Р Е Ш Е Н И Е
№ 50111
София, 01.11.2023 год.
В името на народа
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Евгений Стайков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
с участието на секретаря Ина Андонова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1893 по описа за 2022 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
С определение № 50388 от 02.06.2023г е допуснато касационно обжалване по настоящото дело по касационната жалба на ответника ЗД“Бул Инс“АД на решение № 571 от 29.04.2022г. по в.гр.д.№ 2999/2021г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав в частта, имаща за резултат уважаването на иска за сума над 25 000лв. до уважения от въззивната инстанция размер от 92 000лв. - обезщетение, дължимо на основание чл.432,ал.1 КЗ на ищеца С. Е. С. за претърпените от него неимуществени вреди от настъпило на 29.10.2019г. пътно произшествие по материалноправния въпрос Относно обстоятелствата, които следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедливо по размер - чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на телесни повреди при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК (ППВС №4/1968г. и решението по т.д.№ 2811/2015г. на 2 т.о. на ВКС).
С касационната жалба е оспорена правилността на въззивното решение за уважаване на иска над сумата, присъдена от първоинстанционния съд -25 000лв. Искането е за отмяната му в тази част на основанията по чл.281,т.3 ГПК и отхвърлянето на претенцията за сумата от 67 000лв. Касаторът счита, че при правилно и в пълнота възприета фактическа обстановка, решаващият въззивен състав е извел правилни правни изводи относно виновното и противоправно причиняване на пътното произшествие от страна на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована в „Бул Инс“ АД като оплакванията и касационните доводи касаят единствено приложението на материалния закон при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Поддържа се, че пред въззивната инстанция не са установени обстоятелства, които да обусловят завишаване на определеното от първата инстанция обезщетение от 25 000лв. със сумата от 67 000лв. - близо трикратно, без изложени съществени мотиви за това, които да сочат връзка между действително търпените вреди и оценъчния извод на съда. Касаторът счита, че апелативният съд не само е вложил различно съдържание в понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД спрямо анализа на първоинстанционния съд, но чрез определеното обезщетение е вложено различно от съдържащото се в практиката на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД разбиране за „справедливост“ като критерий, по който следва да бъде определен необходимият за възмездяване на причинените на ищеца вреди стойностен еквивалент. Възразява, че когато съдът е изброил релевантни за определяне на обезщетението факти, но не е мотивирал оценъчния си извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите, критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД е нарушен.
В писмен отговор ищецът С. Е. С. е оспорил наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.
В откритото съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат заявените по спора позиции. Касаторът акцентира, че тезата, че на пострадалия може да се наложи след 15-20 години допълнителна медицинска интервенция, не може да обуслови възприетото от апелативния съд значително завишаване на обезщетението. Становището на ответника по касация е, че при извършеното в хода на процеса година и половина след травмата изследване чрез ЯМР на колянната става, е установено ограничен обем на движения и настъпване на артрозни промени, които ще доведат до ендопротезиране на тази става. Акцентира се на необходимостта при определяне на справедливия размер на обезщетението да бъдат съобразени инфлационните процеси в страната и обстоятелството, че рано или късно на ищеца, който е пострадал на 34 години ще се наложи една тежка операция.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на ищеца, който е обжалвал отхвърлянето на иска му за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди (първоначално предявен за 40 000лв.) за разликата над присъдените от Благоевградския ОС - 25 000лв. до увеличения размер на претенцията му от 100 000лв.
Въззивната инстанция е съобразила, че решението в частта, с която искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ е уважен за сумата от 25 000 лв., е влязло в сила като необжалвано, с оглед на което, при приета основателност на предявения иск и липса на жалба от ответника в тази осъдителна за него част, първоинстанционното решение формира сила на пресъдено нещо по фактите, които пораждат вземането при квалификацията по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
При определяне на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди въззивната инстанция се е позовала на приетата пред окръжния съд съдебно-медицинска експертиза, която е установила, че С. С., роден 1985г. в резултат на произшествието е получил вътреставна фрактура на дясната колянна става, довела до трайно затруднение на движението на десния долен крайник за повече от 30 дни. Проведено е консервативно лечение - имобилизация на крайника за 6 седмици, след което - рехабилитация. Възстановителният период е около три месеца, като през първите 7-10 дни болките са били значителни поради наличието на кръвоизлив в ставата. Съставът на САС е отчел, че при извършения личен преглед вещото лице е установило, че настоящото състояние е подобрено, но въпреки това колянната става е оточна; при движение ищецът съобщава за болки в предния й отдел, което затруднява нормалното натоварване на крайника; при клякане се наблюдава щракане, придружено с болка; флексията е 10-15 градуса. От направен ЯМР се установява „състояние след фрактура с давност на интеркондилната еминенция на тибията с незавършено калусно образувание; начален вторичен остеоартрит; дисторцио (изкривяване) на предна кръстна връзка; реактивен бурсит и синовит, т.е. недобре зараснала фрактура на еминенцията, износване на хрущяла на ставата в лека степен, разтежение на кръстната връзка и възпалителни промени в ставата. Перспективата според експерта не е добра, очакванията са за развитие на артрозни промени, които в перспектива от 15-20 години, ще са в тежка степен и ще се наложи ендопротезиране на дясна колянна става. В момента ищецът търпи леки до умерени болки и страдания в дясната колянна става при натоварване - клякане, изкачване и слизане по стълби.
Въззивната инстанция е приела, че така описаните множество негативни промени в здравословното състояние на ищеца, вида, характера и интензитета на страданията, останалите дефекти (незавършеното калусно образуване, намалената флексия, дисторцията на кръстната връзка, остеортрита, износването и възпалителните промени на ставата), които няма да бъдат излекувани, обстоятелството, че продължава да търпи болки и понастоящем и особено неблагоприятната прогноза за здравето в бъдеще, с оглед необходимостта от протезиране на колянната става, предопределят присъждане на завишен размер.
За меродавни за установяване на справедливия размер на обезщетението, който в пълен размер ще възмезди болките и страданията на ищеца, въззивната инстанция е посочила и: възрастта на пострадалия към момента на ПТП - 34 години; неудобствата, битовите затруднения и притесненията от наложилото се обездвижване на крака и ползването на чужда помощ за обслужване на ежедневни битови и хигиенни нужди, за които свидетелства в показанията си разпитаната пред първата инстанция свидетел, които неудобства са съпътствали страданията, допринасяйки и за психическия дискомфорт на пострадалия; икономическата конюнктура към момента на произшествието, както и практиката на съдилищата в подобни случаи.
Въз основа на така изложените критерии, позовавайки се на принципа за пълна обезвреда, залегнал в чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, изискващ при определяне на размера на обезщетението да бъдат съобразени не само вече причинените страдания, „но и онези неимуществени вреди, които неминуемо ще настъпят, както това е разяснено в т. 10 на ППВС № 4/1975г.“, съставът на САС е приел, че справедлив паричен еквивалент по смисъла на чл. 52 ЗЗД на претърпените от ищеца неимуществени вреди е сумата 92 000 лева. По тези съображения след отмяна на решението за отхвърляне на иска до този размер, е присъдено допълнително обезщетение от 67 000 лева.
Като отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият състав се присъединява към трайноустановената съдебна практика, основана на принципните указания на Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС, възприета и в решенията, постановени по реда на чл.290 ГПК по приложението на чл.52 ЗЗД, съгласно която справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, тъй като понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се оценят от съда при определяне на размера на обезщетението. Правилното прилагане на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии, приложени спрямо фактите по конкретния спор. При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди е необходимо да се прецени действителният размер на моралните вреди, с оглед продължителността на болките и страданията, както и общественото възприемане на критерия за „справедливост“, съотнесено към икономическата конюнктура в страната, за която ориентир са и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането, макар те да нямат самостоятелно значение.
По правилността на решението:
В случая въззивният съд формално е посочил всички обстоятелства, съставляващи общи критерии за прилагане на принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определянето на обезщетението за неимуществените вреди, но не е съобразил специфичния за настоящия спор факт - независимо от неблагоприятната прогноза по отношение възстановяването на увредената става, ендопротезирането е бъдеща перспектива, а не обективно настъпил факт, вредите от който да бъдат обезщетени по смисъла на чл.51,ал.1 ЗЗД в настоящия процес: Ендопротезирането на колянната става в очаквано бъдеще след 10-15 години, не е факт, подлежащ на съобразяване от съда в настоящия процес на основание чл.235,ал.3 ГПК. В този смисъл позоваването от въззивната инстанция на т. 10 от ППВС № 4 от 30.10.1975г. е несъответно и неправило.
В т.10 от посоченото постановление е разяснено, че „от принципа за пълно обезщетяване за понесените при непозволено увреждане вреди (чл.51,ал.1 ЗЗД) следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание“. Не е възможно при присъждане на настоящото първоначално обезщетение прогнозните нови, очаквани, бъдещи вреди от ендопротезиране с проявление в бъдещ значителен период от време (10-15 години) да бъдат предвидени и съобразени при определяне на обезщетението при настоящото разглеждане на спора.
Първоначалното обезщетение за претърпени имуществени вреди не може да обхваща и очакваните, които биха настъпили (новонастъпили), освен при присъждане при условията на бъдеща периодичност, но хипотезата на чл.51,ал.1, изр. последно ЗЗД (платимо периодически обезщетение), в случая е неприложима. Отсъстват обективни критерии, въз основа на които да се прецени обемът и степента на бъдещите вреди, които ищецът би понесъл от евентуална смяна на ставата. Поради това ендопротезирането следва да бъде отчетено в настоящия спор само като неблагоприятна прогноза, без то да бъде обезщетявано, предвиждано и съобразявано по смисъла на т.10 (и конкретно абзац втори) от посоченото постановление.
Тъй като по делото не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия или повтаряне на извършените такива от въззивния съд, следва спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция в приложение на чл.293,ал.2 във вр. с ал.1 ГПК.
При отчитане на всички релевантни за конкретния спор обстоятелства, посочени по-горе, включително и неблагоприятната прогноза, т.е. невъзможността от цялостно възстановяване от последиците от травмата, настоящият състав счита, че справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение е в размер на 45 000лв.
Този извод обуславя отмяна на въззивното решение в частта за уважаването на иска за разликата над 45 000лв. и отхвърлянето му над тази сума до присъдените 92 000лв. Решението в частта за уважаването на иска за разликата над 25 000лв. до 45 000лв., ведно със законната лихва, претендирана от подаването на исковата молба - 03.07.2020г. следва да бъде оставено в сила.
Следва да бъде отменено решението и в частта за разноските. Те следва да бъдат преразпределени за трите инстанции с оглед окончателния изход на спора:
На пълномощника на ищеца адвокат В. В. О. на основание чл.38,ал.2 ЗА следва да се присъди възнаграждение за всяка една от инстанциите по 1 880лв., или в общ размер 5 640лв.
На ищеца на основание чл. 78,ал.1 ГПК: за първа инстанция -539лв. (с оглед внесена частично държавна такса 500лв. и разноски за свидетел и вещо лице); за въззивната инстанция 162.50 лв.(с оглед частично внесена държавна такса от 250лв.).
На ответника на основание чл.78,ал.3 ГПК: за първа инстанция - 896лв. (адвокатско възнаграждение с ДДС и разноски за вещо лице); за въззивната инстанция 1 176лв. (за адвокатско възнаграждение); и 2 572лв. за касационната инстанция (за адвокатско възнаграждение).
Държавната такса за касационната инстанция е внесена. За производството пред първата инстанция ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78,ал.6 ГПК да заплати държавна такса 1 300лв., а за въззивната - 650лв. (след приспадане на таксите, внесени от ищеца с оглед частичното му неосвобождаване от внасяне). Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
Р Е Ш И :
Отменя решение № 571 от 29.04.2022г. по в.гр.д.№ 2999/2021г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав в частта, имаща за резултат уважаването на иска за сума над 45 000лв. до 92 000лв. - обезщетение, дължимо на основание чл.432,ал.1 КЗ на ищеца С. Е. С. за претърпените от него неимуществени вреди от настъпило на 29.10.2019г. пътно произшествие, както и изцяло в частта за разноските вместо което: Отхвърля иска с правно основание чл.432,ал.1 КЗ, предявен от С. Е. С. срещу Застрахователно дружество „Бул Инс“АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 29.10.2019г. пътно произшествие за разликата над 45 000лв. до присъдените 92 000лв. Оставя в сила същото решение в частта за уважаването на иска до размер на 45 000лв., ведно със законната лихва от 03.07.2020г. Осъжда на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата Застрахователно дружество „Бул Инс“АД да заплати на адвокат В. В. О. от САК сумата 5 640лв. адвокатско възнаграждение за трите инстанции. Осъжда Застрахователно дружество „Бул Инс“АД да заплати на С. Е. С. на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата 1 201.50 лв. разноски по делото за трите инстанции. Осъжда С. Е. С. да заплати на ЗД „Бул Инс“АД на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата 4 644 лв. разноски по делото за трите инстанции. Осъжда Застрахователно дружество „Бул Инс“АД за заплати по сметка на ВКС на основание чл.78,ал.6 ГПК държавна такса 1 950лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
|