Р Е Ш Е Н И Е № 206 София, 17 ноември 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 875/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.1 от НПК. Същото е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 2208/15г. по описа на Софийски градски съд и отмяна на постановеното по него определение от 08.02.2016г. за решаване на делото със споразумение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В искането на Главния прокурор се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Твърди се, че при сключване на споразумението е допуснато нарушение на материалния закон и по-точно на разпоредбите на чл.60 и 61 от ЗИНЗС, като неправилно е определен първоначален „общ” режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип. Главният прокурор се позовава и на допуснато от съда нарушение на процесуалния закон, одобрявайки споразумение, което противоречи на закона. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа искането на Главния прокурор и моли за уважаването му по съображенията изложени в него. Счита, че при определяне режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, съдът не се е съобразил с § 3, ал.3 вр. ал.2 от допълнителните разпоредби на ЗИНЗС. Адвокат М., назначен в качеството на служебен защитник моли искането да не бъде уважено, тъй като не е налице нито една от хипотезите на чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Осъденият С. Ч. моли да не се променя режима. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Определението на СГС не е било проверявано по касационен ред и искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. В Софийски градски съд е било образувано нохд № 2208/15г. по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия С. П. Ч. с обвинение за престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4, вр. чл.26, ал.1 от НК. В хода на съдебното производството подсъдимия и защитата му са постигнали с прокуратурата споразумение за решаване на делото. С определение от 08.02.2016г., Софийски градски съд, Наказателно отделение, 16 състав е одобрил споразумението и е прекратил наказателното производство по нохд №2208/15г., водено срещу подсъдимия С. Ч.. По силата на одобреното споразумение, което е окончателно и не подлежи на проверка от горните инстанции подсъдимият е бил признат за виновен в извършено на 26.11.2014г. престъпление по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.4, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което на основание чл.55, ал.1, , т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. От справката за съдимост се установява, че от отношение на С. Ч. е налице предходно на горепосоченото осъждане, а именно с присъда, влязла в сила на 19.02.2010г. по нохд № 12187/08г. на Софийски районен съд, с която му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца , чието изпълнение е отложено за срок от три години. В искането за възобновяване се сочат две касационни основания, като се акцентира върху неправилно приложение на материалния закон във връзка с първоначално определения режим на изтърпяване на наложеното на осъдения Ч. наказание и типа пенитенциарно заведение. Съгласно разпоредбите на чл.59, ал.1 и чл.61, т.3 от ЗИНЗС, осъдените за първи път на лишаване от свобода до пет години за умишлени престъпления, както и осъдените за престъпления, извършени по непредпазливост, се настаняват в затворнически общежития от открит тип и се поставят при първоначален общ режим. Всички останали лишени от свобода, включително и рецидивистите по смисъла на §3, ал.1 от допълнителните разпоредби на ЗИНЗС се настаняват в затвор или затворнически общежитие от закрит тип при първоначален строг режим на изтърпяване. Горепосоченото и факта, че към момента на извършване на престъплението по нохд № 2208/15г. не е бил изтекъл минималният предвиден в разпоредбата на § 3, ал.2, вр. ал.2, т.1 от ДРЗИНЗС срок от пет години, считано от изтичане на изпитателния срок, определят на Ч. статут на рецидивист по смисъла на ЗИНЗС. Това е изисквало определянето на първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено по нохд № 2208/15г., в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Ето защо, одобреното споразумение в частта досежно първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е в нарушение на материалния закон. Също така, съдът е допуснал и съществено процесуално нарушение, като не е изпълнил задълженията си по чл.382, ал.5 и ал.7 от НПК. Той е следвало да предложи промяна на страните по споразумението или да откаже да го одобри, като противоречащо на закона. При гореизложеното, сочещо на допуснати от Софийски градски съд нарушения на материалния закон и процесуалните правила, в принципен аспект са налице основанията за възобновяване на производството и отмяна на определението, с което е одобрено споразумението, но настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай това не се налага. Възобновяването на наказателни дела е единственият извънреден способ за проверка на влезлите в сила присъди, решения и определения. На него при наличието на обстоятелствата, визирани в самите основания за възобновяване, които внасят съмнение за законосъобрзността, правилността и справедливостта на влезлите в сила съдебни актове, се възлага да възстанови производство, за да се възтържествува закоността и справедливостта. Редом с това следва да се държи сметка за стабилността на съдебния акт и непререшимостта на въпросите, решени с него. Едно от основанията за възобновяване, визирано в разпоредбата на чл.422, ал.1, т.5 от НПК е при допуснати съществени нарушения по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Особеното тук е, че законодателят е обвързал нарушенията, обуславящи и трите касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК с изискването за тяхната същественост и това е в унисон с особеностите, характеризиращи производството и разграничаващи го от редовния касационен контрол. В теорията и практиката се приема, че като „съществено” може да се определи това нарушение, което ако не е било допуснато съдът по всяка вероятност би достигнал до други изводи, резултатът от разглеждането на делото би бил друг и то се е отразило върху правилността на съдебния акт. Независимо от това, преценката за установяване степента на същественост е конкретна, с оглед особеностите на отделния казус. В настоящия случай при констатираните по-горе нарушения, допуснати във връзка с одобреното споразумение, възобновяването на производството би довело до възстановяване на висящността му и нарушаване стабилитета на съдебния акт, но без да може да са постигне реална промяна, с тяхното отстраняване. Това е така, тъй като практически след възобновяването на производството, без оглед при коя от двете хипотези, то ще се проведе-по общия ред или отново ще се постигане споразумение, на подсъдимия не може да се наложи по-тежко наказание от това определено със споразумението, а именно лишаване от свобода за срок от една година, тъй като ще се наруши принципа- reformatio in pejus. Това наказание, видно от справка от Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, затвора-гр.София , осъденият Ч. ще изтърпи на 25.11.2016г. При ново разглеждане на делото, определянето на законосъобразен първоначален режим на изтърпяване де факт няма да постигне реален резултат, тъй като наказанието вече ще е изтърпяно или ще има незначителен остатък. Евентуалното възобновяване би довело само до една продължителност на процеса, без да могат да се постигнат целите, които се преследват с възможността за възобновяване на наказателното производство в хипотезата на чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Предвид изложеното искането на Главния прокурор следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор за възобновяване на производството по нохд № 2208/15г., по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 16 състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: