1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 71
София 26.07.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, първо отделение, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. №1029 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.303, ал.1,т.1 и сл. от ГПК и е образувано по молба на А. за , сега А. – София за отмяна на влязлото в сила решение №133 от 19.05.2005г., постановено по гр.дело №1145/2003г. на Благоевградския окръжен съд, на решение от 10.07.2006г. по гр.дело №1966/2005г. на Софийския апелативен съд и решение №183 от 16.10.2007г. по т.дело №951/2006г. на ВКС, ІІ т.о. За новооткрити обстоятелства молителят сочи продажбата от [фирма] на [фирма] /Б./ на компенсаторни записи на 16.07.2003г. и 12.01.2005г. Новооткритите обстоятелства са от съществено значение за решаването на делото, защото установяват, че компенсаторните записи, за които се твърди, че с тях е погасена цената по договора за приватизация, са използвани от купувача отново и чрез Б. АД са прехвърлени на трети различни от продавача лица, от което следва, че купувачът не е престирал компенсаторни инструменти в общ размер 4 950 000 лв. При тези данни не може да се приеме, че е погасена цената по договора и е осъществено плащане по чл.8, ал.3 от ЗОСОИ. В молбата се твърди, че тези обстоятелства са станали известни на А. на 10.03.2009г. въз основа на писмо от А. вх. № 05-01-19/10.03.2009г. и писмо на Централния депозитар АД вх. № на А. за приватизация №26-00-111/5.03.2009г.
Ответникът по молбата за отмяна [фирма] – [населено място] в подаден до съда писмен отговор счита молбата за допустима и основателна. С отговора на молбата са представени: писмо отговор от Централния депозитар изх. № 01-2004-470/1.03.2004г., че в регистъра на Компенсаторни инструменти на Централния депозитар АД има регистрация на партидите : 1-С-1474-2745- К, 1-С-1475-2746- К, 1-С-1476-2747- К, 1-С-1477-2748- К, всички собственост на [фирма] на обща стойност 4 619 300лв., както и че партидите са активни и няма последващи вписвания и че няма регистрация на партида 21-С-608-001-Ж; писмо от А. изх. № 92-00-81-865 от 8.03.2004г. в което са възпроизведени данните от писмото на Централния депозитар; писмо на нотариус М. за връчени оригинали на временни удостоверения за компенсаторни записи и жилищни компенсаторен запис №21-С-608-001- Ж с нот.покана в деловодството на А. на 3.07.2000г.
Дружеството [фирма] – представлявано от изпълнителния директор А. С. в писмен отговор излага съображения за недопустимост на молбата поради просрочие, алтернативно за неоснователна. В открито съдебно заседание дружеството – ответник чрез процесуалния си представител адв. Д. поддържа становището си за недопустимост на молбата, алтернативно иска отхвърлянето й като неоснователна. Претендира за направените по делото разноски. Представя списък на разноските и преводно нареждане за сумата от 9000лв.
Дружеството [фирма] не заявява становище по молбата за отмяна.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение №315 от 19.12.2011г., в производството по чл.307 ГПК, съставът на ВКС, ТК е изложил съображение по допустимостта на молбата за отмяна при съобразяване на действието на сроковете за подаване на молба за отмяна по отменения ГПК от 1952г. и действащия ГПК, в сила от 1.03.2008г., поради което не намира за необходимо да се произнася отново по възражението на [фирма] за недопустимост на молбата.
По съществото на молбата за отмяна:
Гр.д.№61/2004г. е образувано по искова молба на А. от 13.01.2004г. за връщане на полученото от [фирма] – [населено място] по приватизационен договор от 31.01.2000г. на отпаднало основание - развален договор поради неизпълнение на задължение на купувача да заплати остатъка от цената. С искова молба от 28.10.2003г. А. е предявила обективно съединени искове срещу [фирма] за прогласяване на договора от 31.01.2000г. за развален и да бъде осъдено дружеството да заплати неустойка в размер на 5 500 000 лв. С решение № 133 от 19.05.2005г. по гр.д. № 1145/2003г., към което присъединено гр.д. 61/2004г., Благоевградският окръжен съд е отхвърлил като неоснователни исковете на А. срещу [фирма] като неоснователни. С решение от 10.07.2006г., постановено по гр.д. №1966/2005г., САС се е произнесъл по въззивните жалби на А. вх.№521/15.06.2005г.и на А. вх. № 532/16.06.2005г. С въззивното решение е оставено в сила решението на окръжния съд в частта, с която е отхвърлен предявения от А. срещу [фирма] иск по чл.87, ал.3 за разваляне на договора от 31.01.2000г. като неоснователен и обезсилил решението в останалата обжалвана част. За да потвърди първоинстанционното решение по иска за разваляне на договора за приватизационна продажба по чл.87, ал.3 ЗЗД, САС е приел, че на 15.05.2000г. купувачът [фирма] е закупил компенсаторни записи с номинална стойност 4 950 000 лв. На 3.07.2000г. дружеството е заплатило остатъка от цената с компенсаторните и жилищни компенсаторни записи, предавайки на А. за приватизация /АП/ на 5 броя оригинални временни удостоверения за притежаваните от купувача компенсаторни записи. Прието е също така, че АП не е върнала, нито е поискала да върне получените компенсаторни записи на купувача. САС е обсъдил писмо на Областната администрация София до АП, че временно удостоверение за притежаване на жилищни компенсаторни записи №21 С-608-001-Ж на С” АД с номинал 330 700лв.е издаден от Областния управител на София област и е послужил за погасяване на цената по договора за приватизация.
С решение № 183 от 16.10.2007г. постановено по т.дело № 951/2006г. ВКС, ТК е оставил в сила въззивното решение, като е приел за установени следните данни: извършено е плащане по заверена приватизационна сделка, купувачът е от кръга на посочените в чл.8, ал.3 от ЗОСОИ лица, в договора е предвидено разсрочено плащане на цената, купувачът е изплатил първата вноска и не е изпаднал в забава по отношение на останалите вноски, изплатен е изцяло остатъка от покупната цена и плащането е извършено в определения в закона срок. Притежаваните от купувача временни удостоверения, оригинални компенсаторни и жилищно компенсаторни записи са предадени на А. с нот.покана №1552 на 3.07.2000г., която не е възразила своевременно на така извършеното плащане, нито ги е върнала на притежателя им. Направен е извод, че при тези фактически данни, се явява обоснован и законосъобразен извода на съда, че извършеното плащане е валидно и не е налице соченото от ищеца неизпълнение на договорно задължение във връзка с плащането на покупната цена.
Целта на отмяната по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е да се попълни непълнотата на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след влизане на решението в сила. Новите обстоятелства и писмени доказателства могат да обусловят отмяна на влязлото в сила решение тогава, когато пропускът да бъдат релевирани или представени при разглеждане на делото се дължи на обективна невъзможност за узнаването и представянето им от заинтересованата страна и не е последица от неполагане на дължимата грижа за добре воден на процеса. Под “обстоятелства” законът разбира факти от действителността, които имат за спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. За да се допусне отмяната по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е нужно молителят да не е знаел за новите обстоятелства или доказателства, или да е знаел но да не е могъл да се снабди с документа, без незнанието или непредставянето да се дължи на липсата на нормално дължима грижа за добро водене на делото. Случаят е точно такъв. Както е посочено в молбата за отмяна, А. – участвуваща в процеса като трето лице помагач на ищеца – е органа, който по силата на чл.3, ал.2 от Наредбата за условията и реда за работа на Централния регистър на компенсаторни записи / ДВ, бр.9 от 30.01.2001г./ поддържа Централния регистър за компенсаторни записи. Р. е публичен и в него се поддържа база данни, дублираща информацията от регистъра за издаване на временни удостоверения по ЗОСОИ и съдържа информация за издаването, прехвърлянето и използването на временните удостоверения и компенсаторни записи/ чл.2, ал.2 от Наредбата/. След влизане в сила на Закона за сделките с компенсаторни инструменти ДВ бр. 47 от 10.05.2002г. компенсаторните инструменти / компенсотарни записи и жилищни компенсаторни записи/ се регистрират в Централния депозитар, като в посочените в закона случаи е задължителен обмена на информация с Централния регистър на компенсаторните инструменти. А., както и А. , чрез която е извършена справката в Централния депозитар въз основа на писмо 05-01-19 от 20.02.2009г., при положена добра грижа за водене на процеса, би могла да направи справка за състоянието на компенсаторните записи по притежаваните от нея оригинали на временни удостоверения, факт който не се оспорва от молителя и е установен с влязлото в сила решение. При една своевременно направена справка в Централния депозитар, молителят би представил документа от 5.03.2009г. на решаващия съд, с отразените в него обстоятелства към 7.03.2003г. и 12.01.2005г. Следователно твърдяното обстоятелство не само не е ново, тъй като е съществувало по време на висящността на процеса, но не притежава и другата необходима според съдебната практика характеристика - съществуването на което да не е могло да бъде известно на страната / решение №8 от 31.01.1984г. по гр.дело №87/84г. на ОСГК на ВС/. Писмото на Централния депозитар не е новосъздадено писмено доказателство, тъй като възпроизвежда съдържанието на други писмени доказателства, съществували преди решаване на делото, каквито са направените отбелязвания за състоянието на компенсаторните инструменти.
Следва да се отбележи още, че липсва идентитет между описаните във временните удостоверения компенсаторни записи/ представени с молбата ксерокопия от оригиналите/ и описаните в писмото на Централния депозитар компенсаторни инструменти. Представените от страните писмени доказателства не установяват предмет на сделката през 2003г. да са жилищни компенсаторен запис №21-С-608 - 001-Ж / временно удостоверение от 3.05.2000г. за сумата от 330 700 лв./ , за който е прието от съда, че е послужил за плащане по приватизационната сделка.
От изложеното следва, че молбата за отмяна е неоснователна, поради което ще следва да бъде оставане без уважение.
Водим от горното ВКС, ТК, състав на първо отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. – София за отмяна на влязлото в сила решение № 183 от 16.10.2007г. по т.дело № 951/2006г. на ВКС, ТК ІІ т.о. и оставеното с него в сила от 10.07.2006т. по гр.дело № 1966/2005. на Софийския апелативен съд, пети състав.
ОСЪЖДА А. – София да заплати на търговското дружество [фирма] – Б. разноски 9000лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|