Р Е Ш Е Н И Е № 195 С о ф и я, 02 октомври 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 25 с е п т е м в р и 2017 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 972/2017 година. Касационното производство е инициирано с касационна жалба от защитника на подсъдимия И. Ф. Р. от Пловдив, в момента в затвора Пловдив, адв.Д.П. от АК-Пловдив против въззивно решение № 178 от 25.07.2017 г., постановено по ВНОХД № 288/2017 г. от Пловдивския апелативен съд с доводи за наличие на касационнотно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК с искане за изменянето му с намаляване на размера на наказанието до минимума на предвиденото за престъплението, което след редукцията му да доведе до размер от 3 години и 4 месеца лишаване от свобода. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимият Р. и защитникът му поддържат жалбата и молят да бъде уважена по изложените в нея съображения. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : Обвинението срещу подсъдимия Р. е било разгледано по НОХД № 167/2017 г. от Пловдивския окръжен съд при условията на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, по което с присъда № 30 от 05.04.2017 г. същият е признат за виновен и осъден за извършеното от него на 05 и 06.09.2016 г. в Пловдив при условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК, като на основание чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б” вр.чл.26, ал.1 от НК, при условията на чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК е осъден след съответната редукция на 4 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. В тежест на подсъдимите са присъдени направените по водене на делото разноски в размер на 175,26 лева. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.Д.П. с оплакване за явната несправедливост на наложеното му наказание с искане за изменянето й и намаляване на размера му, но с въззивното решение Пловдивският апелативен съд я е потвърдил и в тази й част. В касационната си жалба защитникът адв.П. наново навежда доводите си за несправедливото му осъждане, за незаконосъобразно игнориране на доводите им във въззивното производство и с искане за изменяне на атакувания въззивен съдебен акт от ВКС в описаната насока. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законоустановения срок, от страна с право на жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което е допустима, но разгледана по същество, за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Както пред въззивния съд защитникът е акцентирал на младостта, тежкото социално и материално състояние на подзащитния му, признанието и разкаянието му за извършеното, позволило бързо разкриване на истината и развитие на процеса, ниската стойност на отнетото, така и пред настоящата инстанция с тези доводи се настоява за определяне на наказание на минимума за извършеното престъпление, което след редукцията да доведе до намаляване на наложеното му наказание с 8 месеца до 3 години и 4 месеца, което счита за справедливо. В основата на антисоциалното му поведение вижда липсата още от ранното му детство на майчини грижи и бащина подкрепа, тласнало го към употребата на упойващи вещества, с което обосновава искането си за смекчаване на отговорността му. И ВКС в настоящия си състав споделя съжалението на защитника от провала в живота на подсъдимия, но не счита избраният от него път за справяне с проблемите за уважителен аргумент за омаловажаване на постъпките му. Нему неколкократно е даван шанс с налагане на минимални наказания да промени противоправното си поведение, но вместо това манифестира екскалация на агресията спрямо жертвите си, преминавайки от кражби към грабежи. В конкретните случаи не са го възпрели призивите на пострадалата св.А., която го е познавала и знаела начина му на живот, да посегне на имуществото й в установената твърде ниска стойност. Т.е. за отговорността му от значение е не тази стойност, а че въпреки укорите й той е проявил упоритост да довърши „недовършеното” от деня, но да се снабди с някакви средства. При нейните категорични показания, които не се оспорват, възражението за спомагане за разкриване на обективната истина с признанието на подсъдимия има твърде малка стойност, което е отчетено в проведената процедура на съкратено съдебно следствие. А оправдаването на поведението му с употребата на упойващи вещества злепоставя доводът на защитата за възмостността за справяне с проблемите в живота му с налагане на по-ниско наказание. ВКС намира, че утвърденото от въззивния съд наказание отговаря на критериите, заложени в чл.348, ал.5, т.1 от НПК то да съответства на обществената опасност на извършеното и тази на дееца, съответно да е необходимо за постигане на целите на чл.36 от НК. Коментираната от защитника, още повече не влязла в сила съдебна практика на низов съд, не е съобразена с конкретните обстоятелства по делото, още по-малко може да се приеме, че обосновава „явно несъответствие” с визираните в закона критерии. Жалбоподателят следва да проумее, че е възможен просперитет в живота му само с желание и упоритост да добие определено образование и с труд за постигане на положителни цели, за което могат да му спомогнат съответните държавни органи и обществени организации, ангажирани по редица „програми и проекти”. Очевидно е обаче, че с дадените за предишните му престъпления „бонуси” законовият резултат не може да бъде постигнат и затова ВКС намира, че няма основание за облекчаване на наказателната му съдба в настоящия случай. Решението на апелативния съд не страда от визирания в касационната жалба порок и при липсата на наведеното касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, същото следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 178 от 25.07.2017 г., постановено по ВНОХД № 288/2017 г. от Пловдивския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :