Р Е Ш Е Н И Е № 185 гр. София, 07.04. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 28 март, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Жанина Начева при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора Ст. Бумбалова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1088/2011 година. Производството е по реда на чл. 419 и следващите НПК, и е образувано по искане на задочно осъдения Е. И. В., понастоящем в затвора[населено място], подадена чрез защитника му – адвокат Д. Д., за възобновяване на нохд № 3513/2005 г., на Районен съд[населено място]. Има за предмет влязлата в сила присъда № 281/ 28.10.2008 г. Основанието за направеното искане изрично посочено от молителя, е чл. 423, ал. 1 НПК – поради неучастието му в наказателното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, направеното искане за неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, като обсъди доводите в искането, за да се произнесе, взе в пред вид следното: С посочената влязла в сила присъда, молителят Е. И. В. е бил признат за виновен в извършени престъпления: по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 26, ал. 1 и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, осъден на шест месеца лишаване от свобода, при първоначален “общ” режим; по чл. 195, ал. 1, т.т. 3 и 7, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, осъден на шест месеца лишаване от свобода, при „общ” първоначален режим. По реда на чл. 23, ал. 1 НК, му е определил едно общо наказание от шест месеца лишаване от свобода, при „общ” първоначален режим, а на основание чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение наложеното наказание от три години лишаване от свобода по нохд № 54/1998 г. на ПлРС, определяйки „общ” първоначален режим. Оправдал го е да е извършил второто престъпление при условията на предварителен сговор с осъдения Р. М. Р.. Настоящата инстанция счита искането за неоснователно. При проверката на материалите по делото се установява, че на досъдебното производство Е. И. В. е бил уведомен, че срещу него започва наказателно преследване, разпитван е в качеството му на уличено лице, където се е признал за виновен и са му били предявени материалите по дознанието. За първото съдебно заседание пред П. районен съд – 9 май 2006 г., е бил редовно призован, като е получил лично призовката с препис от обвинителния акт – л. 11. Не се е явил без да посочи уважителни причини, което е наложило отлагане на делото с постановено принудително довеждане. Полицейския служител, натоварен с осигуряването му за 18.12.2006 г., е посетил адреса на който живее в[населено място] трън и от разговор с родителите му установил, че Е. В. е получил призовката, знае за датата и часа на заседанието, но е заминал за[населено място], без да може да установи точно местонахождението му – докладна записка от 18.12.2006 г.. Делото е отложено отново с промяна в мярката за неотклонение и постановяване на ново принудително довеждане за 30.05.2007 г. За тази дата призовката е била получена от съпругата му А. С. В., която е поела задължение да му я предаде. Служителите, които е следвало да го осигурят, посетили известния адрес и от разговора със съпругата му констатирали, че тя го е уведомила и той и заявил, че не го интересува и няма намерение да се явява по делото – докладна записка от 30.05.2007 г. Не се е явил в съдебното заседание, поради което мярката му за неотклонение е била променена в „Задържане под стража”. На 08.08.207 г., е бил обявен за общо национално издирване – писмо № 53715/10.08.2007 г. на О. П.. В съдебно заседание на 19.12.2007 г., на основание чл. 94, ал. 1, т. 8 НПК, на отсъстващият подсъдим е бил назначен служебен защитник – адвокат П. А., с определение на л. 67 гърба, който по късно е заменен с адвокат А. С.. При тези безспорни данни, районният съд правилно и законосъобразно е разгледал делото в негово отсъствие, като му е дал ход приемайки, че е с неизвестно местоживеене, че не е открит на известния адрес и въпреки общонационалното издирване и че с оглед на събраните данни по делото, неявяването му няма да попречи на разкриване на обективната истина. Именно посоченият текст, чл. – 269, ал. 3 НПК, дава процесуалната възможност на съдилищата, дела с обвинение за извършено тежко престъпление, да може де да се разглеждат в отсъствие на подсъдимия. Да се приеме обратното би означавало, да се изпразни от съдържание процедурата “задочно производство”, когато съдилищата са направили всичко необходимо за редовното призоваване на подсъдимите и връчване н книжата. По принцип, никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение. Правото на искане за възобновяване на наказателно производство от задочно осъден, не е безусловно. Той не може да се позовава на незнание за започнато срещу него наказателно преследване, включително и за постановена осъдителна присъда, след като с действията си, органът по ръководство и решаване на делото в съответната процесуална фаза, е изчерпал задълженията си по осигуряване упражняване на правото му на лично участие в процеса. Правото на задочно осъдения да иска отмяна на постановена и влязла в сила присъда по реда на извънредния способ, е налице при всяко обективно незнание за наказателното преследване срещу него. Правата му да участва лично в процеса и да обективира защитната си теза не могат да бъдат упражнявани във вреда на обществения интерес от своевременно и ефективно наказателно правосъдие и чрез препятстване на целите, посочени в чл. 1 НПК. Институтът за възобновяване на наказателно дело по реда на чл. 423 НПК, предпоставя кумулативна даденост на изискванията – задочно осъденият да не е знаел за образуваното срещу него съдебно производство и това незнание да се дължи на причини извън неправомерното му процесуално поведение, сочещи на процедурни пропуски и не съблюдаване на процесуалния закон от компетентния орган. От всичко изложено следва, че в случая финализирането на съдебното следствие и обявяването на окончателния съдебен акт по нохд № 3513/2005 г., на П. районен съд, в отсъствие на осъдения Е. И. В., не е последица от нарушаване на процедурни норми от съда разгледал делото при условията на задочно производство – чл. 269, ал. 3 НПК, за което се релевират оплаквания, а представлява обоснована от некоректни процесуални изяви на подсъдимия, процесуална дейност. Няма допуснато съществено процесуално нарушение – по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК, с назначаването на адвокат П. А. за служебен защитник и на молителя Е. В. – с. з. на 19.12.2007 г., тъй като към този момент не са били налице противоречиви интереси между двамата подсъдими. На досъдебното производство при разпитите им и предявяване на материалите, са се признали за виновни по повдигнатите обвинения, без да дават подробни обяснения по тях. В съдебното производство пред районния съд Е. В., не се е явявал и не е вземал никакво становище по обвинителния акт, въпреки че го е получил и е бил редовно призоваван за първите три съдебни заседания. Адвокат П. А. е бил заменен от адвокат А. С. в съдебно заседание на 28.10.2008 г., за В., по негово изрично искане, изразено в протокола от 18.03.2008 г. С оглед на всичко изложено, Върховният касационен съд прие, че не е налице посоченото основание – по чл. 423, ал. 1 НПК, за възобновяване на производството, поради което направеното искане не следва да бъде уважено. Водим от гореизложените съображения, Върховният касационен съд, състав на 2-ро наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. И. В., понастоящем в затвора[населено място], за възобновяване на нохд № 3513/2005 г., на Районен съд[населено място], 9-ти наказателен състав. Председател : Членове: