Р Е Ш Е Н И Е № 250 гр. София, 12.01.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Е. Василева т. дело № 1177 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 47, т. 2, т. 6 и т. 3, предл. 2 ЗМТА за отмяна на решение от 28.12.2015г. по вътрешно арбитражно дело № 58/2015г. на Арбитражния съд при Българската търговско – промишлена палата. Ищецът М. Н. М. от [населено място] чрез процесуален представител адв. В. И. М. поддържа становище, че арбитражното решение следва да бъде отменено на основание чл. 47, т. 2 ЗМТА поради това, че е постановено при липса на арбитражно споразумение поради следните доводи, които ищецът твърди, че е изложил и пред АС при Б. с отговор на исковата молба от 31.03.2015г., молба от 01.06.2015г. и писмена защита: 1/ Договорът за финансов лизинг на оборудване с опция за прехвърляне на правото на собственост № 21282/28.09.2012г. не съдържа арбитражна клауза; Общите условия по договор за финансов лизинг на оборудване с опция за прехвърляне на правото на собственост на [фирма], в които е включена арбитражна клауза /т. 18.4/, не са подписани от М. Н. М. в лично качество, нито от представител на лизингодателя. 2/ Компетентността на АС при Б. не може да бъде обоснована с чл. 2, ал. 2, предл. последно от Правилника на АС при Б. поради противоречието й с разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗМТА. 3/ Няма доказателства, че горепосочените Общи условия се отнасят до сключения между страните договор за финансов лизинг; договорът за финансов лизинг е сключен с нотариална заверка на подписите, като същият и приложенията към него са с номерирани страници от № 4 до № 28, докато върху страниците на представените пред АС при Б. Общи условия съществува друга номерация – от стр. № 1 до стр. № 19; на всяка страница от Общите условия е положен подпис само от лизингополучател, но не и от сочения като съдлъжник М. М.. 4/ Представителната власт на С. С. З., учредена с пълномощно рег. № 6888/28.09.2012г. на нотариус Л. Б., се отнася за сключване на договор за финансов лизинг с [фирма]; посоченото лице не е упълномощено да сключи договори с М. Н. М.. 5/ Разпоредбата на чл. 301 ТЗ не се прилага за сключено арбитражно споразумение от лице без представителна власт, тъй като арбитражното споразумение не е търговска сделка по смисъла на чл. 286 ТЗ, а по отношение на него са приложими общите разпоредби на ЗЗД. 6/ Липсва извършено от [фирма] потвърждаване на твърдяното арбитражно споразумение, сключено от С. З., предвид изискването на чл. 37 ЗЗД във връзка с чл. 7, ал. 2, изр. 1 ЗМТА упълномощаването на С. З. да сключи арбитражно споразумение да бъде извършено в писмена форма и изискването на чл. 42, ал. 2, изр. 2 ЗЗД потвърждаването на арбитражното споразумение също да бъде в писмена форма. Във връзка с твърдяното основание по чл. 47, т. 6 ЗМТА ищецът поддържа, че с отговора на исковата молба пред АС при Б. е оспорил автентичността на представеното копие на „предизвестие с изх. № 1091/17.07.2013г.“ и е поискал [фирма] да бъде задължен да представи по делото оригинал или официално заверен препис на този документ, но А. съд е нарушил приетите от него съдопроизводствени правила на чл. 193, ал. 1, изр. 1 и чл. 193, ал. 2 ГПК като с определение от 01.06.2015г. не е допуснал оспорване автентичността на посочените доказателства. Поради това, че лизингодателят не е ангажирал нито едно доказателство за автентичността на представеното предизвестие решаващият Арбитражен съд е следвало да признае предизвестието за неавтентичен документ, да го изключи от доказателствата и да приеме за ненастъпило твърдяното от лизингодателя прекратяване на договора. По отношение на основанието по чл. 47, т. 3, предл. 2 ЗМТА ищецът релевира доводи, че арбитражното решение е постановено в противоречие с обществения ред в Република България, тъй като противоречи на принципа на равнопоставеност на страните, предвид определението от 01.06.2015г. за недопускане оспорването на автентичността на горепосоченото предизвестие. Ищецът моли арбитражното решение да бъде отменено и претендира присъждане на направените разноски. Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. А. Н. Н. оспорва предвения иск. По отношение на основанието по чл. 47, т. 2 ЗМТА ответникът поддържа становище, че е неоснователно, тъй като изрично в раздел ХХ, абзац 2 от договора за финансов лизинг е уговорено, че договорът се сключва съгласно разпоредбите на Общите условия по договор за финансов лизинг на оборудване с опция за прехвърляне на правото на собственост на [фирма] /в сила от 01.03.2011г./, представляващи неразделна част от договора, като с подписването на договора лизингополучателят и солидарният длъжник са декларирали, че са запознати и приемат Общите условия и че екземпляр от тях им е връчен на датата на подписване на договора, поради което разпоредбата на чл. 18.4 от Общите условия намира приложение и АС при Б. е компетентен да разгледа споровете, възникнали от процесния договор за финансов лизинг. Релевира доводи, че по силата на чл. 298 ТЗ Общите условия са част от договора за финансов лизинг, поради което арбитражното споразумение е писмено и не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗМТА. Позовава се на разпоредбата на чл. 7, ал. 1, изр. 2 ЗМТА. Ответникът прави възражение за неоснователност на твърдението, че към датата на подписване на процесния договор С. С. З. не е имал представителна власт, като поддържа, че представителната власт е учредена с пълномощно рег. № 6888/28.09.2012г. на нотариус Л. Б.. Излага евентуални съображения за приложимост на разпоредбата на чл. 301 ТЗ, тъй като след подписване на договора от страна на [фирма] не е обективирано никакво противопоставяне на действията на С. З., а са извършвани действия по изпълнение на договора. Относно основанието за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 6 ЗМТА ответникът релевира доводи, че споразумението между страните относно процедурата за разглеждане на възникналия помежду им спор е съобразено от Арбитражния съд, като е спазена процедурата, предвидена в Правилника на АС при Б.. Дори и евентуално да са налице твърдените от ищеца отклонения в процедурата, същите не представляват основание за отмяна на арбитражното решение по смисъла на чл. 47, т. 6 ЗМТА. Посоченото основание включва не всяко процесуално нарушение, а само нарушенията, конкретно указани в посочената правна норма – по формиране на арбитражния състав и съобразяване на арбитражната процедура със закона и постигнатото споразумение. Ответникът прави възражение по отношение на твърдяното от ищеца основание по чл. 47, т. 3, предл. 2 ЗМТА. Поддържа, че е недопустимо да се извършва проверка на правилността на арбитражното решение по същество, нито в производството по чл. 47, т. 3 ЗМТА да се изследват материалноправните отношения между страните – предмет на арбитражното решение, нито да се ревизира самият арбитражен процес. Направените в исковата молба твърдения за извършени в арбитражното производство нарушения по естеството си не представляват нарушения на правни принципи, които биха могли да обосноват противоречие на арбитражното решение с обществения ред на Република България. Ответникът моли предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира присъждане на направените разноски. Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по иска. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди събраните доказателства и доводи на страните съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Искът по чл. 47, т. 2, т. 6 и т. 3, предл. 2 ЗМТА е процесуално допустим, тъй като е предявен от надлежна страна в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, предвид обстоятелството, че процесното арбитражно решение е връчено на ищеца на 12.01.2016г. С решение от 28.12.2015г. по вътрешно арбитражно дело № 58/2015г. на Арбитражния съд при Българската търговско – промишлена палата [фирма], [населено място] и М. Н. М. са осъдени да платят солидарно на [фирма], [населено място] следните суми: 19 588,05 евро – неплатени лизингови вноски за периода от м. април до м. юли 2013г. по договор за финансов лизинг на оборудване № 21282/А/28.09.2012г.; 14 156,45 евро – неустойка за прекратяване на същия договор за финансов лизинг на оборудване по отношение на шестте лизингови вещи, като солидарната отговорност на М. Н. М. е до 12 896,87 евро; 6 128,40 лв. – разноски за транспортиране на лизинговите вещи, заедно със законната лихва върху посочената сума от 09.03.2015г. до окончателното плащане; 12 474,96 евро – договорна неустойка за забава върху неплатените вноски за м. април – юли 2013г. и върху платената със забава лизингова вноска за м. март 2013г.; 7 623,38 лв. – част от направените от ищеца разноски, като солидарната отговорност на М. Н. М. е до 6 728 лв. По основанието за отмяна по чл. 47, т. 2 ЗМТА: Релевираният в исковата молба довод за отмяна на арбитражното решение поради това, че между страните не е сключено арбитражно споразумение, тъй като Договорът за финансов лизинг на оборудване с опция за прехвърляне на правото на собственост № 21282/28.09.2012г. не съдържа арбитражна клауза, а Общите условия по договор за финансов лизинг на оборудване с опция за прехвърляне на правото на собственост на [фирма], в които е включена арбитражна клауза /т. 18.4/, не са подписани от М. Н. М. в лично качество, нито от представител на лизингодателя, е неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, изр. 2 ЗМТА арбитражното споразумение може да бъде арбитражна клауза в друг договор или отделно споразумение. В настоящия случай арбитражното споразумение представлява арбитражна клауза в Общи условия по договор за финансов лизинг на оборудване с опция за прехвърляне на правото на собственост на [фирма], в сила от 01.03.2011г., които са приети, както от лизингополучателя [фирма], така и от солидарния длъжник М. Н. М.. С приемането на Общите условия, изрично индивидуализирани в договора за лизинг, същите са станали неразделна част към сключения между лизингодателя [фирма], от една страна, и лизингополучателя [фирма] и солидарния длъжник М. Н. М., от друга страна, договор за лизинг на оборудване с опция за прехвърляне на правото на собственост № 21282/28.09.2012г. и на основание чл. 298, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 287 ТЗ са обвързали, както лизингополучателя, така и ищеца в качеството му на солидарен длъжник. С включената в приетите от ищеца Общи условия писмена арбитражна клауза /чл. 18.4/, която притежава всички белези, с които разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 ЗМТА характеризират арбитражното споразумение, е предоставена арбитражна компетентност на Арбитражния съд при Българската търговско – промишлена палата, който е разгледал предявените искове и е постановил процесното решение. Обстоятелството, че М. Н. М. е подписал Общите условия като представител на лизингополучателя и не е посочил, че ги подписва като солидарен длъжник, не означава, че не са станали задължителни за него, тъй като с т. ХХ от договора за финансов лизинг, подписан от него в качеството му на солидарен длъжник, изрично е посочил именно в това качество, че ги приема, съгласява се с тях и че е получил екземпляр от тях. Следователно Общите условия са станали задължителни за всички страни по договора за финансов лизинг на основание чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ. Д. на ищеца за противоречие на разпоредбата на чл. 2, ал. 2, предл. последно от Правилника на АС при Б. с нормата на чл. 7, ал. 2 ЗМТА е неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2, изр. 2 от Правилника на АС при Б. /в редакцията към разглеждане на арбитражното дело/ арбитражното споразумение е писмено и когато се съдържа в разменени между страните писма, телеграми и други писмени средства за комуникация или в общи условия, към които препраща сключен между страните писмен договор. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2, изр. 1 ЗМТА предвижда, че арбитражното споразумение трябва да бъде писмено, а съобразно изр. 2 се счита, че споразумението е писмено, ако се съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за съобщения. И двете разпоредби поставят изискване за писмена форма на арбитражното споразумение и уреждат възможността волята на страните да е изразена в различни документи, като е достатъчно съвпадане на волеизявленията на съконтрахентите. Приемането на общите условия, съдържащи арбитражна клауза, от страните по договора е действително, когато е извършено писмено – по аргумент от чл. 7, ал. 2 ЗМТА, чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ и чл. 16, ал. 1 ЗЗД. Процесният договор за финансов лизинг е подписан от всички страни и тъй като неразделна част от него са Общите условия, приети и получени, както от лизингополучателя, така и от солидарния длъжник – ищеца, в които се съдържа арбитражното споразумение, настоящият съдебен състав приема, че е изпълнена хипотезата на чл. 7, ал. 2 ЗМТА. Д. на ищеца, че няма доказателства, че горепосочените Общи условия се отнасят до сключения между страните договор за финансов лизинг поради това, че договорът за финансов лизинг е сключен с нотариална заверка на подписите, като същият и приложенията към него са с номерирани страници от № 4 до № 28, докато върху страниците на представените пред АС при Б. Общи условия съществува друга номерация – от стр. № 1 до стр. № 19, както и поради това, че Общите условия са подписани само от лизингополучателя, но не и от сочения като съдлъжник М. М., е неоснователен. Различната номерация на страниците на договора за лизинг заедно с приложения А-1 – А-Б, Б-1 – Б-6, В-1 – В-6 и Г /от стр. 1 до стр. 28/ и на Общите условия /от стр. 1 до стр. 19/ не обосновава извод, че Общите условия не са във връзка с договора за финансов лизинг, тъй като в третото изречение на т. ХХ от договора лизингополучателят и солидарният длъжник изрично са посочили, че са запознати и приемат конкретни индивидуализирани Общи условия, които са им предадени на датата на подписване на договора, т. е. на 28.09.2012г., а именно Общите условия по договор за финансов лизинг на оборудване с опция за прехвърляне на правото на собственост на [фирма] /в сила от 01.03.2011г./. Общите условия са подписани от лизингополучателя чрез управителя М. Н. М., който като физическо лице - солидарен длъжник по договора за финансов лизинг ги е приел и получил и Общите условия са станали неразделна част от договора за финансов лизинг. Поради това и с оглед обстоятелството, че ищецът не е представил и не е доказал, че е приел други Общи условия, различни от процесните, настоящият съдебен състав приема за категорично установено, че Общите условия, в сила от 01.03.2011г., се отнасят именно до процесния договор за финансов лизинг. Възраженията и доводите на ищеца, релевирани в т. 4, 5 и 6 на исковата молба не следва да бъдат обсъждани, тъй като не са въведени от страната, която е представлявана от С. З., т. е. от [фирма]. В т. 2 от диспозитива на Тълкувателно решение № 5/2014 от 12.12.2016г. по тълк. дело № 5/2014г. на ВКС, ОСГТК е прието, че при договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, при липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. По този въпрос в т. 4 от мотивите на Тълкувателното решение е изразено разбирането, че единствено мнимо представляваният разполага с правото, както да потвърди договора, сключен от негово име без представителна власт, така и да се позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Другата страна по договора, която не разполага с право да го потвърди, няма и право, респ. правен интерес да се позове на недействителността. Независимо от това настоящият съдебен състав счита, че с предявяване на исковете пред АС при Б. [фирма] е изразил писмено волята си спорът да се разгледа от Арбитражния съд и по този начин е потвърдил арбитражното споразумение. По основанието за отмяна по чл. 47, т. 6 ЗМТА: Съобразно чл. 47, т. 6 ЗМТА арбитражното решение може да бъде отменено от ВКС, ако образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура не са съобразени със споразумението на страните, освен ако то противоречи на повелителни разпоредби на ЗМТА, а ако липсва споразумение - когато не са приложени разпоредбите на ЗМТА. Посоченото основание не е налице, тъй като в настоящия случай образуването на арбитражния съд и арбитражната процедура са съобразени с арбитражното споразумение на страните – исковете са предявени пред АС при Б., разгледани са от трима арбитри по реда на Правилника на АС при Б.. Доводите на ищеца за допуснато нарушение на съдопроизводствени правила на чл. 193, ал. 1, изр. 1 и чл. 193, ал. 2 ГПК поради това, че с отговора на исковата молба пред АС при Б. е оспорил автентичността на представеното копие на „предизвестие с изх. № 1091/17.07.2013г.“ и е поискал [фирма] да бъде задължен да представи по делото оригинал или официално заверен препис на този документ, но А. съд с определение от 01.06.2015г. не е допуснал оспорване автентичността на посочените доказателства, не обуславят извод за наличие на основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 6 ЗМТА. Посочените доводи представляват оплаквания за неправилност на арбитражното решение, относими са към неговата правилност и е недопустимо да се проверяват в настоящото производство. Дали лизингодателят е ангажирал доказателства за автентичността на представеното предизвестие или не е представил такива доказателства и дали А. съд е следвало да признае предизвестието за неавтентичен документ, да го изключи от доказателствата и да приеме за ненастъпило твърдяното от лизингодателя прекратяване на договора, са ирелевантни за основанието по чл. 47, т. 6 ЗМТА, тъй като представляват въпроси по съществото на правния спор, разрешен от Арбитражния съд при Б., и е недопустимо да се проверяват в производството по чл. 47 ЗМТА. По основанието за отмяна по чл. 47, т. 3, предл. 2 ЗМТА: Съобразно чл. 47, т. 3 ЗМТА арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд по исков ред, ако страната, която иска отмяната, докаже, че предметът на спора не подлежи на арбитраж или арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България. В настоящия случай ищецът се позовава на втората хипотеза. Под понятието „обществен ред” следва да се разбират основните принципи на правовия ред на Република България, охраняващи основни ценности, общи за всички правни субекти, чието зачитане трябва да бъде обезпечено. Тези принципи са материалноправни и процесуалноправни и са израз на основните правни идеи и ценности на държавата и обществото, например принципите за законност, установяване на истината, равенство на страните в процеса, състезателно начало и др. Не всяко нарушение на материалния и процесуалния закон, което е допуснато от арбитражния съд, представлява основание за отмяна на решението по чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА. В практиката на ВКС по прилагане на чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА се приема, че противоречие с обществения ред има тогава, когато са нарушени онези императивни правни норми от публичен характер, които са установени от Конституцията на РБ и формират основите на правовия ред в държавата. В чл. 121, ал. 1 от Конституцията на РБ е предвидено, че съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес. В случая ищецът поддържа, че А. съд с отказа си да открие производство по оспорване истинността на оспорените документи /стр. 25 от протокола от заседанието на 01.06.2015г./ е нарушил фундаменталния за гражданския процес принцип на равнопоставеност на страните. Изложените от ищеца в тази насока съображения и доводи са неоснователни. С отговора на исковата молба М. Н. М. е оспорил автентичността на писмо – предизвестие с изх. № 1091/17.07.2013г., изходящо от [фирма] до [фирма] и М. М., автентичността на пълномощното на Й. В. Т., получила предизвестието, както и връчването на нотариалното уведомление с рег. № 7953/15.11.2013г. на нотариус Л. Б. на В. К. Б., и е направил искане ищецът в арбитражното производство да бъде задължен да представи оригиналите на оспорените доказателства. Предвид липсата на уредба относно реда за оспорване на документи в Правилника на АС при Б. и ЗМТА, решаващият състав на Арбитражния съд при Б. е уведомил страните, че ще прилага съответните разпоредби на ГПК без предвидените преклузивни срокове, извършил е преценка на необходимостта, допустимостта и относимостта на представените доказателства, доказателствени искания и оспорвания на документи и се е произнесъл по тях. Определението от 01.06.2015г. по доказателствените искания и оспорвания е постановено от състава на АС при Б. след уточняване на исканията и изслушване на страните. Поради това, че не е доказана автентичността на пълномощното на Й. В. Т. и на удостовереното от нотариус връчване на ответниците на поканата за връщане на две от машините, съставът на АС при Б. е изключил тези доказателства от доказателствения материал, видно от мотивите на арбитражното решение – стр. 430 от арбитражното дело. Изводът за прекратяване на договора за лизинг най-късно на 09.08.2013г. е изграден не върху полученото от Й. В. Т. на 22.07.2013г. предизвестие с изх. № 1091/17.07.2013г., а въз основа на неоспорените от М. М. протоколи за връщане на четири от лизинговите вещи. Относно представителната власт на В. Б. съставът на АС при Б. се е позовал на разпоредбата на чл. 301 ТЗ. Въз основа на установените факти и изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че А. съд при Б. като не е открил производство по оспорване истинността на конкретни оспорени документи с определението си от 01.06.2015г. не е нарушил основния принцип на гражданския процес на равнопоставеност на страните в процеса, нито е нарушил предвидените в чл. 121, ал. 1 от Конституцията на РБ принцип на равенство и състезателност на страните по спора. От една страна, страните в продължение на цялото арбитражно производство са имали възможност да направят доказателствени искания, да представят доказателства, да изразят становище по доказателствените искания на другата страна и по определенията на Арбитражния съд. Доколко съставът е преценил правилно относимостта, необходимостта и допустимостта на доказателствените искания, е въпрос от значение за правилността на арбитражното решение, която не може да бъде проверявана в производството по чл. 47 ЗМТА. От друга страна, настоящият съдебен състав констатира, че А. съд не е изградил изводите си въз основа на горепосочените три доказателства, чиято автентичност е била оспорена, а мотивирано е изложил съображения защо изключва част от тях от доказателствения материал. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че решение от 28.12.2015г. по вътрешно арбитражно дело № 58/2015г. на Арбитражния съд при Българската търговско – промишлена палата не следва да бъде отменено на твърдените от ищеца основания по чл. 47, т. 2, т. 6 и т. 3, предл. 2 ЗМТА. С оглед изхода на спора на ищеца не се дължат разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът трябва да заплати на ответника [фирма] направените разноски за настоящото производство в размер 4 264,45 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Н. М. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск за отмяна на арбитражно решение от 28.12.2015г. по вътрешно арбитражно дело № 58/2015г. на Арбитражния съд при Българската търговско – промишлена палата по чл. 47, т. 2, т. 6 и т. 3, предл. 2 ЗМТА като неоснователен. ОСЪЖДА М. Н. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 4 264,45 лв. /четири хиляди двеста шестдесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки/ - платено адвокатско възнаграждение за настоящото производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.