11 Р Е Ш Е Н И Е № 99 гр. София, 10.07.2024 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА при участието на секретар Ина Андонова в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и четвърта година като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 2648 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Аркус“ АД срещу въззивно решение № 563/04.08.2022 г. по в. т. д. № 669/2021 г. на Апелативен съд София, с което е обезсилено решение № 260 589/07.04.2021 г. по т. д. № 715/2020 г. на Софийски градски съд и прекратено производството по делото с предмет предявени от „Аркус“ АД срещу „КТБ“ АД /н./ и синдиците й А. Д. и К. М. искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД относно изявление за прихващане, извършено от „КТБ“ АД /н./, с вземане на „Аркус“ АД в размер на 661 300, 64 лв., включено под № 420 в частична сметка за разпределяне на налични суми, със задължения на същото дружество в размер на 408 835, 34 щ. д. с левова равностойност 724 288, 62 лв. по договор за гаранционна сделка, както и предявен в условия на евентуалност иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН за установяване относителната недействителност на същото изявление за прихващане. В касационната жалба се сочат касационните основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Заявява се твърдение, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно поради неправилно тълкуване и прилагане на чл. 124, ал. 1 ГПК. С исковата молба се цели установяването със сила на пресъдено нещо, че отправеното на 16.09.2019 г. до дружеството касатор изявление за прихващане от синдиците на „КТБ“ АД /н./ не е породило целените правни последици, съответно не е настъпило погасяване на приетото вземане. В жалбата се заявява становище, че са налице всички предпоставки по смисъла на чл. 124, ал. 1 ГПК за допустимост на иска, тъй като правен интерес от водене на делото има, доколкото за съществуването му е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричано от него право. Всяка от двете форми на правен спор поражда нужда от защита чрез установителен иск, защото смущава нормалното упражняване правата на ищеца. В жалбата се настоява, че заявените искове са единственият възможен процесуален път за защита нарушените права на ищеца касатор - той не може да предяви осъдителен иск относно вземането си по сметката, защото същото вече има характер на безспорност. Мотивирайки извод за липса на правен интерес от предявените искове поради това, че с упражняването им ищецът не ще може да получи целения правен резултат, въззивният съд е нарушил и чл. 6, ал. 2 ГПК, излизайки извън пределите на диспозитивното начало. Съдът не е възприел правилно каква е търсената от ищеца защита и неправилно е приложил чл. 646, ал. 1, т. 1 ТЗ вместо да субсумира фактите под правилната норма, а именно на чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗБН. От касатора се навеждат и оплаквания, че в мотивите на обжалваното решение съдът е стигнал до извод, че прихващането е нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността, тъй като съставлява способ за изпълнение на задължение на несъстоятелната банка след началната дата на неплатежоспособността, което не е по установения ред (чрез сметка за разпределение), но въпреки това не е прогласил тази нищожност, а е прекратил делото, с което е нарушил и задължението си да следи служебно за приложение на императивни правни норми, които биха довели до нищожност на едностранната сделка. Отделно, въззивният състав неправилно е счел за относима към казуса разпоредбата на чл. 637, ал. 6 ТЗ, във вр. с чл. 612, ал. 2 ТЗ и неправилно е тълкувал и приложил чл. 99, ал. 2 ЗБН, достигайки до вътрешнопротиворечивия извод, че с влизане в сила на акта за одобряване на сметката за разпределение (решението на УС на ФГВБ) вземането е станало безспорно и в същото време, че тъй като за това вземане не можело да има правен спор, е отрекъл възможността кредитор с разпределено, но неплатено от синдика вземане, да търси пред съд защита на правата си. В касационната жалба се релевира и неправилно тълкуване и приложение на чл. 59 ЗБН, тъй като изводите на апелативния съд са явно необосновани и формирани при грубо нарушение на формалната логика. Това е така, защото от една страна, съдът е възприел в мотивите на решението заявените доводи за нищожност на прихващането и е потвърдил липсата на легитимация синдикът да прихваща с вземане по сметка за разпределение, но вместо да уважи исковете, съдът е постановил, че ищецът касатор няма право да ги води. При изложените доводи в касационна жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде отменено като бъде постановено друго решение, с което да се уважат предявените от ищеца искове с присъждане на разноски. От ответниците по касация „КТБ“ АД /н./, А. Д. и К. М. е подаден съвместен отговор, с който се оспорва основателността на касационната жалба. Излагат се съображения за липса на основания въззивното решение да бъде отменено. Заявява се становище, че въззивното решение е правилно. Претендира се присъждане на разноски. В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат заявеното в касационната жалба и отговорите на касационна жалба. От страна на касатора се заявява отново становище, че в процесната хипотеза спорното право е дали синдикът може да прихваща и каква е действителността на отправеното изявление за прихващане като твърдението е, че то е нищожно, а правото, което касаторът ищец защитава чрез предявяване на иска е правото да получи законно разпределената му сума по сметката за разпределение от 2017 г., която е одобрена и влязла в сила, т. е. да получи сума, за която чака 7 години. Процесуалният представител на ответниците заявява становище, че исковете са недопустими поради изричната законова забрана на чл. 637, ал. 6 ТЗ, съгласно която след откриване на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни производства срещу несъстоятелния длъжник, освен предвидените изключения, в които казусът не попада. Отделно посочва, че са недопустими искове, предявени срещу синдиците, тъй като те са самостоятелна страна само в производството по несъстоятелност на банката, но не и в производства спрямо трети лица, където представляват несъстоятелната банка. Становището на ответната страна е, че противоречи на основните принципи на ЗБН и на житейската логика изплащането на вземане на кредитор, който едновременно с това има задължения към банката. С извършеното прихващане се пести ресурсът на банката и не се обременява масата на несъстоятелността. Процесуалният представител на ответната страна оспорва допустимостта на иска по чл. 59, ал. 5 ЗБН като предявен извън срока в ЗБН. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените касационни основания в жалбата, твърденията на страните и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: Предмет на исковото производство са предявени от „Аркус“ АД срещу „КТБ“ АД /н./ и синдиците й А. Д. и К. М. при условия на евентуалност искове за установяване нищожността на изявление за прихващане, извършено от синдиците на „КТБ“ АД /н./, с вземане на „Аркус“ АД в размер на 661 300, 64 лв., включено под № 420 в частична сметка за разпределяне на налични суми, със задължения на същото дружество в размер на 408 835, 34 щ. д. с левова равностойност 724 288, 62 лв. по договор за гаранционна сделка с твърдения, че то е извършено в противоречие със закона и не по установения в ЗБН ред от синдиците, евентуално при нарушение на изискванията за форма, евентуално при липса на материалноправните предпоставки, водещи до погасяване вземането на „Аркус“ АД, евентуално съединен с тях иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН за установяване относителната недействителност на същото изявление за прихващане. Първоинстанционният съд, формирайки извод за допустимостта на предявените обективно и субективно съединени искове, ги е отхвърлил. При подадена от ищеца въззивна жалба Апелативен съд София е преценил, че исковите претенции са недопустимо заведени и е обезсилил постановеното от Софийски градски съд решение, а като резултат от това е прекратил производството по делото. В мотивите на постановеното решение съставът на апелативния съд е приел, че между страните е безспорно установено качеството на „Аркус“ АД като кредитор с прието вземане в размер 5 851 455, 56 лв. и поредност по чл. 94, т. 4 ЗБН, което е включено в частична сметка за разпределение по чл. 69, ал. 1 ЗБН под № 420 до размер на 646 746, 97 лв. Синдиците на „КТБ“ АД /н./ са отказали да изпълнят сметката в тази част, противопоставяйки изявление за прихващане изх. № 2780/16.09.2019 г. по регистъра на „КТБ“ АД /н./ с вземане в размер на 724 288, 62 лв. - левова равностойност на 408 835, 35 щатски долара, претендирано по договор за гаранционна сделка от 18.12.2003 г. Изхождайки от разбирането, че правният интерес е положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно, съставът на Апелативен съд София е приел, че за „Аркус“ АД липсва такъв. Въззивния съд е изложил съображения, че ищецът има право да получи плащане по одобрената частична сметка за разпределение, на което съответства задължението на синдиците да изпълнят същата. Защитата срещу неизпълнение на това законоустановено задължение следва да бъде реализирана чрез ангажиране на отговорността на синдиците, а не чрез предявените установителни искове. Отделно от това е взел предвид, че вземането на ищеца е придобило качеството безспорност, а одобрената частична сметка за разпределение - изпълнителна сила, поради което синдиците не могат да откажат да я изпълнят, освен в случаите на новонастъпили факти, каквито е счел, че не се твърдят в исковата молба. Преценявайки, че това би довело до заобикаляне на законоустановения ред за удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелния длъжник, въззивният съд е посочил, че длъжникът и синдикът като негов законен представител, или като орган на несъстоятелността не са легитимирани да отправят изявления за прихващане, включително и в производството по ЗБН. Съдът е изразил становище, че поради заобикаляне на закона такова възражение би било нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 646, ал. 1, т. 1 ТЗ. За да направи този извод, съдът се е позовал на определение № 160 от 24.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 206/2021 г., II т. о., ТК. Като допълнителен аргумент за недопустимост на предявените искове въззивният съд е посочил правилото на чл. 637, ал. 6 ТЗ, приложимо съобразно указаното в разпоредбата на чл. 612, ал. 2 ТЗ, което не допуска след откриването на производство по несъстоятелност образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен изрично посочените в нормата изключения. Предявените срещу длъжника и синдиците като негови представители искове с дадена от двете инстанции квалификация по чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД, вр. с чл. 44 ЗЗД, вр. с чл. 103 и 104 ЗЗД и чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 103 и чл. 104 ЗЗД и чл. 59, ал. 5 ЗБН, според въззивния съд не са сред изключенията, посочени в чл. 637, ал. 6, т. 1 - т. 3 ТЗ, поради което и съдебното производството, образувано въз основа на тях, се явява процесуално недопустимо. С определение № 1116/22.11.2023 г. при преценено наличие на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, предл. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд София въззивно решение за проверка на съответствието му със задължителните постановки на ТР № 8/2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 1/2019 г. по тълк. д. № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС, както и посочената от касатора практика, формирана по чл. 290 ГПК, а именно решение № 504/12.07.2011 г. по гр. д. № 603/2010 г. на II г.о., решение № 256/11.06.2012 г. по гр. д. № 1154/2011 г. на I г.о., решение № 352/14.10.2011 г. по гр. д. № 1301/2010 г. на I г.о., както и служебно известното на състава решение № 134/03.08.2017 г. по т. д. № 558/2016 г. на I т.о. по въпроса: „Има ли кредитор с прието вземане в производството по банкова несъстоятелност, включено в сметка за разпределение, правен интерес да предяви отрицателен установителен иск по общия ред срещу банка в несъстоятелност/синдика й, за да установи нищожността на противопоставено му във фазата на разпределение на осребрено имущество възражение за прихващане?“ За да отговори на поставения въпрос, настоящият състав на съда има предвид даденото с решение № 134/03.08.2017 г. по т. д. № 558/2016 г. на I т.о., ВКС разяснение относно правната природа на иска за нищожност на правна сделка, а именно, че става дума за отрицателен установителен иск, който е с различен предмет от положителния иск за установяване съществуването на правоотношение или от осъдителния иск за реално изпълнение. Отделно от това, съставът съобразява дадените разяснения в мотивите към т. 1 на ТР № 8/2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК, ВКС и предхождащата го казуална практика, цитирана от касатора, а именно, че всеки, който претендира да е носител на право, засегнато от правен спор, може, като упражни пръв правото си на иск, да стане ищец по делото, поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник. Проява на диспозитивното начало в гражданския процес е възможността на ищеца, като участник в правен спор, да определи кога, доколко и какъв обем защита да търси. Правният интерес от повдигане на спор пред съда винаги произтича от конкретни обстоятелства, за които е заявено твърдение, че са от естество да засегнат правната сфера на ищеца. Защитата на засегнатата правна сфера при предявен отрицателен установителен иск се постига чрез отричане със сила на пресъдено нещо на претендираното от ответника право. При тълкуване на поставения въпрос ОСГТК излага и допълнителен аргмент за допустимостта на отрицателния установителен иск и това е правопредпазващото действие на силата на пресъдено нещо. Ако с решението бъде установено несъществуването на спорното право, защитната функция на процеса е по отношение на субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са били засегнати от отреченото със съдебното решение право. Въпросът за интереса от предявяване на отрицателен установителен иск с цел установяване нищожността на обвързващ договор е доизяснен в ТР № 1/7.03.2019 г. по тълк. д. № 1/2018 г. на ОСТК, ВКС. В него е изведено, че всякога, когато ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице като установи с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не съществува определена правна връзка, предявеният установителен иск, в двата му варианта - положителен и отрицателен, е допустим. За наличие на неяснота, създаваща несигурност в правното положение на ищеца, отстранима със съдебното решение по установителния иск, е достатъчно той, като титуляр на материално право, да е направил „разумна субективна преценка“. Отнесени към формулирания въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, тези разяснения дават основание да му бъде даден положителен отговор. След като ищецът, като кредитор с признато вземане в производството по несъстоятелност, включено в сметка за разпределение, не е получил очакваното плащане поради извършено от страна на лицата, осъществяващи функцията синдик, изявление за прихващане, той има защитим правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо, че това изявление не е породило присъщите му правни последици, респективно не е погасило вземането му. Преценката дали твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение касае основателността на предявените искове. С оглед дадения отговор, настоящият състав на съда преценява обжалваното въззивно решение като неправилно в частта, с която е обезсилено решението на първостепенния съд по предявените срещу „КТБ“ АД /н./, представлявана от синдиците, искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД, вр. с чл. 44 ЗЗД, вр. с чл. 103 и 104 ЗЗД и чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 103 и чл. 104 ЗЗД, заявени в евентуалност, относно изявление за прихващане, извършено от синдиците на „КТБ“ АД /н./, с вземане на „Аркус“ АД в размер на 661 300, 64 лв., включено под № 420 в частична сметка за разпределяне на налични суми, със задължения на същото дружество в размер на 408 835, 34 щ. д. с левова равностойност 724 288, 62 лв. по договор за гаранционна сделка. Ищцовото дружество има интерес със сила на пресъдено нещо да отрече валидността на извършеното едностранно изявление поради противоречие със закона, евентуално липса на форма, евентуално да отрече погасителния му ефект поради липсата на материалноправни предпоставки за проявяването му. Съставът на Апелативен съд София е постановил решението си при излагане на вътрешнопротиворечиви мотиви – от една страна съдът е приел, че ищецът има право да получи плащане по одобрената частична сметка за разпределение, тъй като вземането му е придобило качеството безспорност, а одобрената частична сметка за разпределение - изпълнителна сила, съответно отказът на синдиците да я изпълнят води до заобикаляне на законоустановения ред за удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност и за тях липсва легитимация да отправят изявления за прихващане, а от друга страна, е отрекъл наличието на интерес за ищеца да защити своето право като установи невалидността и неоснователността на противопоставеното му възражение за прихващане. Въззивният съд е изразил становище в мотивите на обжалваното съдебно решение, че поради заобикаляне на закона такова възражение би било нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 646, ал. 1, т. 1 ТЗ. Във връзка с тези съждения следва да се има предвид постановеното по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК след допускане на касационно обжалване по настоящото дело определение № 254/06.02.2024 г. по ч. т. д. № 1351/2023 г. на ВКС, I т.о. С него е изяснено, че е допустим иск на кредитор с прието вземане в производство по несъстоятелност включено в сметка за разпределение, която е влязла в сила, да предяви иск по реда на чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗБН, аналогичен на чл. 646, ал. 1, т. 1 ЗБН и осигуряващ защита на всички кредитори срещу неправомерно изпълнение на задължение, възникнало до откриване на производството по несъстоятелност, доколкото се твърди, че действията на синдиците на банка съставляват нарушение на реда за удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност. Тук следва да бъде посочено и, че предходните две инстанции не са изяснили прецизно последователно заявените в хода на производството твърдения на ищеца - в исковата молба, допълнителната искова молба и въззивната жалба, че изявлението за прихващане не отговаря на специалните изисквания на чл. 59 ЗБН /лист 6 от делото на СГС/; че „синдикът не може от името на обявената в несъстоятелност банка длъжник да ..…. отправи едностранно възражение за прихващане. Такова право не му предоставя ЗБН…Такова право не може да бъде изведено по аналогия“; че отказът на синдика да изпълни сметката, противопоставяйки нищожно възражение за прихващане, поражда правния интерес от предявяване на исковете /лист 120 от делото на СГС/; че „Ако синдикът отправи изявление за прихващане, това би довело до заобикаляне на единствено възможния ред за удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността…“; че „Всяко изпълнение на задължение на банката не по установения в производството по несъстоятелност ред би било нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността…“ /лист 14 от делото на Апелативен съд София/. И първоинстанционният и въззивният съд не са дали възможност на ищеца да уточни дали претендира нищожност на изявлението за прихващане въз основа на общата разпоредба на чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, или въз основа на специалната такава на чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗБН, предвид изложените от него не много ясни твърдения. Този пропуск следва да бъде отстранен. Няма как да бъдат споделени изложените в проверяваното решение мотиви, че недопустимост на исковете може да бъде изведена от забраната, регламентирана в чл. 637, ал. 6 ТЗ. Тази забрана