О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                        № 77   София, 19.02.2010 година                      Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари    две хиляди и десета   година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:       БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ:       ЛИДИЯ РИКЕВСКА                                      ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА                                                                                                                               при участието на секретаря   изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова частно гражданско дело № 587/2009 година по описа на Първо гражданско отделение Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК. „В” Е. гр. Б. е обжалвал определението на Бургаския окръжен съд № І* от 12.08.2009г. по ч.гр.д. № 393/2009г., потвърждаващо определение на съдия по вписванията при Бургаския районен съд от 09.07.2009г. , с което е отказано вписването на договор от същата дата за учредяване на сервитут. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неосноателна. Представеният за вписване договор е сключен между В, собственик на УПИ * масив 1 м.”Д” по плана за земеразделяне в землището на с. М., Б. област и „В” Е. гр. Б.. С него собственичката е дала съгласие и е учредила възмездно на дружеството право на прокарване на водопровод по одобрен проект през собствения й имот, както и определените по закон сервитутни права за обслужване на съоръжението. С обжалваното определение Бургаският окръжен съд е приел, че този договор не може да се квалифицира като такъв по чл.193 ЗУТ , защото не е сключен между собственици на имоти , през които ще се прокарват отклоненията на общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и в него не е посочено кой е имотът който се обслужва от учреденото право , за да се извърши валидно вписване. Обжалването е допустимо при условията на чл. 274 ал.3 т.2 във връзка с чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК, тъй като по основния въпрос, който е от значение за решаването на спора - дали сервитут може да бъде учреден и в полза на лице, което не е собственик на съседен имот и съответно дали сключеният договор отговаря на изискванията на чл. 193 ЗУТ не съществува съдебна практика на ВКС и разпоредбата се тълкува противоречиво от съдиите по вписванията. В частната жалба се правят доводи за незаконосъобразност на определението като се поддържа, че договорът, сключен между В, собственик на УПИ * масив 1 м.”Д” по плана за земеразделяне в землището на с. М., Б. област и „В” Е. гр. Б. учредява сервитут и неоснователно е отказано да бъде вписан. Частната жалба е неоснователна. Разпоредбата на чл.193 ЗУТ предвижда, че правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти се учредява с писмен договор между собствениците на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите. Специалният закон, който урежда собствеността и управлението на водите като общонационален неделим природен ресурс и собствеността на водностопанските системи и съоръжения е Законът за водите. В него е дадена легална дефиниция на поземлените сервитути, свързани с водните обекти. Поземленият сервитут според чл.103 ЗВ е тежестта, наложена върху един недвижим имот, наречен служещ имот, в полза на друг недвижим имот, наречен господстващ имот, който принадлежи на друг собственик и той може да произтича от закона или от правна сделка. От съдържанието на сервитута като ограничено вещно право се налага извода, че страни по договора за учредяването му могат да бъдат само собственици на недвижими имоти. Чл.112 от Закона за водите изрично предвижда задължение за всеки собственик да даде право на водопрекарване през своя имот на всички, които имат постоянна или временна нужда от това. Посочена е и формата за учредяване на водопрекарването и сервитутните ивици на тръбопроводите и съоръженията – споразумение на собствениците на господстващия и служещия имот, а ако такова споразумение не може да бъде постигнато - с акт на органа по чл. 52, ал. 1, т. 3 при спазване на процедурата на чл. 34 и 36 , без да се постановява отчуждаване на засегнатия имот. При тази регламентация на специалния закон, не може да се възприеме становището на частния жалбоподател, че разпоредбата на чл.193 ЗУТ може да се тълкува разширително като се приеме за допустимо да се учреди поземлен сервитут в полза на В и К оператор. Вещните права са посочени изрично в закона и ако се налага отклонение от общата им регламентация, това се предвижда изрично в специалните закони. Такава възможност се съдържа например в чл.64 от Закона за енергетиката за сервитут в полза на енергийните предприятия при разширение на съществуващи и при изграждане на нови съоръжения за производство на електрическа енергия . В чл.288 от Закона за електронните съобщения също е предвидено учредяване на сервитут в полза на предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, включително на отклонения от тези мрежи до сгради и други поземлени имоти. По отношение на В и К операторите не е учредено подобно сервитутно право , следователно то не може да възникне въз основа на общата разпоредба на чл.193 ЗУТ. Ето защо законосъобразно въззивният съд е приел, че сключеният договор е с облигационен характер и не подлежи на вписване . Не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и то следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ОСТАВЯ В СИЛА определението на Бургаския окръжен съд № І* от 12.08.2009г. по ч.гр.д. № 393/2009г., с което е потвърдено определение на съдия по вписванията при Бургаския районен съд от 09.07.2009г. , с което а отказано вписването на договор от същата дата за учредяване на сервитут.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: