Р Е Ш Е Н И Е № 232 София,05.01.2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2416/2015 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. В. П. от [населено място] срещу решение № 130 от 16.04.2015 г. по в. т. д. № 108/2015 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 787 от 27.10.2014 г. по гр. д. № 3940/2013 г. на Пазарджишки районен съд. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу касатора положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземане в размер на сумата 5 979.03 евро – главница и 134.32 евро – лихва за периода от 09.05.2013 г. до 08.07.2013 г., с присъждане на законна лихва върху първата сума от датата на подаване на заявлението – 26.07.2013 г. до окончателното й изплащане, за които суми, на основание чл. 410 ГПК, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1888 от 29.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2957/2013 г. на Пазарджишки районен съд. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като основното оплакване е за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на направеното във въззивната жалба възражение за нищожност на клаузите на чл. 16 и чл. 9 от сключения между страните договор за кредит № 0055618 от 10.03.2016г. поради неравноправния им характер. Касаторът аргументира подробно становището си за нищожност на посочените клаузи и с оглед на това счита, че сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, са недължими. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 718 от 25.08.2016 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Като обуславящ изхода на спора е приет процесуалноправният въпрос: Следва ли въззивният съд да разгледа възражения за нищожност на договор за кредит, сключен при общи условия между небанкова институция и физическо лице, с посочено основание за неравноправен характер на клаузите поради противоречие със Закона за защита на потребителите и Закона за задълженията и договорите, когато това възражение е направено за първи път с въззивната жалба. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – поддържа становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 03.07.2015 г. Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу С. В. П. от [населено място] положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземане за сумата 5 979.03 евро – главница и 134.32 евро – лихва за периода от 09.05.2013 г. до 08.07.2013 г., въззивният съд е споделил извода за дължимост на процесните суми. Поради обстоятелството, че във въззивната жалба не са релевирани конкретни оплаквания по съществото на правния спор, решаващият състав, в съответствие с разпоредбата на чл. 272 ГПК, е препратил изцяло към мотивите на обжалвания акт. По отношение на заявеното във въззивната жалба възражение за нищожност на две от клаузите на сключения между страните договор за кредит от 10.03.2011 г., а именно – на клаузите на чл. 9 и чл. 16, обоснована с неравноправния им характер, въззивният съд е приел, че същото не следва да бъде обсъждано, тъй като е направено несвоевременно – извън срока за отговор на исковата молба и поради това е преклудирано. Доколкото посоченото възражение не е сред възраженията, които съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС могат по изключение да бъдат заявени за първи път пред въззивната инстанция, решаващият състав е счел, че по отношение на същото не са налице и предпоставките на чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК за разглеждането му. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно. По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване: Отговор на този въпрос е даден с постановеното междувременно решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, І т. о. В същото е прието, че: Първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор; Когато констатира наличие на такива обстоятелства, съдът, разглеждащ делото по същество, е длъжен, с оглед принципа за състезателност, да уведоми страните, че ще се произнесе по неравноправния характер на клаузата/те, като им даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства; Съдът не се произнася по неравноправния характер на клаузата, ако потребителят, след като е бил уведомен, се противопостави на това; Уведомяването на страните и даването на възможност за становище и доказателства се извършва от първата инстанция с доклада по делото, а при пропуск – по всяко време на висящността на производството пред първата или втората инстанция, като включително при необходимост се отменя определението за даване ход на устните състезания; Възражението на потребителя за неравноправния характер на договорна клауза не се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 или чл. 367 ГПК и може да бъде наведено за първи път и във въззивното производство, като ограниченията на чл. 266 ГПК не се прилагат; Във връзка с възражението следва да се предостави възможност за становище на насрещната страна и за ангажиране на доказателства от всяка от страните. Настоящият състав споделя изцяло посочената практика, даваща отговор на релевантния за делото въпрос и поради наличието й счита, че не следва да се произнася по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С оглед на същата, обжалваното въззивно решение е неправилно. Правоотношенията между страните са възникнали от договор, по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответника (сега касатор) кредит. Поради това, че кредитът не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност и предвид обстоятелството, че същият е предоставен от търговец по смисъла на параграф 13, т. 2 от ДР на З., получилото го физическо лице има качеството на потребител по смисъла на параграф 13, т. 1 от ДР на З. и следователно разполага със защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на Закона за защита на потребителите. Съобразно цитираната задължителна съдебна практика, ответникът по иска е могъл да релевира възраженията си за нищожност на считаните от него за неравноправни клаузи от процесния договор за кредит не само в срока за отговор на исковата молба, но и във въззивното производство, без да се прилагат ограниченията по чл. 266 ГПК. Поради това, Пазарджишки окръжен съд неправилно е преценил, че възражението за неравноправни клаузи, заявено за първи път във въззивната жалба, е преклудирано и е отказал да го обсъди. Оттук и изводът, че обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. При повторното разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за настоящата инстанция. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 и ал. 3 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 130 от 16.04.2015 г. по в. т. д. № 108/2015 г. на Пазарджишки окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: