Р Е Ш Е Н И Е № 248 София, 02.11.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИЛЯНА ЧОЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Атанас Гебрев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 768 по описа за 2017 г. Касационното производство е образувано по протест на прокурор К. С. от Апелативна прокуратура–Бургас против решение № 67 от 05.06.2017 г. по в.н.о.х.д. № 46/ 2017 г. на Бургаски апелативен съд с искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. В протеста е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Прокурорът сочи, че въззивната инстанция не е отговорила на поставените с въззивния протест доводи и възражения, не е отстранила допуснатите с първоинстанционния съдебен акт нарушения, свързани с пълната липса на доказателствен анализ и съображения за извършеното престъпление, авторството на деянието и наказателната отговорност на дееца. Тази липса на мотиви, проявена и в присъдата на окръжния съд, представлява съществено процесуално нарушение, което е довело и до неправилното прилагането на материалния закон с оправдаване на подсъдимата. Наведени са и допълнителни съображения в подкрепа на касационния довод, че са кредитирали две взаимно изключващи се експертни заключения, а становището на съда кое от тях възприема липсва, нарушени са и правата на държавното обвинение с неоснователното отхвърляне на направените доказателствени искания. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него подробни съображения. Намира въззивния съдебен акт за немотивиран, липсва доказателствен анализ, а правните изводи са неверни. Поддържа още, че не са изяснени всички съществени факти по делото, включително с отказа на първоинстанционния съд да удовлетвори доказателствени искания. Настоява въззивното решение като незаконосъобразно да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. Подсъдимата Д. К. Б. не взема становище пред касационната инстанция. Нейният защитник адвокат М. М. оспорва протеста, намирайки го за неоснователен. Подновява доводите, изложени в писмени възражения, че фактическата обстановка по делото правилно е изложена в съдебния акт, а възраженията за необоснованост на първоинстанционната присъда са подробно коментирани. Пледира за потвърждаване на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилия протест, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 67 от 05.06.2017 г. по в.н.о.х.д. № 46/ 2017 г. Бургаският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 127 от 22.06.2016 г. по н.о.х.д. № 1055/ 2015 г. на Бургаския окръжен съд, с която подсъдимата Д. К. Б. била призната за невинна в това, че за времето от м.септември 2009 г. до м.май 2010 г., в [населено място], в условията на продължавано престъпление, като управител на фирма, избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 56 850,00 лв ДДС, като потвърдила неистина в ежемесечни справки-декларации от 12.10.2009 г., от 12.02.2010 г. и от14.05.2010 г., ползвайки документи с невярно съдържание (фактури) като доказателство, че са сключени сделки, както и чрез приспадане на неследващ се данъчен кредит, поради което съдът я оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 2 и т.7 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Касационният протест е основателен. Решението на Бургаския апелативен съд е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи неговата отмяна. Въззивният съд е повторил грешките на първата инстанция, възприемайки същия непрофесионален подход да препише фактите от обвинителния акт, без да извърши анализ и оценка на събраните по делото доказателствата, а правните изводи нямат връзка с фактическото изложение и са необосновани. Съдилищата демонстрирали пренебрежително изпълнение на своите правомощия и на задълженията си по изготвяне на съдебните актове, повърхностно проучване на доказателствата. Неизвестни по делото остават действителните им съображения за оправдаване на подсъдимата Б. и защо са приели за реално извършени сделките, след като са изложили изобилни и категорични факти в подкрепа на обвинителната версия за укриване на данъци. Проявеният несериозен и незадълбочен подход в изготвените съдебни актове е довел и до съществената липса на мотиви, представляващо касационно основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК за тяхната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на етапа на първоинстанционното съдебно следствие. І. Липса на мотиви 1. Изготвените от съдилищата присъда и решение не съдържат анализ на събраните по делото доказателства като задължителен стандарт на постановените съдебни актове. Въззивният съд е длъжен да провери правилността на атакуваната пред него присъда, а това означава да подложи на самостоятелна проверка и анализ всички събрани по делото доказателствени средства, да прецени дали изведените в мотивите към присъдата факти и обстоятелства са установени правилно и от доказателства, събрани по предвидения за това процесуален ред. Въззивната инстанция може да не преповтаря доказателствените съображения на първоинстанционния съд само, ако направеният вече анализ е обективен, всестранен и пълен, и в хода на въззивното съдебно следствие не са събрани нови доказателства, които да налагат съвместно обсъждане. В конкретното производство Бургаският апелативен съд е направил безмотивна констатация, че възприетата от окръжния съд фактическа обстановка се подкрепяла изцяло от събраните по делото “преки и косвени доказателства/свидетелски показания, писмените договори, счетоводните документи и заключенията на назначените експертизи/които инстанцията по същество е обсъдила задълбочено и прецизно и за които е изложила убедителни аргументи.“ (л. 44 от в.н.о.х.д. № 46/ 2017 г.). Дори беглият преглед на мотивите на окръжния съд и особено на последната му страница показват, че след като е преповторил фактите от обвинителния акт и е пренесъл буквално съдържанието на назначената от него нова съдебно-икономическа експертиза, доказателствен анализ няма и не е правен. Липсва и самостоятелно обсъждане на доказателствата от въззивната инстанция. Апелативното решение съдържа пестеливо изброяване на доказателствените средства. Събраният доказателствен материал е значителен по обем, но изводи за приетите по делото факти липсват. Всъщност, преписът на обстоятелствената част на обвинителния акт води до това, че в присъдата не са изложени приетите за установени факти и обстоятелства от първоинстанционния съд, а въззивната инстанция подкрепя фактическата обстановка от присъда. По този начин не става ясно какво изобщо приемат съдилищата като фактология. Те трябва да обсъдят и решат въпроса има ли извършено деяние и извършено ли е от подсъдимия виновно (чл. 301, ал. 1, т. 1 от НПК). Отделните доказателства не са проверени, нито съпоставени едни на други, липсват и съждения защо при противоречия между тях се приемат с доверие едни и отхвърлят други. Тази липсата на структурен дял от съдебния акт препятства възможността на страните по делото, както и на касационната инстанция, да проверят правилността на оправдателния извод и начина на формиране на вътрешното съдийско убеждение. Защото съдебните изводи следва да бъдат обосновани, ясни и убедителни, а в противен случай те са произволни и формални. Констатираното основание за отмяна на съдебните актове не е единственото. 2. Апелативният съд не е обсъдил възраженията и доводите на окръжната прокуратура, залегнали в протеста против оправдателната присъда. Въззивният протест (неговото писмено допълнение) съдържа подробни и конкретни доводи за допуснатите в хода на съдебното следствие и в присъдата съществени процесуални нарушения. Прокуратурата е упрекнала първоинстанционния съд, че мотивите са неясни, непълни и противоречиви, в разрез с установените факти по делото. Изложени са примерни съждения за уличаващите подсъдимата доказателства; противоречивите показания на свид. Т., които не са съпоставени с другите доказателства, но послужили за основа на изводите за невиновност; промяната в показанията на свидетелите И., Ц., Г. и Т., които също не били коментирани; неправилно отвеждане на вещо лице Г. и назначаване на друг експерт З. с противоположно мнение; възприемането на две експертизи с противоречиви изводи за част от задачите; липсата на правни съображения за оправдаването на подсъдимата. Вместо да обсъди възраженията на протестиращата страна въззивният съд лаконично посочил, че оплакването за неправилно приложение на закона е неоснователно (л. 47 от в.н.о.х.д.). Съждението на съда няма логична връзка с наказателната конкретика по делото. Неизвестни остават съображенията на съда защо протестът е неоснователен, а прочитът на въззивното решение буди сериозно недоумение за работата на съдебния състав от Бургаския апелативен съд и за действителните правни съображения за оправдаване на подсъдимата Д. Б.. 3. Противоречивите доказателства по делото не са обсъдени и не е ясна волята на съда кои от тях приема с доверие и кои отхвърля. Липсва пълноценно обсъждане на изводите на вещите лица в изготвените по делото съдебно-икономически експертизи. В мотивите на присъдата е коментирана съдебно-икономическата експертиза и допълнително назначената такава с вещо лице Г.. Впоследствие вещото лице е отведено, след като по делото е представена искова молба от подсъдимата за заведено гражданско дело срещу експерта. Назначена е повторна съдебно-икономическа експертиза с вещо лице З.. Експертните изводи на това вещо лице са залегнали в съдебните актове, но коментар на взаимно противоречивите заключения липсва. Коя от двете експертизи съдът кредитира не става ясно. Липсва и съпоставяне на останалите приети от съда експертизи (компютърна и строителна) спрямо доказаните факти по делото. Не е обсъдена и съдебно-техническата експертиза. Отсъствието на цялостен доказателствен анализ предпоставя и липсата на съдийска позиция спрямо достоверността на част от свидетелските показания. Изложенията на свидетелите И., Ц., Г. и Т. противоречат на приобщените по реда на чл. 281 от НПК техни показания от досъдебната фаза. Съдилищата не са изложили вътрешното си убеждение за кои факти и обстоятелства от противоречивите им показанията изгражда фактическата обстановка по делото и съответно приема с доверие гласните изложения, а други отхвърля. 4. Противоречия в мотивите Според фактическата обстановка, приети в съдебните актове, подсъдимата Д. Б., в качеството на управител на [фирма], чрез пълномощник - свид. Д. К., водела счетоводството на фирмата, подала три справки-декларации по ЗДДС, в които отразила данъчен кредит (впоследствие отказан) по три фактури за покупка на гранит. Представителят на дружеството-продавач (свид. И.) заявил, че никога не е развивал търговска дейност, не е притежавал гранит и не го е продавал на фирмата на подсъдимата. Подписвал фактури по настояване на негови приятели, неустановени по делото (л. 44-45 от в.н.о.х.д.). Цената на доставката била заплатена от подсъдимата по банков път, но в деня на банковите операции паричните суми били незабавно изтеглени и не постъпили в счетоводството на дружеството-продавач. Банковите транзакции били окачествени в мотивите на присъдата като привидни (л. 245 н.о.х.д.). Впоследствие документално била обработена сделка за продажбата на този гранит на румънска фирма, но според фактите на стр. 6 и 7 от въззивното решение товарният автомобил с регистрационен номер, който превозил стоката зад граница, се оказал лек автомобил „А.“, чийто собственик (свид. А.) не е пътувал с возилото и не го е предоставял на трето лице. От своя страна, товарното полуремарке действително на инкриминираните дати 7 и 8 януари 2010 г. се намирало в Румъния, но с него не се превозвал гранит, а химическа тор, при това от Румъния за нашата страна, а не обратно, заедно с влекач. Свидетелят М. не познавал подсъдимата, нито осъществявал търговски връзки с нейното дружество. Подписът на международната товарителница (ЧМР) не бил положен от него. Румънската фирма, която не развивала дейност, се водела на името на свид. Г., която отрекла да е имала търговски взаимоотношения с подсъдимата. На тези уличаващи факти съдът противопоставил показанията на свид. Т. за действителния характер на сделката с гранита. Показанията му не били кредитирани от първоинстанционния съд като противоречиви на показанията на Г., А. и М. (л. 248 от н.о.х.д.), а версията му е окачествена с цел прикриване на деянието, защото живеел на съпружески начала с подсъдимата Б.. По-долу обаче в мотивите (л. 253) Бургаският окръжен съд коренно променил позицията си и вече възприел изцяло показанията на свид. Т., а разказаното от него за повторно продадения гранит били приети за правдиви. Въззивният съд се съгласил с окръжния съд, че показанията на свид. Т. „…не кореспондират с станалите доказателства по делото, включително от показанията на Г., А. и М., както и от множеството изискани справки и документи по делото“ (стр. 8 от въззивното решение) и потвърдил вече изразеното съдебно становище за недоверие към този свидетел – първоинстанционният съд „не е кредитирал в пълна степен показанията му“. На следващата страница от решението обратът в съдебната позиция е пълен, като показанията на свид. Т. вече се кредитират „тъй като същите се подкрепят изцяло от другите гласни доказателства“ (стр. 9 на решението). При така изложените факти и отсъствие на доказателствен анализ, за касационната инстанция остава неизвестно какво са приели съдилищата спрямо изложенията на свид. Т. – неговите показания едновременно се изключват и приемат като достоверен доказателствен източник. Това компрометира вътрешното убеждение на съда по доказателствените и правните изводи, а същевременно води и до противоречиви и неубедителни изводи за наказателната отговорност на оправданото лице. Създадено е впечатлението, че тези показания стоят в основата на оправдаването на подсъдимата, заедно с изводите на новоназначената съдебно-икономическа експертиза. Може да се гадае какви са били действителните правни съображения на съдилищата за постановяване на оправдателната присъда и нейното потвърждаване, защото такива по същество липсват. 5. Противоречия в правните изводи Съдилищата оправдали подсъдимата Б. по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 255 от НК, но съображения и обосновка за този извод липсват. Същевременно в изложената от тях фактическа обстановка са направени явни и категорични изводи за участието на подсъдимата в деянието за което е обвинена, а накрая съдилищата декларативно и безмотивно посочили, че подсъдимата е невиновна. В мотивите към първоинстанционната присъда (л. 245 от н.о.х.д.) е посочено за подсъдимата Д. Б. (неизвестно защо означена като обвиняема) следното: „Така изложените обстоятелства дават основание да се приеме, че за данъчния период 01.10.2009 г. - 31.10.2009 г. обв. Б., в качеството й на управител и представител …. е потвърдила неистина в справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за м.октомври 2009 г., поради невярното деклариране в нея на горепосочените обстоятелства и използвала неистински документ по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК - фактура № [ЕГН]/23.07.2009 г. с доставчик … при водене на счетоводството на дружеството и при представяне на информация пред органа по приходите - ТД на НАП - Бургас, ИРМ - С., с което избегнал плащането на дължим от дружеството ДДС в особено големи размери, в размер на 19 850 лв.“ На л. 247 (н.о.х.д.) Бургаският окръжен съд изложил: „При това положение и с оглед гореизложеното, следва да се приеме, че обв. Б., включвайки в дневника за продажби за м.януари 2010 г. и в месечната справка-декларация по ЗДДС на … фактура № ...../07.01.2010 г. със съконтрагент …– Румъния, за извършена вътрешнообщностна доставка, а именно продажба на 500 кв.м. гранит, на стойност 101 703,16 лева потвърдила неистина в процесната справка-декларация.“ „Така изложените обстоятелства дават основание да се приеме, че за данъчния период 01.04.2010 г. - 30.04.2010 г., обв.Б., в качеството й на управител и представител на … е потвърдила неистина в справка - декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС за м.април 2010 г., поради невярното деклариране в нея на горепосочените обстоятелства и използвал документ с невярно съдържание - фактури № [ЕГН]/12.04.2010г., №[ЕГН]/13.04.2010г., № ........./15.04.2010 г. и № [ЕГН]/16.04.2010 г…., с което избегнала плащането на дължим от дружеството ДДС, в размер на 37 000,00 лв.“ (мотиви, л. 251 от н.о.х.д.). Буквалният препис на части от мотивите е довело и до противоречиви изводи и във въззивното решение. На стр. 7 апелативната инстанция преповторила съждението на първоинстанционния съд, че „…няма действително осъществена сделка по фактура № [ЕГН]/23.07.2009 г., … за закупуване на 500 кв.м. гранит, следователно няма осъществена вътрешнообщностна доставка на 500 кв. м. гранит…“ за румънската фирма, докато на следващата страница 8 съдът е направил обратния извод, че „…трите сделки, предмет на обвинението, са реално осъществени“. Единствените правни изводи за участието на подсъд. Б. в инкриминираното ѝ деяние са на стр. 9 от въззивното решение, преписано буквално от мотивите (л. 258 от н.о.х.д.): “Отделен е въпросът дали доставката е била осъществена. Ако това не е било така, вината не е на подсъдимата, а на транспортния превозвач, респективно на румънската фирма“. ІІ. Ограничаване на процесуалните права на прокуратурата Представителят на окръжната прокуратура е поискал пред първоинстанционния съд събирането на нови доказателства. Съдът е отказал, но исканията са подновени с въззивния протест на стр. 7-9. Бургаският апелативен съд не се е произнесъл по така направените доказателствени искания. В определението по чл. 327 от НПК (л. 18 от в.н.о.х.д) въззивният състав неоснователно посочил, че „в протеста не се правят искания за допускане на допълнителни доказателства“, макар те изрично да са изведени в петитума на протеста (л. 13 от в.н.о.х.д.): назначаване на банкова експертиза, допълнителна съдебно-икономическа експертиза, повторен разпит на свид. Г., очна ставка между нея и свид. Й., изискване на документи от Общинска банка, финансов център „Т.“. По този начин въззивният съд съществено е ограничил правото на прокурора като процесуална страна да докаже повдигнатото обвинение. Нарушението е съществено, тъй като съдилищата са направили еднопосочния извод за реално осъществена сделка с гранит, с което отхвърлили обвинителния довод за фиктивност на сделката и участието на подсъдимата Б. в инкриминираното ѝ деяние. Допуснатото процесуално нарушение не е отстранено по делото, поради което се явява съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. Нарушението не се заличава с липсата на доказателствени искания, заявени от участвалия по-късно в съдебното заседание прокурор от апелативната прокуратура. Основателно се оказва оплакването на протестиращата прокуратура, че въззивният съдебен акт страда от липса на мотиви, както и от съществено ограничаване на процесуалните права на обвинителната власт да докаже обвинението – касационно основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 и 2, пр. 1 от НПК. Допуснатите съществени процесуални нарушения налагат отмяна на обжалваното въззивно решение, а поради липса на мотиви – и отмяна на първоинстанционната присъда. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд, от стадия на съдебното заседание. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 3, т. 2 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 67 от 05.06.2017 г. по в.н.о.х.д. № 46/ 2017 г. Бургаският апелативен съд. ОТМЕНЯ присъда № 127 от 22.06.2016 г. по н.о.х.д. № 1055/ 2015 г. на Бургаския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Бургаския окръжен съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.