Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                       №                                                            гр.София,23.04.2010 г.                                                                                                          В  ИМЕТО  НА  НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и десета година в състав:                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА                                    ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА                                                                            ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА                      при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 526 по описа  за 2009 г. приема следното:               Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Т. А. срещу решение № 255 от 10.12.2008 г. на В. окръжен съд, гражданска колегия, постановено по в.гр.д. № 454 от 2008 г., с което е отменено решение № 31 от 23.05.2008 г. по гр.д. № 364 от 2008 г. на В. районен съд и вместо това е постатовено ново решение за осъждане на П. Т. А. да отстъпи собствеността и предаде владението на С. Л. Т. върху имот, представляващ втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в поземлен имот № 4* за който е отреден парцел ****span lang=EN-US>X-4462 в кв.314 по плана на гр. В. с административен адрес: гр. В., ул.”Ч” № 16. В касационната жалба се твърди, че решението на В. окръжен съд е нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.1, 2 и 3 от ГПК. Ответникът по жалбата С. Л. Т. оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.   Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.108 от ЗС, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 461 от 29.05.2009 г. на ВКС по настоящото дело. В горепосоченото определение е констатирано противоречие между обжалваното решение и практика на ВКС /решение № 887 от 02.11.2001 г. по гр.д. № 311 от 2001 г. на ВКС, II г.о., решение № 132 от 15.05.2003 г. по гр.д. № 43 от 2002 г. на ВКС, IV г.о., решение № 300 от 23.04.2001 г. по гр.д. № 874 от 2000 г. на ВКС, II г.о., решение № 606 от 12.07.2000 г. по гр.д. № 23 от 2000 г. на ВКС, II г.о./ по материалноправния въпрос: нищожен ли е договор за продажба на недвижим имот, който по същество представлява съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта и който е сключен с уговорка да обратно изкупуване. Настоящият състав на ВКС счита за правилна практиката в посочените по-горе решения на ВКС поради следното: Съгласно чл.152 от ЗЗД, съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта или с което се уговаря предварително начин на удовлетворяване на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително, а съгласно чл.209 от ЗЗД недействителна е и продажба с уговорка за изкупуване. Когато на една и съща дата две лица сключват два договора /договор, с който едното лице дава в заем на друго лице определена сума пари и договор, с който заемателят по договора за заем продава на заемодателя собствения си имот/ и в договора за заем изрично е посочено, че договорът за продажба на имота е сключен за обезпечаване на вземането по договора за заем и че при издължаване на сумата по договора за заем имотът ще бъде прехвърлен обратно, безспорно е, че действителната воля на страните по договора за продажба е била не да прехвърлят собствеността върху имота, а да обезпечат изпълнението на задължението по договора за заем. Тоест, договорът за продажба прикрива друго съглашение между страните и като такъв на основание чл.17 от ЗЗД е недействителен. В този случай от значение затова, дали се запазват правата на третото лице, придобило имота от приобретателя по този привиден договор, е дали третото лице е било добросъвестно и кога е била вписана исковата молба за установяване на привидността- преди или след придобиването на имота от третото лице. В този смисъл е разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗЗД. С оглед това разрешение на съществения за делото материалноправен въпрос, обжалваното решение е неправилно. В него В. окръжен съд е счел за неоснователно възражението на ответника П. Т. А. за нищожност на договора за продажба от 27.02.2002 г., по силата на който П. А. е продал процесния имот на праводателя на ищеца С. Т. Ц. Л. П. , като е приел, че уговорените впоследствие в сключения между П договор за заем от 27.02.2002 г. клаузи не биха могли да се отразят на действителността на договора за покупко-продажба, който е сключен преди договора за заем. При решаване на спора и преценката на събраните по делото доказателства /нотариален акт № 92 от 27.02.2002 г., договор за заем от 27.02.2002 г. и удостоверение изх. № 23 от 11.06.2008 г. на нотариус Б. Т. / съдът не е взел предвид, че в т.6 от самия договор за заем от 27.02.2002 г. изрично е записано, че като обезпечение на този договор заемателят П. А. е прехвърлил на заемодателя Ц. П. собствения си имот с нотариален акт № 92 от 27.02.2002 г. и че при изпълнение на цялата сума по заема имотът ще бъде прехвърлен обратно. От това съдържание на договора за заем е видно, че действителната воля на страните по договора за продажба на имота от 27.02.2002 г. не е била да прехвърлят собствеността на този имот, а да обезпечат изпълнението на задължението на заемателя по договора за заем от 27.02.2002 г. и то по начин, различен от предвидения в закона. Тоест, договорът за продажба от 27.02.2002 г. е привиден и като такъв е недействителен на основание чл.17 от ЗЗД, а прикритото с този договор споразумение за уговаряне начин на удовлетворяване на кредитора също е недействително на основание чл.152 от ЗЗД. Тъй като в случая ищецът С. Л. Т. е трето лице, което е придобило имота от приобретателя по привидния договор, от значение за правата на ищеца върху имота е обстоятелството дали той е бил добросъвестен- тоест дали към момента на покупко-продажбата на имота /с нотариален акт № 3 от 10.01.2008 г./ С. Т. е знаел за привидността на съглашението между П, обективирано в нотариален акт № 92 от 27.02.2002 г. По този въпрос обаче страните не са ангажирали становище- до приключване на делото пред въззивния съд, нито ищецът, нито ответникът са изразили становище относно това, дали към момента на сключване на договора от 10.01.2008 г. ищецът е знаел, че прехвърлителят по този договор е привиден собственик на имота. Въззивният съд се е произнесъл по този въпрос за първи път, без да отдели спорното от безспорното между страните и без да им даде възможност да ангажират доказателства за това обстоятелство, с което е допуснал съществено процесуално нарушение на чл.109 от ГПК /отм./. С оглед на всичко гореизложено обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно. Тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия /отделяне на спорното от безспорното между страните по въпроса, дали С. Т. е знаел към 10.01.2008 г. за привидността на договора да покупко-продажба от 27.02.2002 г. и във връзка със становището на страните по този въпрос- събиране на нови доказателства/ на основание чл.293, ал.3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.   По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ въззивно решение № 255 от 10.12.2008 г. на В. окръжен съд, гражданска колегия, постановено по в.гр.д. № 454 от 2008 г. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на В. окръжен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.