Р Е Ш Е Н И Е № 283 София, 27 май 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седемнадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 809 по описа за 2013 година. Постъпила е касационна жалба от подсъдимия А. Я. М. против присъда, постановена по внохд № 128/13 г. на Окръжния съд-гр.Пловдив. Жалбоподателят възразява, че последната е постановена в нарушение на закона и при съществени нарушения на процесуалните правила, като прави алтернативни искания – за оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС подсъдимият и защитата му поддържат подадената жалба и допълнението към нея. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 4405/12 г. Районният съд-гр.Пловдив признал подс.М. за невинен и го оправдал по предявеното му обвинение по чл.343в, ал.2, във връзка с ал.1 НК. По внохд № 128/13 г., образувано по протест на прокурора, ПОС отменил посочената присъда и вместо нея на 05.03.2013 г. постановил нова присъда № 22, с която признал подсъдимия за виновен и на основание чл.343в, ал.2, във връзка с ал.1 и чл.54 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от три години. Направените по делото разноски са възложени в тежест на подс.М.. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, Върховният касационен съд установи: Жалбата е неоснователна. Липсват касационни основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. 1.На плоскостта на чл.348, ал.1, т.2 НПК подсъдимият и защитата му навеждат единствен довод за това, че ПОС не е коментирал, че инкриминираното по делото наказателно постановление не е влязло в сила на 28.12.2008 г., а на 29.12.2008 г., като обяснимо не се посочва как тъкмо с това въззивният съд е допуснал нарушение от кръга на тези по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Твърдяното няма как да се отнесе към абсолютните нарушения по чл.348, ал.3, т.т.2-4 НПК, а доколкото инкриминираното деяние е извършено на 30.06.2009 г. и според предявеното обвинение – в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, няма как да се приеме, че посоченото по-горе различие в датите, както и липсата на коментар за това, е злепоставило, до степен на ограничение, процесуалните права на подсъдимия. 2.На плоскостта на чл.348, ал.1, т.1 НПК се възразява срещу положителния извод на ПОС за съставомерност на извършеното от подс.М. по чл.343в, ал.2, във връзка с ал.1 НК. Възразява се, че деянието е несъставомерно от обективна страна, защото липсват доказателства, кога инкриминираното наказателно постановление е влязло в сила. При казаното по-горе, по повод търдяното от жалбоподателя тъкмо в обратната посока, ВКС оставя без коментар така направеното възражение. На последно място се претендира несъставомерност от субективна страна, тъй като подсъдимият не е знаел за съществуването на това наказателно постановление. Идентичното становище на защитата на жалбоподателя, поставено на вниманието на въззивния съд, не е било игнорирано, напротив прецизно е анализирано във връзка със събраните по делото доказателства и правилно не е прието за основателно. Изложените в тази насока съображения на ПОС изцяло се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо и наложително преповтарянето им тук. В далечната 2006 г.на подс.М. му е било отнето свидетелството за правоуправление на моторно превозно средство, поради изчерпване на контролните точки, като до приключване на въззивното производство той не само не е предприел необходимите стъпки за подновяването му, но и не е преустановил да управлява МПС, добре видно от справката на л.100-102 от съдебното производство по нохд № 4405/12 г. на ПРС. 3. Наложеното наказание не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 от НПК и като такова е справедливо. При липсата на предпоставките за приложение на института на смекчената наказателна отговорност, наказанието правилно е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона. Определеното по вид, размер и начин на изтърпяване наказание на жалбоподателя способства постигането на целите по чл.36 НК. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 22 от 05.03.2013 г., постановена по внохд № 128/13 г. на Окръжния съд – гр. Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: