Р Е Ш Е Н И Е
№ 79
гр. София, 25.06.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №414 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.307 ал.2 от ГПК.
Молителят ЗК „Лев Инс“ АД претендира отмяна на влязлата в сила част от решение от 03.12.2018г. по гр. д. №16730/2015г. на Софийски градски съд, І ГО, 19 състав, с което е осъден на основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ да заплати на С. А. Д. обезщетение за неимуществени вреди, както и на М. С. Д., А. Н. Д. и И. Н. Д., чрез тяхната майка и законен представител С. А. Д., обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от ПТП, осъществено на 08.09.2015г., при което е починал Н. Д. Д., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 09.09.2015г. до окончателното изплащане на задължението. Молителят поддържа, че процесното ПТП било осъществено при участието на два автомобила – лек автомобил „Мазда“, управляван от водача Р. А. Я. и товарен автомобил „Щ.“, управляван от водача А. А. Х.. Отговорността на ЗК „Лев Инс“ АД била ангажирана в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лекия автомобил „Мазда“ Р. А. Я.. Молителят твърди, че е обжалвал решението в частта, с която искът на С. А. Д. за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата над 80 000 лева до 120 000 лева, искът на М. С. Д. е уважен за сумата над 100 000 лева до 150 000 лева, искът на А. Н. Д. е уважен за сумата над 100 000 лева до 150 000 лева, искът на И. Н. Д. е уважен за сумата над 100 000 лева до 150 000 лева. В необжалваната част решението на СГС е влязло в сила.
Молителят се позовава на основанието по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК за отмяна на първоинстанционното решение в частта, в която е влязло в сила. По подадената от молителя жалба и по жалба на ищците срещу решението на СГС в частта, с която исковете им са отхвърлени до пълния предявен размер, било образувано въззивно производство по гр.д.№2993/2019г. на Софийски апелативен съд. В хода на въззивното производство на 18.10.2019г. била подадена молба от адвокат С., бивш пълномощник на ищците, с която били представени сключени от тях споразумения със ЗД „Бул Инс“ АД, застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на другия виновен за произшествието водач А. Х.. Към молбата били представени и доказателства за плащане на суми по споразуменията в полза на четиримата ищци. Молителят поддържа, че сключването на споразуменията и получаването на обезщетения от ищците от застрахователя на другия виновен за ПТП водач са обстоятелства от съществено значение за делото, които на са му били известни преди влизане в сила на необжалваната част от решение от 03.12.2018г. по гр. д. №16730/2015г. на Софийски градски съд.
Ответниците С. А. Д., М. С. Д., А. Н. Д. и И. Н. Д., последните трима чрез своята майка и законен представител С. А. Д., изразяват становище, че молбата за отмяна е неоснователна, неясна, неаргументирана, а също и основана на документи, които не са представени като доказателства от страните по делото. Също възразяват, че не е налице ново обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1 т.1 от ГПК, тъй като молителят е знаел за наличието на предпоставки за ангажиране на отговорността на ЗД “Бул Инс“ АД и за заведена от С. А. Д., М. С. Д., А. Н. Д. и И. Н. Д. претенция срещу този застраховател. Считат, че молителят е следвало да положи усилия, за да установи дали има претенции към този застраховател и съответно дали са извършени някакви плащания, за което е могъл да поиска съдебно удостоверение в производството по гр. д. №16730/2015г. на Софийски градски съд. Поддържат, че молбата за отмяна не е обоснована с наличие на нови писмени доказателства, а на клаузи от договори за споразумение, които не са доказателства по делото, сключени са с друг застраховател и не касаят отношенията с молителя. Оспорват споразуменията от 14.10.2015г. като недействителни, тъй като същите са подписани от адвокат С. като техен пълномощник, без той да има представителна власт за сключване на спогодби, а също и че са антидатирани. Претендират направените разноски за производството.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение намира следното:
Молбата за отмяна е допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт – влязло в сила решение, коего подлежи на отмяна по реда на чл.307 от ГПК. С оглед на заявеното основание за отмяна молбата е депозирана в срока по чл.305, ал.1, т.1 от ГПК - на 25.11.2019г., в тримесечен срок от деня на представяне на доказателства по гр.д.№2993/2019г. на Софийски апелативен съд за новите обстоятелства.
С решение от 03.12.2018г. по гр. д. №16730/2015г. на Софийски градски съд, ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено на основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ да заплати на С. А. Д. сумата от 120 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, осъществено на 08.09.2015г., при което е починал Н. Д. Д., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.09.2015г. до окончателното изплащане на задължението, като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 180 000 лв. като неоснователен, частична претенция, при пълен заявен размер от 220 000 лв.; на М. С. Д., чрез нейната майка и законен представител на С. А. Д., сумата от 150 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.09.2015г. до окончателното изплащане на задължението, като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 190 000 лв. като неоснователен, частична претенция, при пълен заявен размер от 200 000 лв., както и сумата от 4 987, 50 лв. - обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, представляващи пропуснати ползи от лишаване от издръжка за периода от 09.09.2015г. до навършване на пълнолетието й, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.09.2015г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 15 750 лв. като неоснователен; на А. Н. Д. чрез нейната майка и законен представител С. А. Д. сумата от 150 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.09.2015г. до окончателното изплащане на задължението, като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 190 000 лв. като неоснователен, частична претенция, при пълен заявен размер от 200 000 лв., както и сумата от 6 697,50 лв. - обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, представляващи пропуснати ползи от лишаване от издръжка за периода от 09.09.2015г. до навършване на пълнолетието й, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.09.2015г. до окончателното й изплащане като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 21 150 лв. като неоснователен; на И. Н. Д. чрез неговата майка и законен представител С. А. Д., сумата от 150 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.09.2015г. до окончателното изплащане на задължението, като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 190 000 лв. като неоснователен, частична претенция, при пълен заявен размер от 200 000 лв., както и сумата от 9 262,50 лв. - обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, представляващи пропуснати ползи от лишаване от издръжка за периода от 09.09.2015г. до навършване на пълнолетието му, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.09.2015г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 29 250 лв. като неоснователен. Ответникът е обжалвал решението в частта, с която искът на С. А. Д. за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата над 80 000 лева до 120 000 лева, искът на М. С. Д. за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата над 100 000 лева до 150 000 лева, искът на А. Н. Д. за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата над 100 000 лева до 150 000 лева, искът на И. Н. Д. за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата над 100 000 лева до 150 000 лева. Ищците са обжалвали решението в частта, с която исковете им са отхвърлени до пълните предявени размери. В необжалваната част решението на СГС е влязло в сила.
В хода на производството по гр.д.№2993/2019г. на Софийски апелативен съд, образувано по въззивните жалби на страните, са представени с молба от трето лице - адвокат П. С. и приети по искане на жалбоподателя ЗК „Лев Инс“ АД, четири споразумения от 14.10.2015г., сключени между С. А. Д., М. С. Д., А. Н. Д. и И. Н. Д. и ЗД „Бул Инс“ АД, с които се уреждат отношенията по претенциите на ищците за изплащане на застрахователни обезщетения за претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди, вследствие смъртта на Н. Д. Д. при ПТП на 08.09.2015г. Представени са и четири броя платежни нареждания за вътрешно банков кредитен превод от 20.07.2017г., с които адвокат П. С. е превел в полза на ответниците по молбата следните суми: на С. А. Д. сумата от 48 500 лева, на А. Н. Д. сумата от 52 500 лева, на И. Н. Д. сумата от 52 500 лева и на М. С. Д. сумата от 52 500 лева. Във всички платежни нареждания е посочено основание „обезщетение за неимуществени вреди по споразумение от 14.10.2015г. със ЗД „Бул Инс“ АД“.
По въведеното основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК.
Влезлите в сила решения подлежат на отмяна на посоченото в процесуалната разпоредба основание, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Относими към изложените в молбата за отмяна твърдения са разясненията, дадени в т.3 на ППВС №2/29.09.1977г. по гр.д.№2/77г. и ТР №138/01.12.1967г. по гр.д. №106/1967г. на ОСГК на ВС. Отмяна по реда на чл.231 б.”а” от ГПК /отм./ - сега по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК, следва да се допусне в хипотеза на обстоятелства, които са съществували по време на гледане на делото, но не са били известни на страната и при полагане на дължимата грижа и които могат да бъдат установени с писмен документ, издаден преди или след постановяване на решението, но удостоверяващ факти, настъпили преди неговото издаване и преди постановяване на решението. Отмяна следва да се допусне и когато обстоятелството е било известно на страната, но тя не би могла да го установи, като след влизане в сила на решението в друго производство това обстоятелство е било установено по надлежния ред.
В случая твърдените нови обстоятелства - сключване на четири споразумения от 14.10.2015г. между ищците по делото и ЗАД „Бул Инс“ АД, с които се уреждат отношенията по претенциите на ищците за изплащане на застрахователни обезщетения за претърпените от тях вреди, вследствие смъртта на Н. Д. Д. при ПТП на 08.09.2015г., и извършените на 20.07.2017г. преводи от адвокат С. в полза на ищците на изплатените от ЗАД „Бул Инс“ АД суми по споразуменията, са обстоятелства, които са се осъществили преди частичното влизане в сила на решение от 03.12.2018г. по гр.д. №16730/2015г. на Софийски градски съд.
Обстоятелството, че ищците са получили обезщетения за претърпените неимуществени и имуществени вреди вследствие смъртта на Н. Д. Д. при ПТП от 08.09.2015г. от застрахователя на един от делинквентите – А. А. Х., е от значение за изхода на производството по исковете по чл.226 от КЗ /отм./, предявени срещу застрахователя на втория делинквент – водача Р. А. Я.. Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в решение №121 от 18.09.2014г. по т.д.№2859/2013г. на ВКС, ТК, решение №192 от 02.11.2017г. по т.д.№416/2017г. на ВКС, ТК и други, при съпричиняване на вредоносния резултат от неколцина, застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите отговаря до размера на застрахователната сума, но за обезщетяване пълния размер на вредата, а не пропорционално на приноса на застрахования от него делинквент. Няма пречка увреденият да търси обезщетение за претърпяното ПТП от застрахователите и на двамата делинквенти, като предяви претенциите си частично от сумата срещу различните застрахователи, респективно да получи доброволно плащане на част от обезщетението от единия застраховател и да предяви претенция по съдебен ред за оставащата част от дължимото обезщетение срещу другия. Съгласно разясненията дадени в т.1 от ТР №2/6.06.2012г. по т.д.№1/2010г. на ОСТК на ВКС - прякото право по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ се погасява след окончателното удовлетворяване на увреденото лице. Съгласно чл.127, ал.1 от ЗЗД отговорността на делинквентите се счита за прекратена при пълно обезщетяване на кредитора. В решение №107/01.09.2017г. по т.д. №441/2016г. на ВКС, І т.о., е прието, че искът по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ срещу застраховател на един от двама водачи, причинили вреди при независимо съпричиняване е допустим, след като правоимащите лица не са напълно обезщетени за причинените им от деликта неимуществени вреди със сключеното извънсъдебно споразумение със застрахователя на другия делинквент. Предвид изложеното обстоятелството, че ищците в производството са получили обезщетения за причинените им от деликта неимуществени вреди въз основа на сключените извънсъдебни споразумения със застрахователя на делинквента А. А. Х., е от значение за предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя на другия делинквент – застрахования при ЗК „Лев Инс“ АД водач Р. А. Я.. Съобразявайки това обстоятелство съдът, сезиран с преките искове на увредените лица, следва да прецени дали те са напълно обезщетени за причинените им от деликта неимуществени и имуществени вреди от застрахователя ЗД „Бул Инс“ АД, а ако не, да определи какъв е размерът на дължимото обезщетение за всеки от правоимащите и да приспадне от него получените от тях суми от ЗД „Бул Инс“ АД.
Възражението на ответниците по молбата, че представените по делото четири броя споразумения от 14.10.2015г. са недействителни, тъй като са сключени от лице без представителна власт по отношение на тях, не следва да се обсъжда в настоящото производство. В производството по чл.307 от ГПК не подлежат на изследване нито валидността на сключените споразумения, нито техните правни последици за правоотношенията между страните по настоящия спор, а само фактът на тяхното сключване преди влизане в сила на решението на Софийски градски съд, чиято отмяна се иска. От значение за основателността на молбата за отмяна е обстоятелството, че споразуменията са били сключени преди частичното влизане в сила на първоинстанционното решение, тъй като са посочени в представените по делото платежни нареждания от 20.07.2017г. като основание за извършване на банковите преводи от адвокат С. в полза на ищците. В случай, че молбата за отмяна бъде уважена, при новото разглеждане на спора първоинстанционният съд е компетентен да прецени действителността и датата на сключване на споразуменията, както и тяхното значение за основателността на предявените срещу ЗК „Лев Инс“ АД искове. При новото разглеждане на спора следва да бъдат преценени правните последици на изявлението на С. А. Д. за оттегляне на пълномощното на адвокат С., с дата 19.10.2015г. и дата на връчване 21.10.2015г.
Молителят е доказал съществуването на нови обстоятелства съгласно чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, като доказателствата за тези обстоятелства, са му предоставени от трето лице – адвокат С., след частичното влизане в сила на първоинстанционното решение. Неоснователно е оплакването на ответниците по молбата, че при полагане на дължимата грижа молителят е могъл да узнае сочените в молбата обстоятелства, тъй като е знаел за наличието на предпоставки за отговорността на другия водач А. Х., чиято отговорност се покрива от застрахователя ЗД „Бул Инс“ АД и че срещу този застраховател е заведено съдебно производство. От събраните по делото доказателства се установява, че с искова молба вх.№127461 от 21.10.2015г. С. А. Д., лично и в качеството на законен представител на малолетните деца М. С. Д., А. Н. Д. и И. Н. Д., е предявила срещу ЗК „Лев инс“ АД, ЗД „Бул инс“ АД и „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД частични искове в размер от по 250 000 лева за всеки ищец за обезщетение за неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 08.09.2015г., при което е починал Н. Д. Д., при пълен заявен размер на претенциите от 500 000 лева. С молба от 08.04.2016г. по гр.д.№16730/2015г. на СГС, ГО, ЗК „Лев Инс“ АД е посочил, че образуваното производство по гр.д.№13376/2015г. на СГС, ГО, по исковете, предявени от ищците срещу застрахователите на двамата водачи, е било прекратено, а от представената служебна справка от деловодството на СГС се установява, че производството по гр.д.№13376/2015г. на СГС, ГО е било прекратено с определение от 15.03.2016г. поради оттегляне на исковете. Оттегляне на исковете може да бъде извършено по преценка на ищците и без съгласието на ответниците до приключване на първото заседание по делото, като ищците не са задължени да посочват причините за извършеното оттегляне. Молителят е трето лице за правоотношенията между и ЗД „Бул Инс“ АД и не е имал възможност да узнае за сключените между тях споразумения от 14.10.2015г., нито за извършените от ЗД „Бул Инс“ АД плащания. Същевременно ответниците по молбата не твърдят, нито ангажират доказателства,че те или ЗД „Бул Инс“ АД са уведомили ЗК „Лев Инс“ АД за изплащането на обезщетенията по образуваните щети във връзка с настъпилото на 08.09.2015г. ПТП, при което е загинал Н. Д. Д..
По изложените съображения съставът на І търговско отделение на ВКС приема, че сключването на четири споразумения от 14.10.2015г. между ищците по делото и ЗД „Бул Инс“ АД, с които се уреждат отношенията по претенциите на ищците за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от тях вреди, вследствие смъртта на Н. Д. Д. при ПТП на 08.09.2015г., и извършените на 20.07.2017г. плащания от адвокат С. в полза на ищците на преведените от ЗД „Бул Инс“ АД суми по споразуменията, представляват ново обстоятелство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК и са основание за отмяна на влязлата в сила част на решение от 03.12.2018г. по гр.д.№16730/2015г. на Софийски градски съд.
С оглед изложеното молбата по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК се явява основателна и следва да се уважи, като се отмени влязлата в сила част от решение от 03.12.2018г. по гр. д. №16730/2015г. на Софийски градски съд,и делото да се върне за ново разглеждане в тази част. В обжалваната от страните част решението от 03.12.2018г. по гр.д.№16730/2015г. на Софийски градски съд, не е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство по отмяна. Поради това при новото разглеждане съставът на Софийски градски съд следва да се произнесе по предявените претенции за неимуществени вреди на С. А. Д. до размер на сумата от 80 000 лв., на М. С. Д., чрез нейната майка и законен представител С. А. Д., до размер на сумата от 100 000 лв.; на А. Н. Д. чрез нейната майка и законен представител С. А. Д., до размер на сумата от 100 000 лв.; на И. Н. Д. чрез неговата майка и законен представител С. А. Д., до размер на сумата от 100 000 лв, както и в частта по предявените претенции за обезщетение за имуществени вреди, както следва: на М. С. Д., чрез нейната майка и законен представител С. А. Д., до размер на сумата от 4 987, 50 лв.; на А. Н. Д. чрез нейната майка и законен представител С. А. Д., до размер на сумата от 6 697,50 лв.; на И. Н. Д. чрез неговата майка и законен представител С. А. Д., до размер на сумата от 9 262,50 лв.
При разглеждане на делото с оглед на изхода от спора съдът следва да се произнесе и по разноските за настоящото производство – т.4 на ТР №6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл.303 ал.1 т.1 от ГПК по молба на ЗК „Лев Инс“ АД влязлата в сила част на решение от 03.12.2018г. по гр. д. №16730/2015г. на Софийски градски съд, І ГО, 19 състав, с която ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено на основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ да заплати на С. А. Д. сумата от 80 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, осъществено на 08.09.2015г., при което е починал Н. Д. Д., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.09.2015г. до окончателното изплащане на задължението; на М. С. Д., чрез нейната майка и законен представител С. А. Д., сумата от 100 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.09.2015г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 4 987,50 лв. - обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, представляващи пропуснати ползи от лишаване от издръжка за периода от 09.09.2015г. до навършване на пълнолетието й, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.09.2015г. до окончателното й изплащане; на А. Н. Д. чрез нейната майка и законен представител С. А. Д. сумата от 100 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.09.2015г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 6 697,50 лв. - обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, представляващи пропуснати ползи от лишаване от издръжка за периода от 09.09.2015г. до навършване на пълнолетието й, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.09.2015г. до окончателното й изплащане; на И. Н. Д. чрез неговата майка и законен представител С. А. Д., сумата от 100 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.09.2015г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 9 262,50 лв. - обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, представляващи пропуснати ползи от лишаване от издръжка за периода от 09.09.2015г. до навършване на пълнолетието му, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.09.2015г. до окончателното й изплащане.
ВРЪЩА делото на друг състав на Софийски градски съд за ново разглеждане в отменената част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
|