Р Е Ш Е Н И Е № 127 София, 19.04.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Мария Яначкова при участието на секретаря Ани Давидова като изслуша докладваното от съдия Яначкова гражданско дело № 592 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 303 - 309 ГПК. То е образувано по молба, подадена на 30.06.2010г., от М. И. В. и Р. К. Д. с искане за отмяна на решението на Софийския апелативен съд от 09.11.2009г. по гр. д. № 988/2009г. на САС, І - ви с – в, с което е оставено в сила решението от 17.12.2004г. по гр. д. № 98/2003г. на Софийския градски съд І отд. – 7 с – в. Молбата се обосновава със съображения, че с влязло в сила решение, постановено на 19.02.1999г. по адм. дело № 518/1998г. на Софийския градски съд, оставено в сила по адм. д. № 3755/1999г. от Върховния административен съд, и е възстановена сумата, получена при отчуждения имот с вносна бележка от 23.01.2004г., е отменено отчуждаването и е възстановена собствеността върху ½ ид. част от отчуждения имот, а другата ½ ид. част, като отчуждена по реда на ЗОЕГПНС, била възстановена по силата на закона. Противно на приетото по административното дело и в противоречие с чл.220 ГПК (отм.), както и в противоречие със задължителните указания на ВКС за повторното разглеждане на делото и с т.4 от ТР № 6/2006г. по тълк. гр. д. № 6 /2005г. на ОСГК на ВКС, апелативният съд по реда на косвения съдебен контрол е приел по иска за ревандикация, че собствеността върху ½ ид. част не е възстановена, без да има право да прави преценка на предпоставките за възстановяване на собствеността. В молбата е обобщено, че решението на САС, с което се приема, че собствеността върху имота, отчужден по реда на ЗПИНМ (отм.), не е възстановена по реда на чл.2 от ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др., противоречи на влязлото в сила решение по административното дело, поради което и на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК следва да бъде отменено. Производството е висящо и по молба от 07.02.2011г., подадена от същите лица, за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК, на горепосоченото решение на Софийския апелативен съд поради наличие на ново писмено доказателство от съществено значение за делото, с което страната не е могла да се снабди и да представи своевременно - вносна бележка, приложена към молбата, от 23.01.2004г., с която сумата, платена като обезщетение при отчуждаването на имота, е била възстановена. Насрещната страна [фирма] е оспорила молбата за отмяна, с формулирано от молителите основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, с доводи, че по гражданския спор между страните е постановено едно решение и не е налице хипотеза на поддържаното основание за отмяна поради липса на решения, постановени между същите страните, за същото искане и на същото основание.Тази страна е оспорила и допустимостта, евентуално основателността на втората молба за отмяна с довод, че същата е просрочена, както и че приложеното към нея доказателство не е ново. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че молбите за отмяна, с които е сезиран, са допустими, в т. ч. са депозирани в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 и 4 ГПК, и отговарят на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е подадена в законния тримесечен срок, тъй като с определение № 492/ 14.05.2010г. по гр. д. № 126/ 2010г. Върховният касационен съд не е допуснал касационно обжалване на решението от 09.11.2009г. по гр. д. № 988/ 2009г. на САС. Д. на насрещната страна за просрочие на молбата за отмяна по чл. 304, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен. Молителите поддържат, че правото е упражнено дни след като е открито новото писмено доказателство. За факта на откриването му през м.02.2011г. са събрани гласни доказателства чрез разпита на св. Х. ( съпруг на М. В.), поради което и при непроведено насрещно доказване, съдът приема, че молбата за отмяна от 07.02.2011г. е подадена в предвидения за това срок в процесуалния закон. Върховният касационен съд провери основателността на искането за отмяна при изтъкнатото в молбата за отмяна от 30.06.2010г. основание, чиято правна квалификация е правилна, без за молителя да съществува задължение да дава правна квалификация на твърдяното право, и намира следното : С решение от 19.02.2009г. по адм. д. № 518/1998г. Софийският градски съд, ІІІ Г състав е отменил отказ на искане за отмяна на отчуждаване на недвижим имот, направен със заповед № РД – 54 – 1583/04.08.1994г. на К. на СГО относно ½ ид. част от имот пл.* стар от кв.*– стар, м.”К. с. – К.” на [улица] С., очертан с букви АБВГДЕЖЗА в скицата от заключението на вещото лице, представляващи неразделна част от решението по жалба на К. И. В. с наследници – И. П. В. и М. И. В., Л. П. Д. и Р. К. Д. и отменил отчуждаването на 1/ 2 ид. част от имот пл.* стар от кв.* – стар, м.”К. с. – К.” на [улица] С., очертан с букви АБВГДЕЖЗА в скицата от заключението на вещото лице, представляващи неразделна част от решението, в полза на И. П. В., М. И. В., Л. П. Д. и Р. К. Д.. Решението е влязло в сила на 10.12.1999г., когато е оставено в сила от Върховния административен съд, ІV отд. по адм. д. № 3755/1999г. С решение от 09.11.2009г. по гр. д. № 988/2009г. САС, І - ви с – в е оставил в сила решението на СГС, І отд. – 7 с – в, постановено на 17.12.2004г., по гр. д. № 98/2003г. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на М. И. В., Л. П. Д. и Р. К. Д., предявени срещу [фирма], с правно основание чл.108 ЗС за осъждане на ответника да предаде на ищците владението на част от недвижим имот, съставляващ целия пл. № * от кв.* по плана на С. м. „К. С.„ , която част от целия имот е индивидуализирана съгласно приложена към исковата молба скица, колорирана в червено ; отхвърлени са и исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на първата ищца сумата от 10 050 лева, а на всяка от останалите две - по 5 025 лева - обезщетение за ползуване от ответника без основание на имота, предмет на ревандикационния иск, за периода 01.11.1993 г. - 30.06.2002г., както и исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава в издължаване на предходното обезщетение в размер съответно: за първата ищца 3 599 лева и за всяка от останалите две - по 1 799, 50 лева ; СГС е отхвърлил и предявения от [фирма] против М. И. В., Л. П. Д. и Р. К. Д. положителен инцидентен установителен иск, за признаване по отношение на последните, че [фирма] е собственик на частта от имот пл. № * от кв.* по плана на С., м. К. „ К. С.”, предмет на предявените в производството ревандикационни искове. За да постанови решението си, с което е оставил в сила първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че решението за отмяна на отчуждаването по реда на ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. влиза в сила едва след като се върне полученото парично обезщетение от страна на лицата, които черпят права от отмяната - от ищците по делото, като наследници на лицето, от което е извършено отчуждаването, съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др., като по делото са налице данни, че при отчуждаването на имота по реда на ЗПИНМ (отм.), на собственика на имота, наследодател на ищците, е било изплатено парично обезщетение. Прието е и че в производството по предявения ревандикационен иск, правото на собственост следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване и макар да липсват категорични данни за изплащането на обезщетение, в тежест на ищците, е доказването на факта, че не им е изплащано обезщетение при отчуждаването на имота, респ. че е върнато полученото такова. С липсата на проведено доказване, че при отчуждаването не е получено парично обезщетение, както и че е върнато полученото, съдът е обосновал извода си, че решението, с което се отменя отчуждаването, не е влязло в сила, с оглед разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. САС е формирал извод, че фактическият състав по възстановяването на собствеността по този закон не настъпва по силата на закона, поради което и по отношение на ½ ид. част от имота той не е завършен и правото на собственост на ищците върху тази част не е установена по делото. Въззивният съд е приел още, че предмет на ревандикационния иск е тази реална част от имота, отчуждена по реда на ЗПИНМ (отм.), която се държи от ответника на основание извършеното отчуждаване на това основание. Поради липса на установяване правото на собственост върху тази част от имота, предмет на спора, с влязло в сила решение за отмяна на отчуждаването, съдът е счел предявената ревандикационна претенция за неоснователна.Предвид неоснователността на ревандикационния иск, за неоснователни са приети и исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на тази част от имота, отчужден по ЗПИНМ (отм.). Насрещният иск (квалифициран като такъв съгласно указания на Върховния касационен съд) също е счетен за неоснователен поради висящото производство по възстановяване на правото на собственост в полза на ищците по отношение на частта от имота, включена в капитала на ответното дружество, като е прието, че включването в капитала на дружеството като част от дълготрайните материални активи не е противопоставимо на действителните собственици, ако се установи, че ищците са такива. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато между същите страни за същото искане и на същото основание има влязло в сила решение, което му противоречи, като в този случай на отмяна подлежи неправилното решение ( чл. 307, ал. 4 ГПК). За да има противоречие между решенията ( не между мотивите към тях или между мотиви към решение и решение), следва да е налице пълен идентитет - обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени те, в т. ч. и предметът на едното дело да се включва в предмета на другото. Касае се за противоречиви решения по гражданскоправен спор за защита на субективно право, с еднакви страни и предмет. В административното производство по дефиниция страните винаги са различни от гражданското производство, защото едната страна е административният орган, автор на административния акт, чиято действителност (законосъобразност) се атакува. Следователно с оглед и предмета на делата, не би могло да има идентичност между гражданскоправен спор и административен спор по отношение на страните, искането и основанието. Гражданският съд не може да преценява правилността на решението по оспорването на административния акт и да го отменя. По изложените съображения, в случая не е налице хипотеза на противоречие, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, между решения по гражданскоправен спор, които да са постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание. Д. на ответника по молбата за отмяна, че е постановено само едно решение по гражданскоправния спор, е основателен. Ето защо молбата за отмяна на влязлото в сила решение от 09.11.2009г. по гр. д. № 988/ 2009г. на САС, подадена на 30.06.2010г., е неоснователна, поради което се оставя без уважение. По молбата за отмяна от 07.02.2011г., след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, Върховният касационен съд намира следното: Искането за отмяна попада под формулираното от молителите основание и то се установява. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на отмяна подлежат влезлите в сила решения на съдилищата, когато след влизането им в сила се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след постановяването на решението, която не се дължи на процесуално нарушение (поради което доводи в тази насока са неотносими) или небрежност на страната, и която води обективно до неустановяване на действителното фактическо положение. За да се допусне отмяната, е необходимо доказателствата относно факти, съществували към момента на разглеждане на делото, да не са били известни на страната по обективни причини, съотв. въпреки положените усилия страната да не е могла да се снабди с тях своевременно преди приключване на съдебното дирене по делото. В случая с молбата за отмяна като писмено доказателство е представено авизо по платежно нареждане ( вносна бележка ) от 23.01.2004г. с вносител Р. К. Д. за сумата 2, 58 лв., като плащането е наредено по сметка на Р. АД. В документа е пояснено, че сумата е „ за възстановяване на имот съгласно решение А № 518/1998г. СГС ”. Документът е представен в нотариално заверен препис с нотариално удостоверяване от 04.02.2011г. на верността му. Поддържа се, че той е от съществено значение за решаване на спора. Върху приложен от молителите (ищци) препис от решението от 19.02.2009г. по адм. д. № 518/1998г. на Софийския градски съд, ІІІ Г състав, приет като доказателство в първоинстанционното производство, е отбелязано от длъжностно лице от С. о., че решението е влязло в сила и че „сумата е възстановена с вносна бележка от 23.01.2004г.”. Заявеното основание за отмяна, предвидено в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, предпоставя нови факти, които имат значение на юридически или доказателствени факти за спорното правоотношение, съотв. доказателства за осъществяването на такива факти, които следва да са от съществено значение за делото, така че да доведат до промяна в съдържанието на решението по същество, ако се вземат предвид. В случая решаващите мотиви на съда за отхвърляне на иска за собственост и на другите искове, в предмета на делото, почиват на липса на доказателства за завършен фактически състав по отмяна на отчуждаването, поради това че не е проведено доказване за възстановяване на полученото парично обезщетение – условие за влизане в сила на решението за отмяна на отчуждаването ( чл. 6, ал. 1 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др.). При това положение, приложеното към молбата за отмяна доказателство - вносна бележка, съдържаща данни за връщане на парично обезщетение, отразено от СО в преписа от решението на съда по административното дело, е от значение за изхода на спора и може да доведе до промяна в съдържанието на решението, ако бъде взето предвид. Доводите на насрещната страна, отричащи значението на документа за изхода на спора, са неоснователни. Платежният документ следва да се приеме и за новооткрито доказателство, с оглед събраните гласни доказателства чрез разпита на св.Х., от които се установява, че е намерен, поради неизвестното му до момента местонахождение, през м.02.2011г. В обобщение, ако беше представена и приета като доказателство, обсъдената вносна бележка би се отразила върху крайния извод на съда, поради което и молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е основателна и въззивното решение, от което произтичат правните последици на влязлото в сила решение, подлежи на отмяна в частта по исковете, предявени от ищците ( с каквото искане следва да се счита сезиран съдът предвид наличие на правен интерес само за възстановяване висящността на спора, повдигнат от ищците), като производството пред въззивния съд трябва да започне от етапа на приемане на представеното с молбата за отмяна писмено доказателство. В производството по разглеждане на молбата за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК спорът не се разглежда по същество, поради което съдът, на който делото се връща за ново разглеждане и пред който се възстановява висящността на спора, ще прецени и правното значение на доводите на ответника, че обсъденият документ е създаден на 23.01.2004г. по време на висящия процес и че наредител по него е само молителят Р. Д.. При този изход на делото – отмяна на решението на въззивния съд и възстановяване висящността на спора, без същият да се решава по същество, разноски в настоящото производство не се дължат на никоя от страните. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, по молба от 07.02.2011г. на М. И. В. и Р. К. Д., решение от 09.11.2009г. по гр. д. № 988/2009г. на САС, І - ви с – в, с което е оставено в сила решението на СГС, І отд. – 7 с – в, постановено на 17.12.2004г., по гр. д. № 98/2003г., в частта по исковете, предявени от ищците, с правно основание чл. 108 ЗС, чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 30.06.2010г. на М. И. В. и Р. К. Д. с искане за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на решението от 09.11.2009г. по гр. д. № 988/2009г. на САС, І - ви с – в, с което е оставено в сила решението на СГС, І отд. – 7 с – в, постановено на 17.12.2004г., по гр. д. № 98/2003г. като противоречащо на решение от 19.02.2009г. по адм. д. № 518/1998г. на Софийския градски съд , ІІІ Г състав. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. И. В. и Р. К. Д. за присъждане на разноски в производството за отмяна на влязло в сила решение в общ размер на 2 272, 98 лв. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма] за присъждане на разноски в производството за отмяна на влязло в сила решение – юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: