, 24.06.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни, две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ ч. гр. дело № 1974/2022 г. Производството е образувано по частна жалба на Х. Т. И., със съдебен адрес - [населено място], подадена от процесуалния му представител адвокат С. И., срещу определение №342 от 09.02.2022 г. по ч. гр. дело № 3846/2021 г. на Софийския апелативен съд. С него е оставена без уважение молбата на Х. Т. И. за допълване в частта за разноските на определение №52 от 11.01.2022 г. по ч. гр. дело № 3846/2021 г. на Софийския апелативен съд. С последното е отменено определение №3540 от 22.10.2021 г. на Софийския градски съд по гр. дело №5770/2021 г. за прекратяване на производство по делото и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о., констатира следното: Обжалваното определение, с което по реда на чл.248 ГПК е оставена без уважение молбата за допълване в частта за разноските на определение №52 от 11.01.2022 г. по ч. гр. дело № 3846/2021 г. на Софийския апелативен съд, не подлежи на инстанционен контрол на основание чл.248, ал.3 ГПК, защото последното определение не е преграждащо, не подлежи на обжалване и е окончателно. Съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 2, изр. 1, пр. 2 и с чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК, предвид и задължителните разяснения и указания, дадени с т. 24 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК от съд като въззивна инстанция, по искане за изменение или допълване в частта за разноските на крайния въззивен акт, подлежи на въззивно обжалване, но само ако самият краен въззивен акт на въззивния съд, чието допълване или изменение е поискано по реда на чл. 248 от ГПК, подлежи на обжалване пред по-горна инстанция. Възприемането на обратното становище би довело до неприемливия процесуален резултат, страната да разполага с по-широка възможност за обжалване по въпросите относно разноските по делото, в сравнение с разглеждането на самия правен спор по същото дело. Жалбоподателят неоснователно се позовава на посочената и по-горе т. 24 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като с нея е преодоляно противоречието в практиката на ВКС относно вида обжалване – въззивно или касационно, на определението по чл. 248 ГПК на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за разноските, като е възприето първото становище – че обжалването е въззивно. По този начин, обаче, не е дадена възможност за обжалване на окончателните определения по чл. 248 ГПК на въззивния съд – постановени по искания за допълване или изменяне на окончателен и влязъл в сила въззивен акт. В този смисъл е и практиката на ВКС, намерила израз в: определение № 587/17.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4532/2018 г., IV г.о., определение № 108/06.03.2019 г. по ч. гр. д. № 771/2019 год. III г.о., определение № 25/15.01.2019 г. по ч. гр. д. № 4866/2018 г., IV г.о. и др. Предвид изложеното, подадената частна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното пред ВКС производство – да се прекрати. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Х. Т. И., със съдебен адрес - [населено място], подадена от процесуалния му представител адвокат С. И., срещу определение №342 от 09.02.2022 г. по ч. гр. дело № 3846/2021 г. на Софийския апелативен съд. Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.