не касае установителните и отменителни искове, предназначени да попълнят масата на несъстоятелността, както и тези, целящи установяване на нарушения в реда за удовлетворяване на кредиторите в несъстоятелността. Нелогични са и доводите на въззивния състав да откаже разглеждане на предявените искове с наличието на разпоредби, които ангажират отговорността на синдиците. Реализирането на тяхната отговорност по реда на чл. 663, ал. 4 ТЗ не може да изключи интерес на ищеца да защити правото си на вземане. Не са налице взаимоизключващи се възможности за защита на права, които кредиторите на несъстоятелността претендират. Неоснователни са заявените в отговора на касационната жалба твърдения на ответниците по касация, че с противопоставеното възражение за прихващане се пестял ресурс на банката и се охранявала масата на несъстоятелността. Неглижираните задължения за полагане на дължимата грижа по смисъла на чл. 660, ал. 1 ТЗ от страна на синдиците да предявят по съответния ред претенциите за плащане на възнаграждения по договорите за банкова гаранция срещу „Аркус“ АД не могат да обосноват възникването на право за извършване на прихващане при положение, че вземането на „Аркус“ АД е снабдено със сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила. Такива искове са били предявявани във времето по други договори, съответно са били уважени /напр. с решение № 375/11.02.2019 г. по т. д. № 527/2018 г. на II т.о., ВКС/. Ще трябва да бъде споделена преценката на въззивния състав за липса на пасивна процесуалноправна легитимация в полза на синдиците на „КТБ“ АД /н./ като самостоятелна страна в исковото производство, тъй като те са действали като представители на банката. В този смисъл са и задължителните постановки на ТР № 1/2019 г. на ОСТК на ВКС. Настоящият състав счита, че липсва правен интерес от поддържането и на иска по чл. 59, ал. 5 ЗБН, доколкото ищецът не свързва правния си интерес с осигуряване на преферентен ефект за определен кредитор на несъстоятелността спрямо останалите, поради това и търсената защита не може да бъде постигната чрез този иск, който е насочен срещу предпочетено удовлетворяване на кредитор с цел отнемане на преимуществото му пред останалите в реда за удовлетворяване. Поради изложеното, решението на Апелативен съд София следва да бъде частично отменено и в тази част делото да бъде върнато на въззивната инстанция за продължаване на процесуалните действия по изясняване на заявените претенции срещу „КТБ“ АД /н./ след оставяне на исковата молба без движение и разглеждане на редовно предявените искове с произнасяне по същество на спора от друг състав на съда. При изхода на спора разноски от тази инстанция не следва да бъдат присъждани по исковете срещу „КТБ“ АД /н./, а сторените в настоящото производство следва да бъдат съобразени при повторното произнасяне на въззивния съд. Макар да е формирано искане за присъждане на разноски от страна на синдиците на „КТБ“ АД /н./, доказателства за тяхното извършване не са представени. При тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 3, във вр. с ал. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 563/04.08.2022 г. по в. т. д. № 669/2021 г. на Апелативен съд София в частта, с която е обезсилено решение на Софийски градски съд по исковете с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД, вр. с чл. 44 ЗЗД, вр. с чл. 103 и 104 ЗЗД и чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 103 и чл. 104 ЗЗД относно изявление за прихващане, извършено от синдиците на „КТБ“ АД /н./, с вземане на „Аркус“ АД в размер на 661 300, 64 лв., включено под № 420 в частична сметка за разпределяне на налични суми, със задължения на същото дружество в размер на 408 835, 34 щ. д. с левова равностойност 724 288, 62 лв. по договор за гаранционна сделка, предявени от Аркус“ АД срещу „КТБ“ АД /н./. ВРЪЩА делото на Апелативен съд София за произнасяне по същество на спора по предявените установителни искове срещу „КТБ“ АД /н./ след изпълнение на дадените в мотивите на настоящото решение указания за изясняване на главно заявената претенция. ОСТАВЯ в сила решение № 563/04.08.2022 г. по в. т. д. № 669/2021 г. на Апелативен съд София в частта, с която е обезсилено решение на Софийски градски съд по исковете с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД, вр. с чл. 44 ЗЗД, вр. с чл. 103 и 104 ЗЗД и чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 103 и чл. 104 ЗЗД относно изявление за прихващане, извършено от синдиците на „КТБ“ АД /н./, с вземане на „Аркус“ АД в размер на 661 300, 64 лв., включено под № 420 в частична сметка за разпределяне на налични суми, със задължения на същото дружество в размер на 408 835, 34 щ. д. с левова равностойност 724 288, 62 лв. по договор за гаранционна сделка срещу синдици на „КТБ“ АД /н./, предявени от Аркус“ АД срещу синдиците на „КТБ“ АД /н./, както и иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН за установяване относителната недействителност на същото изявление за прихващане. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.