O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
гр. София, 09.11. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от първи ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 2877/ 2017 г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 9238/26.05.2017г.
на А. Д. Д., приподписана от адв. Р. О., срещу определение № 1502 от 09.05.2017 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 2104 /2017 г. за потвърждаване на определение № 1355 от 10.03.2017 г. на Благоевградския окръжен съд по ч.гр.д. № 140/2017 г., с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу протоколни определения от ОСЗ на 01.02.2017 г. на Петричкия районен съд по гр.д. № 756/ 2016 г. за отказ да се открие производство по чл. 193 ГПК относно автентичността на подписа върху представена от управителя на ответника /фирма/- Е. молба за потвърждаване на извършени от процесуалния представител на дружеството действия по делото, придружена от нотариална заверка на подписа му и нотариално заверен лист със сравнителен материал от подписите му, за приемане на молбата за потвърждаване на извършените процесуални действия, както и за отказ да се задължи управителя на дружеството ответник да се яви лично по делото за вземане на място на сравнителен материал от подписа му.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното определение като по същество се развиват съображения за незаконосъобразност при приложението на чл. 193 ГПК от страна на районния съд. Поддържа се отделно от това, че отказът на районния съд да открие производство по чл. 193 ГПК, което по същество представлява предявяване на инцидентен установителен иск по арг от ТР № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, е преграждащо спрямо производството по този иск, както и временно преграждащо производството по главния иск тъй като е преюдициално за правилността на решението по него, ерго, а и по арг. от т.7 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. В отделно представеното изложение във връзка със специалното основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК се поставят общо седем процесуални въпроса, за които страната счита, че са обусловили изхода на делото пред апелативен съд.
Ответникът по жалбата /фирма/, с писмен отговор, чрез адвокат Р. И., оспорва наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на IV-то г.о., предвид данните по делото, намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК и подлежащ на касационно обжалване по арг. от чл. 274 ,ал. 4 вр чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК в приложимата редакция ( ДВ бр. 50/2015 г.) съобразно вида на исковете, въззивен съдебен акт и редовна, така допустима.
С оглед преценката за наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК в приложимата редакция ( ДВ бр. 50/2015 г.) за допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобразява и намира следното:
За да потвърди определение № 1355 от 10.03.2017 г. на Благоевградския окръжен съд по ч.гр.д. № 140/2017 г., с което частната жалба срещу протоколните определения от 01.02.2017 г. на Петричкия окръжен съд по гр.д. № 756/ 2016 г., включително за отказ да се открие производство по чл. 193 ГПК за оспорване автентичността на подписа върху представената по делото молба от управителя на дружеството ответник за потвърждаване на извършени от процесуални представител действия, апелативният съд на първо място е приел, че по делото не е предявен инцидентен установителен иск, чието връщане да подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Приел е, че производството по чл. 193 ГПК се отнася изцяло до процеса на доказване и липсва процесуален ред за самостоятелно обжалване на определенията, с които съдът се произнася по относимостта, допустимостта и истинността на доказателствата. Проверката за законосъобразност на тези определения, се извършва от въззиния съд по повод обжалване на самото решение при наведени във въззивната жалба оплаквания за това, ако страната своевременно е заявила оспорване истинността на представения по делото документ.
При тези мотиви на апелативния съд въпросите дали оспорването на истинността на документ по реда на чл. 193 ГПК представлява предявяване на инцидентен установителен иск и е ли отказът да се открие производството по чл. 193 ГПК отказ да се разгледа инцидентен установителен иск, както и към коя част на исковия процес се отнася оспорването по чл 193 ГПК- събиране на доказателствата или обективно съединяване на искове, се явяват обуславящи по смисъла на мотивите и диспозитива на т. 1 от ТР №1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не е налице обаче соченото специално основание по чл. 280. aл.1, т. 3 ГПК, защото и по двата въпроса е налице задължителна практика по чл. 290 ГПК, която настоящият състав споделя, а именно решение № 270 от 19.02.2015 г. на ВКС, IV- то г.о., по гр.д. № 7175/2013 г., в която е прието, че оспорването на писмен документ по чл. 193 ГПК наподобява предявяване на инцидентен установителен иск, но не е самостоятелна искова претенция и съдът не следва да се произнася по нея в диспозитива на съдебното решение, а прави това с нарочно определение по чл. 194, ал. 2 ГПК, което е от значение за доказването или ако не го е сторил, в мотивите на съдебното решение.
