Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 2 Р Е Ш Е Н И Е № 200 С., 18.07. 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети юни, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 431 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на К. У. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. В. от АК-С., за отмяна на влязлото в сила решение № 466 от 24.11.2011 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1834/2010 г., с което в производство по реда на чл. 290 ГПК и на основание чл. 293 ГПК е отменено въззивно решение от 28.06.2010 г. по в.гр.д. № 264/2010 г. на Софийски апелативен съд, ГО, ІV с-в, и К. У. С. от [населено място] е осъден да заплати на Х. К., гражданка на И., на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД сумата от 13 000 евро – частичен иск от пълния размер от 25 000 евро, ведно със законните последици – лихви и разноски. В молбата са развити оплаквания, че при разглеждане на делото не са взети предвид нови писмени доказателства от съществено значение за делото – основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В тази връзка представя искова молба по гр.д. № 3440-08-11, депозирана на 18.08.2011 г. в Районен съд [населено място], И., с надлежен превод. В съдебно заседание адв. В. поддържа молбата за отмяна и моли тя да бъде уважена на заявеното основание. Ответницата по молбата за отмяна Х. К., гражданка на И., чрез пълномощниците си адв. А. Д. от АК-С. и адв. К. Д. от АК-С. в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК оспорва молбата за отмяна като просрочена и неоснователна. В съдебно заседание пълномощниците оспорват молбата за отмяна като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа молбата за отмяна и провери съдебния акт с оглед посочените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 303 и сл. ГПК. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305 ал. 1, т. 1 ГПК от легитимирано лице и спрямо подлежащ на отмяна, влязъл в сила съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска, е уважен предявеният като частичен иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за сумата от 13 000 евро, като част от общо дължимата в размер на 25 000 евро, ведно със законните последици. По силата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Тази норма предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна/обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор. В конкретния случай такива нови писмени доказателства не са налице. Представеното с молбата за отмяна писмено доказателство – искова молба по гр.д. № 3440-08-11, депозирана в Районен съд [населено място], И. от А. К. срещу молителя като първи ответник, няма характер на ново писмено доказателство по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Основание за отмяна, съгласно тази норма на закона са новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на процеса, но не са могли да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. В този случай е необходимо заинтересованата страна да не е знаела за тях или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото, без незнанието или непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължима грижа от нея, какъвто не е настоящият случай. Това писмено доказателство е без съществено значение за изхода на делото, тъй като твърденията в тази искова молба, че процесната сума от 25 000 евро, преведена от банковата сметка на ответницата по молбата Х. К. на молителя К. У. С., принадлежи на ищеца А. К., е ирелевантно за спора, тъй като това твърдение не се ползва с доказателствена сила докато истинността му не бъде установена с влязло в сила съдебно решение по отношение на титуляра на банковата сметка Х. К.. Ето защо, молбата на К. У. С. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязлото в сила решение № 466 от 24.11.2011 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1834/2010 г., с което молителят К. У. С. от [населено място] е осъден да заплати на Х. К., гражданка на И., на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД сумата от 13 000 евро – частичен иск от пълния размер от 25 000 евро, ведно със законните последици, следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. На ответницата по молбата не следва да се присъдят разноски за настоящото производство, тъй като липсват данни такива да са направени. По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. У. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. В. от АК-С., за отмяна на влязлото в сила решение № 466 от 24.11.2011 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1834/2010 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: