Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50456

София, 04.11.2022 г.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1068/2022 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. И. К., В. К. К., Е. Р. К., С. К. С., А. К. К. и А. А. К. чрез техния процесуален представител адв. Е.. В. против въззивно решение № 224 от 12.11.2021 г. по в.гр.д. № 345/2021 г. на Окръжен съд-Смолян. В касационната жалба са наведени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд е тълкувал и приложил превратно разпоредбата на чл. 17, ал.2 ГПК, поради което е не е упражнил косвен съдебен контрол върху две решения на поземлена комисия-Златоград, от които ответната страна черпи права. Развиват подробни съображение в подкрепа на тезата си, че не са били налице пречки по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху спорния имот, тъй като същият не е застроен, не е отчуждаван по предвидения за това ред и не е станал държавна собственост, поради което не е налице и законова пречка за придобиването му по давност.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поставят няколко правни въпроса, за които твърдят да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и да осъществяват предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК.
Ответникът по касация Община Златоград не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 20015 от 14.06.2020 г. по гр.д. № 97/2020 г. на Районен съд-Златоград, с което е отхвърлен предявеният от К. И. К., В. К. К., Е. Р. К., С. К. С., А. К. К. и А. А. К. против Община Златоград иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на ищците на основание наследство, доброволна делба и дарение върху реална част от ПИ с пл.№ .....в кв. .....по плана на [населено място], общ. Златоград, върху който се отреждат парцели ...., ....и ...., с площ на спорната част 276 кв.м, попадаща в улична регулация на [улица].
За да постанови този резултат въззивният съд е приел за установено, че ищците са наследници на Ш. И. К., поч. на 20.06.2006 г. Той е подал заявление за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на правото на собственост върху притежаваната от него земеделска земя в м.” Б.” – нива с площ 10 дка. В хода на административното производство е издадено Удостоверение № 639 от 05.06.1992 г. на кметство [населено място] с приложена скица по чл. 13, ал.4 ППЗСПЗЗ, в които е посочено, че част от имот пл.№ .....в кв. ....е нанесен в кадастралния план и е застроен, а друга част е извън регулация и не е застроена. В скицата е отразено, че имотът е с площ 7 550 кв.м, от които за парцел .....кв.м-застроен, за парцел ..... кв.м- застроен, парцел ..... кв.м- застроен, и за улична регулация - 92 кв.м - приложена. Останалата част от имота е извън регулация. С решение № 98/16 от 01.12.1994 г. на ПК-Златоград, връчено на заявителя Ш. К. на 18.03.1996 г., е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 5. 455 дка в м.”Б.”, съставляваща имот № .....по картата на землището. С решение № 1 от 24.01.2000 г. на ПК-Златоград на Ш. К. е определено обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху 2.028 дка на стойност 304 лв. С решение № Б-1 от 10.04.2000 г. на ПК-Златоград Ш. К. е обезщетен за 2.028 дка земеделска земя с поименни компенсационни бонове на стойност 304 лв. Това решение е връчено на заявителя Ш. К. на 24.04.2000 г. На 11.09.2003 г. е издадена депозитарна разписка, удостоверяваща, че Ш. К. притежава сметка с 304 бр. компенсационни бонове с номинал 1 лв.
По делото е установено, че Ш. К. е бил член на ТКЗС и е внесъл в кооперативното стопанство нива от 6 дка в м. ”Б.”.
Въз основа на така установените факти по делото въззивният съд е приел, че с включване на процесния имот в ТКЗС същият е изгубил реалните си граници. Спорната реална част с площ от 276 кв.м не е била възстановена на наследодателя на ищците, тъй като е включена в регулация и е била застроена. Възстановена е само частта от имот пл. № ...., която е била извън регулация. Невъзстановената част е станала държавна собственост, поради което и с оглед разпоредбите на чл. 86 ЗС и на § 1 от ЗДЗС, с която давността за придобиване на имоти частна държавна и общинска собственост е спряна, след последното изменение - до 31.12.2022 г., ищците не са могли да придобият правото на собственост на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Въззивният съд е обсъдил и оплакването, релевирано в касационната жалба, за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в отказ по реда на косвения съдебен контрол да констатира нищожност на решение № 1 от 24.01.2000 г. на ПК-Златоград, с което на Ш. К. е определено обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху 2.028 дка на стойност 304 лв., и решение № Б-1 от 10.04.2000 г., с което същият е обезщетен с поименни компенсационни бонове за невъзстановения имот, по причина, че поземлената комисия не е била сезирана с искане на правоимащото лице да бъде обезщетено вместо със земя, с поименни компенсационни бонове. Намерил е същото за неоснователно, като е приел, че съгласно § 29, ал. 1 ПЗР на ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 28 от 1997 г., попр., бр. 43 от 1997 г., изм., бр. 57 от 1997 г., в сила от 13.03.1997 г./, в едногодишен срок от влизането в сила на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр. 79 от 1996 г./ лицата по чл. 10б, ал. 1 и 3, чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 и по чл. 15, ал. 2 ЗСПЗЗ, които не са заявили предпочитанията си за обезщетяване в сроковете по чл. 18д, ал. 3, чл. 19, ал. 10 и чл. 19а, ал. 1, са могли с допълнително заявление да посочат начин на обезщетяване, като съгласно ал. 2 на същия параграф лицата, които не са посочили начин на обезщетяване в срока по ал. 1, се обезщетяват чрез инвестиционни бонове, какъвто е и настоящият случай.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателите поставят следните въпроси: 1. Ако един имот е придобил статут на урбанизирана територия с включването му в регулационния план на населеното място, в случая през 1962 г., то същият загубил ли е качеството си на „земеделска земя” и по отношение на него приложим ли е предвиденият в ЗСПЗЗ ред за възстановяване на собствеността. Може ли в този случай държавата, респ. общината, да придобива право на собственост. 2. При действието на чл. 11 и чл. 12 от ПУ на ТКЗС земеделските кооператори запазват ли правото си на собственост в реални граници върху внесената в ТКЗС земя, когато тя е включена в регулационния план на населеното място. Такъв имот допустимо ли е да бъде предмет на разпоредителна сделка и може ли да се придобива по давност, ако по отношение на него не действа други законови забрани. 3. При спор за собственост и при изрично позоваване на чл. 17 ГПК длъжен ли е съдът да извършва косвен съдебен контрол за законосъобразност на административен акт, издаден по ЗСПЗЗ. 4. При установено по делото, че имотът не е зает от строежи и не представлява прилежащ терен към строежи и съоръжения съобразно изискванията на строителните правила и нормативи и на хигиенните и противопожарните правила, налице ли е пречка за възстановяване на собствеността върху същия. 5. Отнемането на имота без законово основание или отчуждаването му не по установения ред, или без правоимащият да е получил обезщетение, води ли до реално придобиване на собствеността от държавата, или тя се запазва от носителя на това право.
Така изведените въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради което не осъществяват хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По делото е установено, че наследодателят на ищците е бил член-кооператор на ТКЗС. През 1958 г. е внесъл в кооперативното стопанство нива от 6 дка в м.”Б.”. Към този момент [населено място] няма одобрен кадастрален и регулационен план. Първият регулационен план е одобрен през 1962 г., но той не касае внесения в ТКЗС от Ш. К. земеделски имот. Този имот е включен в регулация през 1966 г., въз основа на заповед, с която е утвърдено разширение на строителната площ с нови строителни парцели в кв. 23, 24 и 25. С това изменение на регулацията за част от внесения в ТКЗС имот са отредени парцели .... и ....., записани в разписния лист като държавни, и парцел ....., записан на името на К.. Данните по делото са, че в парцел ..... са се намирали жилищната сграда и стопански постройки, собственост на наследодателя.
Към 1958 г. е действал Примерният устав на ТКЗС от 1950 г. Съгласно чл. 11 от същия, внесената от членовете на кооперативното стопанство за общо ползване земя остава собственост на лицата, които са я притежавали до включването й в стопанството, но не в реалните й граници, а в границите на кооперативните блокове. Собствеността върху внесената земя, включена в регулационния план на населеното място, се е запазвала в нейните реални граници. Когато селищата нямат утвърден уличнорегулационен план, за имоти, включени в регулационния план по смисъла на ПУ на ТКЗС, се считат местата, застроени с жилищни и стопански постройки на кооператора. Върху тези места той запазва правото си на собственост в реални граници до размера на един урегулиран дворен парцел по нормите на ЗПИНМ/ отм./ и ППЗПИНМ/ отм./, при условие, че няма друго дворно място с жилищни и стопански постройки, включено в регулационния план на същото или друго населено място - ППВС № 4/1963 г. , решение № 104 от 26.06.1964 г. по гр.д. № 87/64 г. на ОСГК на ВС. Последователно в своята практика ВКС приема, че притежаваните към момента на образуване на ТКЗС имоти, собствеността върху които е запазена в реални граници, и които не са били фактически или юридически отнети от техните собственици, не попадат под действието на ЗСПЗЗ и по отношение на тях предвиденият в този закон административен ред за възстановяване на собствеността е неприложим. Земеделските земи, внесени в ТКЗС, собствеността върху които не се е запазвала в реални граници, и впоследствие включени в регулационния план, подлежат на реституция по реда на този закон при условията на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ. Наличието на практика на ВКС по първите два въпроса, поставени в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, за която не се твърди да е неправилна или да се нуждае от осъвременяване, изключва наличието на основание за достъп до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Останалите въпроси, формулирани от жалбоподателите, не са от значение за изхода на делото и не осъществяват общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК, поради което по тях също не следва да се допуска касационно обжалване.
Предмет на спора за собственост за 276 кв.м от имот пл.№ ....в кв. ....по плана на [населено място], попадащи в улична регулация на [улица]. Безспорно е установено по делото, че правото на собственост върху частта от имот пл.№ ....., включена в регулацията на селото, за която са отредени парцели ..., ....и ...., а част попада в отреждане за улица, с обща площ 2028 кв.м , не е възстановено по реда на ЗСПЗЗ. За тази площ е определено обезщетение с поименни компенсационни бонове. Жалбоподателите не обосновават по какъв начин евентуалната нищожност на двете решения на ПК-Златоград- за определяне на този начин на обезщетяване и за определяне размера на дължимите компенсационни бонове, би ги легитимирало като собственици на невъзстановения имот и би променило крайния резултат по спора за собственост. Начинът на обезщетяване по чл. 10 б, ал.1 ЗСПЗЗ - чрез равностойни земи и/или с поименни компенсационни бонове няма отношение към статута на невъзстановения имот, който по силата закона е държавна, респ. общинска собственост.
Четвъртият въпрос е свързан с наличието на пречки за възстановяване на собствеността върху земеделски земи в урбанизираните територии. Той е относим към административното производство по възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, в което се изследва дали имотът е застроен или незастроен и застроената част се определя служебно с решение на техническата служба на общината. Чрез този въпрос жалбоподателите се домогват до упражняване на косвен съдебен контрол за законосъобразност на решенията на поземлената комисия, с които е възстановено правото на собственост върху частта от имот пл.№ ...., която е извън регулация, а за останалата част от него, включена в регулацията на селото, е определено обезщетение чрез поименни компенсационни бонове. Съгласно чл. 17, ал.2 ГПК, съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административни актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Некоректно е твърдението на жалбоподателите, че в случая косвеният съдебен контрол е допустим, тъй като те не са участвали в административното производство по издаване на посочените решения на поземлената комисия. Административното производство е инициирано и е приключило с участието на техния наследодател Ш. К., а като негови универсални правоприемници те имат същото правно положение.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по последния въпрос, тъй като също е неотносим към изхода на делото. Въпросът касае законосъобразността на реституционното решение, която, по изложените по- горе съображения, не може да се проверява в настоящото производство. Земеделските земи, отнети без основание, също подлежат на реституция по ЗСПЗЗ /чл. 10, ал.4 /и в случай, че заявителят не е бил доволен от постановеното решение, с което тези имоти не се възстановяват, а за тях се определя обезщетение, е могъл да защити правата си по реда на обжалване на това решение.
Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 224 от 12.11.2021 г. по в.гр.д. № 345/2021 г. на Окръжен съд-Смолян.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ: