Р Е Ш Е Н И Е №.171 гр. София,18.11.2016 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2811 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. М. В. срещу решение №1345 от 23.06.2015 г. по в.гр.д.№1508/2015 г. на Софийски апелативен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение от 06.01.2015 г. по гр.д.№12807/2013 г. на СГС в частта, с която предявеният от Р. М. В. срещу ЗД [фирма] иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат от ПТП от 17.08.2012 г., ведно със законната лихва от 17.08.2012 г. е отхвърлен за разликата над сумата от 80 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв. и е реализирана отговорността на ищеца за съдебни разноски. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд не е съобразил всички обективни критерии за определяне на присъденото обезщетение като справедливо, а и липсва коментар на обема на претърпените от пострадалия физически болки и страдания, на наличните и към настоящия момент, невъзстановени телесни увреди и другите критерии, въз основа на които следва да бъде определено конкретното обезщетение, за произтичащите от непозволеното увреждане неимуществени вреди, според дадените с ППВС №4/68 г., задължителни за съдилищата разяснения. Ответникът по касация ЗД [фирма] заявяват становище за неоснователност на жалбата. С определение №429 от 08.06.2016 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение, с което искът по чл.226, ал.1 от КЗ е отхвърлен за разликата над сумата от 80 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв., въззивният съд е приел, че продължителността и интензивността на болките и страданията, вида и степента на телесните увреждания /някои от тях необратими/ и отражението им върху психиката на пострадалия, възрастта му и икономическата конюнктура в страната, обуславят извода за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 80 000 лв. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана задължителната съдебна практика /обобщена в ППВС №4/68 г., доразвита в множество решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК - решение №151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн. др. /, според която, при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от лице в резултат на причинени му от деликт телесни увреждания, следва да се вземат предвид, както възрастта на пострадалия, характерът и тежестта на увреждането, интензитетът и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, и прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Въззивното решение е постановено в отклонение с цитираната задължителна практика, което налага и частичната му отмяна на основание чл.281, т.3 от ГПК, както поради несъобразяването на въззивния съд с всички обективно съществуващи и установени факти, свързани със състоянието на пострадалия, така и поради неотчитане в тяхната цялост на визираните по-горе критерии за определяне на справедливо обезщетение за произтичащи от деликт неимуществени вреди. Установените по делото увреждания на тридесет и седем годишния към момента на ПТП ищец /счупване на долния край на лявата бедрена кост, открито счупване на лява петна кост, счупване на първа фаланга на четвърти пръст на ляво ходило, контузия на ляв мишечен сплит, сублукация на лява акромиоклавикуларна става/, продължителността на проведеното лечение /период от почти две години, през които се е наложило петкратно постъпване в болница и болничен престой за период от 45 дни/, интензитетът и продължителността на претърпените от ищеца физически и емоционални болки и страдания, необратимото физическо състояние, резултат от уврежданията /25% ограничение на движенията ляво коляно, 15% ограничение на движението на ляв глезен, горна лява монопареза от периферен тип - осакатяване на ляв горен крайник, с невъзможност за функционално възстановявавне/, което неминуемо е довело до трайна инвалидизация, както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица /§27, ал.2 от ПЗР на КЗ /отм.//, мотивират настоящия състав да приеме, че справедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД, е размер на обезщетението за неимуществени вреди от 100 000 лв. Като е отхвърлил иска за разликата над сумата от 80 000 лв. до сумата 100 000 лв., въззивният съд е постановил неправилно решение, което в тази част следва да се отмени на основание чл.293, ал.2 от ГПК, а спорът следва да се разреши по същество, като се присъди на касатора допълнително обезщетение в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва от момента на произшествието – 17.08.2012 г. до окончателното плащане. С оглед изхода на спора по иска по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта му за присъждане на разноски в полза на ответника над сумата от 2375 лв. до сумата от 2850 лв. В останалата част обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация дължи на касатора направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 832 лв. и за адвокатско възнаграждение пред СГС в размер на 832 лв., а на основание чл.78, ал.6 от ГПК - заплащане на държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 800 лв., заплащане на държавна такса за въззивното производство в размер на 400 лв. и държавна такса за касационното производство в размер на 400 лв. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение №1345 от 23.06.2015 г. по в.гр.д.№1508/2015 г. на Софийски апелативен съд: в частта, с която е потвърдено решение от 06.01.2015 г. по гр.д.№12807/2013 г. на СГС в частта, с която предявеният от Р. М. В. срещу ЗД [фирма] иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат от ПТП от 17.08.2012 г., ведно със законната лихва от 17.08.2012 г. е отхвърлен за разликата над сумата от 80 000 лв. до сумата от 100 000 лв. и в частта, с която е потвърдено решение от 06.01.2015 г. по гр.д.№12807/2013 г. на СГС в частта му за присъждане на разноски в полза на ответника над сумата от 2375 лв. до сумата от 2850 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗД [фирма][ЕИК] да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ на Р. М. В. [ЕГН] допълнително сумата от 20 000 лв. /разлика от сумата от 80 000 лв. до 100 000 лв./, обезщетение за неимуществени вреди в резултат от ПТП от 17.08.2012 г., ведно със законната лихва от 17.08.2012 г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА ЗД [фирма][ЕИК] да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ на Р. М. В. [ЕГН] сумата от 832 лв., разноски пред първоинстанционния съд и сумата от 832 лв., разноски пред ВКС. ОСЪЖДА ЗД [фирма][ЕИК] да заплати по сметка на СГС, сумата от 800 лв., държавна такса за първоинстанционното производство, по сметка на САС, сумата от 400 лв., държавна такса за въззивната инстанция и по сметка на ВКС, сумата от 400 лв., държавна такса за касационната инстанция. ОСТАВЯ В СИЛА решение №1345 от 23.06.2015 г. по в.гр.д.№1508/2015 г. на Софийски апелативен съд в останалата му част. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.