Въпросът за това възможно ли е оспорването истинността на документ да се извърши в отделно производство чрез предявяване на иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 –во ГПК, в хипотезата когато документът е представен по висящо дело и е постановен отказ за откриване на производство по чл. 193 ГПК, но същият без да е проведено производството по чл. 193 ГПК, е признат за истински и когато основанията за неистинност и по чл. 193 и по чл. 124, ал. 4 ГПК са едни и същи, не е обуслаявящ- апелативният съд не се е произнасял по такъв въпрос в мотивите на обжалваното определение, а и не е бил длъжен.
Въпросът дали отказът да се открие производство по чл. 193 ГПК предвид специалния ограничителен характер на нормата прегражда окончателно производството по оспорване истинността на документа и временно производството по развитие на главния иск също не е обуславящ – въззивният съд не е разсъждавал в мотивите на акта си върху него. А дори хипотетично да се допусне, че е, практиката е уеднаквена с диспозитива на т.1 от ТР № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Третият въпрос е за това от кой момент може да се обжалва отказа на съда да открие производство по чл. 193 ГПК – дали от момента на постановяване на определението по чл. 194,ал. 2 ГПК или от момента на постановяване на решението. Този въпрос имлицитно съдържа в себе си и въпросът дали определението за отказ да се открие производство по чл. 193 ГПК подлежи на самостоятелно обжалване, както и за неговия характер. Отговорът му предопределя и отговорите на последните два въпроса за това дали определението, с което въззивен съд се произнася по частна жалба срещу отказ на първоинстанционния да се открие производство по чл. 193 ГПК подлежи, по реда и на основание чл. 274, ал.3 ГПК, на касационно обжалване пред ВКС след като в ТР№ 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че по същество се касае за предявяване на инцидентен установителен иск, по които обаче апелативният съд не е разсъждавал , и които така, а и доколкото зависят от отговорите на третия въпрос, също не се явяват обуславящи и по тях касация не следва да се допуска. Следва да се допусне касационно обжалване именно по третия въпрос, който е обуславящ, защото апелативният съд е приел, че определението за отказ да се открие производство по чл. 193 ГПК е по хода на делото и проверката за неговата законосъобразност се извършва по повод обжалване на решението при съответно наведени оплаквания в тази насока. Не е налице практика на ВКС по реда на чл. 290 или чл. 274, ал. 3 ГПК по този въпрос , така и специалното основание по чл. 280 , ал. 1, т. 3 ГПК, в приложимата редакция ( ДВ бр. 50/2015 г.) е налице.
По така поставения въпрос, настоящият състав приема, че доколкото в т. 1 на ТР № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието , че е недопустим иск за установяване на неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производството по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по реда на чл. 193 ГПК, то определението за отказ да се открие производство по оспорване истинността на документ се явява преграждащо спрямо предявяването на иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК в отделно производство, така попада в хипотезиса на чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК и подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, независимо, че оспорването по чл. 193 ГПК не представлява предявяване на самостоятелна искова претенция и съдът не дължи произнасяне по въпроса за истинността на документа в диспозитива на съдебното решение.
При така дадения отговор, обжалваното определение се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено ведно с определение № 1355 от 10.03.2017 г. на Благоевградския окръжен съд по ч.гр.д. № 140/2017 г., а делото да се върне на окръжния съд за разглеждане по същество на жалбата срещу протоколните определения от ОСЗ на 01.02.2017 г. на Петричкия районен съд по гр.д. № 756/ 2016 г, като се държи сметка, че частният свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството му, когато е подписан, по арг. от чл. 193, ал. 3 ГПК, както и че първоинстанционният по иска съд може и служебно да събира доказателства за определени наведени от страните обстоятелства, в т.ч. да назначава експертиза.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV- то г.о. ,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1502 от 09.05.2017 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 2104 /2017 г.
ОТМЕНЯ определение № 1502 от 09.05.2017 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 2104 /2017 г. и определение № 1355 от 10.03.2017 г. на Благоевградския окръжен съд по ч.гр.д. № 140/2017 г.
Делото да се изпрати на Благоевградския окръжен съд за разглеждане в друг състав на частна жалба вх. № 435/08.02.2017 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|