Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 284

гр. София,06.07.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Николова ч.т.д. №720 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД (н.), [населено място], срещу определение №2728 от 25.10.2021г. по ч.гр.д. №2386/2021г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено определение № 263513 от 29.06.2021г. по т. д. №900/2020г. на Софийски градски съд, с което е върната подадената от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ искова молба и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения против Сдружение „Българска Федерация по гимнастика“ иск с правна квалификация чл.60, ал.1, т.3 от ЗБН за обявяване относителна недействителност на сключен между банката и ответника договор за спонсорство от 18.02.2013г., съединен с осъдителен иск за връщане в масата на несъстоятелността на даденото по договора.
Частните касационни жалбоподатели молят за отмяна на обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно. Правят оплаквания, че въззивният съд е аргументирал недопустимостта на исковото производство с приетото от Конституционния съд на РБ решение № 8/27.05.2021г. по к. д. № 9/2020 г., без да съобрази, че разпоредбата на § 3 от ЗИДЗБН, обн. ДВ бр.22/2018г., с която е въведена промяна в преклузивните срокове по чл.62, ал.1 от ЗБН за предявяване на отменителни искове в производството по банкова несъстоятелност, не е предмет на посоченото конституционно дело и не е обявена за противоконституционна, поради което промяната в сроковете от две на пет години е все още действаща. Изтъкват, че процесуалноправните норми намират приложение не само по отношение на правоотношения, възникнали след тяхното влизане в сила, но и спрямо висящи и неприключили такива, а доколкото въведеното от законодателя с разпоредбата на § 3 от ЗИДЗБН, обн. ДВ бр.22/2018г., изменение на чл.62 ал.1 от ЗБН е процесуалноправно, а не материалноправно, то спрямо него не се прилага обявената за противоконституционна разпоредба на § 7 от ПЗР на ЗИДЗБН. Също се позовават и на това, че разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗИДЗБН е норма с еднократно действие, ограничено във времето до датата на влизането й в сила - 17.03.2018 г., и не е била част от действащото право към момента на влизане в сила на цитираното решение на Конституционния съд на РБ.
Ответникът Сдружение „Българска Федерация по гимнастика“ изразява становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване, съответно за неоснователност на частната касационна жалба.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Частните касационни жалбоподатели поставят като обуславящ следния правен въпрос: 1.Нормите на чл.62 ал.1, вр. чл.60 от ЗБН и чл.135 от ЗЗД не дават ли валидно правно основание за предявяването от синдиците на „КТБ“ АД /н./ на процесния иск в предвидения от закона срок? Поддържат, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовават се и на очевидна неправилност на обжалваното определение
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди обжалваното пред него определение за прекратяване производството по делото срещу Сдружение „Българска Федерация по гимнастика“, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правна квалификация чл.60, ал.1, т.3 от ЗБН, съединен и с осъдителен иск, предявени на 19.05.2020г. от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ Предявяването на исковете е извършено след изменението на чл.62, ал.1 от ЗБН с § 3 от ЗИДЗБН, обн. в ДВ бр.22/2018г., по силата на което предвиденият в първоначалната редакция на разпоредбата двугодишен преклузивен срок за предявяване на искове по чл.60, чл.60а и чл.135 от ЗБН във връзка с производство по несъстоятелност на банка е заменен с петгодишен срок, считано от датата на откриване на производството по несъстоятелност. Съобразявайки, че производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД е открито с решение от 22.04.2015г., спрямо която дата двугодишният срок по чл.62, ал.1 от ЗБН в редакцията преди изменението от ДВ, бр.22/2018г. е изтекъл на 22.04.2017г., а същевременно разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ бр.22/2018г., с която е придадено обратно действие на новата редакция на чл.62, ал.1 от ЗБН, въвеждаща петгодишен срок за предявяване на исковете, е обявена за противоконституционна с решение № 8 от 27.05.2021г. по к. д. №9/2020г. на Конституционния съд на РБ, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд за недопустимост на инициираното от синдиците на „КТБ“ АД /н./ исково производство.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпрос е формулиран хипотетично и не кореспондира с решаващите мотиви на въззивния съд. Въпросът е предпоставен от възприемане на становището на касаторите, че искът по чл.60, ал.1, т.3 от ЗБН е предявен в предвидения за това срок. В случая съставът на САС не е отрекъл правото на синдиците да предявят изброените в разпоредбата на чл.62, ал.1 от ЗБН искове, а е изразил становище, че предвид обявената с решение №8 от 27.05.2021г. по к. д. №9/2020г. на КС противоконституционност на разпоредбата на §7 ПЗР на ЗИДЗБН, който предвижда ретроактивно действие на закона и към откритите до датата на влизането му в сила производства по несъстоятелност, новелата на чл.62, ал.1 от ЗБН, приета с § 3 от ЗИДЗБН, обн. в ДВ, бр.22/2018г., в която е установено петгодишен срок за предявяване на исковете за попълване масата на несъстоятелността, е неприложима за производствата, открити преди влизане в сила на ЗИДЗБН. Именно различният извод на съда за приложимия в настоящата хипотеза преклузивен срок по чл.62 ал.1 от ЗБН за предявяване на исковете по чл.60 от ЗБН е обуславящ за изхода на производството, но касаторите не поставят правен въпрос относно приложимата към спора редакция на чл.62 ал.1 от ЗБН.
Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК предполага въззивното решение/определение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от мотивите към решението. Особено тежко нарушение на закона би било налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението/определението на въззивния съд ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика и не може да бъде установена само въз основа на мотивите, попада в хипотезите на чл.281, т.3 от ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният съдебен акт бъде допуснат до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 от ГПК.
В случая касаторите обосновават основанието по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК с твърдение, че изводът на съда за липса на правна норма, която да съставлява правно основание за завеждане на иска, представлява очевидна неправилна квалификация на иска. Това твърдение не съответства на мотивите на въззивното определение, а от друга страна дори и да бе налице неправилна квалификация на иска, тя не би обусловила очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. В своята задължителна и константна практика ВКС и ВС последователно са се придържали към становището, че неправилната правна квалификация в резултат от неправилно приложение на материалния закон, съставлява основание за отмяна на първоинстанционното решение от въззивния съд и за разрешаване на спора по същество чрез произнасяне по основателността на предявения иск, но не води до недопустимост на решението като основание за неговото обезсилване. Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. Независимо дали води до неправилност или недопустимост на постановения акт, неправилната квалификация на иска не съставлява проявна форма на очевидна неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК.
Поради това съставът на ВКС намира, че не са налице сочените от касаторите основания по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2728 от 25.10.2021г. по ч.гр.д. №2386/2021г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.