1 Р Е Ш Е Н И Е № 86 София, 02 май 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ:ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 662/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба от адв.К., служебен защитник на подс.К. С., срещу въззивно решение № 188, постановено по внохд № 406/10г. по описа на Апелативен съд-Пловдив.В жалбата се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК. Искането, което се прави е за намаляване размера на наложеното наказание. Касационна жалба с допълнение е депозирана и от частните обвинители и граждански ищци В. С. и Г. С..Оплакванията са за явна несправедливост на наложеното наказание.Искането е за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане с указания за увеличаване размера на наложеното наказание. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че двете жалби са неоснователни, тъй като определеното на подсъдимия наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано. Повереникът на частните обвинители-адв.К., поддържа жалбата на доверителите си.Искането, което се отправя е за приложение на действащата към настоящият момент редакция на чл.58а от НК, като наложеното на подсъдимия наказание бъде увеличено от двадесет на тридесет години лишаване от свобода.Алтернативно моли за потвърждаване на решението и не уважаване жалбата на подсъдимия. Адвокат К., защитник на подсъдимия поддържа изцяло касационната си жалба и моли за нейното уважаване.Счита, че съдът е допуснал противоречие в акта си, като е приел, че прилага старата редакция на чл.58а от НК, а практически определя наказанието, прилагайки новата редакция на посочения текст.Пледира за намаляване размера на наложеното наказание. Подсъдимият С. изразява съжаление за извършеното от него престъпление. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 78 от 30.06.2010г., постановена по нохд №1970/10г., ОС-Пловдив е признал подсъдимия К. В. С. за виновен в това, че на 09.01.2010г в[населено място] умишлено е умъртвил А. Самарджийска, като деянието е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен начин, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр. 2 и 3 вр. чл.115 вр. чл.55, ал.1, т.1 вр. чл.2, ал.2 от НК го е осъдил на четиринадесет години и единадесет месеца лишаване от свобода. На основание чл.61 вр. чл.65 от ЗИНЗС, съдът е определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Зачетено е времето на предварително задържане на подсъдимия. На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият е бил осъден да заплати на гражданските ищци В. С. и Г. С. сумата от 1000лева за претърпени имуществени вреди, както и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 100 000лева за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. С присъдата, първата инстанция се е произнесла по веществените доказателства, държавните такси и разноските. С въззивно решение № 188 от 12.10.2010г., постановено по внохд № 406/10г., АС-Пловдив е изменил, атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като е увеличил размера на наложеното наказание на двадесет години лишаване от свобода.В останалата част присъдата е потвърдена. Касационните жалби както на подсъдимия, така и на частните обвинители са неоснователни. Оплакването на всички касатори е за явна несправедливост на наказанието, като същата се свързва с неправилно приложение на материалния закон и по-точно на разпоредбата на чл.58а от НК. Първоинстанционното производство е проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, при което подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл.372, ал.4 от НПК, като е постановил, че производството ще се проведе в рамките на диференцираната процедура, след като е установил, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства.Същият съд в рамките на особената процедура е индивидуализирал наказанието по чл.58а от НК, като е приел, че редакцията на този текст- ДВ бр.27/09г. се явява най-благоприятен закон по смисъла на чл.2, ал.2 от НК.Това, че изрично не е посочил горната норма в диспозитива на присъдата, а директно се е позовал на чл.55 от НК, не е нарушение на закона, тъй като мотивната част сочи ясно и несъмнено каква е волята на съда.О. повече, че нормата на чл.58а от НК в приетата редакция препраща към чл.55 от НК при определяне на наказанието. Първият съд е редуцирал предвиденото в чл.116 от НК наказание лишаване от свобода, като е определил размер от четиринадесет години и единадесет месеца. Въззивната инстанция също е приела, че по-благоприятен закон е горепосочената редакция на чл.58а от НК, но в рамките на правомощията си е увеличила наказанието като е редуцирала, второто алтернативно предвидено наказание за престъплението по чл.116 от НК, а именно доживотен затвор.В диспозивната част на решението, съдът е изписал нормата на чл.55, ал.2 от НК вместо т.2, но е повече от очевидно, че става въпрос за техническа грешка. Във връзка със спорния по делото момент, следва да се проследи нормативната база , свързана с възникването и развитието на института на “съкратеното съдебно следствие” –глава ХХVІІ от НПК. Този институт се създава с НПК, влязъл в сила на 29.04.2006г., като първоначално в нормата на чл.373, ал.2 от НПК е предвидено, че при постановяване на осъдителна присъда наказанието се определя при условията на чл.55 от НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства. Последваха три изменения на текстове, които пряко касаят индивидуализацията на санкцията в рамките на особената процедура, както следва: 1.ЗИДНК -ДВ. бр.27/09г., в сила от 13.04.2009г. -изменения в НПК-създава се чл.369а от НПК, който не допуска провеждането на съкратено съдебно следствие при умишлено причиняване на смърт, тежка телесна повреда или ако деецът е бил в пияно състояние, изменен е и чл.373, ал.2 от НПК, като е предвидено по отношение на наказанието препращане към чл.58а от НК; -изменения в НК- създаден е чл.58а от НК, съдържащ правила за определяне на наказанието в случаите по чл.372, ал.2 от НПК; -параграф 65 от ПЗРЗИДНК визира, че по неприключилите дела се прилага досегашния ред за определяне на наказанието. 2.ЗИДНК- ДВ. бр.26/10г. в сила от 09.04.2010г.-изменен чл.58а от НК, като се създават нови правила за определяне на наказанието в процедурата по чл.372, ал.4 от НПК. 3.Със ЗИДНПК-ДВ. бр.32/10г., влязъл в сила на 28.05.20101г., е отменен чл.369а от НПК. Последните две промени/в НК и НПК/ не съдържат преходни и заключителни разпоредби относно висящите дела. Анализът на горните законодателни промени дава основание да се направят следните правни изводи: За периода от 13.04.2009г. до 28.05.2010г. процедурата по глава 27 от НПК е била неприложима в случаите, предвидени в нормата на чл.369а от НПК. Съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, при осъдителна присъда, постановена по реда на чл.372, ал.4 от НПК наказанието се определя при условията на чл.58а от НК.До отмяната на чл.369а от НПК, съществуваха две редакции на чл.58а от НК, което сочи наличие на два материални закона.Принципното положение, залегнало в чл.2, ал.1 от НК, че се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършване на деянието, може да се дерогира, ако са налице предпоставките на чл.2, ал.2 от НК, а именно от момента на извършване на деянието до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се този, който е най-благоприятен за дееца.Това предпоставя наличието поне на два закона, които да са приложими-да могат да послужат за преценка поведението на подсъдимия в наказателноправен аспект.Безспорно е, че действието на определени закони може да бъде ограничено по различни причини и основания, което предопределя неприложимостта им към дейността, подлежаща на оценка. Деянието, извършено от подсъдимия , попада в обхвата на забраната по чл.369а от НПК, като до момента на нейната отмяна той не би могъл да се ползва от процедурата на съкратеното съдебно следствие.Делото обаче е разгледано от първата инстанция след отмяна на ограниченията по горепосочения текст, към който момент са налице различни редакции на чл.58а от НК т.е. имаме два материални закона.Съгласно принципа на чл.2, ал.2 от НК, правилно съдилищата са приели, че по-благоприятен е законът в редакцията ДВ. бр.27/09г. в сравнение с действащия към настоящият момент. Този закон е по-благоприятен, включително и по отношение на редукцията, предвидена за наказанието доживотен затвор.Съобразявайки се с правилата по чл.58а, вр. чл.55 от НК, въззивният съд е наложил наказание лишаване от свобода в максимално възможния му размер от двадесет години. Законова възможност за увеличаване на това наказание не съществува, а от друга страна няма място за по-голямо снизхождение, отчитайки относимити за индивидуализацията на наказанието обстоятелства в рамките на редукцията. Ето защо, не може да се счита, че наложеното от въззивния съд наказание е несправедливо, поради което не е допуснато нарушение по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. При гореизложеното, касационната инстанция намира, че двете жалби са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 188 от 12.10.2010г., постановено по внохд № 406/2010г. по описа на Апелативен съд-Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: