Р Е Ш Е Н И Е     № 22   София, 03 февруари 2010 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и десета година в състав :                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                  ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                       БЛАГА ИВАНОВА   при секретар: Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 566/2009 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия В. А. С. против въззивно решение № 103/30.06.2009 г., постановено по ВНОХД № 167/09 г. от Апелативен съд – Варна, с което е потвърдена осъдителната присъда на Окръжен съд – Добрич. С първоинстанционната присъда № 14 от 21.04.2009 г. по НОХД № 44/09 г., подсъдимият В. А. С. е признат за виновен в това, че на 02/03.06.1999 г. е причинил по непредпазливост смъртта на Р. А. К. вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда – престъпление по чл. 124, ал.1 от НК. Наложеното наказание е две години лишаване от свобода. Приложени са още разпоредбите на чл. 68, ал.2 от НК, като е постановено да не се изтърпява наказанието по предходно условно осъждане, както и разпоредбата на чл. 25 от НК за определяне на общо наказание. Въззивното решение, предмет на касационен контрол, е постановено по жалба на подсъдимия С с него присъдата е потвърдена. В жалбата си подсъдимият С се позовава на всички касационни основания, като се правят алтернативни искания : за оправдаване; да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане; приложение на чл. 55 от НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция жалбата на подсъдимия се поддържа от процесуален представител, назначен по реда на чл. 94, ал.3 от НПК. Частният обвинител А. Р. К. и неговият повереник, не се явяват, редовно призовани. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата, тъй като не е изяснено, дали установения привнасящ фактор не е разкъсал пряката причинна връзка. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Акцентът в жалбата е поставен върху нарушения на процесуалните изисквания, свързани с доказателствената дейност на предходните инстанции, което от своя страна е довело и до неправилни изводи по правото. Възраженията са основателни. Процесуалните действия, извършвани от първата инстанция по събиране и проверка на доказателствените материали, са в разрез с изискванията на НПК. В хода на съдебното следствие пред първата инстанция са разпитани свидетели, които в по-голямата си част са заявили, че не могат да си спомнят събитието, тъй като същото се е случило далеч, назад във времето. Преодоляването на празнотите в свидетелските показания е следвало да стане с допустимите по НПК процесуални техники. Необяснимо защо първата инстанция е използвала процедура по отменения НПК, а именно : “на основание чл. 279, ал.1, т. 2 от НПК в действие към 99 г. “ – виж протокол от съдебното заседание, проведено на 26.02.2009 г. По този начин са приобщени към доказателствените материали показанията на свидетелите : Г. , И. , К. , П. , В. , Л. , А. Трябва да се отбележи, че изводимо от съдържанието на определенията на съда, постановени в тази връзка, приобщените свидетелски показания (възпроизведени в протоколите за разпит) са индивидуализирани чрез посочване на съответния лист от поредната номерация, възприета в досието на досъдебното производство. Последната (номерирането) има едно обозначаване до приложеното постановление за спиране на досъдебното производство от 23.01.2008 г., след което започва ново номериране на съответните материали. Това уточнение е необходимо, защото свидетелите са разпитвани и след възобновяване на досъдебното производство с постановление от 04.02.2008 г., които показания не са били предмет на приобщаване и /или обсъждане. Иначе казано, показанията приобщени по посочения по- горе ред са тези, депозирани от свидетелите през 1999 г. Наистина, към посочения период законодателят е допускал да се приобщават към доказателствените материали показанията на свидетели, дадени в хода на досъдебното производство, без това да е свързвано с допълнителни условия – да са депозирани пред съдия или да е дадено съгласие от другите страни. Със ЗИД на НПК отм. (ДВ бр. 70/99 г.) е създаден § 249, в който изрично е предвидено, че показанията на свидетелите, дадени на предварителното производство до влизането в сила на този закон, могат да се включват в доказателствените материали по досегашния ред на чл. 279 от НПК (отм.) . Новият НПК (ДВ бр. 86/2005 г.) не съдържа разпоредба подобна на тази, регламентирана в § 249 от НПК (отм.), поради което прилагането на процедурата, предвидена по стария закон е недопустимо. Разбира се, не е имало пречка свидетелските показания, депозирани в хода на досъдебното производство да бъдат прочетени по реда на чл. 281, ал. 3 от НПК, но при наличието на посочените там предпоставки – изразено нарочно съгласие от съответните страни. По конкретното дело, такова съгласие липсва. Видно от протокола за проведеното съдебно заседание на 26.02.2009 г., защитата на подсъдимия С(адв. Серафимова), преди даване ход на съдебното следствие, е изразила съгласие, но само за прочитане показанията на не явилите се свидетели - л. 59 от съдебното дело, което съгласие не обхваща хипотезата на чл. 281, ал.3 във вр. с ал.1 , т. 2 от НПК. Накрая, макар и нарушение, прилагането на процедурата по отменения закон, нямаше да е съществено, ако предходните инстанции не бяха обосновавали изводите си върху тези доказателствени източници. От мотивите на съдебните актове е повече от очевидно, че фактологията по делото е извеждана и от данните, съдържащи се в показанията на свидетелите, депозирани в хода на досъдебното производство и има изрично позоваване на тях – виж мотиви на решение, л. 26 от въззивното дело. На следващо място, в хода на съдебното следствие, след изразено съгласие на страните да не се извършва разпит на вещите лица, съдът е прочел заключението по съдебно – психиатричната експертиза (л. 65-69 от досието на досъдебното производство). Подход, допустим от НПК – чл. 282, ал.3 от НПК, но проблемът за приложението му е бил друг. Видно от приложената към досъдебното производство писмена експертиза, същата е изготвена от три вещи лица, изрично посочени, а самото заключение е подписано само от едно от тях. Неподписването на експертното заключение от всички вещи лица може да се дължи на различни причини : от технически пропуск до липса на единно мнение по заключението, а без разрешаването на този предварителен въпрос, приложението на чл. 282, ал.3 от НПК, изобщо приемането на експертизата и обсъждането й, е компрометирано. Като илюстрация за недотам прецизната дейност на първата инстанция може да се отбележи още, че в протокола за съдебното заседание, проведено на 26.02.2009 г., в частта, отразяваща обясненията на подсъдимият е посочено, че същите се депозират от лицето “Е”, което очевидно не е обвиненото лице; както и своеобразното съчетание между използваната правна норма и времето на нейното действие при приобщаване отново на свидетелски показания : “..на основание чл. 281, ал.1, т. 2 от НПК, в действие към 1999 г...” – виж протокол от съдебното заседание, проведено 27.03.2009 г. – л.л. 100, 101 от съдебното дело. Последно посочените недостатъци, сами по себе си, не носят характеристиката на същественост, необходима за съдържанието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, но са показателни за недостатъчната прецизност в дейността на съда. Изложеното до тук, ясно очертава, че първата инстанция не е спазила условията и реда, предвидени в НПК, за събиране и проверка на доказателствата, довело до нарушение на принципната норма на чл. 105, ал.2 от НПК. Тези недостатъци не са констатирани и обсъждани от втората инстанция, макар в голямата си част да са били предмет на доводите, изложени във въззивната жалба, което от своя страна, очертава и самостоятелно нарушение, допуснато от тази инстанция – чл. 339, ал.2 от НПК. От мотивите на проверяваното решение не става ясно на кои възражения от процесуално естество е даван отговор или пък, кои доказателствени източници са обсъждани, защото има недовършени изречения, така например на л. 26 от делото е посочено : “.. Позоваването на допуснати съществени процесуални нарушения, настоящият състав приема за неоснователно. От жалбата и пледоарията пред въззивната инстанция, както и от материалите по делото, става ясно, че за такова се счита : Очевидно при липса на факти опровергаващи тези показания ДОС е направил единствено възможното - да ги приеме за достоверни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се.. “. Посоченият цитат е достатъчен, за да се приеме, че решението страда от съществен порок, тъй като резултатът от заявената въззивна проверка не е обективиран ясно в мотивите и липсва възможност да се проследи логиката на съда при формиране на вътрешното му убеждение. Неизпълнението на присъщите за въззивната инстанция задължения, както и изначално недостатъчна и аналитична дейност на първата инстанция, е давело до неубедителни изводи по фактите и така е останал неразрешим сериозният проблем по делото с оглед отговорността, който се търси от обвиненото лице. Неясна е аргументацията за обективната и субективната страна на престъпния състав по чл. 124 от НК, по които въпроси и двете предходни инстанции не са дали адекватен отговор на обстойните възражения, правени от защитата, подкрепени и с решения от съдебната практика на ВКС. Горните констатации дават основание за извод за допуснати от съда нарушения на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото, които нарушения са съществени, тъй като ограничават правата на страните в процеса и препятстват правилното приложение на закона. Отстраняването на изброените недостатъци може да стане и във втората инстанция, доколкото същата има правомощия за това, чрез провеждане на допълнително съдебно следствие, включително и чрез преразпит на свидетелите, надлежно приобщаване на показания, депозирани в хода на досъдебното производство, повторен разпит на вещи лица и/или допускане на повторни или допълнителни експертизи, с оглед изясняване на всички обстоятелства, значими за правилното решаване на делото. Едва след направени и обосновани изводи по фактите да се прецени и приложимия материален закон, като се съобразят и доводите на защитата на подсъдимия, които да получат убедителен отговор, а съдебният акт да се изготви съответно на изискванията, визирани в чл. 339, във вр. с чл. 305 от НПК. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивно решение № 103/30.06.2009 г., постановено по ВНОХД № 167/09 г. от Апелативен съд – Варна. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на апелативния съд от друг състав от стадия на закритото заседание по чл. 327 от НПК.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.